21
Вт, Ное
7 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт
2301 kazakov-1Не очаквам бежанска вълна
 
  • Г-н Казаков, от два дни сте в района. Каква е ситуацията в бежанските центрове тук - в Харманли и Пъстрогор?

  • През тези два дни комисия под ръководството на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците извършва пълна проверка на двата центъра. Целта на проверката е да се запознаем със състоянието им, организацията на работата в центровете, организацията по предоставяне на закрила, ремонтните работи, които са извършвани през 2014 година, както и подготовката на центровете за евентуален имиграционен натиск.

  • Първите ви впечатления какви са?

  • Първите ми впечатления са, че има редица пропуски в организацията на работата на ръководството на центъра в Харманли. В по-малък обем има пропуски в организацията на работата на центъра в Пъстрогор. Но проверката там продължава, аз само минах да видя някои аспекти. Проверил съм основно храни, начислявания, продукти, организацията на хранения, изпълнението на щатното длъжностно разписание. Целта, пак повтарям, е да си изясним ситуацията с тези два центъра, тъй като това са основни обекти на агенцията и не можем да си позволим пропуски в тях.

  • В момента доколко е запълнен капацитетът на двата центъра?

  • Капацитетът в Пъстрогор е запълнен на 95-96 %, 294 души има по справка, която взех преди час. Центърът в Харманли е запълнен на 60 %, там са около 1 750 – 1 800 души.

  • Със затопляне на времето през пролетно-летния сезон очаквате ли засилване на бежанския натиск?

  • Практиката показва, че през този период се засилва бежанският натиск. Данните, които имам от специализираните служби, показват, че евентуално може да има засилен миграционен натиск, но не очаквам да има т. нар. бежанска вълна. Ние се подготвяме за такъв натиск, като основната дейност е насочена към подготовка на капацитета за настаняване, ускоряване и организация на процедурите по предоставянето на закрила, организация на храненето.

  • Някакви нови услуги и подобрения в центровете предвиждате ли да се извършват, например по отношение на здравеопазването на бежанците, по отношение на образованието, на изучаването на български език?

  • Преди близо месец представих концепция за управление на Агенцията при засилен миграционен натиск в Министерския съвет в присъствието на много медии и отговорни служители в областта на бежанското право. Като основна задача сме си поставили на първо място транспониране на европейското законодателство в нашето, тъй като има две основни директиви по приема и по процедурата, чийто срок идва в средата на годината. На второ място това е капацитетът за настаняване, подобряване условията за живот и разширяване в малък обем, бих казал, на капацитета за настаняване. На трето място е ускоряване на процедурите по предоставяне на закрила, но не и за сметка на качеството на процедурата. На четвърто съм поставил като задача подобряване работата с неправителствените организации, които могат наистина много да помогнат. В центъра в Харманли към началото на месец януари сключих граждански договор с един лекар и двама фелдшери, като предвиждам да сключа договор с още три медициниски лица, така че да има 6 медици, които да обслужват бежанците, настанени в Харманли. Предвидил съм също една сума за лаборатория, в която ще се взимат проби, които ще се представят след това пред Регионалната здравна инспекция, с цел да има пълен входящ контрол по здравното обслужване на бежанците. Лабораторията ще бъде в центъра в Харманли. Между другото, имам уверението на едно посолство като дарение да ни осигурят средства в размер на 25 000 долара за създаването на такава лаборатория и оборудването с необходимото имущество.

  • В центъра в Пъстрогор нещо ново предвижда ли се?

  • Да, мислим да извършим някои ремонти по ликвидиране на последствията от некачествени ремонти, както и монтиране на хидрофор с цел икономия на вода. Предвидили сме основен ремонт на спортната площадка, за да подобрим условията за живот и спорт на настанените.

  • По отношение на интеграцията на бежанците наскоро направихте изявление, че отказвали да си търсят работа тук и това било голям проблем.

  • Практиката в последните няколко години показва, че търсещи закрила, щом получат хуманитарен статут или статут на бежанец, се ориентират първо към столицата, където могат да получат помощ от свои близки, тъй като знаете много добре, че в България има създадена диаспора например от сирийската общност. Голямата част обаче, близо 85 %, се ориентират към напускане на територията на страната. Затова правителството в момента работи по актуализирана стратегия за интеграция на получилите закрила. Казвам актуализиране, защото има няколко стратегии за този период - 2011 – 2020 г. Интеграцията е изключително важен процес след получаването на закрила, като на първо място виждането е, че те трябва да учат езика на държавата, в която са получили закрила.

  • Имат ли възможност в момента да учат пълноценно езика?

  • В момента нямат такава възможност на 100 %, тъй това сега се извършва по редица проекти на Европейски бежански фонд от неправителствени организации, които са спечелили проекти. Обаче ние искаме да бъдат заложени средства за провеждане на такова обучение по български език като първи етап на интеграцията. Имаме създадена дирекция „Социални дейности и адаптация“ и там ще се организира изучаването на български език на деца, търсещи закрила, като първи етап на интеграционния процес.

  • Наскоро казахте, че възнамерявате да бъдат открити два нови центъра. Къде ще бъдат изградени те?

  • В концепцията сме заложили разкриването не само на два центъра и на закупуването на два подвижни модула за около 800 до 1 000 души. Експертите в агенцията, както и ръководството, на първо място мислим да осигурим тези модули и затова сме заявили такива средства пред европейската комисия от фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Що се касае до центровете в момента работна група от Агенцията е посетила и оценила няколко обекта, бивши военни поделения, които са предоставени от Министерството на отбраната, но на този етап ние нямаме становище кой обект да бъде като регистрационноприемателен център.

  • В нашия район ли?

  • Не във вашия район, по-скоро в Южна България, но не точно във вашия район. Нямаме виждане за центрове в района на Свиленград, Харманли и Симеоновград.

  • Някакви кадрови промени смятате ли да правите в центровете в Свиленград и Харманли, допълнителни щатове ще бъдат ли открити?

  • Не съм привърженик на резките движения и резултатите от проверката, която правим, ще покажат дали е необходимо да се правят кадрови промени. В Харманли ще се наложи смяна на ръководството, след което ще се проведе конкурс, както е по закон.

  • А в Пъстрогор някакви рокади предвиждат ли се?

  • В Пъстрогор на този етап не мога да преценя. Резултатът от проверката ще покаже дали е необходимо да се сменя ръководството на Транзитния център.

  • Назначаване на нови специалисти, разкриване на нови длъжности предвиждат ли се?

  • Нови длъжности не се предвиждат, но се предвижда промяна в устройствения правилник с цел тези длъжности, които в момента съществуват, да бъдат оптимизирани, структурно да бъдат променени.

  • Какво е вашето мнение, трябва ли местното население да се страхува от бежанците?

  • През 2011 г. е открит Транзитният център в Пъстрогор, а преди година – регистрационно-приемателният център в Харманли. Практиката от центъра в Пъстрогор показва, че не е необходимо населението да се страхува от бежанците. По всички данни, които имаме от ръководството на града, от полицията в Свиленград, бежанците не са опасни престъпници или хора, които могат да навредят на гражданите в района. По-скоро мисля, че населението в Свиленград и в Харманли трябва да е спокойно, да не се създава допълнително напрежение, тъй като този вечерен час, който въведох, и който го имаше и при предния ми мандат, показва, че самите бежанци искат да го има. Бяха проведени анкети сред тях. Някои неправителствени организации се изказаха, че така се нарушават правата на бежанците. Те също проведоха анкети, които показаха, че 90 % от самите бежанци също искат да има такъв вечерен час.

  • Със сериозни проблеми в центровете сблъсквали ли са се?

  • Не. Преди двадесетина дни в Харманли беше проведена среща с кмета Лисков, областния управител, директора на МВР в Хасково, на която беше отчетено, че няма регистрирани престъпления от бежанци. Някои от тези хора, които вече са получили статут на закрила, са създали свой собствен бизнес в Харманли и това е положително и за икономиката на града.

Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ