23
Съб, Сеп
5 Нови статии

Първоначално наетите служители ще са 115, а до две години ще достигнат 250

 

  • Г-н Байрак, в момента стягате фабрика за производство на стъкла в Свиленград. Какви по-конкретно изделия ще се изработват?

  • Фирмата ни е специализирана за производство на автобусни и автомобилни стъкла. Освен за автомобилната индустрия заводът ще произвежда и плоски стъкла за хладилници. Компанията ни се казва „Дублекс глас“ ООД, а в България регистрацията на фирмата ще е „Пента глас“.

  • Защо избрахте точно Свиленград за вашата дейност?

  • Защото е по-близо до Турция. Продукцията ни ще е за износ в Европа – Румъния, Италия, Белгия, Гърция... До момента заводите ни в Турция са натоварени на пълен капацитет и 80 - 90% от стоката ни е за вътрешен пазар. Затова решихме да създадем още една фабрика, чието производство да е ориентирано към европейския автомобилен пазар. Избрахме България за разширението си поради няколко причини - преценихме, че условията за инвестиции са добри, а и тук могат лесно да се намерят кадри. Не на последно място е и членството на България в ЕС, към който ще са ориентирани продажбите.

  • Няколко месеца продължава ремонтът и оборудването на производствените цехове. Какво още остава да се направи преди фабриката да заработи?

  • Засега подготовката за започване на производството е на етап поръчка и изработване на машините и оборудването. Техниката, която е внос от Германия, Италия, Унгария, САЩ, се монтира. За доставката й само от Германия ползвахме 70 тира, а като цяло оборудването бе транспортирано с повече от 100 камиона. Надеждата ни е да получим необходимото разбиране както от местната, така и от държавната власт. За проекта следва да кандидатстваме за сертифициране от Българската агенция за инвестиции. В процес сме и на набиране на капитала и до края на месеца фирмата трябва да бъде вписана в Търговския регистър. Самото производство ще е в сградите на бившия Завод за нестандартно оборудване и резервни части (б. ред. ЗНОРЧ), а сградата на „Мендерес“ ще се използва основно като логистична база.

  • Кога се предвижда да стартира производството?

  • Предварителните ни очаквания бяха фабриката да отвори врати през юни. Както вече казах обаче, предстоят още довършителни работи. Най-вероятно ще заработим наесен. Първоначално наетите служители в новия завод за стъкла ще са 115 души, а до две години се предвижда те да достигнат 250.

  • Дейността на фабриката е специфична. Мислите ли, че ще срещнете затруднение в наемането на специалисти?

  • Производството на челни и странични автобусни и автомобилни стъкла, както и плоски стъкла за хладилници е специфичен бизнес и служителите ще преминават 3-месечно обучение в България и в заводите в Бурса. След като стартира дейността, в Свиленград ще пристигнат хора от персонала в турската фирма, които ще обучават местните работници. На този етап най-голяма нужда имаме от електротехници, защото машините се доставят разглобени и трябва да бъдат монтирани.

  • В кой град в Турция се намират другите фабрики?

  • Аз и брат ми Мустафа сме собственици на няколко предприятия за автобусни и автомобилни стъкла в турския град Бурса. Дейността си сме започнали от преди почти 30 години.

  • Каква е инвестицията, която сте направили тук?

  • Инвестицията до момента възлиза на няколко милиона.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

DanieДаниела Тодорова е от Свиленград. Тя завършва СОУ „Д-р Петър Берон“ през 2005 г., след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния. Приета е да изучава „Политически науки и глобални изследвания“ и завършва програмата с отличие през 2008 г. Три години по-късно завършва University of California Santa Barbara (UCSB), където специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения“.

  • jjГ-н Желев, след сагата с изкупната кампания производителите се сблъскаха с още един проблем - договорените количества тютюн за 2014 г. са три пъти по-малко, а заложената реколта – същата. Означава ли това нови ексцесии?

  • Явно ще се стигне до нови конфликти. Мога да говоря конкретно за Мустрак, където отглеждам тютюна си. Една от фирмите, която миналата година бе договорила около 150 тона, сега е заявила 50. Тютюнът е заложен за 2014 г., но питам: „Кой и на каква цена ще го изкупи?“.

niki-1Чувствам поп музиката много по-близка, отколкото поп фолка

Николай Скерлев е роден през 1964 г. в Свиленград. До 12 клас е учил в родния град, след което е приет в Българската държавна консерватория към естрадния отдел с ударни инструменти. През 1999 г. се преориентира към режисурата, с което се занимава до ден днешен.

  • За тези, които не те познават... Кой е Николай Скерлев?

  • Хората в Свиленград ме помнят преди всичко като музикант, защото още от дете се занимавах с музика. Свирил съм в двата духови оркестъра под диригентството на Ангел Джунински и Кунчо Манов. Това беше период, в който израснах като музикант.

dragoСвиленградската публика бе изключително сърдечна и зажадняла за бляскави спектакли

  • Г-н Драганов, как се роди идеята да възродите „Български национален цирк София“? Вие самият не произтичате от циркова фамилия.

  • Още като малък баба ми ме водеше всяка седмица на цирк. Живяхме в непосредствена близост до него и интересът ми към това изкуство бе изключително голям. Случвало се е да гледам една и съща програма по няколко пъти и все пак винаги ми бе различно, защото изпълненията криеха своя риск. С цялото си сърце мечтаех да стана част от спектаклите. Почти бях завършил училище, когато легендарният Орфи, който бе и собственик на цирка по онова време, ме извика в кабинета си. Каза ми, че имам дикция на конферансие и ми предложи да стана водещ на представленията. За мен това бе голяма привилегия и без да се замисля се съгласих. Уикендите ми обаче не бяха същите след като за по-малко от 20 минути преди 31 години изгоря циркът. И все пак децата от моето поколение имахме възможността да се насладим на бляскавите представления в България, на които днешните хлапета не са присъствали. Това бе и причината преди 3 години с моя близък приятел и ТВ режисьор Силвестър Лолов да решим да възродим „Български национален цирк София“. Адски ме амбицира един телефонен разговор с директорка на детска градина, намираща се на метри от читалище „Цар Борис Трети”, където се помещава циркът. Тя ми заяви, че нямат интерес към подобно събитие, защото всяка седмица при тях идвал театър… не, театърът е в театъра, циркът е в цирка. Когато ти възпитаваш едни деца, че изкуството е на една ръка разстояние, тогава, когато си пожелаят, от тези деца не можеш да искаш различно отношение към изкуството от това да харесват как певицата пее на масата. Изкуството си има своите средища, свои храмове – не може да битува навсякъде. Не всеки маскиран като клоун прави цирк – казвам го с дълбокото си уважение към хората, които се борят с кризата, но все пак нека се прави разлика. Мисията ни е да създадем една млада българска циркова трупа, която да представя България в чужбина.

  • В програмата на цирка са включени 25 вида животни. От началото на следващата година обаче влиза в сила забраната на диви животни в спектаклите. Какво мислите за това?

  • Този закон е приет много прибързано в България от хора, които не са в час с цирковото изкуство. Ясно е, че всеки нормален човек е против жестокото отношение към животните. Така че по-важно е да има закони по отношение на това как тези животни трябва да се отглеждат, възпитават и обучават. Кланиците, ловът на диви животни по-хуманни ли са от дресурата? Да не говорим, че големи породи кучета се отглеждат в апартаменти, които са крайно неподходящи и увреждат здравето им.

  • Новите правила не отнемат ли автентичността на това изкуство?

  • Разбира се, че се отнема автентичността. Този закон има и един сериозен пропуск - никъде не е упоменато къде ще отидат тези животни. Не е съобразено, че отнемането им от дресьорите и средата им е пагубно. Тези животни в голямата си част са родени и отраснали в цирка. Хранени са с биберон, спали са в караваните на дресьорите си. Поставени в каквато и да е различна среда, те ще бъдат обречени. Те се отглеждат както бебетата - има я ласката, грижата. Вероятно има и изключения, но нима няма примери за жестокостта на родители към техните деца? А отнемаме ли всичките деца от родителите им само защото им бият шамари? Проблемът е категоричността, с която се ограничават видовете. Тоест забранява се изявата на диви животни – лъвове, тигри и други хищници, а в същото време е разрешено представянето на домашни животни. И най-важният въпрос е защо, например, не се забранява шиенето на кожени палта и продажбата им или пък конните надбягвания? Сам по себе си този закон е абсурден, приет е от хора, които отчитат дейност и полза към присъединяването ни в Европейския съюз. Гласували са, без изобщо да се замислят.

  • Зрителите, дошли на вашите представления, се насладиха на една изключително богата и изпъстрена с приятни емоции програма. Какво обаче все още е необходимо да се направи за развитието на цирковото изкуство?

  • Много Ви благодаря за въпроса, който идва тъкмо навреме. Чудех се как да изкажа адмирациите си за добрата организация от страна на Общинската администрация в Свиленград, която ни прие тук с изисквания, но и с респектиращо уважение. Щастливи сме, че нашият спектакъл бе посетен от председателя на ОбС – Георги Еленков, който дори на финала стана на крака, за да аплодира майсторството на нашите артисти. Ето такова едно отношение и партньорство, каквото имахме с ОбА – Свиленград, би съдействало за развитието ни. Чест прави на града ви, че има площадка, където по традиция гастролират цирковете, защото дори в най-големите градове подобни терени все по-трудно се намират.

  • На вас лично какво ви отне и същевременно даде циркът?

  • Не мисля, че циркът ми е отнел каквото и да било. Но това, което ми даде, е несравнимо. В цирка се чувствам добре, на повечето от вашите читатели е известно, че това изкуство е моята страст. Най-хубавото е, че след всяко представление заспивам с усмивка. Малко са хората като мен, които могат да се похвалят, че са сбъднали детската си мечта. Затова се чувствам истински щастлив.

  • Какви са впечатленията ви от публиката в Свиленград?

  • Няма да скрия, че дойдохме тук с леко притеснение след гастрол в Бургас. Там публиката е явно преситена на всевъзможни зрелища и беше по-хладна като темперамент, т. е. не изригваше в бурни аплодисменти, нямаше ги тези възгласи, които обикновено получавахме преди това за спектаклите си. И се питахме: „Какво ли ще бъде в Свиленград?“. Оказа се, че ни очакваше една наистина сърдечна, гореща публика. Една публика, зажадняла за истински бляскави циркови спектакли. В Свиленград получихме и покана за турне в Турция. Мениджърът, с когото ще работим в съседната държава, посети наш спектакъл именно в Свиленград. Така че си тръгваме оттук с добри чувства и впечатления и с намерението да посетим града ви отново.

  • В края на спектаклите се обръщате към децата с трогателна реч, свързана със значението на думата „цирк“. Бихте ли повторили отново онова слово, което поне мен, като зрител, ме развълнува изключително много?

  • Обръщам се към хлапетата с въпроса: „Деца, хареса ли ви циркът?“, всички в един глас: „Да-а-а“. Тогава аз казвам: Знаете ли, че възрастните назовават с думичката „цирк“ неща, които не харесват, неща, на които се подиграват и които смятат за недостойни. Погледнете лицата на тези артисти (всички циркови артисти са излезли на сцената), погледнете ги право в очите и помислете дали техният талант, техният труд – те репетират и представят номерата си всеки ден, ден след ден, пред благодарната публика, дали това заслужава да бъде сравнявано с нещо недостойно?! Моля ви, поне днес, поне един единствен ден във вашия живот наричайте с думата „цирк“ само това, което носи радост, подарява усмивки и оставя спомен дълбоко в детските сърца. Благодарим ви за усмивките и аплодисментите, с това нашия спектакъл завърши!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

el.todorovaВ Свиленград работата е много по-натоварена и динамична

  • Г-жо Тодорова, изминаха 4 месеца, откакто поехте поста председател на Районен съд - Свиленград. Какви промени извършихте до момента и какви идеи имате занапред?

  • Идеите ми за промени са включени в концепцията, с която участвах в конкурса за заемане на длъжността. Държа да подчертая, че гледам сериозно на концепцията си и смятам да ги реализирам докрай. Промените, които съм направила до момента, не са толкова структурни или кадрови, защото няма нужда от промяна на кадрите. Необходимо е увеличаване на броя на съдебните служители. Съдът има нужда поне от още един съдебен секретар и деловодител, и ще отстоявам постигането на увеличаване на щата. Разбирането ми е, че съдебните секретари по брой трябва да са равни на броя на магистратите. Практиката показва, че сформирането на екип от секретар и съдия е най-добрият модел за работа.

StaikoНовият началник на свиленградската митница Валери Стайков е роден на 1 януари 1972 г. в Хасково. Има 13-годишен стаж в системата. Заемал е последователно длъжностите митнически полицай, младши и старши инспектор и ръководител сектор „Граничен контрол и борба с наркотрафика“, а от началото на тази година – зам.началник. Магистър е по „Макроикономика“, специалност „Международни икономически отношения“ от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.