14
Чет, Дек
9 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

В няколко броя на в. „Старият мост” публикуваме поредица от статии за  свети места в осем селища от община Свиленград. Те ни бяха любезно предоставени от Димитър Димитров от София, който ни писа: „Идвайки в Свиленград, винаги с интерес чета в. „Стария мост”. Изпращам ви един материал, който да популяризира историческите забележителности около Свиленград, за които за съжаление се знае много малко...” Данните са събрани от свиленградчанката Розалина Гогова, уредник в хасковския исторически музей, която споделя: „По дългосрочната програма за проучване на светите места в Хасковския край на отдел „Етнография” при РИМ-Хасково, са включени осем села от района на Свиленград, които се намират в източните склонове на Сакар планина, покрай границата ни с Турция. За написването на материала съм използвала теренни проучвания от есента на 2005 г., от архива в Историческия музей и от Държавния архив в Хасково.”

С. МИХАЛИЧ
Селото е разположено на вододела между долините на Марица и Тунджа. Намира се на 27 км североизточно от Свиленград. Сега там живеят около 60 човека. Само едно дете е ученик в съседно село /Бел. Ред. - 2005 г./.
Запазена е легендата за основаването на това село. Старото му място било на югоизток от сегашното, в м. Чумленче. Честите нападения на турци, принудили дядо Михалис, грък, да се пресели с трите си дъщери при кошарите на високото в гората. Постепенно около тях се заселили и други семейства.
Михалич е известно с Ипандото - скалната църква от Х век, която се намира на 1 км югоизточно от селото, под една малка каменна тераса. В църквата се слиза по 14 стъпала, обградени от изсечена отвесно скала, образуваща открит отгоре коридор, който в началото си е широк 2 метра, постепенно се разширява, като достига 5 метра. В стените му са издълбани две ниши - отгоре полукръгли, вдясно от входа и три ниши насреща, над стълбите - високи, тесни и също със свод отгоре. Цялата църква е издълбана в скалата - вътрешното пространство се приема като кръстокуполно. Конхите са с почти еднакви размери - дълбочина 4 метра и ширина 3.6 метра. В църквата има допълнителни елементи, които обогатяват интериора й. В дъното на абсидата е направен олтар със стена, градена от плоски камъни. Там винаги има оставени недогорели свещи, цветя и дарове, донесени от хора, които търсят лек за болести или тревоги. Куполът в центъра е с диаметър 5.5 метра и височина 6 метра.
На терасата над църквата има специално място за колене на обредните животни и място, където се варят курбаните. По-встрани от каменната тераса е обширна поляна, където някога е ставал панаирът на селото. Той е в деня на празника на църквата - на 60-тия ден от Великден и тогава са се събирали хора от всичките села околовръст. Църквата носи името „Ай пандо” или „Ипандо”, което се превежда от гръцки като „Вси светии”.
„Крали Марко я праил тая църква. Има му стъпките. Като си отиваха гърците, казваха: посещавайте Ипанди! Ипанди ва пази” - и вярно, не сме имали мъртви от войната от нашто село”. Ипандо пази и от градушка. „Турците като идвали да палят тоя край, началникът им на кон минава оттам, пада в дупката /входа/ на Ипандото и някаква сила го изхвърля и той са уплашва и връща войската. Църквата пази”.
Около скалната църква се прави курбан всяка година. На празника винаги капе вода от стените и тя е лечебна. Някога много хора оставали да пренощуват в църквата за здраве. Имало години, дето не можеш да намериш място да седнеш в църквата. Палили свещи, вземали от водата и оставяли по някоя пара на мястото - колоната между лявата и централна конха е облепена с монети, тъй като стените са лепкави и имат тъмен цвят от влагата и вероятно от восъка на свещите, които се палят. И досега винаги на празника се коли животно или от цялото село, или от отделни семейства. „Тогава в Михалич става панаир, че има черква. Има тунел от тая черква до манастира „Св. Троица” в Елховско. Едно време като се родил Христос, в тоя тунел се криела Богородица. Подгонят я от Михаличката черква и тя по тунела - в „Света Троица”. Вардят я там и тя по тунела - в Михаличката черква. На тая черква Господ пращал кошута за курбан на черквата. Праща я срещу Ипандо, че Света Богородица са спасила от евреите. Идва по икиндия тая кошута, почива си цяла нощ и се коли рано напреш слънце за курбан. Веднъж закъсняла, без почивка, без да легне в двора я заклали за курбаня и вече не дошла. На другата година Господ им пратил магаре да ги накаже и те не го заклали, а го пуснали да си иде”. „Панаира си го праихме там, на Ипандото. Който дойде - хранят го, курбан, хляб с просорник”.
Църквата на селото е в центъра и се нарича „Успение Богородично”, осветена в 1857 . от гръцкия митрополит в Одрин. Тя е голяма каменна постройка - 9 х 16 м, видима височина 5 метра и вкопана в земята 1 метър, с абсида на изток, двускатен покрив, трикорабна. Средният кораб, със свод на тавана /височина над 6 метра/ е отделен от страничните с по четири дървени колони с външна замазка и капители. Подът на църквата е каменен. Има само един вход на юг, с няколко стъпала надолу. От запад мястото на притвора във вътрешното пространство е отделено с врата по средата и по три прозореца от двете страни па по-високо ниво. Иконостасът е дървен, с два реда икони. От север и от юг има по три прозореца. Високо на югоизточния ръб отвън има ъглов камък с релефен кръст и дата - 1837. Знае се, че при заминаването си гръцките свещеници вземат от църквата по-ценните икони, книги и съдове.