14
Чет, Дек
9 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

konИнж. Иван Гецов направи точно копие на скалния барелеф

 

Свиленградчанинът Иван Гецов направи точно копие на Мадарския конник в дома си. Нашенецът, който е инженер и ландшафтен архитект, е изработил релефното изображение на една от стените в таванска стая на къщата си. Авторът е спазил стриктно размерите на оригинала – 315 на 288 см. Работата му отнела малко повече от месец.

 Всичко стана спонтанно, нанесох истинските размери на Мадарския конник на стената, тъй като исках да придобия реална представа за него, а не съм го виждал в действителност, разказа Иван Гецов. Понеже съм инженер строител, в един момент ми щукна и започнах да слагам арматурата, добави той. После забъркал бетона и започнал да изгражда релефа. За пръв път правя такова нещо, мислех, че ще стане за 3-4 дни, но ми отне доста повече време, каза ландшафтният архитект. Всичко ми излезе около стотина лева, използвах вар, цимент, втвърдители, арматурна тел, пирони и метални втвърдители, обясни свиленградчанинът.

Според Иван Гецов обяснението на същността на Мадарския конник е дадено в книгата на Александър Алексиев – Хофарт „Изгубените кодове на древните българи“. Хофарт е псевдоним на Александър Алексиев, който е български художник и изследовател на нашата история, старата астрална религия на българите и предхристиянското изкуство. Книгата показва, че композицията на Мадарския конник е всъщност астрален показател на годината 165, като по много известен документ Именник на българските владетели става ясно, че истинската България не е основана през 680 година, а 515 години по-рано, подчерта Иван Гецов. По думите му скалният барелеф е в пропорции 12 на 11, а точните му размери са 315 на 288 см. Направих го, защото българите не познават символиката на Мадарския конник, те си мислят, че някакъв владетел промушва някакъв лъв, но няма такова нещо, подчерта Гецов. Тази композиция е астрална и показва годината 165 от Новата ера, когато Авитохол прави първата държава в Европа, а не 550 години по-късно Аспарух, добави той.

Както е известно, Мадарският конник е скален барелеф, изсечен на височина от около 23 м над земята. Изобразява фигурата на конник, държащ в ръката си копие, насочено към фигурата на лъв, който държи в устата си змия. В близост до възседналия коня човек се отличават и образите на куче и орел. Отличават се също така и надписи на гръцки език. Конникът е висок около два метра и половина и цялата композиция е с широчина над 3 метра. По археологически сведения релефът е изсечен през VIII в. сл. Хр. Смята се, че той е дело на прабългарите, като цели да овековечи величието на Българската държава. Това е единственият в Европа скален барелеф, който датира от периода на Средновековието. Има различни теории за Мадарския конник. Според една от тезите той изобразява хан Тервел. Друга теория пък гласи, че хан Омуртаг създал на това място голям религиозен комплекс за почит на божествата и Мадарският конник е само част от тази голяма композиция. В подкрепа на втората версия са намерените фигурки на божества и други обредни вещи в непосредствена близост до археологическия обект. Други характеристики на барелефа също сочат за някаква духовна насоченост на изображението и има много различни тълкувания на неговото трансцедентално значение.

Свиленградчанинът Иван Гецов твърди още, че Розетата от Плиска, която е може би най-популярният старобългарски артефакт, е била използвана за оразмеряване в строителството. Розетата е била матрица, и то бронзова, за да не се променя, тъй като всеки друг метал е ковък и се изменя, подчерта свиленградчанинът. По думите му никой не е имал право да строи с други размери, освен с тези на розетата. Всички църкви, манастири, дворци били правени с тези пропорции. Идеята е, че ние не сме били чергари и номади, а сме били цивилизация, която е правила градове, имала е ред, каза Иван Гецов. Опитвам се да докажа, че древните българи с математически, физически и други познания първо са чертали и проектирали, а после са строили, което е бяло петно в нашата археология, добави той.

Розетата от Плиска бе намерена преди около петдесет години и оттогава са написани много трудове, засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея знаци. Редица български учени предлагат различни интерпретации.

Елена МИХАЛЕВА