14
Чет, Дек
9 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

DSC 7-1Римската „магистрала“ Виа Диагоналис излезе при разкопките

Огромно праисторическо ямно светилище, разположено на площ от 28 дка, и отсечка от римския път Виа Диагоналис с ширина 18 м откриха при спасителни археологически разкопки край свиленградското село Капитан Андреево. Светилище с такива големи размери се разкрива за първи път. При работата си екипът, ръководен от проф. д. и. н. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова се е натъкнал на два дълги, заграждащи мястото за обреди, рова, каквито досега не са намирани на обект от късния неолит. Особено интересно е, че намерените артефакти са датирани от четири исторически периода на развитие – късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха.

Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са си го харесали до реката. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност. Винаги такива светилища са свързани с водата, защото се е смятало, че тя излиза от утробата на Богинята-Майка, разказа проф. Васил Николов. Обредните ями са се правели винаги край водата, всяка от тях в представите на хората е мислена като утроба, затова там са извършвани обредите за зачеване, за плодородие.

Всяко семейство е имало свое място, на което да извършва обредите и винаги там се връщало за следващите. Ритуалите са били посветени на Богинята-Майка и са били извършвани за плодородие и опазване на новата реколта. На място се е колело жертвено животно, там се е готвело, а после древните са чупели хромели, керамични съдове с обредната храна, култови предмети и др. и ги поставяли в ямите като жертвоприношение. Дори части от къщи, които са изгорели по някаква причина, са били „погребвани“ в ямите.

Около 150 такива ями са проучили засега археолозите, а в местността се наброяват поне 400 – 500. Намерени са отломъци от хромели, керамика, човешки череп и кости, и др. Интересно е, че са намерени рога не само от домашни, но и от диви животни. „Еленът е символ на мъжката потентност и погребването му в утробата на Богинята-Майка значи нещо“, смята проф. Николов и допълва, че тепърва ще се прави анализ в какъв контекст попадат всички находки.

Къснонеолитното обредно поле е заградено от западната страна от два дълги успоредни рова, които екипът е успял да почисти от запълнилата ги пръст. Траншеите са много дълги и вероятно продължават оттатък границата. Датирани са някъде около 5 200 – 4 900 г. пр. Хр. Любопитно е как са прокопани, след като преди 7 200 години не са съществували метални сечива. Подобни ровове на такова светилище се намират за първи път.

Учените са открили и тракийски обредни ями от желязната епоха, от първо хилядолетие пр. Хр., което означава, че траките са продължили традицията. Тази традиция прекъсва около 4900 г. пр. Хр., възстановява се около 1900 - 1700 г. пр. Хр. и продължава през периода от 1000 г. до идването на римляните, каза професорът и обясни, че точно датиране е възможно, след като се направи радиовъглероден анализ.

Особенно ценна находка при разкопките е 130 – метровата отсечка от римския път Виа Диагоналис - диагоналния път от Средна Европа до Константинопол от римската и късноримска епоха. Той е с ширина 18 метра, направен е от редени речникамъни. Много добре са запазени почти по цялото протежение на участъка двуметрови пътни ленти, банкетите, до които има оформени траншеи за оттичане. В средата на пътя, където е мястото е по-високо, най-вероятно камъните са отнесени и разхвърляни при оран на мястото в ново време, предполага проф. Николов и се позовава на установените следи от плугове.

Пътят е минавал край Свиленград и досега учените са го били проследили на 4 км преди Капитан Андреево. Предполага се, че там е имало станция, която е служела за смяна на конете. В Бурденис пък е била станцията за нощуване.

В науката се счита, че римските пътища са с широчина 6-8 м, а тук Виа диагоналис е широк 18. Тепърва специалистите ще разгадават тайната на римската „магистрала“, която беше открита при разкопкита заради автомагистрала „Марица“.

Проучванията на обекта, върху който трябва да мине аутобанът, започнаха още миналата година, но бяха спрени зарази липса на финансиране. Тази пролет баха отпуснати средства и от 1 април разкопките започнаха. В продължение на 3 месеца на терена работят 24 археолози.

„Освен специалисти от Археологическия институт към БАН, има студенти от Софийския университет, Пловдивския университет, Нов български универскитет, колеги от Националния исторически музей, музеите в Търново, Ямбол, Карнобат, Провадия, Оряхово, Стара Загора. Събрали сме почти всички праисторици от цялата държава“, сподели съръководителят на обекта гл. ас. Виктория Петрова. За разкопките на граждански договори са наети и около 100 местни хора. Предвижданията са проучванията на терен да приключат на 10 юли т. г., но западната страна от около 230 м е свободна в нея да влязат тежките машини на пътните строители. Чака се само да бъде назначена комисия, която да приеме тази част от обекта.

Намерените в огромното светилище находки се складират, обработват, рисуват, а някои – и реставрират, в сградата на бившето училище в Капитан Андреево. „Би било добре тази сграда да бъде предоставена на Общинския исторически музей, тъй като материалите остават там“, смята проф. Николов.

Археологът има и друга идея – в най-скоро време, до 2014 г., да бъде издадена книга – своеобразен отчет за свършеното. „Събрали сме огромна информация и всеки от колегите праисторици ще опише наблюденията си, няма да има друг случай, когато толкова специалисти ще са събрани на едно място“, подчерта видният наш учен.DSC 774-2DSC 834DSC 82-2

Стефка КОЛЕВА