22
Пет, Сеп
6 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

Аз композирам типичната класическа музика

- Ангеле, разкажи за себе си – на колко си години, къде си живял и учил, за хобита и гадже намираш ли време? Къде живееш и учиш сега, как се издържаш?

- Казвам се Ангел Кирилов Търпов, или по-скоро, както от много години насам вече се изписвам на всеки мой представителен клип или участие или снимки - ANgel Tarpov. На 24 години съм. Образованието ми е средно и сега го надграждам във Виена...

Невръстните си години изкарах в България, а пък вече съзнателните си живях в (за мен единствения ми дом ) New York. Там всъщност аз се изградих като човек, характер и една цялостна личност. Хобита нямам много, за съжаление, поради простата причина, че времето ми е по принцип много ограничено! Много обичам да плувам и да ходя на масаж. Слушането на музика въобще не го броя за хоби, защото то е просто част от всекидневието ми. Аз в никакъв случай не излизам от къщи без своите слушалки.

Гадже... хмм... За артиста това е доста сложен въпрос, защото по принцип той е обичан и мразен от много хора едновременно! (смее се).

Живея в Австрия в момента временно, но това, знам вече на сто процента, не е моята дестинация. Със сигурност в някоя скорошна или не чак толкова скорошна степен от живота си ще се върна към Щатите... През миналия ноември бях там за големия празник - Деня на благодарността - и като кацнах в Чикаго се почувствах отново жив... Това е достатъчен знак ! Издържам се чрез музиката си. Понякога е много трудно - аз съм човек, който знае целта си, знае накъде се е насочил и колкото и нещата да се стоварват като трудности понякога, това не ме изкарва извън пътя. Аз съм изключително целенасочен! Уча в консерваторията във Виена - композиция и чело.

- Как започна да се занимаваш с музика, какво е за теб това изкуство?

- Няма да кажа че музиката е моят живот, защото това вече стана досадно клише... за да се занимавам с нея, е очевидно! Но като погледнеш повече в дълбочината на нещата... Музиката е изкуство, което във времето, в което сега живеем - 2017 - е много несигурно, рисковано занятие и по-добре човек да не се занимава с това! Помнейки се от тригодишна възраст, наричах себе си музикант. Това е самата истина.. . Като дете не ме интересуваха играчки, конструктори или някакви такива неща, аз наистина се интересувах само от музикални неща. Даже си спомням като ми подаряваха нещо, което не е музикално, направо не го отразявах! Първоначално исках да свиря на пиано, но понеже баща ми - Кирил Търпов - е пианист и знае всичко за този инструмент, счете, че би бил по-строг от необходимото и съответно тази идея беше бързо отменена. След което исках цигулка, но пак той счете пък тогава че с свръх емоционалността ми, цигулката няма да ме уравновеси и затова сметна, че челото би било най доброто решение за мен. И така аз на четири и половина - пет започнах да свиря на чело. Няма нужда да споменавам целия процес - той е ясен - многото уроци, продукции и прочие. С натрупването на годините усъвършенствах и продължавам да усъвършенствам този инструмент, защото за това се изискват много години и много много работа! Аз винаги съм твърдял, че да свириш на инструмент НЕ Е талант! Заради това ми твърдение много хора не са ме обичали и винаги са били на контра спрямо мен, защото съм им убивал егото. Като стигнах до този извод това мен много бързо ме свали на земята. Единственото, което е нужно на един инструменталист, е слух и чувство за ритъм. Оттам нататък - много часове практика и хубав инструмент. За мен талант е да можеш да пееш или да дирижираш. Колкото и практика да влагаш, колкото и години да отделиш, ако нямаш гласа или ако нямаш нюха да накараш цял оркестър да са като едно цяло, нищо няма да се случи. Моята най-голяма мечта в живота (която за съжаление не се сбъдна) беше да стана певец - поп и джаз. Нямах гласови данни като на Frank Sinatrа, Michael Buble и т.н. - съответно реших че не искам да бъда посредствен певец.

- Как баща ти допринесе за страстта ти към музиката?

- Аз страстта си я имах. Той просто я дооформи.... Нашите професионални пътища (ако мога така да се изкажа) се разделиха някъде като бях на към 16-годишна възраст. Тогава аз с надеждата си все още да стана поп изпълнител написах няколко такива парчета. Той подкрепи идеята за това, разбира се. Каза ми какво да правя като техника и как да я приложа. Послушах го, но пак в крайна сметка не беше това, което... После се отказах напълно и започнах с писането на модерна класика. Аз много исках да оставя нещо след себе си и някак си не ми изглеждаше справедливо че поп и джаз изпълнителите имат техни собствени парчета, а пък класическите музиканти свирят нечия друга музика. Съответно много интензивно почнах с писането на модерна класика и я представях по много съвременен начин, както се представя поп музиката. Съответно това стигна и до допира с шоу бизнеса и в този кръг започнах много неща да виждам и разбирам сам. Хубави, и не толкова хубави !

- Разбрах, че вече трети месец си № 1 в класацията като композитор в секцията "Модерна класика" в Австрия. Обясни ни по-подробно - какво е „Модерна класика", каква е тази класация. С какво се отличават твоите композиции?

- Малка корекция - номер 1 в класацията ЗА Австрия като композитор и изпълнител. Казвам "ЗА", защото това са номинации от една от най големите световни платформи за индивидуални изпълнители (без лейбъл) . По принцип като се каже модерна класика хората мислят или класическа музика, миксирана с поп или 21 век класика, която е базирана на странните хармонии. Аз правя типичната класическа музика, която се е правила едно време. Бих казал, че имам много силно усещане за това едно парче дали може да е хитово. Изслушал съм безумно много поп музика и смело мога да кажа, че знам точно как да се направи „хитова линия“ на дадено парче – така, че то да остане в съзнанието - и точно с това се отличават моите парчета! Безумно много съм благодарен на Господ и на съдбата, че имах и имам възможността да имам моя собствена музика! Това е нещо, което никой не може да ми отнеме и си е лично мое на сто процента! "Save Me From This Hell" или "Спаси Ме От Този Ад" беше парчето което ме докара до това първо място! Това парче го писах в продъжение на шест - седем месеца. Тогава живеех на хотел и си спомням, че го писах частично. Имаше даже месец, в който го оставих и бях го забравил и после се върнах към него. Това парче мина през много промени. Най-интересен е процесът на писането на едно парче и жалко, че публиката не го знае, а чува само крайния завършен продукт. Записах парчето през октомври на 2015 и го издадох през юли на 2016 със съпътстващия видео клип към него. Беше едно невероятно изживяване и смело мога да кажа, че показах какво означава да направиш класическо парче, което да е хит ! Дано Господ е рекъл да направя още ! Разбира се, това нямаше да е възможно и без невероятния екип от хора, които са около мен !

- Предполагам, че имаш лична естетическа концепция за вида/ стила музика. Какви са разбиранията ти?

- Моите разбирания единствнно са да накараш човек или хора да се почувстват добре от дадена музика! Без значение каква е тя. Наскоро едно момиче дойде при мен и ми каза, че с последното ми парче, което сега издадох -„Am I A Champion?", съм й помогнал да погледне живота от друга гледна точка и да намери смисъл в него! От това по-голямо признание няма как да намериш! Затова исках да правя собствена музика и да си я изпълнявам, защото исках да имам мое собствено послание, докато при нормалните класически музиканти, които възпроизвеждат, това е почти невъзможно.

- Мнението ти за начина на живот на младите хора в България и за ... чалгата?

- България за съжаление не е място, в което изгарям да се прибирам или въобще като цяло да бъда. Животът ми там мина през страшна дискриминация като малък и като пораснах! А като голям беше вече и почти животоопасно за мен ! Чувствам се като прогонен от там и никога не се чувствам като "Добре дошъл". Но аз съм само един случай! Хората трябва да се замислят и да променят начина си на виждане на нещата и живота като цяло ! Да няма много други случаи като мен, защото е страшно да се чувстваш така спрямо държавата, в която си роден! Не искам да навлизам в подробности специално тук, защото като гледам има по хубави и готини неща, за които да си говорим ! Единствено мога да кажа на хората там е да намерят мир със себе си !

- Защо си във Виена? /Е, знам отговора, Виена е Меката на класическата музика/. В Пловдив или София не можеше ли да се реализираш? Защо не остана в САЩ?

- Пак, както-по горе казах - Виена не е моето място! Виена за мен беше и е един много сериозен порив и основа да стартирам кариерата си. Обаче това, че не е моето място, не означава, че не е прекрасен град с прекрасни възможности ! За Меката на класическата музика... Ще оставя хората да преценят за тях си, като имат възможност да дойдат и да поостанат известно време . Моят любим град всъщност е София в България. Много ми харесва този град, защото е град, който се равнява със съвременния човешки живот! Плюс това, разхождайки се по улиците на София, усещам духа на много любими мои изпълниели, които са бродили по тези улици - Паша Христова, Мария Нейкова, Леа Иванова, Борис Годжунов, оркестър „София“... направо настръхвам като пиша ! Това е някаква магия там - хем усещаш съвременния живот, хем усещаш духа на тези велики изпълнители ! WOW !

- Имаш ли някакви спомени от Свиленград? Връщането на баща ти отново тук, според теб, необходимост или приключение е? Или носталгия по едновремешни реализирани възможности /на този въпрос може и да не отговаряш/.

- Спомени от Свеиленград имам от първото ми стъпване там през 2011. Невероятно малко градче - направо като семейно ! Определено не е мой тип, но да отидеш за няколко дни е много приятно ! Хората са невероятни, в това спор няма ! Относно баща ми - може би всичко по малко. Може би той най добре би отоговрил на този въпрос. Той е един страхотен човек! За съжаление повечето живот сме го изкарали от разстояние, но неговият дух е много силен и колкото и да сме далече, сме и толкова близко (това беше заглавието на втория ми албум, който бях издал през 2013 декември месец). Абсолютно съм убеденq че начинът, по който се развих, е доста изненадващ, защото той имаше други представи за мен, но пък и много вълнуващ в същото време. Много се надявам да се радва и гордее с моите постижения, но искам да завърша с това, че е много важно преди всичко всеки човек сам по себе си да е горд с това, което е постигнал, независимо какво е и колко е голямо!

Интервюто взе: Стефка КОЛЕВА