18
Съб, Ное
4 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

el.todorovaВ Свиленград работата е много по-натоварена и динамична

  • Г-жо Тодорова, изминаха 4 месеца, откакто поехте поста председател на Районен съд - Свиленград. Какви промени извършихте до момента и какви идеи имате занапред?

  • Идеите ми за промени са включени в концепцията, с която участвах в конкурса за заемане на длъжността. Държа да подчертая, че гледам сериозно на концепцията си и смятам да ги реализирам докрай. Промените, които съм направила до момента, не са толкова структурни или кадрови, защото няма нужда от промяна на кадрите. Необходимо е увеличаване на броя на съдебните служители. Съдът има нужда поне от още един съдебен секретар и деловодител, и ще отстоявам постигането на увеличаване на щата. Разбирането ми е, че съдебните секретари по брой трябва да са равни на броя на магистратите. Практиката показва, че сформирането на екип от секретар и съдия е най-добрият модел за работа.

Не мога да кажа, че промените в съда са завършени. Поставено е началото на много от тях. Имаме промени в практиките по администриране на определени категории дела, по начина на разпределянето им, натовареността. Благодарение на увеличения щат на съдиите, вече няма такава неравнопоставеност между отделните съдебни състави и постъплението на дела в тях. Значително време, откакто станах председател, бях ангажирана с актуализиране на длъжностните характеристики на служителите, още повече и предвид влизането в сила на нов правилник на администрацията в съдилищата. Друга промяна, на която съм заложила, е разделянето на отделения- гражданско и наказателно и обособяване на съдебните състави в тях.

  • В момента какъв е щатът в Районния съд?

  • Съдиите са петима. Освен тях в съда работят още 18 съдебни служители, организирани в обща, специализирана администрация и технически длъжности. Реално, служителите чийто функции пряко са свързани с правораздаването, са 13 бр.

  • През последните месеци на 2013 г. Районният съд имаше финансови проблеми. Как стоят нещата в началото на тази година?

  • Не са много по-различни проблемите във връзка с бюджета на съда. Не мога да кажа, че в момента имаме финансови проблеми до степен на криза. Основният проблем е, че бюджетът, определен за 2014 г., е много по-малък дори от миналогодишния. През 2013 г. се доказа, че средствата не са достатъчни за покриване на реалните разходи. Така или иначе в рамките на месечните разчети, за момента се справяме, но най-вероятно ще бъдем изправени пак пред същата ситуация, да искаме отпускане на допълнителни средства за покриване на разходите.

  • Имате ли неразплатени задължения?

  • Има една малка част, останала от миналата година. Тя обаче е нищожна на фона на това, което сме изплатили.

  • Районът тук е специфичен. Доста чужди граждани от екзотични страни са сред подсъдимите. Проблем ли е намирането на преводачи?

  • Да, проблем е. Най-пресният случай от тази година е с езика пащу. Доколкото ми е известно, в България превод от този език могат да правят само 2 – 3-ма души. Въпреки това за момента нямаме дело, което да е провалено заради ненамирането на преводач. Действително срещаме трудности, но не сме изпаднали в такава ситуация. Може би ще изпаднем, ако си изчерпим финансовия ресурс по бюджетната сметка за изплащане на възнаграждения на преводачи.

  • Неотдавна приключихте с отчета за миналата година. Кои са по-важните констатации?

  • Много сериозна натовареност се отчита през изминалата година, която е сред най-високите в страната. Средномесечно един съдия е имал за разглеждане 56, 05 дела, а за 2012 г. са били 55, 57. По отношение на дела за разглеждане спрямо щата статистическата ни натовареност е била 35, 21%. Тук пресмятането става на база утвърдения щат, но той реално не е бил зает през 2013 г. Основната натовареност е била поета от магистратите, които действително са били на работа – съдиите Христо Георчев, Кремена Стамболиева и Добринка Кирева. Общо новопостъпилите дела са били 2 243. От тях 1346 са наказателни и 897 – граждански. Разгледани са били 2535 дела. В групата на наказателните дела най-голям относителен дял имат тези, свързаните с граничните престъпления. Общоопасните престъпления, към които се включват пътно-транспортните са също с относително голям дял. При гражданските най-голям е процентът на заповедните производства, които през 2013 г. са били 504.

  • А делата, свързани с посегателството върху собствеността...

  • Престъпленията от този вид, които се приключили през миналата година, са били 45.

  • Наблюдава ли се ръст при детската престъпност?

  • Не е отчетена тенденция за ръст в наказателните дела за престъпления извършени от непълнолетни. Към момента има по – ниско постъпление на наказателни дела, спрямо същото време на миналата година.

  • Какво е мнението Ви за последните промени в Закона за адвокатурата и новите, по-високи, такси, които се въведоха? Има мнения, че заради повишението много хора не могат да си позволят такива услуги.

  • Позволявам си да не отговоря на този въпрос. Що се отнася до мнението, че хората не могат да си позволят услугите на адвокат заради високия хонорар, искам да кажа, че има и други институти и форми на правна помощ включително и специален закон за правната помощ. Няма пречка хората, които отговарят на условията, да се възползват от този закон и да си осигурят професионална юридическа помощ. Съдебните такси не са променяни от доста години.

  • Много често между разследващите органи, прокуратурата и съда има противоречия. Често вината се прехвърля от една институция към друга. Как стоят нещата в Свиленград?

  • Смятам въпроса Ви за провокативен. Съдът говори със съдебните си актове. Начините да бъдат те контролирани и проверени от по-горните инстанции са разписани в закона и лично аз, подобни коментари за противопоставяния и проблеми не коментирам и не възприемам като някаква реалност.

  • А култовата реплика: „Ние ги хващаме, те ги пускат“...

  • Подобни реплики винаги са казвани за определени казуси и да се подвеждат под общ знаменател и да се правят обобщени изводи, не трябва.

  • Сега е моментът и да Ви питам как ще коментирате израза: „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“.

  • Това е фолклор и няма как да го коментирам. От себеуважение, дори професионално, ще кажа, че не споделям подобно разбиране. Приемам го като чист фолклор и за мен това няма място в професионалното разглеждане на правораздавателната дейност, при която се подхожда принципно и според критериите на закона.

  • Достатъчно заплатен ли е българският съдия? Получава ли такова възнаграждение, което да го прави независим в своите решения?

  • Независимостта на магистрата, освен задължение, е и въпрос на личен избор. Тя не зависи непременно от възнаграждението. Не че то не е фактор, но за мен водещият критерий е личният избор. Ако един магистрат харесва работата си и е избрал да бъде истински и стойностен магистрат, той няма друг избор. В случай, че не го удовлетворява възнаграждението , би следвало да си смени професията, т. е. да работи като юрист, но в друга сфера, която смята, че му позволява по-адекватно заплащане за положения труд. В сравнение с други държави обаче, възнагражденията на българските съдии не са адекватни спрямо техните чуждестранни колеги.

  • Имате ли впечатление какво е качеството на правораздаване в свиленградския съд спрямо други в областта и страната?

  • Да, имам впечатление и освен него, за съжаление, има и официално оповестени данни от проверки на Инспектората, които са направени тук. На годишното отчетното събрание на съда се коментира този въпрос. Тъй като сме с добри показатели по отношение на натовареност и срочност, за момента единствената ни препоръка от представителя на Окръжен съд беше да работим за повишаване на качеството на съдебните актове.

  • Получавали ли сте жалби и оплаквания от граждани относно обслужването в съда?

  • До момента не съм се сблъсквала с подобен вид оплаквания. Имаше една такава жалба, но макар и да беше адресирана до мен, тя по съдържание се оказа въззивна жалба, от компетентността на Окръжен съд. Това, което съм пропуснала да направя до момента, е регламентирането на определен приемен ден за среща на гражданите с мен.

  • Смятате ли да регламентирате такъв ден?

  • Да. Заради текущата ми натовареност и други задачи не съм достигнала фактически до определянето на този приемен ден. Смятам за редно да има такъв. В интерес на истината от встъпването ми в длъжност до момента от страна на никой гражданин не е търсена или искана среща с мен за изразяване на несъгласие или оплакване, свързано с обслужването в съда или друг проблем.

  • Съдебните дела, които се водят тук, открити ли са за гражданите?

  • Процесът, т.е. съдебните заседания, както за граждански дела, така и за наказателните, са публични и открити. Изключението е само за определена категория дела, които се гледат при закрити врати.

  • Според социологически изследвания рейтингът на съдебната система е един от най-ниските. Как си го обяснявате?

  • Не познавам подобна статистика, но обяснението ми е, че в крайна сметка съдът е последната инстанция. Както и тази, която реализира някаква наказателна репресия или дава решението на гражданско-правния спор. Защо никой не търси обяснението в некачествената работа, например, на защитника или на процесуалния представител – адвокат? В крайна сметка съдът не работи сам за себе си. Работата му протича в един съдебен процес, в който се представят доказателства, правят се искания било те доказателствени или някакви други. Всъщност такъв е основният принцип на процеса - състезателността, бездействието или недостатъчната активност на едната страна също може да бъде причина за неблагоприятния изход на делото. Това обаче не се отчита. В крайна сметка недоволството се ограничава до крайния съдебен акт, а има толкова много други предпоставки, за да се стигне до него. Ако те не са изпълнени, съдът само прилага закона, като се базира на събраните доказателства, а те са събрани благодарение на страните или чрез процесуалните действия на страните. Изключваме случаите, когато съдът може служебно да събира доказателства.

  • Какво е мнението Ви за въвеждането на пряк избор на магистрати?

  • Откровено казано, не съм мислила по този въпрос. Доколкото ми е известно, това са принципи в американската правна система и най-малкото е необходимо много задълбочено да се анализира доколко този пряк избор пък е съпоставим с континенталната правна система, която всъщност е действаща за повечето европейски държави, включително и България.

  • Вие живеете в Ямбол. Всеки ден ли пътувате?

  • Да, живея в Ямбол, но не пътувам всеки ден. Избрах да се кандидатирам за председател на съда в Свиленград, защото кариерата ми, като магистрат и съдия е започнала оттук.

  • По-интересна ли е работата в свиленградския съд?

  • Аз харесвам работата си и ми е интересно, независимо в кой съд я упражнявам. В Свиленград динамиката е по-голяма и се изисква много голяма експедитивност. Много са бързите и незабавните наказателни производства, с подсъдими - чужденци, повечето от тях задържани, с мерки за неотклонение и това предопределя необходимост от бързина.

  • В предварителния ни разговор казахте, че избягвате контакти извън съдебната зала в Свиленград. Защо?

  • Защото имам достатъчно много професионални ангажименти, а и много други, включително и към семейството си, които не ми позволяват дори и да оставам прекалено дълго време в Свиленград.

  • Интервюто взе: Николай Колев