23
Чет, Ное
7 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт
ianЦърквата не е НАП. Чудеса се случват, трябва само да се научим да разчитаме знаците, изпратени ни от Господ
 
  • Архимадрит Януарий, от началото на тази година храмът в кв. Гарата, в който служиш, има страница в социалната мрежа „Фейсбук“. Как ти дойде идеята и мислиш ли, че по този начин повече хора ще проявят интерес към църковните дела?

     

  • Идеята не е моя. Страницата я поддържа един мой събрат от Шипченския манастир – монах Автоном Шипченски, тъй като съм скаран с техниката. Той ми предложи да направи страница на храма във „Фейсбук“. Когато се случат някакви събития, аз пиша на хартиен носител, давам да го напечатат на компютър и да му го пратят по електронен път. Младите хора не виждат необходимостта да ходят на църква, не знам защо. Може би всеки си има обяснение за себе си. Прави ми впечатление обаче, че откакто страницата е отворена, има хиляди гледания на отделни събития. Имам един приятел от Свиленград, който не влиза в църква, но постоянно следи по Интернет какви събития стават в храма. Аз съм сигурен, че ако Христовите ученици бяха по наше време, и те щяха да използват този прозорец към света – Интернет, за да проповядват словото Божие. Мисля, че в наше време е необходимост да се използва Интернет, за да може словото Божие да достигне до все повече и повече човешки сърца.

  • В Свиленград си от преди малко повече от година. Какво е впечатлението ти от хората тук?

  • Местните хора са прекрасни и изключително топли. Разбрах това още първия ден, когато дойдох в Свиленград. Прави ми впечатление обаче, че хората все повече вървят към потребителския начин на живот и загърбват духовността. Тук е моментът да кажа, че ние – църквата, обществениците на Свиленград и всички онези, които са свързани с училищното, църковното, читалищното дело, имаме трудната и огромна отговорност, както има един термин във Фейсбук „сръчкване“, да ръчкаме хората и постоянно да ги държим в такова състояние, че да им напомняме, че българският дух е жив. Нека не забравят, че благодарение на православната църква ние съществуваме и благодарение на този дух от позицията на историческото време сме преодолели хиляди тежки моменти, които не са ни затрили като народ. Нека не забравяме, че когато главите на нашите предци бяха рязани под ятагана, те не предаваха своята вяра, завещана от родителите им.

  • Прави впечатление, че в много населени места в България в ритуала на Йордановден не допуснаха да участват непокръстени. Защо в Свиленград това се игнорира?

  • Най-напред искам накратко да обясня какво честваме на Богоявление. Отбелязваме едно събитие, свързано с живота на Исус Христос, който се кръщава в река Йордан от Йоан Кръстител. Тогава се разкрива триединството на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, в който ние, православните християни, вярваме. Влиза Христос, който е второто лице на Светата Троица, да се кръсти и от небето се чува гласът на Бог Отец, който казва: „Това е моят възлюбен син, върху когото е моето благословение“, и слиза върху главата му под формата на гълъб Светият Дух. Това е единственото отявлено явяване на трите лица на Светата Троица пред човечеството. След това в традицията на църквата се въвежда обичаят по потапянето на кръста, за да може да се освети водното естество, подобно като река Йордан. Непосредствено преди самия ритуал се прави Велик Богоявленски водосвет. След това чак се хвърля кръстът във водата. Наистина в Свиленград се получи едно изкушение на самия празник Богоявление. Струва ми се, наблюдавайки, че хората не отдават толкова голямо значение на самия ритуал, а всички се събират да гледат театрална постановка, едно голямо шоу по хвърляне на кръста. Само по себе си това няма нищо лошо, но преди всичко ние трябва да се замислим какво правим, какво извършваме, в какво вярваме. Недопустимо е някой, който няма отношение към Господ, Исус Христос и към православната църква, да влезе във водата и да извади кръста. Получава се едно недоразумение. Защо? Защото даденият човек не е кръстен, той не е член на обществото на Христовата църква и няма логика той да влезе и да извади кръста. Не говоря само за Свиленград, а изобщо.

  • Мислиш ли, че богоявленският ритуал се комерсиализира?

  • Да, така е. Знаем, че има традиция победителят да получи парично поощрение. За съжаление, при някои от участниците парите са основната причина да скочат във водата. За мен това е изключително грозно. Преди всичко ние се молим на Бог да ни дари физическо и духовно здраве и трябва да сме му благодарни за това. Всичко останало Господ ще го подреди според нашите необходимости. Изведнъж благодатта Божия се опитваме да я закупим с пари. Това е невъзможно и всички тези, които скачат за пари, трябва да знаят, че е пагубно. Не може да продължава така. Трябва да се въведат правила, които да задължат участниците в ритуала да са покръстени.

  • Освен храма на Гарата обслужваш и някои села. Успяваш ли да смогнеш, или има нужда от още свещеници тук?

  • Според мен има нужда, но районът е труден. Ако дойдат други свещеници, трябва финансово да се издържат. Институцията ще им дава заплати, но, повярвай ми, те са крайно недостатъчни. За да има още свещеници тук, е необходим финасов ресурс, който в момента го няма. В Свиленградска духовна околия сме само 6 свещеници. Аз лично обслужвам селата Ламбух, където навремето е имало голям манастир, но от него е останала само църквата, Вълче поле, Камилски дол. Обслужвам и град Маджарово, където обаче няма църква. В момента правим проект и се надявам с Божията помощ да започнем строителството на храм. Обслужвам селата Сеноклас, което е над Маджарово, Бориславци, Малки Воден, където църквата на времето е била превърната в обор. Вътре в нея нищо няма, всичко е изкъртено. В нея са живели магарета. Била е превърната в сеновал. Преди 2 – 3 г. отец Георги от църквата „Живоприемний източник“ в Гебран издействал да се сложи дограма и да се направи покривът. Мога да обиколя тези райони само веднъж месечно, и то, ако климатичните условия позволяват. Истината е, че няма свещеници.

  • Защо няма?

  • Защото не са платени. Един свещеник взема минимална заплата. Ако той трябва да се грижи за семейството си, средствата са крайно недостатъчни. Колкото и да не искам да акцентирам върху парите, идва един момент, когато трябва да си платиш хляба в магазина, тока и телефона. Да купиш на децата си храна, да ги облечеш, да ги заведеш на училище. Аз съм монах, нямам деца, моето семейство е църквата. Но има свещеници, които имат семейство и не могат да го издържат с минимална заплата.

  • Каква е тенденцията при кръщенета, венчавки и опела?

  • Смъртността, както в цяла България, в Свиленград е доста завишена. За моята енория на Гарата през 2015 г. са починали около 20 души. С точност не мога да кажа, защото за повече от половината от тях не са потърсили свещеник да бъдат опети и да бъдат изпратени по християнския начин. Според мен, това е поколението на атеизма.

  • А дали пък близките им просто не могат да си позволят опело от финансова гледна точка, а не атеистична?

  • Опелото струва 35 лв. и 15 лв. такса за камбана, която се внася в църковната каса. Свещеникът може да направи опелото и без да му се плати. Никога не бих върнал някого, ако ми каже, че нямам пари, но иска покойникът да бъде опят. Хора, разберете... църквата не е НАП. Ако това е насадено от някого, е груба грешка. Наистина има такси, които трябва да се платят и от тях се издържа институцията, но при невъзмоност за плащане ритуалът може да се извърши безплатно. Така че липсата на пари не е причина да не повикаш свещеник да дойде да се помоли за душата на починалия и да го изпрати с молитва. При мен миналата година е имало 10 кръщенета и едно бракосъчетание.

  • Освен от таксите, откъде другаде се издържа църквата?

  • Има много хора, които даряват на църквата. Оказва се, че най-големите благодетели са обикновените хора, които отделят от залъка си. Има и хора обаче с възможности, които наистина правят благодеяние към църквата. Имената на всички тях ще бъдат записани не от земни хора, а на небето. Да дариш дадена сума означава, че дълбоко в себе си имаш искрицата, пламъчето на вярата, дори и да не го показваш със силно изразени религиозни чувства.

  • Когато дойде от Шипченския манастир, донесе със себе си мощи на светци. Колко светини и на кои светци в момента се съхраняват в храма?

  • В Шипченския манастир бях 10 години. Допреди това в него се е съхранявала частица единствено от мощите на Св. Александър Невски, пратена от Светия синод на Руската православна църква. Всички мощи, които в момента са в манастира, съм ги донесъл аз от различни краища на света. По-голямата част са от Рим, едната част - от Светите земи, а други са ми подарени от различни свещенослужители, които са ги взели от различни краища на света. Когато придобивах тези мощи, съм оставял в Шипченския манастир и съм отделял една частица от тях, която остава и се движи с мен. Имам мощи на 27 светии – Св. Ана (майката на Света Богородица); на Св. Димитър Солунски; Св. Теодор Стратилат и на Св. Теодор Тирон, които са били велики войни; Св Пантелеймон, Св. Георги. Имаме на различни мъченици от Светите земи, от манастира на Св. Сава, който е близко до Витлеем, от манастира на Св. Герасим Йордански... това са мъченици, които не са предали вярата си и са били убити заради това. Имаме мощи на Св. Елефтерий, Св. Варвара, пред която православните християни се молят тя да се застъпва пред Божия престол Господ да не ни изпрати внезапна смърт и да си отидем неподготвени от този свят. Имаме миро от мощите на Св. Николай Мирликийски, донесени от италианския град Бари и подарени ми от епископ Инокентий. Имаме мощи и на Св. Януарий, моят небесен покровител, чиито мощи и част от кръвта му се пазят в Неапол. На празника на светеца кръвта, която по принцип е в сухо състояние, се втечнява. Всеки може да дойде, да се докосне и помоли пред тези мощи.

  • Доста ремонти бяха направени през 2015 г. на храма в кв. Гарата. Какви са плановете ти за 2016 г.?

  • Плановете са много. Иска ми се да успеем да довършим фасадата и да направя пода, който да е с гранитни фигури. През февруари предстои цялостно изографисване на храма. Надявам се да изпълня идеите си, но, колкото и клиширано да звучи, всичко е „Божа работа“. Аз поех църква, която беше сградово в трагично състояние. Бог със своя божествен промисъл предвиди и се случиха чудеса да ремонтираме храма. Аз не знам как стана, Бог знае. Те са факт обаче. И ако някой ми каже, че няма чудеса, мога да му кажа, че греши. Чудеса се случват, трябва само да се научим да разчитаме знаците, изпратени ни от Господ.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА