14
Чет, Дек
9 Нови статии

Култура
Инструменти
Шрифт

Авторката хваща четката няколко години преди да се пенсионира

Изложба живопис под наслов „В бащината къща“ подреди на 26 август т. г. художничката Мария Петранова. Стените на родния й дом в Любимец грейнаха от 36-те платна, сътворени от 2001 година насам. Близки, приятели, познати се стекоха на културното събитие в малкото градче и останаха възхитени от таланта и душевността на авторката.

Идеята да покаже на своите съграждани творбите си се заражда съвсем спонтанно. Преди това Петранова има самостоятелна изложба във Френския културен институт в София, участие в пленер в сръбския град Зайчар, в биенале за наивно и маргинално изкуство в Ягодина, самостоятелна изложба в Испания. На Мария и сестра й Маргарита са им трябвали само няколко дни, за да организират проявата в Любимец, която се превърна в трогателен празник. Изложбата художничката посвети на 100-годишнината от рождението и 10-годишнината от смъртта на своя баща. „А днес с вас празнувам 10 години, откакто започнах да рисувам и моя юбилей посвещавам на 100-годишнината на баща си“, каза при откриването тя.

„Аз съм самороден талант, от раз на 54 години започнах да рисувам и съм живото доказателство, че за нищо в живота не е късно – сподели Мария. - Тогава се преоткрих и рисуването стана не само моя същност, но и съдба. Картините, които виждате, са абсолютно автентични, единствени и неповторими. Енергията, която черпя, за да рисувам, ми е от преките контакти с природата. Природата е единственият мой учител с невероятните си багри, форми и животински свят. Всяка една картина е миг от моя живот, във всеки един детайл съм вплела любовта на душата си, защото всяко едно нещо запечатвам в паметта си и отново го съпреживявам.“

Действително от картините на Мария Петранова струи много светлина, нежност, ведрина, оптимизъм. Всяка от тях е запечатала късче природа, но и дълбоко вътрешно преживяване на авторката, която с чистите очи на необременения от теоретични постулати художник се вглежда и в най-дребния детайл, за да го пресъздаде с много любов и търпение. „Даже когато ти е най-тъжно, трябва да намериш начин да седнеш и да започнеш да рисуваш – сподели тя. Зад всяка една картина стои огромен труд и невероятно себеотдаване, едно платно ми отнема поне един месец. Един лист не съм похабила, всичко, което съм захванала, съм превърнала в картина, която безкрайно много си обичам.“

Двете сестри-близначки напускат Любимец и отиват в София, след като завършват средното си образование. Мария е завършила ВИФ, има 25 години стаж като учителка във Френската гимназия, работила е и в БСФС. Създала в столицата семейство, има две дъщери. Никога с Маргарита обаче не са се откъсвали от родния дом. „Винаги сме си отивали и сме се връщали в тази къща“, казва тя.

Преди 10 години започнала да рисува. „Майка ни, която е от Свиленград, ни е научила да работим – плетяхме, готвехме, шиехме на децата. Непрекъснато обаче ми идваше мисълта, че трябва да започна и да рисувам – разказа тя. - Взех водните боички на децата и започнах. После „открих“ температа, маслото.“ Макар че работела като учителка и се грижела за семейството, намирала време да застане пред платното, а нощем в съзнанието й като на лента се изнизвало какво иска да изобрази.

Всъщност, сестра й също рисува, но все още не е събрала кураж да покаже творбите си. На Маргарита всичко й идва отръки – създала е истински цветен рай в двора, прави вино, ракия, отглежда грозде. Двете с Мария наскоро сами са направили вътрешен ремонт на къщата в Любимец, но все още не са събрали пари да я измажат отвън. „Татко дълги години беше директор на тухларската фабрика, но къщата ни е от кирпич...“, сподели художничката.

Маргарита пък е насадила красиви цветя пред родната им къща. „Съгласна съм от общината да ги изтръгнат, само и само да ни сложат плочки и направят тротоар, както трябва“, смее се тя.

Всички присъстващи на изложбата написаха своите впечатления за картините на Мария Петранова в специална тетрадка. Екипът на „Старият мост“, поканен на събитието, го прави на страниците на вестника: „Чисти, светли творби на една чиста и светла душа!“

Стефка КОЛЕВА