20
Пон, Ное
7 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

Веселина Чавдарова е старши учител в начален етап в ОУ „Иван Вазов“ вече 33 г. От 8 години насам е председател на методическото обединение на начален етап в школото.

През изминалата учебна година деца от класа й завоюваха два златни, един сребърен и два бронзови медала по време на финала на националното състезание „История на България“. Кметът на Казанлък пък, където се проведе надпреварата, удостои Чавдарова със специалната награда на общината „Учител с най-много наградени ученици“. За добрите си постижения като преподавател тази година Веселина Чавдарова бе наградена от министър Меглена Кунева с най-високото отличие на Министерството на образованието и науката - „Неофит Рилски“:

- Г-жо Чавдарова, Вие сте преподавател вече 33 г. Днешните първолаци по-подготвени ли идват в училище в сравнение с преди? Каква е разликата между децата сега и тогава?

- Дали едно дете е подготвено за училище се определя от нивото на речевото му развитие. Свързано е с факта, че с помощта на писмената и устна реч детето трябва да усвоява цялата система от знания и умения. Ако устната реч е добре овладяна в детската градина, т. е. първокласникът да може да съставя изречения, да разказва, то писмената тепърва му предстои да се овладява в училище. Колкото по-добре е развита устната реч до постъпването на детето в училище, толкова по-леко ще му бъде с овладяването на четенето, писането и разказвателните предмети. Искам да споделя, че днешните първолаци постъпват в училище с отлична подготовка благодарение на своите учителки от детската градина. Те обичат много приказките, изказват своето мнение, добре се изразяват. Своите впечатления споделям въз основа на традиционно провеждащата се в нашето училище есенна академия преди началото на учебната година. Децата сега са по-отворени, по-комуникативни, по-осведомени и по- уверени в себе си.

- До каква степен са готови 6 – 7-годишните за първи клас, какви трудности срещат и как ги понасят?

- Опознаването е начало. Както пътят на развитието на всяко дете е много индивидуален, така и малките първокласници постъпват в училище с различен капацитет от опит – знания, умения, навици. За тях най-голямата трудност е да преодолеят психологическия момент, страха от неизвестното, защото, когато детето тръгне на училище изведнъж изискванията към него се променят, играта отстъпва място на ученето и писането на домашни работи. Отговорностите и задълженията стават повече. Всеки един от нас си спомня тръгването на училище като край на детството. Но с помощта на своя учител детето бързо се адаптира към тази промяна.

- Самото обучение по-сложно ли е в момента?

- Сложността идва от това, че тази година от 1 август влезе в сила новият Закон за училищното и предучилищното образование. Работим по нови програми, но със стари учебници. Тези нови програми предвиждат повече часове по всички предмети, тъй като учебната година се удължава за първите класове с една седмица. Въвежда се задължително процентно съотношение на видовете уроци. Променят се наименованията на някои учебни часове, като технологии и предприемачество, околен свят и др. Учебната година идва с едно сериозно предизвикателство.

- Какво е мнението Ви за новата реформа?

- Според мен съдържа добри идеи. Дава се по-голяма свобода на учителя. Харесва ми идеята да се създадат мислещи хора, с по-голяма квалификация и морал. Положителен момент е възможността, която се предоставя на младите учители за бързо кариерно развитие, т.е., ако са с по-голям брой квалификационни кредити и по-висока професионално-квалификационна степен. До сега стажът бе сред водещите фактори. Както казах, това е едно сериозно предизвикателство със своите приоритети и недостатъци.

- Миналата учебна година преподавахте на четвъртокласници, които постигнаха отлични резултати на различни извънучебни състезания. Как успявате да грабнете вниманието на децата и да им предадете знанията си?

- Децата вложиха много труд, отговорно отношение и амбиция към предизвикателствата. Успях като учител добре да ги мотивирам да повярват в себе си и в своите възможности. Знам, че съм положила техните основи и много им вярвам, че ще се справят. Казвах им, че да вършиш дребните неща добре е по-хубаво, отколкото да правиш големите лошо. Показах им колко могат да направят сами и колко много повече биха могли, ако работят заедно с останалите.

- В нашия глобален свят все по-често децата черпят знания от Интернет. Какво е това, което може да им даде единствено учителят и няма как да открият в Мрежата?

- В Интернет децата не биха открили житейските ценности. В света на съществованието има нещо, за което си струва да живееш - това е обичта.

- Все по-малко млади хора желаят да станат учители. На какво се дължи това?

- Основното, което демотивира младото поколение да поеме към учителското поприще, са финансирането, големите отговорности и липсата на добра мотивация. Наблюдаваме неприятната тенденция неуспели да влязат в желаната от тях специалност младежи да бъдат пренасочвани към педагогическите специалности. За да бъдеш добър учител, трябва силно да обичаш децата и да знаеш какво би искал да им завещаеш. Винаги съм вярвала, че да си учител не е просто професия, а призвание. Ние сме хората, които трябва да създадем от малкото неуко дете личност. Пътят на учителя не е лесен, но аз избрах да вървя по него и не съжалявам!

- В днешно време сякаш учителската професия се обезцени и вече не е на такава почит, както преди. Това не демотивира ли работата на учителя? Как се чувствате Вие самата?

- Лично за себе си бих казала, че въпреки неуредиците, аз продължавам напред. За мен най-голямата мотивация е обичта на учениците ми, да виждам как израстват, помъдряват и стават прекрасни младежи.

- На какво най-вече бихте искали да научите учениците си?

- Бих искала да ги науча да бъдат себе си, значими, да опитват, да разкриват, да разгадават. Искам да направя ученето радост и удовлетворение за тях, а не задължение.

- А кой е най-големият урок за Вас?

- Най-големият урок за мен е никога да не приемам грешките като провали, а като възможност за учене.

- Какво би Ви се искало да кажете, но никога не са Ви питали?

- Интересен въпрос. Никога не съм се замисляла досега. С похвала добрият учител може да окуражи своите деца и в най-мрачния ден. Бихте ли сторили това за мен, мили деца?

- Какво си мислите най-често, когато влизате в час?

- Дали ще се справя, ще постигна ли своите цели, дали ще успея да помогна на децата да открият какво правят най-добре, за да го правят още по-добре.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА