19
Нед, Ное
4 Нови статии

Общество
Инструменти
Шрифт

todor kokosharov1Заради политическите си убеждения през август 1949 г. един баща на две деца е принуден да напусне родното село Студена, тръгва към Турция и повече не се завръща. В ход е решението на пленум на ЦК на БКП „За безкомпромисно настъпление срещу опозицията до пълното й унищожение и поход към социалистическото развитие”. Семейство Кокошарови завинаги е белязано с клеймото „невъзвращенец ”. Защо емигрира моят баща, пита в автобиографичния си роман днес нашият земляк Тодор Кокошаров, доктор по ветеринарна медицина, автор на пътепис за САЩ и краеведска книга за Студена. Романа си той е озаглавил „И лъжата един ден умира”, подзаглавието е „От девети до десети”, а изстраданите страници са посветени на майка му.

Ще затворим страниците на книгата на миналото, но преди това ще я прочетем”- с тази мисъл на президента Ж. Желев сяда пред комютъра Т. Кокошаров. Тръгва от щастливото, но кратко детство, минава през преживелиците на интернираните семейства на опозиционери от свиленградския край, изпратени с товарни вагони в села в Североизточна България, води читателя по коридорите на свиленградската гимназия „Д-р П. Берон”. Поне половината от учителите ми бяха хора, на които професията учител беше призвание, спомня си с уважение и признателност някогашният гимназист, изреждайки имената на Пенко Първов, Стефка Сивова, Златка Хаджиколева, Елена Каратепелиева, Иван Грозев. Преминал през изпитанията на тогавашните трудови войски, и за радост, през студентството в София, той навлиза в „живия живот”. Ще ставам учен, решава младият ветеринарен лекар в Хасково, спъван от бюрократични прегради и от „ черното петно” в своето досие. Боже, каква радост, казва той за първата си научна публикация, видяла бял свят въпреки всичко. Времето и професионалните успехи обаче не могат да излекуват дълбоката рана . „Баща му е оттатък- често чувах зад гърба си. Това беше своего рода проклятие за нас. Ние се чувствахме втора ръка хора и за да компенсираме това, бяхме безкрайно дисциплинирани и ученолюбиви. Това ни спасяваше”, четем в откровенията на автора, хабилитиран за старши научен сътрудник чак след настъпване на демократичните промени у нас.

През 2003 г. д-р Тодор Кокошаров е номиниран от изданието „Кой кой е по света”, издавано в САЩ, като учен с приноси в областта на ветеринарномедицинската наука, а година по-късно Международният библиографски център Кеймбридж /Великобритания/ го вписва в международната класация на 2000-те интелектуалци в света на 20 век.

Заедно с личните преживявявания Т. Кокошаров предлага в своята книга размисли за управлението след 9 септември 1944 г., наречено от него „ червената джунгла” , за земеделската голгота, за „народната” милиция и българския „суверенитет”, за науката и учените, за възродителния процес и агресивния атеизъм, довел до рухването на духовни ценности. Цитираните с прецизността на учен имена и факти са от документи, съхранявани в Държавния архив в Хасково.

Книгата „И лъжата един ден умира” е още един верен от всяка гледна точко документ за голготата на нашия народ през времето на „зрелия” социализъм, чест прави на автора, че не премълчава остриетата на социализма, а ги вади на слънчев показ, пише в предговора редакторът Иван Маринов.

Златка Михайлова