17
Нед, Дек
8 Нови статии

Интервю
Инструменти
Шрифт

Зилке Волф е първият кмет на новообразуваната по пилотен проект административна структура, в която вече влиза побратименият със Свиленград немски гр. Веферлинген. Център на  териториалната единица, разположена в някогашната Източна Германия, е гр. Обесфелде. В новата община са включени 16 населени места с 14 400 жители. Г-жа Волф покани на среща делегацията от Свиленград, която бе на посещение във Веферлинген по случай 10-годишнината от подписването на договора за партньорство. Тя прие гостите много радушно, разказа за работата си и отговори на въпросите, после лично ги разведе и им показа историческите забележителности на Обесфелде.

-        Г-жо Волф, какви са плюсовете и минусите от създаването на новата административна структура?

-        За нас първите 5 години няма да има плюсове, но след това ще започнат промени – по-малобройна администрация, по-малко хора в управлението, по-малко хора в облужването на общия интерес – зелени площи, благоустрояване и т. н. Тоест, предстоят съкращения. Голям минус е, че хората са принудени да пътуват за административни услуги далеч /общината е дълга 45 км/, а няма междуселищен транспорт. Условията на живот са по-трудни.

-        А как е уредено здравеопазването?

-        Поликлиниките в отделните населени места са закрити. Здравната каса на Германия сложи лимит – поликлиника да има при над 30 000 жители. Имаме късмет, че Волфсбург е наблизо – само на 12 км, там се лекуват стационарно хората. Иначе цялото население се обслужва от трима лекари с кабинети с по две медицински сестри. Ако има спешен случай от 70 – 80 км от Магдебург идва линейка. Проблемът става още по-голям, понеже населението застарява. Средната възраст се е повишила с 5 години. Жените при нас се пенсионират на 60 г., а мъжете – на 65. Сега се говори за реформа – всички да излизат в пенсия на 67. Много млади хора отидоха да работят в западната част на Германия, където са по-добре заплатени. До 2025 г. ние ще загубим 18% - близо една пета от хората. Общината няма да има структури над 10 000 жители.

-        Защо бягат младите хора?

-        Проблемът е там, че от индустрията нищо не остана. Големите предприятия са закрити, икономическото положение в района е тежко. Безработицата е 8%, а в цялата наша област Заксен-Анхалт – 12%. Стремим се да поддържаме това ниво, защото ако надхвърлим 12 на сто, няма да получаваме допълнителни суми към бюджета.

-        Какви обезщетения получават безработните?

-        Един безработен в продължение на една година получава 63% от предишната си чиста заплата. След това се подпомага с пари за дрехи, за поддръжка на къщата и др. Ако и двамата родители са безработни и имат едно дете, получават  1 150 евро месечно, като се поема и детската градина на детето.

-        А какви средни възнаграждения имат работещите?

-        Средната брутна заплата в общината е 2 000 евро, като след удръжки и данъци остават чисто 1 300 – 1 400 евро. Тези, които работят във Волфсбург, знаете, че там има автомобилостроене – заводите на Фолксваген, и съпътстваща го промишленост, вземат средно по 3 500 евро. Един инженер месечно получава между 5 и 10 хиляди, учител с 27 часа седмична натовареност – 3 – 4 000 евро, лекар в клиника – 100 000 годишно, лекар-специалист в болница – 150 000 евро. Около 2 000 души от района работят във Волфсбург. Всички останали по-големи професионални групи са заети с дейности, свързани с децата – около 1 000 души работят в детските градини и ясли, други 1 000 – в училищата, гимназиите, социалните домове. Фирмите на нашата територия са преобладаващо търговски. Имаме предприятие за производство на кварцов пясък, развити са физиотерапията, рехабилитацията.

-        Как виждате изход от това икономическо положение?

-        Нашата задача е да задържим младите хора тук. Голямото ни предимство е, че 100% от децата са обхванати и има всички условия за отглеждането и обучението им. Спортните зали са запазени. Пожарната служба поема шефство над децата над 3-годишна възраст докато завършат, като организира лагери, социални контакти, помощи за обучението, тренировки по футбол, хандбал и др. От друга страна, цените на земята във Волфсбург са около 100 евро за кв. м, около него – близо 85 евро, а при нас – в Обесфелде и Веферлинген – 35 – 40 евро за квадратен метър. Ние стимулираме тези, които желаят да се заселят в общината, като на семейство с 2 деца под 18 г. се отпускат 5 000 евро за закупуване на земя. Единственото условие е на мястото да си построят къща. Това е местна политика – решението е на Общинския съвет, чийто председател сега е градоначалникът на Веферлинген и ваш приятел Ханс-Вернер Краул.

-        Бюджетът на общината ли поема тези разходи?

-         Да. Бюджетът на общината възлиза на 17, 5 млн. евро. Близо 2 млн. идват в хазната от от данък върху печалбата на фирмите. У нас е така: 80 процента от печалбата на дадена фирма се облагат с 3 - % данък за общината. Затова се опитваме да създадем повече индустрия, повече фирми да работят, за да имаме постъпления. Градът ни има исторически музей, като общината поема консумативите в размер на 1 700 евро годишно, а самият музей се издържа от неправителствена организация, която набира необходимите средства от културни мероприятия. Предвиждаме и да направим център за деца с различни увреждания, като над 80 на сто от средствата да дойдат от Европейския съюз. Най-големият ни финансов проблем обаче е с водата...

-        С водата? В района има доста реки и водни площи...

-        При нас водата е скъпа и всички се стремим да я икономисваме. Цената на кубик питейна вода е 3, 25 евро, а на каналната – 6 евро, или общо 9, 25 евро. А за кладенец или хидрофор се плаща по 70 евро за година. Имаше идея да се таксува и дъждовната вода, но спряхме този процес – идеята не беше гласувана. Виждате как под улуците в къщите има поставени резервоари, от които се поливат градинките. Това правят самите хора, а не кметството. Най-трудното е друго – всички населени места имат кладенци, но те, според новите изисквания на Европейския с ъюз, трябва да се свържат в обща мрежа. Ние през последните 5 години работим в това направление, но си представете колко средства се изискват за направата на общ водопровод в цялата община. Впрочем, този проблем ще дойде и при вас. Всъщност, и Обесфевлде-Веферлинген, и Свиленград имат сходни проблеми...

Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ