17
Пет, Ное
4 Нови статии

Любопитно
Инструменти
Шрифт

Д-р Стоян Петров разказва, че в предвоенната за България 1942 г. комунистите Коста Велев, Благой Саманджиев и други свиленградчани били изпратени в лагера Еникьой /Кръсто поле/ - Гърция. Велев, който бил интелигентен и начетен, с писмо поискал от сина си да му изпрати стихосбирката на Пенчо Славейков „Островът на блажените“, изд. 1910 г.

Прави впечатление, че в тези тежки и смутни времена  той и колегите му имали нужда и от поезия. Като се завърнали, Велев видял острова и му се сторил много красив след заточението. И когато бил назначен  за кмет на Свиленград след 9 септември 1944 г., започнал да нарича „Адата“ постоянно „Островът на блажените“. На прелестното късче суша сред Марица се устройвали различни увеселения, ученически балове, закриване на смени по време на бригадирското движение, чествания на национални и религиозни празници, семейни тържества, именни и рождени дни, другарски срещи и т. н. Островът наистина се превърнал в блажено място за валса, румбата, тангото, хората и ръчениците и най-важно – място за веселие, смях и любов. По цяла България го знаели. Свиленград вече станал известен не само с най-хубавата коприна, с първото в света военно летище, с граничната контрабанда, но и с това райско кътче, което всеки иска да посети.

Според различни спомени след Шидер Юруков наематели на ресторантчето през годините били Атанас Виделов, братя Армутлиеви и Георги Кущирев. За бюфета се знае, че са го държали Георги Мандиев Георгиев /Мандито/, Димитър Кущирев, Трифон Вълков Стоянов и Иван Сотиров /Смока/. За последния се носи легенда, че превъзходно танцувал валс, и когато останел свободен, хвърлял бялата престилка и се развихрял на дансинга с най-хубавите моми. С белия си красив и своенравен кон той всеки петък зареждал ресторантчето с хляб, месо, напитки и зеленчуци. Конят му бил уникален. Никога не търпял пред себе си друга каруча или кон, непременно трябвало да ги изпревари. Видел ли човек с бяла дреха, гонел го настървено да го ухапе и се подчинявал само на стопанина си. Още при първото викване „Стой!“ от страна на Смока, конят се заковавал на място.

Като келнери на „Острова на блажените“ работили Стефан Фотев /Птичката/, Милчо Андонов Михайлов /Тепето/, Иван Сотиров Ангелов /Смока/, Петър Великов Самоилов /Бай Пец/, никола Колваримезов /Дядката Кольо/, обущарят Гачо, Ангел и др. В натоварените дни и нощи, по празниците съдържателите на ресторанта наемали до 15 сервитьора, на които плащали надници. Но атмосферата на веселие и задушевност създавали и оркестрантите. Наред с чуждите гастрольори през различните години свирели и местни музиканти като Станко Панайотов,Кунчо Манов, Димитър Ганев, Тянко Мавродиев, Панайот Стратиев, Фоти Александров /Ушака/, Жечко Попов, Максим попов, Христо Хаджиколев /Тиката/, Димитър Костадинов Попгеоргиев, Димитър Вангелов /Батето/, Цанко /Цървената глава/, Петър Великов /Бай Пец/, Димитър Ненчев Делибозов, Атанас Желязков, Димитър Костадинов /Плачито Митьо/, Петър Анастасов Шишманов /Шишмана/, Евлоги, Слави, Димитър Галев /Галеца/ и др.

С оркестъра имало и две певици – Радка и Надка. Песните им били забавни, весели, игриви, подканващи към дансинга и лудории. Много се пеела и играела „Хорце“ с ръце, хванати зад кръста на ближния, „Какво търсиш край реката, Надке ле“, „Хубав е живота, щом вино се лей“, „Сложи глава на моите гърди“ и много други в този дух, създаващи настроение, усмивки и щастие.

Атанас КУМАНОВ

/Следва/