18
Пон, Дек
9 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

valentin-angelovМарица достигна критичния максимум, можеше да залее града. Огорчи ме безучастието на хората. Отпразнувах 50-годишния си юбилей по вода

-        Г-н Ангелов, каква е обстановката към момента /четвъртък- б.а./?

-        Всичко е заледено. Реагираме на сигнали за отводняване на отделни обекти. Също така отводняваме в най-ниската част на квартал „Гебран“, по пътя за Гарата, за да може да намалим нивото на водата. Там остана вода на малко места. Повечето са заледени участъци, които се разчистват в момента и предприемаме мерки по изнасянето на ледените блокове. В южната част на града, на ул. „Граничар“, вече няма вода, разчистват се ледените блокове. Отводняваме отделни обекти, като сме раздали и 4 специални машини за изсушаване в най-пострадалите къщи.

-        Ако трябва с една дума да характеризирате бедствието, коя ще бъде тя?

-        Бедствие. Това е, няма друга дума. Не мога да кажа, че беше страшно, защото при нас водата не дойде като вълна. Страшното е, когато не си предупреден и не знаеш какво ще стане. При нас Марица вдигна рязко нивото, но не така залпово, както в Бисер. Голямото ниво на водата допринесе за скъсването на дигите. Водата беше на критичния максимум и можеше да залее града.

-        Имало ли е по-тежки ситуации във Вашата практика?

-        За наводнение не. Иначе бедствие са и пожарите, имало е много големи пожари, в които съм участвал.

-        Сега, когато стихията стихна, каква е равносметката?

-        Усещам, че свършихме добре работата си по спасяването на бедстващите. Първоначално хората не повярваха, че това е наистина сериозно бедствие и си мислеха, че могат да останат по къщите си. Впоследствие се разбра, че това не е така. По-късно поискаха да ги спасяваме, да ги изваждаме при ниво на водата около 1,6 – 1,7 метра, което се оказа трудно и за нас, но мисля, че се справихме. Помогнахме на много възрастни хора, трудно подвижни, болни, малки деца, бебета....

-        Кое най-силно Ви впечатли по време на бедствието?

-        Направи ми впечатление безхаберието на някои наши съграждани. Първоначално, когато Марица вдигаше застрашително нивото си, хора се трупаха от двете страни на моста и гледаха как работници на общинското предприятие „Благоустрояване и озеленяване“ и няколко добросъвестни граждани пълнеха торбите и ги поставяха по дигата. Повечето бяха с ръце в джобовете, цъкаха с език и само се удивляваха колко е високо нивото на водата.

-        Най-драматичният момент?

-        Много са, изнасяли сме сме хора на гръб, трудноподвижни, с носилка. Най-различни ситуации имаше, за което искам да благодаря на всички мои служители и на всички наши колеги, които помагаха, особено на водолазите. Около 75 души участваха от Пожарните в Бургас, Сливен, Кърджали, София, Велико Търново и от военното поделение в Стара Загора.

-        Единствено природата ли е виновна за това бедствие?

-        Срещу природата не се върви. Просто се случи такава ситуация, че голямото количество дъжд допринесе за напълване на язовирите. За неправилна експлоатация, за безхаберие и ред други неща аз не мога да коментирам.

-        И все пак тук на две места дигата се скъса.

-        Такова ниво на водата в Марица досега не е имало. Беше на ръба на бетоновата ограда до стария мост. Над 4 метра воден стълб.

-        Наводни се и южната част на града – ул. „Граничар“ и съседни на нея пресечки. Това не се случва за пръв път. Не считате ли, че една от причините е в помпена станция там, която няма достатъчно мощност?

-        Когато нивото на водата е над 4 метра, нищо не работи. Просто няма възможност това стане.

-        Значи тези хора, които живеят там, са обречени при всяко едно прииждане на реката?

-        Това не мога аз да преценя. Не е моя работа. Хидроинженерите могат да ги кажат тези неща.

-        Стихията връхлетя Свиленград точно на 50-ия Ви рожден ден. Успяхте ли да почерпите поне с бонбони за юбилея?

-        Да, почерпих най-напред журналистите, когато дадох първата пресконференция в общината. Успях да почерпя с бонбони, само че в условия на бедствие. За сметка на това имах много гости, тъй като колеги от почти цяла България ми дойдоха на помощ. Тези 40 военни, които пристигнаха най-напред, ми бяха гостите за рождения ден. За една чаша вино не остана време. На маса не можах да седна, не можах даже и да легна. Това за рождения си ден даже го бях забравил. Отпразнувах го по вода.

-        През тези три денонощия колко часа сън Ви се събират?

-        Първото денонощие 1 час, второто – 3-4 часа. Толкова съм спал.

-        Тази вечер ще се наспите ли?

-        Не знам. Сега започваме и други дейности - да носим хляб по селата заради връхлетялата ни и снежна стихия. В момента караме за Дервишка могила. Екипите са още тук, войниците и двата БТР-а също.

Интервюто взе: Николай Колев