23
Чет, Ное
7 Нови статии

Политика
Инструменти
Шрифт

shishkov„Алтернатива”  е френска дума, нагодила се към системата на езика ни, която е навлязла у нас през последната четвърт на XIX век. Както казва професор Владко Мурдаров, “поради модата тя се среща много често, като измества ред наши думи като възможност, избор, решение”. И така, ако  „алтернатива”-та бележи избора на едно от две възможни решения, един от два начина на действие, едно от две мнения, които се изключват взаимно, точно каква е алтернативата на  предстоящите избори за президент и местни органи на власт?

Има ли яснота каква програма, какви личности ще избираме и накъде вървим? Сега трябва да се води без увъртания сериозният публичен дебат за собственото ни бъдеще. От едната страна са изразителите на едноличната власт, на комплексираното „его”, т.е. на  руската „демокрация”. Познати са и лицата - Първанов, Борисов, Кунева, Доган и сие, гравитиращи около атомното руско лоби. Те винаги вадят жокер, с който  безкрайността на българската драма бива продължена.

Другата страна е реформаторската десница, чиято е заслугата за членството ни в европейското семейство, за налагането на автентичната демокрация, за модернизацията на страната. Сега тя отново има своята възможност, алтернатива, като се е поучила от грешките си, да довърши започнатото. А, за съжаление, губи ценно време в шаблона на „кой е най-великият”.

Докато ние сами не проумеем, че сценарият на кукловодите води до задънена улица и обикновено от двата стола се пада на земята, немотията и нищетата ще продължават да ни съпътстват. Време е като част от европейското семейство  да отстояваме българското и налагаме утвърдения и работещ европейски модел на демокрация.

Не по-малко обезпокоителна е тенденцията  местната власт да придобива кланов  характер. На пръв поглед взаимно изключващи се идеологии, изповядвани от различни партии или някакви местни мутанти, странно влизат в симбиоза на съглашателство. Шаренията по пъстрота и надуване е такава, щото задминава дори и тези на пауна.

Да, винаги има избор и ние избираме между лъкатушенето и последователността, между атеизма и вярата, тщеславието и скромността, крадците и честността, покварата и почетеноста. Наш е изборът между предателството и родолюбието, лицемерието и искреността, между простотията и доброто образование. И ако сме направили правилния избор, ще сме предпочели  ценностите на демокрацията пред едноличната власт на тоталитарното управление.

Изборите са възможност и решение. За Свиленград, освен „класиката” на познатото статукво, различният избор е изборът на откритото и компетентно управление, представлявано от гражданското обединение около СДС. Изборът на свободата, изборът на справедливостта, изборът на промяната.

Единствено демократите не се изкушиха от шареното килимче на кмета и трапезното мнозинство, поръсено с трошичките от големите заеми, големите обещания и неясните обществени поръчки. Само те си останаха същите. Не скачаха от партия в партия. Не търсиха личната изгода. Само при тях няма хора, получаващи пари от общинската ясла.

Демократите запазиха физиономията и достойнството си, въпреки натиска на атаките, компроматите, гоненията и оплюването. Разполагат с опит и добри експерти, нужни в този момент. А ситуацията, както в икономически, така и в социален аспект, се очертава да бъде кризисна. Решението е отхвърляне на статуквото на некомпетентност, както на националното така и на местното управление.

Осъзнатостта, като гласуваме в подкрепа на демократичните кандидати, е решението  да спрем грабежа. В противен случай безпардонната надутост и лицемерие ще продължават. Обезлюдяването на цели райони, мизерията, нищетата и бедността ще са част от ежедневието. Ще допуснем ли в България българите да останем малцинство? Децата ни да продължават да емигрират, а оставащите тук да се чувстват потиснати, едва ли не  роби в собствената си родина. Сега е времето за промяна. Време е вместо да викаме неволята сами да си помогнем, като гласуваме за различния избор. Защото както гласуваме, така ще живеем. Алтернатива има и от нас зависи да я изберем.

Георги Шишков