23
Чет, Ное
7 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

neshev1Журналистиката е успокояване за притеснените и притеснение за спокойните

 

Стоян Нешев е на 22 години от Свиленград. През 2011 г. завършва средното си образование в СОУ „Д-р Петър Берон“, след което е приет журналистика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Работи като стажант в БНР, а в момента – във в. „Труд“. Стоян е и главен редактор на студентски сайт в Интернет - „Новата журналистика“. Поводът да разговаряме с него е коментарът му за велоалеята по пътя за с. Мезек, публикуван в сайта:

 

  • Стояне, коментарът ти за велоалеята по пътя за Мезек е четен в Интернет от над 1 000 души досега. Защо е този интерес, според теб?

  • Да, доста хора, които не живеят в Свиленград, изразиха възмущението си, че подобна велоалея може да води към редица забележителности. Коментарът обяснява, че велоалеята до Мезек е инфраструктурно недоразумение, струващо милион, за което никой от лятото на 2013 г. насам не се е сезирал. Дори снимките, поместени на сайта ни, се състезават в конкурс за най-абсурдната велоалея в България. Ще продължавам да следя за проблемите в града, като ще разчитам и на онези, които са засегнати. За да не се позволява някой просто да отвлича вниманието на гражданите. Нека не се плашим да попитаме местните властимащи кой ще поема отговорността?

  • Попадал ли си и на други абсурди в Свиленград и околностите?

  • Тези дни приятел ми разказа, че по пътя край село Варник, към крепостта Букелон в с. Маточина, върлуват десетина кучета и нападат пешеходци, велосипедисти и мотористи, решили да преминат оттам. Кучетата били на местен кравар и бранили добитъка му. Единственият безопасен начин за преминаване по този път бил с автомобил...

  • Като част от младото поколение на Свиленград имаш ли намерение един ден да се върнеш тук?

  • Тревожно е да го кажа, но по-скоро не. Липсва ми мотивацията у хората тук. Излизайки на улицата, виждам хора, сякаш изгубили способността си да възприемат нови идеи. Това е страшно. Погледнете как говорят децата в училище... Липсват им правилните думи, но по-лошото е, че използват и вулгарен език. Ето тази посредственост ме плаши и не бива да бъде покровителствана нито от родителите им, нито от учителите им. Не знам дали четат Дан Браун или Пауло Куелю, или въобще не четат. Да се запитат младежите на кого искат да подражават, на кого се възхищават... На Доналд Тръмп и Бил Гейтс ли, на Димитър Бербатов и Григор Димитров ли. Това са въпросите. Техният отговор е училището и средата, в която живеем.

  • Бил си стажант в БНР, а сега си във вестник „Труд“. Къде се чувстваш на мястото си?

  • Във вестник „Труд“. Там попаднах в отдел „Право и ред“, където отразявявам съдебни дела и криминални сюжети. Смятам, че вестниците няма да умрат, защото хартията носи достоверност. Кой знае какъв ще е вестникът на бъдещето? Амалгама между хартия, уеб и социални платформи... В радиото липсва образът, който представя текста в цялата му пълнота.

  • Ти си редактор на студентския сайт „Новата журналистика“. Какво по-точно представлява той?

  • Новата журналистика“ е онлайн платформа, която показва лицето на студентската журналистика. Нашият екип се състои от студенти, които се опитват да разшифроват актуалната политическа ситуация, да дадат логически коментар и да съобщят за онези герои, които не попадат в големия новинарски поток на традиционните медии. Ние съществуваме доброволно, без каквато и да е финансова намеса. Пред нашия студентски микфорон са заставали както журналисти като Георги Милков, Иван Михалев, Иво Никодимов, писатели като Калин Терзийски, така и университетски преподаватели, актьори и дори млади политици, които често са поставяни най-отзад в избирателните листи. В рубриката ни „ЧовешкиТЕ истории“ пък могат да се прочетат разкази за обикновените хора и техните проблеми.

  • Кога и как започна да работиш за сайта?

  • Още, когато бях в първи курс. Тогавашният главен редактор Георги Марчев, сега репортер на dnevnik.bg, организира конкурс за нови автори. Спомням си, че тогава писах за телевизора и защо е толкова важно да влезеш в него...

  • С няколко думи... коя е новата журналистика?

  • Новата журналистика е в ръцете на младото поколение, което идва. Журналистиката на модерните технологии. Но преди всичко максимата, че журналистиката е успокояване за притеснените и притеснение за спокойните, остава.

  • Сайтът ви е напълно независим и в момента можеш да си позволиш да не бъдеш цензуриран, но след година завършваш университета и трябва да започнеш работа за друга медия. Според теб ще имаш ли възможността да запазиш свободата на словото?

  • Да. В тази посока немският психолог Ерих Фром в книгата си „Бягство от свободата“ дели свободата на две – „свободата от“ и „свободата да“. На журналистическото поле медиите не могат да се освободят, например от държавата, тъй като тя е най-големият рекламодател в момента, но могат да искат свободата да... да сигнализират, че е разрушен светът на непочтените и че хората са освободени от тенденциозни ограничения.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА