18
Съб, Ное
3 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

lИсторикът Коста Льондев: Апостолът е идвал два пъти в Свиленград

 

На 19 февруари се навършват 140 години от гибелта на най-великия син на България- Апостолът на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски. В Свиленград един от най-ревностните изследователи на живота и делото на Левски е историкът Коста Льондев, дългогодишен учител по история в СОУ „Д-р Петър Берон“ и автор на редица публикации, посветени на Апостола.

 

  • Г-н Льондев, откога датира Вашият интерес към живота и делото на Васил Левски?

  • Може да се каже още от детство. Беше почти преди шест десетилетия, когато в началното училище дълбоко ме впечатлиха разказите на учителката по родинознание за Апостола. Тя беше от карловското село Войнягово, където Васил Иванов Кунчев е учителствал една година. По-късно, по щастливо стечение на обстоятелствата в моите юношески години, имах късмета в продължение на 4 години да живея, уча и да завърша карловската гимназия „Васил Левски“. Всеки ден, когато отивах и се връщах от учебни занятия, пътят ми минаваше покрай родната къща и паметника на Левски. В неделните дни с приятели отивахме до Сучурума и Бешбунар, любимите места на Апостола. По-късно, макар и вече да не живеех в Карлово, аз много често го посещавах и винаги отивах до паметника и родната къща на Левски.

Спомням си, вече живеех и работех в Свиленград, когато за 100-годишнината от гибелта на Васил Левски водих група деятели на просветата и културата на националното честване в Карлово. Като учител по история в СОУ „Д-р Петър Берон“ с почти с всеки випуск сме посещавали родния град на Апостола.

  • Какво показват Вашите изследвания за посещенията на Васил Левски в Мустафапаша (Свиленград)?

  • Почти сигурно е, че тези посещения са две. Първото е било през януари 1 869 г., когато при първата си обиколка из България (XII. 1868- III. 1869 г.) Левски при завръщането си от Цариград преминава през Мустафапаша и абонира 25 свиленградски патриоти за каравеловия вестник „Свобода“. Втората визита е била през август 1871 г., когато за второто си пътуване до Цариград посещава Свиленград и основава местен таен революционен комитет с председател Станко Разбойников и членове Димитраки Бояджиев, Димитър Новаков, Христо Гачев Бахаров, Димитър Палазов, Стоян Попмарков и др.

За пребиваването на Левски в Мустафапаша свидетелстват и намерените три тескерета (паспорти) на различни имена и три фалшифицирани восъчни печата, като единият от тях е на турското управление в Мустафапаша, а другите два са от Загра (Стара Загора) и Едирне (Одрин). В моя лична среща през 1981 г. с проф. Иван Унджиев, най-задълбоченият изследовател на делото на Васил Левски, се потвърдиха тези две мои тези за посещенията на Апостола в Свиленград.

  • Вие миналото лято участвахте с научно съобщение в Нацоналната научна конференция, посветена на живота и делото на Васил Левски. С какво тя ви впечатли?

  • Да. Аз бях поканен от Общобългарски комитет „Васил Левски“ и фондация „Васил Левски“ и изнесох научно съобщение за посещенията на Апостола в Мустафа паша (дн. Свиленград), което предизвика голям интерес сред присъстващите докладчици и гости. А те бяха на най-високо равнище- акад. Константин Косев, проф. д-р ис. н. Дойно Дойнов, проф. д-р ис. н. Иван Стоянов от ВТУ, доц. Пламен Митев от СУ „Климент Охридски“ и други учени, които са посветили голяма част от научните си трудове на живота и делото на Васил Левски. Особен интерес за мен предизвика докладът на акад. Константин Косев, в който той акцентира върху два важни приносни момента. Първо, че създадената от Левски Вътрешно революционна организация (ВРО) е най-великото и уникално негово достижение. Благодарение на ВРО борбата за националното освобождение се превръща от четническо движение във всенародно дело. Така чрез ВРО Васил Левски спомага за израстването на българите от кротка рая на падишаха в народ със самочувствие и дръзки претенции за независимост и своя държава.

  • На конференцията стана ли въпрос за идеята да се изгради огромен мемориален комплекс „Васил Левски“ край Свиленград?

  • Моите приятели, участващи в конференцията в Карлово през юли 2012 г., споделиха с мен, че са учудени от мегаломанската идея на границата край Свиленград да се издигне огромен паметник на Апостола на свободата. Аз им разказах, че в центъра на града ни в паркова обстановка наскоро открихме бюст-паметник на Левски, че в къщата, в която е основан местният революционен комитет, има поставена паметна плоча и местното население тачи името и делата на Апостола. Не е необходимо да изпадаме в крайности, за които и самият Левски би ни укорил.

  • През октомври миналата година при представянето на книгите си „Европейските измерения на Васил Левски“ и „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски“ проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет изрази някои шокиращи схващания за Васил Левски, по-точно за тероризма в неговата революционна дейност. Какво е Вашето мнение за тези твърдения?

  • И на конференцията в Карлово проф. Иван Стоянов застъпи това становище, което предизвика разнопосочни мнения. Доц. Пламен Митев от Софийския университет и някои други учени не приемат тази теза. Аз също изразих мнение, че няма безкръвни революции, че власт се взема и се дава с кръв. Да, има доказателства, че Левски е употребявал крайната мярка наказание със смърт. Става въпрос за случая с ловешкия чорбаджия Денчо Халача, който не само отказал да даде пари, но и заплашил да предаде комитета на турците. При това положение било решено той да бъде убит и ограбен, като Левски сам се заел с тази работа. За акцията той избира за свой помощник един младеж на име Вутьо от с. Видраре. Облечени в турски дрехи, на 14 август 1872 г. (Богородица) те се прехвърлили през оградата в Денчовия двор и влезли в къщата. Успели да намерят 1 400 турски гроша, все бешлици. Но за нещастие попадат не на Денчо, а на младия му калфа Стойчо Гиргинов, 24-годишен момък, който отпреди познавал Левски. Сега като се срещат очи в очи, калфата започва да крещи с все сила: „Тичайте, хора!“. Пред портата се събрала тълпа и Левски бил принуден да го „усмири“ с камата.

Това е единственият случай, когато Левски убива българин, за което после много съжалявал, но нямал друг изход, защото в противен случай той щял да бъде заловен и това щяло да донесе удар срещу комитетите в Ловеч и цялата страна.

Но този единичен случай не може да засенчи величавото дело на Апостола на свободата, защото, ако Васил Левски не беше роден в Османската империя и ако не се публикуваха изследвания само на български език, той щеше да има известността на Маццини, Гарибалди, на Кошут и Петьофи, на Бакунин. Така че, благодарение на стореното от Левски, на изградената от него ВРО, стана възможно осъществяването на Априлското въстание през 1876 г., което откри пътя към Освобождението. И в това е неговата историческа заслуга, която ние никога не трябва да забравяме!

Интервюто взе:

Стефка КОЛЕВА