17
Нед, Дек
8 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

Трябва да се създаде инициативен комитет за опазване на културно-историческото и природното богатство на община Свиленград

Ст. н. с., д-р Цено Петров работи от близо година в района на селата Щит и Михалич, за да изготви експертна оценка за съвместимост по Натура 2000 с изграждането на ветроенергиен парк там. Той е учредител и бивш председател на Българското дружество за защита на птиците. Дългогодишен музеен работник в Природонаучния музей в Пловдив, университетски преподавател. Последният му проект е да създаде в Свиленград гражданско сдружение за опазване на културно-историческото и природното богатство тук.

-        Д-р Петров, в какво се състои работата ви в Щит?

-        Проследявам миграцията на птиците – вижда се какви птици минават от север на юг и обратно, водят се дневници, информацията се обработва с компютър и се казва има ли проблем или няма проблем за ветрогенераторите. Защото в района има и редки, световнозащитени видове като царския орел. Ако една птиците се блъсне в перките, значи лишаваме света от един вид.

-        Има ли проблем за птиците?

-        Това ще стане ясно след като се обобщят данните. Проблеми има, но трябва да се види какъв е процентът на поносимост – може ли да има ветрогенератори, или да се местят другаде.

-        В момента какъв е вашият извод или е рано да се каже?

-        Рано е да се каже, но при милионите инвестиции, които ще дойдат в България, трябва и добра инвестиция за опазване на птиците.

-        А какви мерки могат да се вземат?

-        Първото нещо, което може да се направи, е „ресторанти“ за птиците, така че да бъдат отстранени от опасните места, т. е. те да отиват да се хранят там, където няма да се сблъскат с перките.

-        Възможно е това да стане?

-        Възможно е и по света го правят.

-        Това като инвестиция голямо ли е?

-        Не, просто трябва много интелект да се вкара в идеята – да се знае как точно, кой точно, в каква периодичност... За съжаление се опитах с инвеститорите да вляза във връзка и да започна този проект преди да дойда при вас, защото те са пряко заинтересовани това население, което живее тук, да понася ветрогенераторите.

-        Според вас е възможно да се намери компромисен вариант – и вълкът сит, и агнето – цяло...

-        Възможно е, но трябва много да се мисли и да се намерят хората, които да решават проблемите, а не да създават проблеми. Защото най-лесно е да се каже „не“ . От друга страна, ЕС ни задължава 17 процента от ел. eнергията да се произвеждат от неизчерпаеми източници. Обаче 34% от България e в Натура 2000. Там има проблем - не може да се слагат солари или пък ветрогенератори. Така сме притиснати от двете конвенции на ЕС – едната за неизчерпаемите източници, другата за опазване на околната среда. Ние трябва да намерим баланса, както го правят белите хора по света.

-        Вие сте проучвали района. Колко вида редки птици се наблюдават?

-        Рядък вид е царският орел, който е световно застрашен и България носи отговорност за неговото оцеляване. Другите видове на този етап не са от такава значимост. Но ако, както на много места в страната,  в стремежа да се печелят пари природата се остави така, между другото, нещата ще рухнат и проблемите на България в ЕС отново ще изникнат. Подписали сме конвенциите и не можем да бягаме от тях. Затова съм тук – за да можем да намерим хората, които да търсят този баланс на интересите в обществото: от една страна да има ток, от друга – да има орли в небето.

-        Възможен е такъв вариант?

-        Възможен е и по света го намират. Една Испания, която има ветрогенератори много, много преди нас, имаше 30 двойки испански царски орел. Испанците успяха за десетина години да ги направят 150 двойки – чрез много интелект, много грижи и работа, реална работа, не просто между другото. За съжаление, ние трудно вървим в посока опазване на природата. Идва обаче време, когато няма да има повече накъде...

-        Какво трябва да се направи?

-        Трябва да се създаде инициативен комитет за опазване на културно-историческото и природното богатство на община Свиленград между реките Марица и Тунджа, в който да влязат отговорни и значими фигури. Тук има туристически продукт, който е почти готов, но може и да бъде загубен. Така например, покривът на църквата в Михалич, който е бил естествен, вече е на земята. Има реализиран проект по трансгранично сътрудничество – сложени са беседки, масички, снимки на царския орел – но дотам. Необходимо е всичките ресурси да бъдат включени в туристически продукт, а не да се прави на парче.

-        Доколкото разбирам, сте търсили съдействие от общината?

-        Търсил съм, но не го намерих, защото те си имат други нагласи. А моят генерален план не връща бързо пари.

-        Ето, тази крепост Букелон в Маточина беше реставрирана по европейски проект със съдействието на общината.

-        Беше, ама някой е сбъркал - не този, който е взел парите и не си е свършил работата. Всичко трябва да се прави разумно, а не някой да вземе 250 000 евро и да трупне на земята два квадратни метра дебели камъни, вместо да укрепи калето горе. Може ли да дадеш 250 хиляди за нещо, което ще се отцепи и ще падне на земята. Ще убият и хора, които влизат вътре. Но не е виновен този, който изяжда баницата... Две скални църкви тук на 10 км една от друга – вътре да прибират овцете! Ами това е безумие. Отивам в църквата в Михалич – две огромни пепелянки /аз уважавам природата/, но в крайна сметка не може турист да отиде там и да го посрещнат отровни змии. Отгоре пък ще падне камък, ще убие някой човек. И няма поне табела: „Не влизай вътре!“. Като чужда си имаме държавата.

-        Благодатен ли е, по вашите наблюдения, районът за развитие на културен и природен туризъм?

-        Абсолютно. Има много интересни обекти – от природните – царският орел и лалугерът, от историческите – крепостите в Мезек и Маточина, двете скални църкви, има една римска баня в Щит, която е на път да падне, но още нещо от нея може да се спаси. Защото е старина.  Тя сега е в ужасно състояние. Сега е змиярник.

Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ