21
Вт, Ное
7 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

„Болен“ от Мезек вика Спешна помощ за консултация дали може да пие още

Миналата седмица зам.-министърът на здравеопазването д-р Михаил Зортев съобщи, че бюджетът за спешната помощ за догодина се намалява с 50 %. По този повод потърсихме шефа на „Бърза помощ“ в Свиленград д-р Петър Петров.

-        Д-р Петров, зам.-министърът на здравеопазването д-р Михаил Зортев съобщи, че бюджетът за спешната помощ за догодина се намалява наполовина. Как това ще се отрази на свиленградската „Бърза помощ“?

-        Спешната помощ в България се осъществява от две структури. Едната е специализираната и се извършва от Центъра за спешна медицинска помощ или тази, която осъществява дейността си с линейките. Тя е структурирана повече за повиквания. Другата спешна помощ е в болниците. През 2007 г. към окръжните, университетските и другите големи болници се обособиха спешни портали, които се посещават от амбулаторните пациенти. Съкращаването на средствата се отнася именно за тези спешни портали в здравните заведения. При нас ще се отрази в диагностичната и консултантската дейност. Ние, например, не разполагаме с рентген и ползваме този на болницата. От там ще започнат да ограничават снимките, които правим. За болните, които ще постъпят тук да се лекуват, няма да има проблем. Но за тези, които ще се лекуват другаде, сигурно ще възникне. В този смисъл това ще засегне дейността ни. Сигурно ще се налага да транспортираме необработен болен до Хасково, в смисъл не изследван, не консултиран, не сниман, понеже ние не разполагаме с тази техника. Но за дейността ни по отношение на домашните посещения с линейката няма да има съкращение на средствата, даже очакваме те да се увеличат.

-        Колко души в момента работят в „Бърза помощ“ в Свиленград?

-        Щатът е за 6 лекари, 12 фелдшери и медицински сестри, 6 шофьори и 1 санитарка. Обаче на смяна работи екип от 1 лекар, 2 фелдшери или фелдшер и медицинска сестра и шофьор. Разполагаме с две линейки, като едната е резервна в случай, че другата се повреди. Щатът е запълнен. За разлика от други градове, ние нямаме кадрови проблем, но неминуемо и при нас ще се появи. Персоналът е достатъчен за един екип. Но когато се налага пациент да бъде извозен до Хасково или до друг град, нашият район остава без линейка. Затова ни е нужен допълнителен екип, който да съпровожда пациентите.  Сега при такива случаи ние превозваме пациента с нашата линейка, а районът ни се покрива от екип от Любимец или Харманли.

-        Според здравното министерство 70 % от пациентите, потърсили помощ в спешните кабинети, всъщност не са били спешни случаи. Как стоят нещата тук, имате ли случаи, в които хората ви разкарват за дребни неща и какъв е процентът им?

-        Има редовно такива случаи. Сега хората се обаждат на телефон 112, който е в Кърджали, или на тел. 150. От там чрез вътрешен телефон ни съобщават от кой адрес има спешно повикване. Така ние нямаме пряк контакт с хората, които се обаждат да търсят спешна помощ. Случва се и да се разкарваме напразно.

-        Каква част от пациентите ви тази година действително са имали нужда от спешна медицинска помощ?

-        Не мога да кажа, защото не водим такава статистика, но за да ги диференцираме, ние трябва да направим преглед.

-        Имате ли лъжливи повиквания за спешни случаи?

-        Имаме. Един от куриозите беше в Мезек през лятото. Казаха ни, че там има пациент, който скоро е бил опериран и има силни болки. Когато отидохме, се оказа, че той е опериран преди два месеца и няма никакви болки. Обаче изпил два литра бира от големите пластмасови бутилки и искал да пита дали може още една да изпие. На 18 години е този младеж. Опериран от спукана язва. Нямаше никакви болки. Но ние се разходихме с линейката до Мезек. Ходим и при други пияни, например, да им проверим кръвното и да им чуем сърцето. Едно такова посещение може да бъде фатално за други хора, които действително имат нужда. Защото минимум половин час градът остава без линейка. При друг случай ни съобщават за родилка в Щит, жената е започнала да ражда, изтекли й водите. Ние се качваме на линейката и тръгваме, отиваме, но няма никаква родилка. Такива куриози има много, но сега се сещам за тези два случая.

-        Често ли ви пращат „за зелен хайвер“?

-        Различно е – има седмици по няколко пъти. Но телефоните се записват в централите. И хората, които злоупотребяват, могат да се издирят. Още не се прави, но ще дойде моментът, когато и това ще стане. А глобите са солени. Иначе лъжливото повикване не може да се усети. Обажда се човекът и казва „Баба ми падна, не е добре“, после каже името на съседка, например, или позната, или си измисля име. Служителката, която приема обаждането, няма регистър, тя не знае и селото къде се намира, само на картата го вижда.

-        Колко пациенти тази година са потърсили „Бърза помощ“?

-        Досега имаме 8 560 амбулаторни прегледа, това са хора, които сами са дошли до „Бърза помощ“. Освен тях, имаме и 1 800 посещения.

-        Има ли ръст в този брой?

-        Не, аз имам впечатления, че населението е намаляло.

-        Какви са най-честите случаи, с какви оплаквания хората идват най-често при вас?

-        Високото кръвно е като епидемия. Често идват пациенти със смущения в равновесието, респираторни заболявания и травми. Инфаркти и инсулти също. Имало е дни с по 5 инсулта за една смяна. Сега те преобладават пред инфарктите.

-        Предвижда се също от следващата година пациентите да определят сами дали здравословният им проблем е животозастрашаващ или неотложен и да решават дали да потърсят „Бърза помощ“ или да отидат в дежурните кабинети на личните лекари, които предстои да се открият. Могат ли хората сами да преценят състоянието си и няма ли всичко това да доведе до лутане на пациентите?

-        Има много опитни пациенти, които са боледували и знаят какво да правят. Други - не. Относително е, пък и двете състояния невинаги на пръв поглед могат да се диференцират. При нас са диференцирани по няколко критерия – болест или настъпило усложнение на болест, което застрашава живота, започнало раждане, болно дете до 1 година, злополука, болест, настъпила на обществено място. А дежурните кабинети трябва да се разкриват от общопрактикуващите лекари, но точно в какви населени места трябва да има такива кабинети все още не е изяснено.

-        Предстоят Коледни и Нвогодишни празници. Какви са препоръките ви към хората, за да не се наложи да търсят „Бърза помощ“?

-        Най-важното е да внимават с пиратките. Да не прекаляват с алкохола, особено концентрирания, както и с храната. Преяждането и препиването водят до изостряне на язви, гастрити, колити, панкреатити. Миналата година нямаше много пострадали от пиратки, надявам се и сега да е така. А аз помня времето, когато празнувахме без пиратки и пак беше весело.

Интервюто взе: Елена МИХАЛЕВА