11
Пон, Дек
4 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

-        Нели, разкажи накратко за себе си.

-        Родена съм в Свиленград, но част от детството ми е преминало в едно миньорско селище, където баща ми беше миньор 10 години. През ваканциите, разбира се, в Свиленград. От 5-и до 1-и клас съм учила в града, прогимназия и после Гимназия „Д-р П. Берон“. Обичам много да танцувам и още в училище пък и после, играех в танцовия състав на града и завърших хореография впоследствие. След гимназията бях студентка и пак само за ваканции съм си идвала, а като завърших се установих в Пловдив.

-        А кога емигрира от България и защо?

-        Емигрирах през зимата на 1995 година, защото останах без работа поради една неправда и интрига, за която даже не искам да си спомням. Много хора от моето обкръжение тогава – колеги и приятели, знаят историята и много от тях в момента се търсят като прототипи в романа, защото мисля, че все още се страхуват нещата да не излязат наяве. Някои от виновниците заемат високи длъжности в момента. Но всичко това ме прави много весела, понеже в книгата не съществуват в истинския си вариант, макар че изиграха голяма роля в това да се реша да имигрирам. А колкото до това откога исках да имигрирам, май отдавна си мечтаех, но не се решавах да го направя - децата ми бяха малки и не исках да се разделям с тях... Но, както казах, обстоятелството, че останах без работа ме принуди до това решение.

-        Къде и какво работеше като имигрантка?

-        Работех във Виена като сервитьорка при собственици българи – първо в сладкарницата, а после в кръчмата им.

-        Как се запозна с бъдещия си съпруг?

-        Бъдещият ми съпруг беше на гости на сестра си, която живее във Виена, и попадна в кръчмата, в която работех. За три дни решихме, че ще се оженим и ще бъдем заедно... Но няма да разказвам подробности, за да не убивам интереса на бъдещите читатели на романа.

-        Любов от пръв поглед или нещо друго ви привлече?

-        Мисля, че любов от пръв поглед, защото нямаше време за друго нещо да изживяваме... Той трябваше да се връща в Англия, където тогава живееше...

-        В момента къде живеете и с какво се занимаваш?

-        В момента сме в Берлин и по-малко в България, но се надяваме за в бъдеще да сме повече в България и по-малко в Берлин. Съпругът ми държи следващия си роман да пише в България. Аз съм негов литературен агент и имам Агенция за изкуства. Правя контакта между издател и писател и уреждам изложби на български автори в Германия.

-        Ти си прототип на главната героиня в романа Лена, доколко реалният и художественият образи се припокриват?

-        На този въпрос ми е трудно да отговоря, защото много от историите са разказани от мен, но една част и сам авторът – моят съпруг, ги е преживявал или слушал от други хора.

-        Как възникна идеята за написването на романа?

-        Може би трябва да отговори авторът, аз знам само, че той е събрал много впечатления и е нормално да ги изрази с писане, нали това правят писателите.

-        Книгата е бестселър в Германия, с какво смяташ, че се харесва на немския читател?

-        Аз мисля, че преди всичко със стила на писане и ,естествено, с темата, която е по по-различен начин представена. Писано е много за имигрантството, но обикновено имигрантът разказва случките си в странство, а тук е друго, тук авторът не е имигранта /макар че героинята, която е имигрантка, разказва случките/, но авторът е германец. Тук те търсят гледната точка на един от тях.

-        Идваш ли си в Свиленград и как го намираш при всяко завръщане?

-        Когато съм си в България, разбира се, тук живеят майка ми и всичките ми роднини. Винаги съм харесвала родния си град, но честно да си призная като че ли тъгувам повече за града Свиленград, който съм запомнила от детството си. Може да съм сантиментална, не зная... И естествено никога не пропускам да си хапна свиленградско малеби!

-        Кои са най-трайните ти спомени от Свиленград?

-        Малките прашни улички с много черници и красиви дворове, пълни с цветя... Беше разкошно, красиво, незабравимо...

-        Живеете със съпруга си и в Берлин, и в Пловдив. Кое е по-предпочитаното място?

-        Трудно ми е да кажа. Тук, в България, се чувстваме у дома си, но и удобствата, които имаме в големия и красив Берлин, ни липсват, когато се застоим дълго в Пловдив.

-        Как изглежда България през погледа на Румен?

-        Имам понякога чувството, че той обича много повече България и хората тук, отколкото аз. Той казва: Берлин е красив и ми харесва, но аз съм си вкъщи само когато съм в България.

-        Какви са житейските и творческите ви планове?

-        Житейските ни планове са да съчетаваме работата си и на двете места – Пловдив и Берлин. А в творчески план съпругът ми вече работи над следващия си роман и заедно сме съиздатели на една Балканска поредица – това са 9 български романа, които ще бъдат преведени /вече се превеждат/ на немски и в кооперация с немско издателство и българско ще излязат на немския пазар не по-късно от септември 2010 година. Надяваме се на голям успех. До момента никой не се е наемал с такъв мащабен проект. Ние вече получихме одобрение и финансова подкрепа за превода от Европейския съюз, така че остава – много работа и късмет.

Интервюто взе:

Николай КОЛЕВ