20
Съб, Ян
10 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

qsenЯсен Георгиев: Целта ми е да не спирам да следвам мечтите си

 

Ясен Георгиев е на 15 години и е от Свиленград. Сега е в девети клас на Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, специалност „Системно програмиране“. Печелил е много награди от олимпиади и национални състезания по Информационни технологии и програмиране. През 2013 г. Ясен бе обявен за „Ученик на годината“ на община Свиленград и заслужи 12-месечна стипендия за стимулиране на даровити деца от Министерството на образованието и науката. Момчето, надарено с различни таланти, бе избрано заради постиженията му в областите на компютърните технологии, математиката, музиката и театъра. Ясен поддържа и собствен блог, който списва интелигентно, с чувство за хумор и желание да помогне на тепърва навлизащите в програмирането. Поредният му реализиран проект е създадената от него Академия за софтуерна разработка към училището, в което учи.

 

  • Ясене, как ти дойде идеята да създадеш Академия за софтуерна разработка към училището, в което в момента учиш – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи /ПГ по КТС/ в Правец?

  • След като постъпих в мечтаното училище, първата ми цел бе веднага да се запиша на допълнителен час по програмиране, за да мога по-бързо да наваксвам в най-бързоразвиващата се сфера - тази на Информационните технологии. Уви, такъв допълнителен час нямаше и за това си зададох въпроса - защо аз да не направя? Какво по-хубаво от това да научиш приятелите си на нещо, в което ти самият си най-добър? Година по-късно, малко по-узрял и отворен към света, създадох Академията за софтуерна разработка към ПГ по КТС - гр. Правец. Като лектор ми помага Христо Димитров - един мой верен приятел, който също се занимава с програмиране и е от Свиленград. Иначе нашето училище е към Технически университет, което е доста голямо предимство поради факта, че повечето профилирани предмети ни биват водени от лектори от ВУЗ-а под формата на лекции.

  • Какво точно представлява академията и от кога функционира?

  • Академията е мястото, в което всички възпитаници на гимназията могат да се занимават със софтуерна разработка. Започнахме в началото на ноември, отбелязвайки Деня на народните будители. Какво по-хубаво от това да започнеш иновация в образованието точно на този светъл за българите празник? На откриването присъстваха точно 64 ученици, което си беше рекорд - в училището ни досега никога не е имало такъв интерес към извънкласна дейност. Първият курс решихме да бъде по PHP, защото този скриптов език е най-използваният за направа на Интернет приложения - дори самият Facebook е написан на него.

  • По какъв начин се провеждат курсовете, с каква продължителност са и има ли интерес към тях?

  • Използваме Бел-Ланкастърския метод на обучение, който е по-известен като взаимноучителен. Идеята е, че по-напредналите ученици преподават на останалите. Оказва се, че този метод е изключително ефективен, защото единствено ученикът знае как информацията трябва да му бъде поднесена, за да я възприеме най-добре. Ставайки лектор, този ученик поднася изключително достъпно знанията, които има, на съучениците си. Засега се оформя всеки курс да бъде с продължителност 6 месеца - от ноември до април. Всяка лекция е около час и половина. Нито е много дълга, нито е много къса. Стараем се да поддържаме интереса на курсистите - засега се получава.

  • Ти все още си ученик, как се чувстваш в позицията на преподавател?

  • До преди няколко месеца си нямах идея какво е да си от другата страна. Неописуема е емоцията, която изпитвам, когато виждам желанието за нови знания в очите на курсистите - точно това е нещото, което ме мотивира да продължавам с обученията.

  • Как се запали по програмирането?

  • С мисълта за сътворението. Повечето мои връстници играеха компютърни игри. Опитвал съм се и аз, но… не ми се получи - може би просто защото не съм добър в тях. За сметка на това обаче се замислих как са направени. Така едва половин година след като получих първия си компютър, аз вече пишех код. Бавно, но славно, както се казва, се развивах. И ето ме сега - многократен лауреат на национални състезания и олимпиади по Информационни технологии и уеб разработка.

  • Печелил си редица отличия в национални олимпиади и състезания по програмиране. Каква е следващата ти цел?

  • Имам една цел, която се надявам винаги да остане с мен - да не спирам да следвам мечтите си. Следващата ми мечта е да пусна в продажба един от моите най-големи проекти - Tikki. Скоро ще мога да ви разкажа повече за него. Разбира се, имам една пътеводна мечта и тя е… да бъда свободен. Всеки човек тълкува тази дума по различен начин. За мен да бъдеш свободен е никога да не спираш да се учиш. Звучи банално, но според мен това е истината.

  • Докато учеше в Свиленград ти участваше в детския театрален състав към читалище „Просвета“ и свиреше в музикалната школа в училище „Иван Вазов“. Сега продължаваш ли да се занимаваш с театър и музика или си се отдал изцяло на програмирането?

  • Програмирането е много тежка наука, която изисква изключително много концентрация и психическо натоварване. Трябва по някакъв начин да разтоварвам, няма как. За съжаление, не се занимавам с театър, за което много, наистина много съжалявам - в Правец няма толкова добър състав, колкото е този на свиленградското читалище. От няколко месеца обаче свиря на китара и много ми харесва. Също така, свиря на тромпет в духовия оркестър към ПГ по КТС. Не ми се получава особено, но пак е нещо. Искам да благодаря на семейството си - хората, които ме подкрепят във всяка една моя щура идея! Благодарности също така на ПГ по КТС и на най-голямата хостинг компания в България – ICN.Bg, за това, че ми помагат с организацията на Софтуерната академия.

Интервюто взе:

Елена МИХАЛЕВА