13
Сря, Дек
8 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт
Boinuka1Boinuka2Тодор Тодоров – Бойнука възобновява курсовете по езда след 18-годишно прекъсване. Обучението се провежда в конна база край града. Шест расови коня от фризийска порода и ресаци ще бъдат на разположение на кандидат-жокеите. Има и млади коне, които тепърва могат да се обяздят. Идеята за възобновяване на школата дойде от внучката ми Теодора, сподели Бойнука. Миналата година тя помолила дядо си да я научи да язди и в свободното им време идвали в конната база. Обаче и други познати започнали да подпитват дали няма да възобнови уроците. Тодор споделил идеята си със собствениците на базата Людмил и Митко, които я приели радушно. Те щели да се грижат за животните, а той да обучава желаещите да яздят.
Вече има записани шестима мераклии, приемат се още. Тренировките са в събота и неделя, като таксите не са високи. Първите пет са по 15 минути и струват 5 лева. По-кратки са, защото, ако продължат по-дълго, има опасност от сериозна мускулна треска. Целта при тях е да се придобият умения за контрол над коня. След като ученикът усвои това, тренировките стават 30-минутни и ще струват 10 лв. Ако се запишат повече желаещи, ще се организират едночасови походи, чиято цена ще е 20 лв., колкото е във всички други бази в България. „Там обаче не те обучават индивидуално, а ти дават коня и те пускат на поход. Докато аз не се убедя, че всеки може да язди, няма да му позволя да излезе на разходка“, категоричен е Бойнука. Той самият се е обучавал в Банкя преди много години. Казва, че за курсовете по езда няма възрастова граница. Внука си за пръв път е качил на кон, когато бил едва на 1 г. и 2 м. Тригодишен вече е можел да язди сам. Ездата е изключително полезен спорт не само за укрепване на физическото, но и психическото състояние на човек, подчерта треньорът.
Впрочем, по-възрастните си спомнят, че преди почти две десетилетия Бойнука имал школа по езда, основана през 1 987 г. Първоначално конете били на негова издръжка, а впоследствие Общината започнала да плаща за отглеждането на животните. Имало записани над 250 желаещи. Школата просъществувала около десетина година. Като дойде демокрацията, от общината започнаха да правят съкращение на служителите си и казаха, че вече нямат пари за издръжка на конете, спомня си треньорът. Опитал се да продължи с лични средства, но струвало скъпо и се отказал.
Диляна ЦВЕТКОВА