18
Пон, Дек
9 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

В Светото писание пише „Не е важно какво влиза в човешката уста, а какво излиза от нея“

Коледните или Рождественските пости започват на 14-и ноември и завършват на 24-ти декември - Бъдни вечер. През този 40-дневен период не се разрешава да се яде месо, както и храни от животински произход - яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара и др. Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. По този повод потърсихме архиерейския наместник отец Константин Георгиев.

-        Отец Константин, на 14-и ноември започват 40-дневните Коледни пости. Какви ограничения трябва да се спазват през този период, освен че не трябва да се яде месо и други храни от животински произход?

-        Постите, установени от Светите Отци в календарния цикъл на православното богослужение, символизират не само нашите лишения от правото на консумиране на  храни от животински произход. Постът по своето значение дава правото на вярващия да се концентрира не само върху неговото лишаване от физическата материална страна, но и върху будността, с която той пази и ограничава своето тяло от изкушения, както физически, така и психологически. Постът е от голямо значение за нас, вярващите православни християни, защото по този начин се пречиства духът и човек тренира своята по-голяма възвишеност и своето по-голямо докосване или допиране до Бога. Чрез поста човек установява в характера си твърдост, принципност и калява своята воля. Както знаем, има четири периода на пости – Великденски, Петрови, Богородични и Коледни пости. Коледните започват на 14-и ноември и свършват в навечерието на Коледата – на Бъдни вечер, когато всички ще се поздравим с рождественския поздрав „Христос се ражда, славете го!“.

-        Разрешен ли е алкохолът по време на пости?

-        Алкохолът е питие, което е присъщо на човека. Църквата е забранила концентрираните алкохоли и бирата. По време на пости се позволява вино. Както знаем, то е нашата духовна храна, която символизира кръвта Господня. Затова често пъти на нашите християнски вечери – т. нар. агапии, се позволява и консумацията на вино. Така че, виното е разрешено по време на постите, а всички останали питиета са забранени.

-        Има ли дни, в които може да се яде риба?

-        Църквата е установила такива дни и те са след първата седмица на Коледните Заговезни до Никулден. Тогава канонически е позволено да се яде риба, и то най-вече шаран.

-        Грях ли е, ако не се спазват постите?

-        Постът е субективно нещо. Той е желателен, не е задължителен. Има хора, които боледуват. Особено за диабетиците е необходимо да консумират месо и други храни от животински произход. Така че, за боледуващите не е задължителен постът. Ако има възможности човекът, може да се постарае да пости. Ако пък не е добре здравословно, може да си позволи да не спазва ограничението. Грях обаче е силно казано. Понеже грехът е нарушаване на Божествена заповед. А както пише в Светото писание, „Не е важно какво влиза в човешката уста, а какво излиза от нея“.

-        Много млади хора гледат на постите като на вид диета. Грешно ли е това?

-        Трябва да се прави паралелно разграничаване между диета и пост. Диетата е  препоръка от страна на медицината, която лишава хората от консумация на някакви храни поради заболявания. Това няма нищо общо с постите. Постът е вид духовна забрана, а диетата е медицинска забрана.

-        Кое е по-важно – физическото или духовното пречистване?

-        Духовното пречистване е най-важното. Ако човек е вярващ и търси устремение към по-висока възвишеност за духовна, морална, нравствена чистота, естествено, че духовният пост е по-важен, отколкото физическият.

-        Каква е тенденцията при църковните ритуали – бракове, кръщенета, тъжни ритуали?

-        В последните години наблюдаваме, че венчавките са намалели в почти всички храмове. Според нас това се дължи на емигрицаионните процеси в държавата. Поради социални, материални проблеми младите хора търсят препитание в други градове и държави. Това рефлектира и върху нашия църковен духовен живот. В предишни години сме имали от порядъка на 15-20 сватби на година във всеки храм, а сега са намалели почти наполовина. Освен това, заради по-малките си материални възможности, някои хора не си позволяват да подготвят и организират сватба, която всъщност е инвестиране в една веселба. Моето лично усещане е, че има стрес у младите хора. За да създадат семейство, те искат да са осигурени. А сега безработицата е голяма, бизнесът е в патова ситуация. При кръщенетата не можем да кажем, че има такъв голям спад, но и те намалят. Погребенията са една постоянна величина.

-        А колко струват тези ритуали?

-        Църковната такса, определена от епархийския надзорен съвет в Стара Загора, е за кръщене 50 лв., а за сватба – 100 лв. Тъжният ритуал е 35 лв.

-        В какво състояние са църквите в общината?

-        През последните години било от държавата, било от Министерството на вероизповеданията или от набрани в църковни настоятелски сметки средства, почти всички храмове се приведоха в добър вид. Има някои изключения на храмове в много малки села. Например, в Михалич църквата трябва още малко да се ремонтира. Да рече Господ един ден и това да стане.

Интервюто взе: Елена МИХАЛЕВА