21
Вт, Ное
7 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

Държа в ръцете си ксерокопие на смъртен акт № 6 от 26. 03. 1934 г. на Андрея Петров Атанасов, вписан в регистъра за умиранията на Сюлбикинска община, околия Свиленградска, окръг Хасковски. От него е видно, че Андрея е роден на 18. 08. 1901 г. в с. Тьобюлен, Мала Азия от родители Петър Атанасов Статев и Добра Иванова Фалчева, убит от удар с камък в главата, по занятие – чиновник, общински горски стражар, жител на село Сюлбикин /дн. Малки Воден/.

С какво ме провокира този печален случай, за да стигна чак до смъртния акт на Андрея? Миналата година благодарение на Държавно лесничейство – Свиленград бе отдадена заслужена почит и уважение на друг горски стражар – Кънчо Колев, убит до с. Черешак при изпълнение на служебния си дълг. Открита бе паметна плоча на лобното му място – Кънчов завой. Там научих, че в този регион са убити 9 горски стражари. Особено силно ме впечатли убийството на Андрея, защото е бежанец от Мала Азия, а е убит също от бежанци, но он Беломорска Тракия, които знаят цената на човешкия живот.

Винаги съм държала на истината, затова започнах проучването си, за да разплета кълбото на забравата за този достоен мъж. Името Андрея нищо повече не можеше да ми каже, затова разговарях с кмета на с. Бориславци – Христо Николов, който откри смъртния акт на убития горски стражар. Информация почерпих и от Анастас Арнаудов и Катерина Янева, както и от близки и роднини. Ето какво научих:

Родителите на Андрея са бежанци от Мала Азия. Заселват се в Сюлбикин /Малки Воден/ през 1914 г. Построяват си малка къщичка и с 40-те си декара земя изхранват семейството си. Скромни, изстрадали и работливи хора, дават добро възпитание на децата си. Андрея създава семейство с Митра Димитрова Фаразова, също бежанка. Раждат им се три деца – Мария, Иванка и Петър.

„Аз бях в първи клас ученичка, 22-ри набор съм и учехме в старото училище на Малки Воден – разказва Катерина Янева. - Едната стая беше полицейски участък, имаше стражари. Един ден те докараха двамата убийци на Андрея в училището. Бяха млади мъже, ниски, облечени в потури. Вървяха с наведени глави.“

„Убийството е много жестоко и предварително замислено“, казват Тодора Делимитрева и ързина Кишкова от с. Малко Брягово. Двамата младежи били козарчета от същото село. Пасели стадата си в Чала, местност над река Олудере. Тя била държавна собственост и пашата в нея – забранена. Горският Андрея Атанасов им съставя акт след неколкократно нарушение. Двамата били привикани и на съд в Свиленград. Тогава бащата на по-малкото момче – дядо Ялабук, ги подучва: „Чукните го, що го гледате!“

Така и направили. В Чала, ня високото, по пътеката за с. Горно поле горският седнал на един камък да пази тоди район. Мария, дъщерята на Андрея, си спомня с голяма мъка за този ден:“Аз бях тогава на 12 години. Рано сутринта баща ми каза на мама: „Митро, сложи един фасул, аз за обяд ще си дойда.“ Чакаме да си дойде на обяд – няма го, чакаме вечерта – няма го. На третата сутрин двете села Малки Воден и Бориславци тръгнаха да го търсят...“

По това време кмет на Бориславци е Георги Бойнуков. Той и Атанас Бакалов се натъкват на почти разложения труп на Андрея, хвърлен в къпинака.

Дъщерята Мария продължава да реди тъжните спомени за баща си: „Беше много хубав – с черна къдрава коса, висок, строен. Пееше много хубаво... Като го донесоха вкъщи, нас, децата не ни пуснаха да го видим, жащото бил целият облян в кръв. Сестричката ми беше на 6 години, а братчето – на 9 месеца. Аз бях на делото в съда в Хасково и видях убийците на татко. Те бяха трима. Разказаха всичко така, както е станало. Татко седял на камъка, а те го издебват отзад. Ивил Стоянов го удря с камък в главата. В съда той каза, че камъкът е бил голям и е тежал около 20 кг. Баща ми ритнал два пъти и не се събудил. След това връзват краката и ръцете му за един прът и на гръб го изнасят до Цикоровата воденица в бориславското землище. Там го хвърлят в къпините“ - завърши разказа си 87-годишната Мария, която сега живее в гр. Пловдив.

Убийците са осъдени на по 20 години затвор. Вълчо Ялабуков не издържал и умрял в затвора, където го и погребват. Ивил Стоянов излежава присъдата си, връща се в село и го вземак войник в Беломорието. Там бива убит при катастрофа и го донасят в закован ковчег.

Три семейства са с почернени съдби. Питам се: спокоен ли е вечният сън на дядо Ялабук, подтикнал тези млади момчета към жестокото убийство, прекършило три млади живота, в това число и на собствения му син Вълчо? А не са ли тежали на съвестта му трите сирачета на Андрея, останали без бащина грижа, без усмивка... Днешните поколения обаче не могат да останат безразлични съдбата на Андрея Атанасов, загинал в името на дълга си като горски стражар, и да му отдадат заслужена почит.

Пенка ЧАКАЛОВА - ГЕНЕВА