14
Чет, Дек
9 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

kinoИнтервю с Тодор Чакъров – последният мохикан на седмото изкуство тук

Преди 10 години – през декември 2000 г., в Свиленград бе открито кино „Тракия“, чийто собственик е свиленградчанинът Тодор Чакъров. С модерното си оборудване в първите години киносалонът се радваше на голям зрителски интерес. Чакъров е собственик и на изключително богата видеотека, която предлага 3 000 заглавия от различни жанрове. Десет години по-късно, както киното, така и видеотеката, са на ръба на оцеляването, въпреки че са единствените в областта.

- Г-н Чакъров, открихте кино „Тракия“ точно преди десет години – през декември 2000 г. Десет години по-късно май то остана сред малкото киносалони в страната. На какво се дължи това?

- Да, открихме кино „Тракия“ през декемви 2000 г. Сега киносалоните в страната наистина са малко. Причината са пиратските филми в интернет. В западните държави има някакъв ред, но тук не е така. За пример в това отношение мога да дам българския филм „Мисия Лондон“, който напълни киносалоните. Действително филмът е хубав и му направиха добра реклама, но според мен най-важното беше, че го нямаше в интернет. Иначе около 60 % от хората, които го гледаха в моето кино, нямаше да дойдат.

- Какви мерки могат да се вземат, как да се регулира този процес, за да не се теглят филми от интернет?

- Държавата трябва да направи нещо и законите да започнат да се спазват. На този етап няма такава вероятност. Затвориха се 90 % от кината в България, при видеотеките е същата работа. Технологиите се развиват. Аз не съм против интернет, но не може, например, да издадеш музикален албум и първият, който го купи, да го качи в интернет. Оттам нататък какво ще продадеш?! То затова са измислени закони за интелектуалната собственост. Ние взимаме филма и го пускаме на прожекции, а в същото време той от няколко месеца е в интернет. Това е проблемът.

- Дали има финансова причина за по-малката посещаемост или хората предпочитат да гледат филми у дома?

- Финансовата причина също не е за пренебрегване. Съгласен съм, че не всеки може да отдели пари, за да отиде на кино. Ако дойдат двама души, като си вземат билети, пуканки и кола, това са 10 лева. Когато живееш на една заплата, 10 лв. не са малко. Така че и това е фактор, който оказва влияние. Другото е, че ходенето на кино е на заден план, може би това е последна грижа на хората, като се има предвид кризата и т. н. Преди години не беше така. Сега вече има интернет, дивидита, много телевизионни канали. Въпреки че големият екран не може да се замени с нищо. Атмосферата в киносалона е друга. Това не можеш да го обясниш на 15-годишните, защото те израснаха с компютрите и по цял ден са пред тях.

- Колко кина има в Хасковска област?

- Единственото е в Свиленград. В Хасково от години няма кино. В Димитровград има, но то е направено в мола на фирма „Пайнер“, понеже ги задължават. Предпологам, че след като им изтече договорът, ще го затворят.

- Каква е цената на билета при вас?

- При нас е 3 лв. и 4 лв. съответно за ранната и късната прожекция. Стараем се да е колкото може по-ниска. В големите градове са 8-10 лв., даже до 15 лв. стига, там има премиери, предпремиери, които са пазарен трик. Но е трудно да се държат ниски цени. Плащам наеми, ток. Един час преди прожекцията поне трябва да се включи климатик. Той ще навърти електричество, а може в крайна сметка никой да не дойде да гледа филма. За детските филми и анимациите цените на билетите са по-ниски. За фирмите, които ни дават филмите, също трябва да има печалба. Ако изкарам 100 лв. от една лента, не са всички за мен, 55 % трябва да дам на фирмата. С каквото остане трябва да платя разходите. Ако след това остане нещо, е за нас.

- А остава ли нещо?

- Понякога остава, друг път сме на червено. Предната седмица ако сме изкарали малко повече, прехвърляме за другата. Преди 20 години кината в България са били около 2 000. Сега като изключим моловете в големите градове, които са с по 2-3 зали, в цялата страна има 20-30 кина. В Кърджалийско има 1, собственикът му го държи, защото има заведение в него. В Ямболско също има само 1. В Параджишко, Сливенско няма. В Пловдив преди няколко месеца затвориха кина.

- В столицата и големите центрове обаче има модерни 3D кина.

- Киното не е 3D, а записът. Нашето кино е със старите машини от едно време с лентите. Бяха моно, направихме ги стерео и караме с тях. Кината в моловете са с нов тип машини - цифрови. Все едно да сравняваш видеото с дивидито. Много малко са вече кината, които работят на ленти, и затова не записват на лента 3D. Иначе ние сме давали тук няколко 3D филма, които бяха детски. Всяко кино може да възпроизведе такъв филм, стига записът, който му изпращат, да е 3D. Преди не бяха навлезли тези цифровите машини и бяха на ленти. А една такава машина е много скъпа - около 70 000 до 100 000 евро. Ако купя, качеството на картината ще бъде много по-добро, а и звукът ще е в пъти по-добър. Аз имам озвучителна система с 15 коня, с три усилвателя, с микропроцесор и всичко необходимо. Но звукът, който излиза от моите машини, не е толкова добър. А с цифровата удоволствието ще бъде прекрасно. Но няма да стане, скъпа е. Трябва да съм много богат и да го направя за кеф, както се казва, да ме помнят с хубаво. Защото тези пари никога няма да ги изкарам. Може би в бъдеще ще тръгнат нещата, ако измислят някакъв закон или спазват тези, които ги има. Но като мислиш цял ден какво ще ядеш, не ти е много до кино, театър и т. н.

- Какви филми предпочитат свиленградчани? Кой е филмът, събрал най-много публика тази година?

- Тази година безспорно най-много публика събраха „Мисия Лондон“ и „Аватар“. За предпочитанията ми е трудно да кажа, защото хубави филми минават незабелязано, може би им трябва повече реклама. Но пък радващото е, че детските филми събират публика. Мислим да определим един ден от седмицата за детски филм. Малко е трудно с фирмите, сега преговаряме и ще видим какво ще стане. Киното не е само за развлечение, то може да възпитава, даже и да образова. А българските филми задължително ги вземаме и ги пускаме. Идват хората, но последният - „Лов на дребни хищници“, мина слабо. За тази година обаче хитът е „Мисия Лондон“. Рекламата си е реклама, но пак казвам, много е важно, че го нямаше в интернет.

- Каква е зрителската аудитория?

- Предимно младежи. През годините съм говорил с много хора. Някои казват, че не са влизали в киносалон от 20 и повече години. Времената се менят. Основно идват тийнейджъри и млади хора. Съгласен съм, че е до финасова възможност, но не е само това, манталитетът е такъв. Начин на мислене. Забелязал съм, че наши младежи, докато са студенти в големите градове, си създават навик да ходят на кино. Тук май повече се ходи по кръчмите. В Щатите пък през уикендите не може да се намери място в салоните. Преди години кино „Бурденис“ се пълнеше, стоял съм и прав. То тогава нямаше друго.

- Каква е посещаемостта на прожекциите сега и каква беше преди десет години?

- Спаднала е няколко пъти.

- Имате ли случаи, в които на прожекция няма нито един зрител?

- Да, често.

- Собственик сте и на видеотека, която е сред малкото в областта, може би защото проблемите са същите?

- Единствената е и мога да кажа, че може би е най-добрата в България. Има 3 000 филма. А наистина и тук проблемите са същите. Кой да вземе филм, който е в интернет, а на диск излиза 3-4 месеца след това. Такъв е животът, няма на кого да се сърдиш. Има хора от града, които не знаят, че има кино в Свиленград, те просто не се интересуват от това. Обикновено не ценим това, което имаме. Работата във видеотеките е паднала 30-40 пъти в сравнение с деветдесетте години. Прогресът в технологиите не може да се спре. Днес купуваш един лаптоп, а утре вече е стар модел.

- Кога се захванахте с този бизнес и защо?

- Вече около 30 години съм в този бизнес. Започнах с десет видеокасети. Преди това правех записи, купих едно видео. После направих видеотека в мазето у нас, имаше случаи, в които всички касети са били дадени под наем. Каквото изкарвах, го влагах в нови и така станаха 8 000. После преместих видеотеката, излязоха дисковете, а касетите ги подарих. Този бизнес е по-специфичен, не е като магазин. Захванах се с него, защото музиката и киното са моя слабост. Така хобито ми стана бизнес и полека-лека тръгна всичко. А киното ми, като изключим моловете, е сигурно единственото в България, което е правено от основите за кино. Има една единствена стена, която остана от старата сграда. Направихме го по всички изисквания. Освен всичко останало, се стремих да е удобно за клиентите и да има хубав звук. Много е важно удобството.

- Как виждате бъдещето му?

- Ами иска ми се да се развива, както в другите страни, с ред и закони. Ако държавата не обърне внимание и не се заеме да спаси киното, нищо хубаво не го чака. Аз съм направил колкото са ми възможностите. В другите страни това е бизнес за милиони и милиарди. Там си теглиш филм от интернет, но си плащаш.

- Има ли спад в духовността и в търсенето на духовното?

- О, този спад е от 20 години насам. Не може кумир на един младеж да е Азис или Митьо Пищова, или пък Митьо Крика. Единственото оправдание на такива млади хора е, че са още много малки и може след години да се променят. Иска ми се киното да продължи да съществува. Аз цял живот съм гледал филми и мога да кажа, че съм научил нещо. Като се замисля, трябва да съм благодарен на свиленградчани, защото в град с нашите размери съществуват кино и видеотека. Може едва да кретат, но ги има.

Интервюто взе:
Елена МИХАЛЕВА