21
Вт, Ное
7 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

semretro

Петко и Стойна Димови са най-възрастното семейство в Свиленград. Двамата са заедно от 80 години и все още се обичат, както преди. Любовта им се родила през далечната 1935 г. Тогава Стойна е била едва на 16 г., а Петко – на 18. Запознали се на мегдана в с. Костур, където живеели семействата им. Той свирел на гайда, а тя била ненадмината народна певица. Затова ме взе, защото можех да свиря, шегува се старецът, който и до днес е запазил чувството си за хумор. Две години ходихме сгодени, преди да се съберем, спомня си баба Стойна. От дългогодишния си брак имат двама синове и дъщеря, 6 внуци, 12 правнуци и 4-годишна праправнучка - Евалин.
 
Въпреки че са хора от село, са дали на децата си добро възпитание и образование. Дъщеря им Мария дълги години е била в хора за народно пеене и театралната трупа към НЧ „Просвета“. Завършила е ветеринарна медицина и до пенсионирането си е работила като инспектор на ГКПП Капитан Андреево. Синът им Пенчо Стоянов пък е активен общественик, спортен деятел, художник, фотограф, от 1995 до 1999 г. е общински съветник. Бил е председател на футболния клуб в Свиленград и основател на местния шахматен клуб. Брат му Стоян е бил футболист в тукашния отбор. Работил е на Капъкуле като контрольор в БДЖ.
 
 
 
Никога не сме мислили за раздяла, категорично е възрастното семейство
 
 
 
С всеки изминал ден нашата връзка ставаше все по-здрава, все по-стабилна, споделят баба Стойна и дядо Петко. На въпроса „Каква е тайната за дълъг семеен живот“, двамата категорично отговориха: „Уважение, подкрепа и общуване помежду си. Бъдете верни, честни и истински. Обичайте се един друг с цялото си сърце. Няма тайна за нашата любов. Просто правехме това, което беше нужно един за друг и за нашето семейство“. Всичко са споделяли заедно – мъка, радост, болест и здраве. Животът им не е бил лесен, но двамата се справяли с всяка трудност, тъй като винаги се подкрепяли.
 
От 6-годишен дядо Петко остава сирак, след като баща му, който бил ковчежник на гръцки воевода, умира. Завършил образование само до 7-и клас тъй като трябвало да се грижи за останалите си братя и сестри. Може би това го е превърнало в толкова отговорен и добър човек, казва съпругата му.
 
На 9 юли дядо Петко ще навърши 97 години. Баба Стойна пък стана на 95 г. на 9 март. Въпреки преклонната си възраст двамата все още са жизнени. Сами се грижат един за друг. Допреди 1 година старецът ходел да работи на лозето си. Участието му във войната обаче дало отражение и той има проблем със слуха. Жена му пък наскоро паднала у дома и си счупила крака. Заради възрастта й крайникът ще се възстанови по-бавно и се налага бабата да се придвижва с проходилка. Това, което най-много обичат да правят заедно, е да се шегуват помежду си и да си разказват спомени от миналото. Не пропускат да гледат и новинарската емисия по телевизията. За тайната на дълголетието и двамата споделят, че е в спокойната среда. Съумели са да изградят сплотено семейство, в което да няма кавги. Снахите ни гледат като свои родители, много ни уважават, хвалят се двамата старци.
 
 
 
На 17 години дядо Петко поискал да стане ловджия
 
 
 
Законът обаче не му позволявал, тъй като нямал пълнолетие. Това можело да стане само със съгласието на родителите. Меракът на младежът бил толкова голям, че той кандардисал майка си. Хванал я за ръка и я завел в Ловното, за да получи разрешително. От 1917 до 1990 г. е редовен член на „Ловно-рибарско дружество“ - Свиленград. Има убити над 180 диви прасета.
 
На тази възраст Петко Димов открил още една страст - борбата. Участвал е в много народни борби по селата. Два пъти е печелил първо място в един от най-големите събори по нашия край - „Света Троица“, край Тополовград. Нямаше борби, от които баща ми да не се прибере я с овен, я с овца, спомня си синът му Пенчо Стоянов.
 
 
 
Петко Димов – участник във Втората световна война
 
 
 
Дядо Петко е ветеран от Втората световна война. Заминава за фронта през 1944 г. Взема със себе си две неща – гайдата и ловната си пушка. По време на боевете в Драва Соболч се запознава с „царя на българската гайда“ Костадин Варимезов. „Нощно време, когато гърмежите спираха, вадихме музикалните си инструменти и започвахме да свирим. Огласяхме цялото бойно поле“, спомня си дядо Петко. През това време Стойна нито за миг не спирала да се моли мъжът й да се върне жив и здрав. Година по-късно войната приключила и той се прибрал при семейството си. За участие във войната получил 10 ордена. Тази година пък министърът на отбраната Николай Ненчев му изпратил Грамота за принос и заслуги към отбраната на страната и във връзка със 70-годишнината от края на Втората световна война.
 
Като се върнал от бойното поле, от ТКЗС-то в Костур го пратили на специализация в машино-тракторното училище в Чирпан. След успешно завършване на обучението дядо Петко се прибира в селото си и започва работа в ТКЗС-то. Не минало много време при него дошли инженери от Машинно-тракторна станция (МТС), за да основе филиал в Свиленград. От ТКЗС-то обаче не искали да го пуснат и се стигнало до спор между двете предприятия. Накрая се намесили от партията и задължили Петко Димов да замине за Свиленград. Така през 1950 г. той става основател на местното МТС. Година по-късно цялото му семейство се мести да живее тук. Има 3 г. стаж като тракторист и 25 г. като механик и тракторен бригадир. Пенсионира се в АПК като диспечер, след което става отговорник на животновъдство в с. Лисово.
 
 
 
Легендарният футболист Христо Стоичков изпраща автограф
 
 
 
За 95-годишния си юбилей дядо Петко получава картичка с автограф и поздравително писмо от Христо Стоичков. Камата научил за възрастния си почитател от племенника му Петко Петков, с когото са били треньори във ФК „Литекс“. От всички подаръци рожденникът се зарадвал най-много на този. Картичката е поставена в рамка и стои на видно място в дома на семейството.
 
 
 
Национален първенец като командир на младежката бригада в Момково
 
 
 
Дядо Петко е бил бригадир на младежката бригада в Момково. Като такъв той става национален първенц. Да връчи отличието дошла делегация от София. В истински празник се превърнала визитата на висшестоящите гости. Цялото село се събрало на площада, където се извили кръшни български хора.
 
Въпреки че има куп отличия и грамотои, възрастният мъж със съжаление си спомня за една неполучена награда. През 1953 г. като тракторист го обявили за национален първенец. Трябвало да се окичи с Народен орден на труда. Лично тогавашният министър-председател Вълко Червенков щял да му връчи високото отличие. „Качих се на влака и чакам да тръгнем. Малко преди това обаче от МТС дойдоха с джипа и ме накараха да сляза, тъй като награждаване нямало да има. Точно в този ден Тодор Живков свалил Вълко Червенков от властта“, спомня си Петко Димов.
 
Съпругата му Стойна не може да се похвали с такива постижения, но цял живот е подкрепяла мъжа си, което според него е най-голямата й заслуга. Била е изключително добра домакиня и е отгледала трите им деца. Като отлична шивачка сама е шиела дрехите на цялото домочадие. Имала е и стан за тъчене на килими, а готварските й умения били ненадминати.
 
Диляна ЦВЕТКОВА