17
Пет, Ное
4 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

pavlovНай-възрастният музикант в духовия оркестър знае над 6 000 мелодии

Иван Павлов е най-възрастният член в свиленградския духов оркестър „Костадин Манов“. Той е на 70 г. и свири на саксофон. По професия е ветеринарен лекар. Любовта си към музиката преоткрива още, когато е бил едва 12-годишен. Имах огромното желание да свиря и настоявах баща ми да ме заведе при създателя на местния духов оркестър Костадин Манов, спомня си Иван, все едно е било вчера.

Когато маестрото го попитал на какво иска да свири, той нито за миг не се поколебал - „на кларинет“. Още тогава Кунчо Манов ме предупреди, че това е сложен инструмент, който се научавал изключително трудно, но аз бях сигурен какво искам. Казах му: „Виж какво, ще свиря по 7 – 8 часа на ден, докато започне да ми капе кръв от устата. Така и правих“, разказва Павлов за първите си стъпки в музиката. Влязъл в духовия оркестър през 1956 г., а учител му станал Петьо Шишманов. Оттогава до сега не е спирал нито ден да свири. Първоначално на кларинет, като 20 години е бил концерт майстор. Дошъл моментът, когато в оркестъра имали нужда от горни басове. Тогава Манов го помолил да смени кларинета със саксофон. И датата си спомня – 10 декември 1960 г. От тогава досега Иван Павлов е свирил над 6 хил. мелодии, повечето от тях били кодирани в ума му.

През 1964 г. се уволнил от казармата и се присъединил към оркестъра, който свирил в първото заведение в Свиленград с жива музика. Ресторантът се намирал на мястото на днешната „Централна кооперативна банка“. По времето на комунизма обаче им правили проблеми каква музика ще изпълняват. „Имаше музиколози към КООП „Естрада“, на които в началото на всеки месец носихме репертоарния си план за одобрение. Казваха да изпълняваме поне 70 % съвременна българска естрада, 20 % съветска и 10 % западна. Добре ама, когато свирих със саксофона „Страници в нощта“ на Франк Синатра всички умираха от кеф, ставаха да танцуват, забавляваха се. Как да не я свиря тази музика, ама трябваше да е в 10-те %“, спомня си Иван Павлов. С останалите членове на оркестъра – Евлоги, Цанко Червената глава и Васко, си позволявали да нарушават предписанията на културтрегерите, за което отнясали и по някоя глоба. Интересното е, че не са били санкционирани толкова заради репертоара си, колкото за това, че свирят силно. На проверка в заведението идвала комисия от трима души, като единият бил лекар уши – нос – гърло. Измервали децибелите, които по предписание трябвало да са до 75. Над допустимото глобявали с 1 лв. на всеки надвишен децибел. Не ни санкционираха за репертоара. Когато свирихме инструментална музика, не можеха да контролират стриктно, защото не знаеха кой я е написал, уточни Иван. Един ден дори го арестували заради свирене. През 1979 г. със свиленградска група организирали екскурзия до Плевен да разгледат току-що откритата „Панорама“. След разходката седнали да вечерят в един ресторант. Моабетът тръгнал и хората около него започнали да го молят да изсвири нещо с кларинета. Тъкмо свършил с едното парче и захванал второ и милицията го арестувала. Законът тогава забранявал свиренето след 23 ч. Отвели го в ареста. Нашият човек много се притеснил. Казал си: „Този път вече няма оттърване. Може и в Белене да ме пратят да ме ядат прасетата“. Един от свиленградската група – Тодор Апостолов, обаче го оттървал. Намерил свой приятел от казармата, който работел в милицията в Плевен и всичко се разминало. Такива години били.

Но Иван Павлов не се оплаква. „Има една сентенция: Музикант къща не храни. При нас не важеше. Даваха ни премии за тримесечие около 10 лв., но по онова време това бяха много пари. Когато бях към бюро „Естрада“ от 1967 до 1975 г. щатът ми бе 100 лв., а като ветеринарен доктор вземах 70 лв. Когато отидох в „Балкантурист“, 9 години съм работил в „Свилена“, получавах 280 – 300 лв. Като ветеринар през текезенските години се водих, че взимам 130 лв., но ми даваха 70 %, и то ако се изпълни планът. С парите като музикант си направих апартамента. Всяка една поръчана от клиенти на ресторанта песен имаше ценоразпис. Зависи коя си пожелае, плаща и тогава му се свиреше“, разказва музикантът.

За толкова дълги години не липсват и куриозни истории... „Какво ли не ми е минало през главата. Без да знам, ми запушиха саксофона с хавлиена кърпа. Духам, духам, не излиза никакъв звук. Преди това ми се беше отворила глътката и бях ударил пет коняка. Ядосах се и си викам: сега ще го трясна в земята и толкова. По едно време ми дойде на ума, че друг път саксофонът не ми е правил този номер. Бръкнах във фунията и изкарах кърпата. Усетили, че съм си пийнал малко повече и решили да ми извъртят номер. И друг път са се шегували с мен... Свирим с Митко Златев двамата и дойде Жеко Картелов – свиленградският Чарли Чаплин, беше и директор на киното в кв. Гарата. Взел отнякъде един лимон и седна срещу нас да го яде. На мен взеха да ми капят лигите, не мога да свиря“, сеща се с усмивка музикантът. Със стария духов оркестър пък имали навика като седнели да си пийнат да сложат за мезе праз с червен пипер, олио и сол. Като замаяли главите тръгвали да правят серенади.

Въпреки, че е на 70 г., Иван Павлов няма никакво намерение да се отказва от саксофона. Имал сили да свири още дълги години. Тайната за доброто му физическо състояние се криела в това, че не пушел. Но и в още нещо – всяка сутрин на гладно вземал по една чаена лъжичка от билката годжи бери. „Този, който е открил полезните й свойства, според легендата е доживял до 256 години. Не вярвам да живея толкова, но откакто я приемам, се чувствам много добре, засили ми обмяната на веществата, не се уморявам. Аз съм и ловец, като тръгна по баирите колегите от дружинката все ми казват да намаля темпото, приличал съм на младеж“.

Питам го за състоянието на духовия оркестър. С гордост заявява, че като формация са на изключително високо ниво. Доказателство за това била публиката, която винаги реагирала положително на изпълненията им. И е прав... Няма човек в града, който да не ги е чувал или виждал поне веднъж в живота си и да не се е изумил от таланта, хъса и ентусиазма, с който свирят. За бъдещето на оркестъра обаче е скептично настроен. Малко били децата, които искали да се занимават с духова музика. „По наше време много малчугани искаха да свирят, имаше голям оркестър в Свиленград, а сега не е така. Няма на кого да предам знанията си“, жалва се Павлов.

Диляна ЦВЕТКОВА