23
Съб, Сеп
5 Нови статии

vanianovaПаническата атака се оказва най-честата диагноза в Свиленград. Трябва да приемем проблемите, а не да бягаме от тях

 

Иванка Ванкова е магистър психолог. Завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. На 37 г. е, родена в Ивайловград. Преди 14 години съдбата я отвежда в Свиленград, където сключва брак с вече бившия си съпруг. През последните 7 години до момента работи в Дома за възрастни хора с психични разтройства – с. Пъстрогор. За да помогне на повече нуждаещи се от услугите й през целия ноември Ваня работеше безплатно

 

  • Ваня, мнозина не знаят каква точно е разликата между психолог и психиатър. Би ли обяснила?

  • Най-просто казано психиатърът е медик, който изписва лекарства в дадена ситуация при даден проблем. Ние – психолозите, не работим с лекарства, работата ни е предимно консултативна и терапевтична.

  • Колко души и с какви проблеми те потърсиха по време на безплатните ти консултации?

  • Потърсиха ме над 60 души - деца, подрастващи и възрастни, като проблемите им бяха от най-различно естество. С някои от тях беше достатъчна само една консултация за намиране на отговор, свързан с тяхно временно притеснение, дори и само нужда от споделяне и разбиране. Дойдоха и много хора с панически атаки. Това се очертава да е най-същественият проблем в Свиленград. Паническа атака е тревожно състояние, което предизвиква много физиологични симптоми, наподобяващи различни болести. Първата мисъл на човек, изпаднал в такова състояние, е, че получава инфаркт. Оттам започва да търси лекарска помощ и да си прави най-различни изследвания. При мен идва след като вече е преминал през кабинетите на всички възможни лекари и си е направил всички възможни изследвания. Най-кратко казано паническа атака е страх, страх от самите симптоми, които веднъж си получил, да не ги получиш пак, да не изпаднеш в безизходно положение, страх да не умреш.

  • В Америка, а и в Западна Европа, почти всеки се обръща към психолог, но в България, като че ли хората се срамуват да потърсят услугите му...

  • Мога да кажа, че хората имат нужда от такъв специалист и все повече прибягват до услугите на терапевт. Лично при мен, след като обявих, че ще водя безплатни консултации в Свиленград, пациентите се увеличиха. Това е един вид стимул да ме потърсят, но в никакъв случай не казвам, че е основната причина. Те самите споделят, че не това е мотивът им да дойдат. Причината да не ме търсят е липсата на информираност за разликата между психолог и психиатър. А и малцина знаят, че в града има психолог. Затова и реших да дам възможност на повече хора да посетят такъв вид консултации. Не само да има повече информираност, но и да успеят да пречупят стереотипите, наложени с времето, че когато посещаваш психолог, непременно имаш някакъв психичен проблем. Искам да разберат, че срещата с терапевт им дава възможност да разговарят със страничен човек, който може да погледне по-обективно на проблема и да им помогне сами да намерят решението му.

  • Според статистиката, всяко трето семейство в България страда от домашно насилие. Има ли начини тази агресия да бъде преодоляна и животът на двойката да тръгне по нормално му?

  • Има начин да бъде преодолян абсолютно всеки проблем. Основното е хората да признаят най-напред пред себе си, а след това и пред психолог, че съществува такъв. Да имат воля да се справят с проблема и повече от всичко да желаят това да стане. Обикновено при агресия в семейството психологът трябва да работи с абсолютно всички членове на фамилията.

  • Насилието в семейството води и до ръст на детската престъпност. Посещават ли те родители, които търсят помощ за отрочетата си?

  • Съществува връзка между детската престъпност и насилието в семейството. Деца, имали възможност да наблюдават агресивно поведение на възрастен, по-късно също проявяват агресивност. Това обаче не означава, че трябва категорично да се абсолютизира само факторът семейство за формирането и развитието на агресия и престъпно поведение у децата и юношите. Семейството не действа изолирано, а успоредно с въздействието на много други фактори – приятелски кръг и училищна среда на детето, също и неговите индивидуални особености.

  • Какви съвети би дала на родителите?

  • Обръщайте внимание на настроенията и интересите на децата си, отделяйте време за разговори и общи занимания, споделяйте с тях свои лични преживявания от детството, които имат и поучителен елемент, давайте добри примери и бъдете подкрепящия и доверения човек за децата си. Обсъждайте общи планове, вслушвайте се и се вглеждайте повече в техните прояви и изказвания, породени от някакви притеснения. Наблюдавайте по-подробно техните реакции в определени ситуации, отношението им към различните проблеми в семейството, в училището и извън него.

  • Прави впечатление, че все по-често могат да се видят хора, които си говорят сами. На какво се дължи това?

  • Да, наистина все по-често хората започват да си говорят сами. Това може да се дължи на различни причини – момент на емоционално състояние, резултат от психична болест. Факт е, че има вече много хора с психични разтройства. Някои от тях са настанени в специализирани институции, но голяма част не са. Те се разхождат свободно из града и са около нас. Някои от тях си приемат медикаментите, които им са изписани от психиатър, и са абсолютно безопасни. Има и такива обаче, които не си вземат лекарствата, макар че са болни. Никой не е застрахован от психично разтройство.

  • Ти работиш в Дома за възрастни хора с психични разтройства в с. Пъстрогор. Каква е възрастта на жените в него и кое отключва заболяването им?

  • Възрастта на жените, страдащи от психични разстройства в Дома, е различна. Според наблюденията ми през последните години преобладават случаи на все по-млади хора на средна възраст 35 – 40 години. Причините за отключване на психично разстройство могат да бъдат различни, но при всички случаи стресът, под който живеем и проблемите от битов характер, трудностите във взаимоотношенията с хората, имат огромно значение и, разбира се, неоказаната навременна професионално помощ на тези хора.

  • Какви са методите, които прилагаш при терапии с пациентите си?

  • Работя главно с когнитивна терапия, т. е. преобразуването на страха, промяна в отношението към проблема, приемането му, обичането му, разбирането, а не бягането от него. Около един час трае консултация с мен, която преминава в приятелска обстановка. Хората искат да бъдат изслушани, разбрани правилно, насочени в правилна посока и най-вече да получат надежда, че не всичко е загубено. Липсва им вярата, самоувереността и аз работя над това, за да им покажа, че те са силни личности и могат сами да се справят с голяма част от трудностите си.

  • Предполагам, че проблемите на пациентите ти натоварват и теб психически. Как успяваш да се отърсиш от тях?

  • Понякога се натоварвам с проблемите на хората прекалено много, защото ги съпреживявам заедно с тях. За да мога да вникна в същността, за да мога да почувствам те как се чувстват, е неизбежно. Намирам различни начини да релаксирам. Оставям си дни, които са само мои и мога да си почина и да пътувам. Не съм по-различна от останалите, също имам свои проблеми, които естествено трябва да разрешавам. Опитвам се да бъда позитивна и да помогна с това на хората и мисля, че успявам. За мен най-важното е когато след няколко срещи мой пациент погледне оптимистично на нещата, колкото и да е бил отчаян преди това.

  • Кое те подтикна през целия ноември да даваш безплатни консултации?

  • Мисля, че всеки специалист може да бъде полезен на обществото и да го направи безплатно. Хората имат нужда от това дори да е само за един-единствен ден. Когато можеш да помогнеш със знанията си, трябва да го правиш, но не непременно срещу заплащане. Нека не превръщаме нашата професия или призвание в търговия. Вярно е, всеки има нужда от пари, далеч съм от мисълта да обезценявам труда на хората и съм против това. Наближава най-светлият християнски празник – Коледа, точно сега е моментът да правим такива малки жестове и подаръци към хората. По този начин ще се преобърне и мисленето им към лекари или някой друг специалист. Ако искаме да ни уважават, ние също трябва да проявим уважение към тях. Тук е моментът да благодаря на много мои приятели, които прегърнаха тази идея за безплатните през ноември консултации, помогнаха ми да я осъществя, подкрепиха ме по всякакви възможни начини. Това показва, че човешкото у хората не е изгубено. Иска ми се някакси това, което аз правя, да бъде последвано от различни лекари и специалисти.

  • Безплатните консултации, които даде, бяха до края на ноември. След приключването им може ли хората пак да те намерят?

  • Абсолютно всеки може да ме потърси, на никого не съм отказала дори, когато се е налагало аз да посетя човека у дома. И след ноември на никого няма да откажа помощ, независимо дали има възможност да си заплати или не.

  • Нямаш работещ кабинет в Свиленград. Защо?

  • Все още обмислям вариант да отворя кабинет, който да е в Свиленград, но не мога да достигна до това решение. Причината е, че хората не са пречупили стереотипите да влязат в кабинет, на който отвън има табела „Психолог“. Може би фактът, че ще ги види някой познат и ще започне да говори, че посещава психолог, ги притеснява. Работя вкъщи и хората могат да се обадят и да ме посетят.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

mariamaria2Вече 11 деца са се родили с помощта на фондацията

 

Мария Иванова е координатор на фондация „Искам бебе“ за Свиленград и Любимец. Като такъв тя е част от организаторите на традиционния вече благотворителен концерт „За едно дете повече“. Самата Мария е трябвало да извърви дълъг и труден път в своя живот, докато на бял свят се появи дъщеричката й Надежда. Тази година пък решава да стане донор на яйцеклетка и с това да внесе светлинка в живота и на други хора с репродуктивни проблеми. Ето какво сподели Мария в интервюто си за „Старият мост“:

eshevСтоян Нешев е на 22 г. от Свиленград. В момента е стажант във в-к „Труд“. Като такъв той имаше уникалната възможност да разговаря с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, при това ден след парламентарните изборите на 5 октомври. Казвам уникалната, защото дотогава експремиерът отказваше да дава изявления пред медиите. Нашето момче, заедно с колежката си Диана Иванова и двама фоторепортери обаче били изпратени пред дома на Борисов да следят с кого се среща.

neshev1Журналистиката е успокояване за притеснените и притеснение за спокойните

 

Стоян Нешев е на 22 години от Свиленград. През 2011 г. завършва средното си образование в СОУ „Д-р Петър Берон“, след което е приет журналистика в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Работи като стажант в БНР, а в момента – във в. „Труд“. Стоян е и главен редактор на студентски сайт в Интернет - „Новата журналистика“. Поводът да разговаряме с него е коментарът му за велоалеята по пътя за с. Мезек, публикуван в сайта:

  • venetaВенета, нападателите, пребили баба ти и дядо ти, бяха заловени и изправени пред съда. Какво наказание заслужават според теб?

  • Заслужават най-тежкото наказание, защото е нечовешко да посегнеш по този жесток начин на възрастни хора. Не съм юрист, но съм човек. За мен хората, независимо кой какъв е, на първо място трябва да са човеци. Не може да се постъпва така. Искам максимални присъди. Повярвах вече на МВР, сега остава да повярвам и на съда. Криминалистите си свършиха перфектно работата, откриха ги в кратък срок. Тук е мястото да благодаря на полицаите от Свиленград, Любимец и Хасково, които денонощно работиха по случая и вложиха голямо старание да намерят престъпниците. Сега очаквам и съда да си свърши работата. Това ще бъде удовлетворение не само за семейството ми, но и за цялата общественост.

Два свои романа - „Имигрантката“ и „Чужда земя“, ще представи на 24 септември от 18 ч. в Арт галерията в Свиленград известният немски писател Румен М. Еверт. Презентацията включва четения в осем български града, като половината от срещите вече са минали.

Литературен агент на Румен Еверт е съпругата му Нели, която е свиленградчанка. Двамата са издатели на най-голям брой български съвременни автори в Германия и немскоезичните държави и полагат усилия да събудят интерес към българската литература в Западна Европа.

 

  • Как премина представянето на книгите досега?

  • Румен: За пръв път представям книгите си в малки градове и ми беше много приятно. В малките населени места има много интелигентни хора, които са гладни за литература, култура. Срещата с тях ми бе изключително приятна.

  • Нели: Досега всичко преминава много добре. Във Велико Търново дойдоха и писатели, и хора, които говорят немски. Питаха го не само за книгите, но и как вижда живота в България. Разговорът се водеше около житейски теми, а не толкова за книгите. Нямаше човек, който да не си вземе романите. Купуваха „Имигрантката“, защото знаеха, че е разказ за живота на българка, а и темата е актуална. „Чужда земя“ пък се търсеше, защото темата в романа е общочовешка. Тук става въпрос за любовта и отношенията между хората.

  • Какви са очакванията ви от презентацията на романите в Свиленград?

  • Румен: Най-важното за мен е комуникацията, хората да ме познават и аз да ги познавам. Както се случи във Велико Търново, Ловеч, Карлово... Там хората проявиха интерес към самия мен, а не толкова към романите ми. Срещите ни бяха много човешки, това очаквам и тук.

  • Нели: Очаквам да се видя със стари приятели и познати.

  • Румен, от кога е интересът ти към българската тема?

  • Откакто срещнах Нели. Дълги години съм живял в Гърция, където много ми харесваше. Не съм историк, но се интересувам от тази наука и постоянно чета. Преди да срещна Нели съм чел много книги не само за Гърция, но и за Византия, България...

  • Нели, разкажи къде и кога се срещнахте с Румен...

  • Бях вече имигрирала във Виена и работех в българско заведение там, както пише в романа „Имигрантката“. Румен по онова време живееше в Англия и бе дошъл във Виена на гости на сестра си и зет си. Зет му беше един от редовните посетители на кръчмата, в която работех. Идваше с кучето си и с книга в ръка, сядаше на масата, носехме му чаша червено вино, изпиваше я и си тръгваше, без да каже каквото и да било. Един ден пристига пак с книга, казах му, че съм я чела. Много странно ме погледна тогава, защото не очакваше човек, който стои зад бара, и то българин, да знае за тази книга. На следващия ден пак дойде с друга, която също бях чела. Тогава той започна да ме разпитва откъде знам, защо знам... Когато Румен им отишъл на гости, зет му разказал за мен и, че държи да ни запознае. Видяхме се и още на третия ден ми предложи да се оженя за него. Тогава на шега му казах „да“, но нещата станаха съвсем сериозни. Беше преди 18 години между Коледа и Нова година.

  • Преди да заминеш за Виена, с какво се занимаваше тук? Защо реши да емигрираш?

  • Живеех в Пловдив. Десет години работих като секретар на читалище и библиотекар в район „Тракия“. Отдавна си мечтаех да напусна България. Доста неща тук не ми харесваха, имах много проблеми с работата си. Не съм влизала в партия, защото още бях в комсомола. Партийната секретарка на района обаче непрекъснато ме подтискаше. Например, трябваше да съм на работа в 14 ч., а аз винаги отивах към 13: 55 ч. Един ден обаче на вратата на читалището сложила бележка: „В 14:10 ч. Вас ви няма“. Хванах такси и отидох при кмета точно в 14 ч. и му казах, че не е честно да ме тормозят по този начин. Това са дребни неща, но мен ме травмираха.

  • Защо избра да заминеш точно за Виена?

  • Децата на моя приятелка бяха танцьори. По онова време имаше някакъв танцов фестивал и ние се писахме придружители, за да вземем виза. Беше през пролетната ваканция на децата ми и аз ги оставих при родителите си в Свиленград. Точно тогава решихме да пробваме с приятелката ми, но аз останах, а тя не издържа и се върна в България. Успях да си намеря работа и се обадих на родителите си, че трябва да гледат децата. Майка ми изпадна в паника, защото дотогава не им бях казала, че съм във Виена. Баща ми ме подкрепи и ми каза да бъда спокойна. След 10 месеца се срещнахме с Румен.

  • Имиграцията е начин да се спасиш от бягство, но другостта те погубва, внушаваш в романа си „Имигрантката“. Няма ли противоречие?

  • Румен: За мен масовата емиграция от България е трагедия за хората и за страната. Повечето от емигрантите предпочитат да живеят и работят в родината си, но нямат избор, защото тук нямат работа, сигурност... Затова избират да заминат за чужбина. Само в Берлин официално живеят 20 хил. българи. В Лондон пък са още повече. От време на време българите, които живеят в родината си, казват за емигрантите, че са предатели. Това не е вярно, защото държавата е предателят. От 25 г. почти всички политици тук са бандити.

  • Ти самият си емигрант, след като известно време живееш в Пловдив, а си и живял в Лондон. Какво би посъветвал емигрантите?

  • Румен: Добър въпрос, но отговорът е много труден. Ако нямаш работа в родината, не можеш да осигуриш прехраната за семейството си, не се чувстваш на мястото си... нямаш избор, трябва да търсиш по-добро бъдеще другаде. Изгарям от желание да ги посъветвам да се върнат в България, но след като държавата не им предлага нищо, нямам това право.

  • Нели: Въпросът е всеки да живее там, където се чувства добре. Ако ти успееш да си намериш работа, да преуспееш в друга държава и да си доволен от себе си, защо да не живееш там? В случая при Румен нещата са по-различни. Той се чувства по-спокойно, може да пише и да черпи вдъхновение в България, затова предпочита да живее тук.

  • Къде се чувствате по-добре?

  • Нели: Обичам да се прибирам в България, но винаги съм се чувствала като имигрант тук. Чувствам се по-волна и спокойна в Берлин.

  • Румен: Обичам България от първия момент, когато стъпих на нейна земя. Тук се чувствам по-спокойно, като у дома си. Но! Има и неща, които не ми харесват. Познавам България от 18 г., като през това време нищо тук не се е променило. Много българи се оплакват, че правителството е лошо и същевременно не правят нищо, за да променят ситуацията. Хората трябва да се чувстват по-ангажирани и да не избират винаги едни и същи партии. Да опитат да направят по-правилния избор.

  • Идвал си в Свиленград доста пъти. Какво ти е впечатлението?

  • Тук живее един велик певец – Милко Калайджиев. Най-много харесвам песента му „Отрова“, която има хубав текст и музика. Имам голямо желание да се запознаем. Освен Милко Калайджиев, в Свиленград има и красиви жени. Малебито също много го обичам и всеки път, като дойдем тук, сядаме на сладкарницата в центъра. Любимите ми райони са Сакар, много ми харесва Маточина, Източните Родопи и по-точно яз. Ивайловград.

  • Нели: В Пловдив Румен има приятел, който е още по-голям фен на Милко Калайджиев и само за него ни говори. Специално щял да дойде в Свиленград, за да види Милко.

  • Румен, ако трябва да избереш едно място, където да живееш за постоянно, кое е то?

  • Пловдив. Ако спечеля много пари, ще си купя още една къща на ул. „Крайречна“ в Свиленград. Това ми е любимата улица в Свиленград и като дойдем тук всеки път се разхождаме по нея.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

6terewСрамувам се от постъпката на Сергей Станишев

  • Г-н Щерев, в понеделник се проведе пленум на общинската организация на БСП. Стигна ли се до оставки?

  • На самия пленум нямаше изявления за оставки. Разисквахме това, което сме обсъждали на две изпълнителни бюра, предшестващи пленума. Първото бе още след изборите. Тогава аз, като председател, заявих, че съм готов да поема отговорността - да си подам оставката, стига да я поискат, но не се прие. Разисквахме и въпроса цялото бюро да си подаде оставката, което обаче на фона на предстоящите предсрочни избори не е удачно. На второто събрание на бюрото искристализира идеята да се иска вот на доверие.