21
Вт, Ное
7 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

veloПрактически неизползваема е откритата само преди няколко месеца велоалея до с. Мезек. Колоездачите предпочитат да се движат по пътното платно, а не по очертаната с бяла ивица лента, която нарушава комфорта и застрашава безопасността им.

Велоалеята бе изградена като част от проекта на Община Свиленград „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще“. Проектът се осъществи с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

За рехабилитиране на два пътя, водещи до тракийската куполна гробница и византийската крепост, с обща дължина 2, 786 км и изграждане на 7, 250 км велоалея са дадени 999 531,45 лв. Изпълнител е пловдивската фирма „Пътинженеринг“ ЕООД.

Всъщност новоизградената полоса за велосипедисти започва от разклона за с. Мезек в близост до ГКПП Капитан Петко войвода. До това място обаче няма изградена велоалея, а движението по пътя до там е интензивно. Същото е положението и с края на алеята – тя стига до входа на селото и ... свършва. Самото съоръжение пък е направено в разрез с всякакви нормативи. Тъй като липсва маркировка, не се знае то двупосочно ли е, или еднопосочно. По стандарт, ако е двупосочно, трябва да е широко минимум 2 метра, което е минимумът за двупосочна велоалея по действащата българска нормативна уредба и под минимума по препоръчителни холандски норми /“Design Manual for Bicycle Traffic, C.R.O.W., 2007, посочена като референтна книга в раздел „Пътна безопасност” на Европейската комисия/. А то не е. За еднопосочна алея минималната широчина е 1.20 метра, но мезешката надали има и метър, особено на места, където заобикаля отводнителни съоръжения.

Въпреки че най-подходящо, според специалистите, е настилките да се изграждат от същия материал, както и останалата част от платното за движение – традиционно асфалт, странно защо „свиленградската гордост“ е покрита с бетон. Там, където бетонът се свързва с шосето, има неравности. Самата велопътека е осеяна с остри камъчета от къртещия се асфалт, а големи участъци от нея са покрити с пясък.

Затова любителите на колоезденето предпочитат да карат по шосето към и от Мезек. „Тази пътека е много опасна. Тясна е, двама души не могат да се разминат. Освен това, може да стане голяма беля на завоите, особено ако си развил висока скорост – каза свиленградчанин, решил да се разходи с колело до тракийската гробница. - Не карам по нея, да си спукам гумите в камъните ли? Чудя им се на европейците как дават пари и после не следят за какво са изразходвани.“

СМ