18
Съб, Ное
3 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

DanieДаниела Тодорова е от Свиленград. Тя завършва СОУ „Д-р Петър Берон“ през 2005 г., след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния. Приета е да изучава „Политически науки и глобални изследвания“ и завършва програмата с отличие през 2008 г. Три години по-късно завършва University of California Santa Barbara (UCSB), където специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения“.

Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и й предстои да придобие своята докторска степен по право в края на годината. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех. Ето какво разказа тя за живота си в страната на големите възможности:

 

  • Даниела, как се озова в Америка?

  • Заминах за Америка през август 2005 г., след като завърших СОУ „Д-р Петър Берон“. Имах голямото желание да уча в чужбина затова се явих на изпит по английски – TOEFL. Изкарах добър успех и кандидатствах в американски колеж, където бях приета.

  • В кой град си се установила?

  • Живея в Санта Барбара, Калифорния. Градът е малък по американските стандарти, с население около 100 хил. жители. Заради климата, забележителностите, плажа и красотата не само на природата, но и на самия град, е популярна туристическа дестинация. Санта Барбара е с европейски стил, познат е като Американската ривиера.

  • По-дружелюбни ла са американците от българите или е обратно?

  • Американците са изключително учтиви и приветливи хора. Не са студени, а напротив – настроени са много приятелски и са страшно любезни. Те поздравяват и се усмихват, без да те познават. Когато майка ми идва на гости тук, винаги й прави впечатление, че непознати хора й се усмихват и я приветстват. Също така се учудва, че докато плащаме сметката в магазина, например, касиерите завързват цял разговор с нас. Ние – българите, имаме да наваксваме доста в това отношение.

  • Къде се чувстваш по-добре – в Америка или България?

  • Чувствам се по-добре там, където мога да се развивам. За сега това място е Америка. Тук не е нужно да имаш връзки или да познаваш влиятелни хора, за да си намериш работа или да растеш професионално. Тук си ценен по това какви способности имаш, а не кого познаваш. В никакъв случай не твърдя, че системата им е перфектна, защото не е – има си и недостатъци. Но като цяло възможностите, които съществуват тук, дават на всеки шанс за успех. Дали човек индивидуално ще работи, за да постигне този успех, е отделна тема. Но в Америка възможностите съществуват и чакат да бъдат разработени. С моя близка приятелка – българка, винаги си казваме, че сме американки по избор, но българки по сърце. Истината е, че докато родните политици не дават никакъв шанс на младите хора освен да напуснат България, те ще „тежат“ на мястото си някъде другаде, но не и в родината.

  • Смяташ ли да се върнеш в Свиленград, в България?

  • За сега нямам намерение да се връщам да живея в Свиленград. Много бих искала да допринеса за развитието на България, защото родината ми е дала много. Желая да преподавам определени дисциплини на български студенти по право, защото знам, че системата на юридическото обучение в България е различна от тази в Америка. Мисля, че имам какво да допринеса. Моите впечатления от разговори със студенти по право в България са, че теорията доминира над практиката и, че материалът е много „сух“, докато в Америка има по-добър баланс и студентите са по-добре подготвени да започнат кариерата си.

  • Предстои ти да завършиш докторантура през декември т. г. Разкажи повече за образователната система, каква е разликата между двете държави?

  • Не съм учила в български университет и не мога да направя сравнение между двете държави. Но е факт, че топ университетите в света са точно в Америка и студенти от всички краища на планетата идват да учат тук, защото са наясно, че качеството на образованието е най-добро. За американската образователна система съм чела, че подготвя учениците много добре в начален етап, но не успява да продължи този успех в основното и гимназиалното образование. Специално при правото голямата разлика между двете страни е, че в Америка трябва да завършиш бакалавър преди да можеш да кандидатстваш да учиш право. За сметка на това след като завършат студентите по право излизат с образователно-квалификационна степен доктор на юридическите науки, а в България – магистри.

  • Помогна ли ти наученото в Свиленград за развитието в Америка?

  • Завърших СОУ „Д-р Петър Берон“ през 2005 г., а преди това учих в ОУ „Иван Вазов“. Знанията ми и от двете училища допринесоха страшно много, за да мога да успея в Америка. Бих искала да благодаря на всички учители, които са ми преподавали и помогнали да стана това, което съм.

  • В момента с какво се занимаваш?

  • Уча, работя и карам практика. Програмата ми е доста натоварена. От около 3 години работя в адвокатска кантора. Предимството да работиш за адвокат, преди да си станал адвокат е, че се натрупва безценен опит. Бих го препоръчала на всеки студент по право. Практиката е задължителна част от образованието. Първият случай, по който работих, беше криминален – опит за убийство, а вторият по цивилно право – транзакция за закупуване на имот.

  • Нашата шопска салата спечели приза за най-вкусно ястие в ЕС. Ти готвиш ли български гозби на приятелите си от Америка и харесват ли им?

  • Четох, че шопската салата е била избрана за най-вкусно ястие в Европейския съюз и много се зарадвах. Това е още едно нещо, с което да се гордеем. Редовно готвя на приятелите си в Америка български гозби, включително и шопска салата, и винаги получавам комплименти за това колко са вкусни.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА