23
Съб, Сеп
5 Нови статии

vaskoС някои дейности по европейски проекти се заробваме. Паркингите в Свиленград трябва да се отдадат на концесия
 
Васко Василев е общински съветник от листата на РЗС. По време на приемането на Бюджет 2015 на община Свиленград единствено той от общо 16 съветници гласува „въздържал се“. В интервю за „Старият мост“ Василев разясни решението си, като посочи, че по някои от перата в разходната част на новата финансова рамка нямало достатъчно яснота . Ето какво още каза:
 
  • Г-н Василев, при приемането на Бюджет 2015 на община Свиленград единствено Вие от всички общински съветници гласувахте „въздържал се“. Защо?

  • В бюджета за 2015 г. има едно перо 5100 – Ремонт на дълготрайни материални активи, което не ми стана ясно какво е. В него са залегнали 4 926 475 лв. Второ – в новата финансова рамка има отделени 3 575 лв., които са за ученически почивни лагери. Попитах в общината за какви лагери става въпрос. Отговориха ми, че в Обзор имало някакво имущество, което се пазело. За какво имущество иде реч също не знам. Другото перо – приют за безстопанствени животни - 4 хил. лв. Някъде в Свиленград да знаете да има такъв приют? Питах и ми бе отговорено, че старозагорска фирма идвала тук и ловяла бездомни животни. Къде ги лови и къде ги кара също не знам! Няма кой да обясни. Ето затова гласувах „въздържал се“. Няма достатъчно яснота къде и как се изразходват парите.

  • В предварителния ни разговор засегнахме темата за даренията на фирми към общината...

  • По този въпрос също има доста неясноти и въпроси. Кой как дарява, през кого минават парите, как се ползват средствата... не знам. Може да питате и други общински съветници дали са наясно, или не. Изпратих запитване за дарение на казино „Пегасус“ в размер на 3 хил. лв. във връзка с паркоместата пред сградата. От общината ми върнаха протокол, подписан от кмета Георги Манолов, за ползване на средствата. От него е видно, че фирми са дарили общо 16 хил. лв., които ще бъдат дадени за строителни работи в котелно помещение на „Медицински център 1“ (б. ред. поликлиниката). Би следвало обаче не кметът, а ОбС-Свиленград да приеме сумата и да я разпредели по молба на градоначалника, което не е спазено.

  • Колко запитвания и докладни сте внесли в ОбА?

  • Доста са и ще продължавам. В нашия град могат да постъпят много допълнителни финансови средства. Имам идея и евентуално ще направя предложение в края на мандата паркингите в Свиленград да бъдат дадени на концесия. Може би сме единствената община, която не получава пари по това направление. Ако паркингите бъдат отдадени на концесия, общината няма да влага никакви средства и усилия и ще получава приходи от това. Също така ще има някакъв контрол, а не както е сега. Ще се намали и притокът на автомобили в центъра. Внесъл съм докладна записка до председателя на ОбС във връзка с организиране на паркирането и регулиране на движението в Свиленград, на която все още нямам отговор. По време на една от комисиите по безопасност на движението в Свиленград, на която съм член, предложих движението да се реорганизира. Мотивирах се с това, че с увеличаване на автомобилите тук се създават по-големи конфликтни точки, ограничава се видимостта по кръстовищата. Беше ми заявено, че така е по план. Този план, който е правен на времето, търпи развитие. Предложих да се организира Кръгла маса с участието на комисията по безопасност на движението и всички автоинструктори, за да се поправят нещата. Не както е в момента - на всяко кръстовище да няма видимост. Другото по-фрапиращо е, че по наредба на общината се слагат фишове за неправилно паркиране в града – 20 лв. На шофьора, чиято кола е регистрирана в местната данъчна служба, сумата ще бъде удържана. Когато обаче автомобилът е разградски, например, глобата не може да бъде прибрана. Няма кой да направи връзка с община Разград на нарушителя да се вземат парите от санкцията и да се внесат тук. Получава се така, че ние глобяваме местните граждани, а на приходящите само слагаме фиша, той ни се изсмива в лицето и си тръгва. Друг е въпросът, че полицаите нямат право да глобяват по искане на общината, защото спирането и паркирането на неправилните места се наказва по Закон за движението по улиците и пътищата, а не с общинска наредба. По закон глобата е 50 лв. и отнемане на 5 контролни точки от талона. Не може с наредба да отмениш закона и да вмениш 20 лв. санкция. Аз ще дойда да крада от дома ти, но няма да ме осъдят на 5 г. затвор, защото например общината е определила с наредба наказанието да е 50 лв. Не упреквам никого, но нещата трябва да бъдат решени в правилната насока.

  • Като заговорихме за глобите при паркиране, преди няколко месеца много шофьори изреваха, че са отнесли санкция за неправилно спиране пред поликлиниката...

  • За изграждане на паркинг пред поликлиниката също съм внесъл предложение в ОбС. Не съществува такъв град в България, в който пред здравно заведение да няма къде да спреш. Представете си този човек, който е на хемодиализа! Много пъти разговарях с общински съветници, ръководството на общината, но всеки си мълчи. Дори с председателя на ОбС – Георги Еленков, ходихме, оглеждахме, но работата се замълча. В докладната предложих бившите гаражи на линейките на гърба на сградата да се преустроят в закрит паркинг. Така гражданите ще имат достъп и до поликлиниката, и до центъра по хемодиализа. Отговориха ми, че това е залегнало в Бюджет 2015, за което са отделени 20 хил. лв.

  • Не се ли страхувате да търсите отговори от общината за нещата, които ви се струват нередни?

  • Не. Станал съм общински съветник, защото граждани са ми гласували доверие. Длъжен съм да защитавам правата им и да търся отговори. Те питат мен и аз трябва да мога да им дам адекватен отговор. Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.

  • Различни са мненията за това, което се прави в града ни по европейски програми. Някои са положителни, а други не чак толкова. Какво мислите Вие?

  • Пред мнозина съм казвал, че не се страхувам от руски, турски, гръцки и др. капитал, който ще влезе в България. Инвеститорите идват тук, ще си плащат данъци, застраховки, осигуровки и т. н. Ще създадат и допълнителни работни места. Страхувам се от някои дейности, реализирани по европейски проекти, които ни заробват. Всички, например, се радваме, че в Свиленград бе построена модерна спортна зала. Лошо няма, хубаво е, но знаете ли колко са разходите по нея на година? Няма да ви кажа, питайте в общината колко пари дават за парно отопление, работна ръка, поддръжка и т. н. Кой ги плаща тези разходи? Община Свиленград. Вярно е, направихме пречиствателна станция, което е отлично. Но тя остана собственост на общината, а не на ВиК. Кой плаща заплатите за четирите работни места там? Общината. Мостът на жп-то, който пак е общински. Кой го охранява? Общината. Сто градинки - колко работни места, колко вода, колко ток, бензин. Кой го плаща? Общината. През 2014 г. повишихме данъците с 10 %, догодина най-вероятно ще ги вдигнем с още. Защото в Свиленград няма работещи фирми, няма инвеститори. Общината трябва да предразположи бизнеса към инвестиции. Това и още много други са нещата, които ме вълнуват и за които няма да спра да търся отговори, предполагам и всички жители на Свиленград.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

qsenЯсен Георгиев: Целта ми е да не спирам да следвам мечтите си

 

Ясен Георгиев е на 15 години и е от Свиленград. Сега е в девети клас на Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, специалност „Системно програмиране“. Печелил е много награди от олимпиади и национални състезания по Информационни технологии и програмиране. През 2013 г. Ясен бе обявен за „Ученик на годината“ на община Свиленград и заслужи 12-месечна стипендия за стимулиране на даровити деца от Министерството на образованието и науката. Момчето, надарено с различни таланти, бе избрано заради постиженията му в областите на компютърните технологии, математиката, музиката и театъра. Ясен поддържа и собствен блог, който списва интелигентно, с чувство за хумор и желание да помогне на тепърва навлизащите в програмирането. Поредният му реализиран проект е създадената от него Академия за софтуерна разработка към училището, в което учи.

 

  • Ясене, как ти дойде идеята да създадеш Академия за софтуерна разработка към училището, в което в момента учиш – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи /ПГ по КТС/ в Правец?

  • След като постъпих в мечтаното училище, първата ми цел бе веднага да се запиша на допълнителен час по програмиране, за да мога по-бързо да наваксвам в най-бързоразвиващата се сфера - тази на Информационните технологии. Уви, такъв допълнителен час нямаше и за това си зададох въпроса - защо аз да не направя? Какво по-хубаво от това да научиш приятелите си на нещо, в което ти самият си най-добър? Година по-късно, малко по-узрял и отворен към света, създадох Академията за софтуерна разработка към ПГ по КТС - гр. Правец. Като лектор ми помага Христо Димитров - един мой верен приятел, който също се занимава с програмиране и е от Свиленград. Иначе нашето училище е към Технически университет, което е доста голямо предимство поради факта, че повечето профилирани предмети ни биват водени от лектори от ВУЗ-а под формата на лекции.

  • Какво точно представлява академията и от кога функционира?

  • Академията е мястото, в което всички възпитаници на гимназията могат да се занимават със софтуерна разработка. Започнахме в началото на ноември, отбелязвайки Деня на народните будители. Какво по-хубаво от това да започнеш иновация в образованието точно на този светъл за българите празник? На откриването присъстваха точно 64 ученици, което си беше рекорд - в училището ни досега никога не е имало такъв интерес към извънкласна дейност. Първият курс решихме да бъде по PHP, защото този скриптов език е най-използваният за направа на Интернет приложения - дори самият Facebook е написан на него.

  • По какъв начин се провеждат курсовете, с каква продължителност са и има ли интерес към тях?

  • Използваме Бел-Ланкастърския метод на обучение, който е по-известен като взаимноучителен. Идеята е, че по-напредналите ученици преподават на останалите. Оказва се, че този метод е изключително ефективен, защото единствено ученикът знае как информацията трябва да му бъде поднесена, за да я възприеме най-добре. Ставайки лектор, този ученик поднася изключително достъпно знанията, които има, на съучениците си. Засега се оформя всеки курс да бъде с продължителност 6 месеца - от ноември до април. Всяка лекция е около час и половина. Нито е много дълга, нито е много къса. Стараем се да поддържаме интереса на курсистите - засега се получава.

  • Ти все още си ученик, как се чувстваш в позицията на преподавател?

  • До преди няколко месеца си нямах идея какво е да си от другата страна. Неописуема е емоцията, която изпитвам, когато виждам желанието за нови знания в очите на курсистите - точно това е нещото, което ме мотивира да продължавам с обученията.

  • Как се запали по програмирането?

  • С мисълта за сътворението. Повечето мои връстници играеха компютърни игри. Опитвал съм се и аз, но… не ми се получи - може би просто защото не съм добър в тях. За сметка на това обаче се замислих как са направени. Така едва половин година след като получих първия си компютър, аз вече пишех код. Бавно, но славно, както се казва, се развивах. И ето ме сега - многократен лауреат на национални състезания и олимпиади по Информационни технологии и уеб разработка.

  • Печелил си редица отличия в национални олимпиади и състезания по програмиране. Каква е следващата ти цел?

  • Имам една цел, която се надявам винаги да остане с мен - да не спирам да следвам мечтите си. Следващата ми мечта е да пусна в продажба един от моите най-големи проекти - Tikki. Скоро ще мога да ви разкажа повече за него. Разбира се, имам една пътеводна мечта и тя е… да бъда свободен. Всеки човек тълкува тази дума по различен начин. За мен да бъдеш свободен е никога да не спираш да се учиш. Звучи банално, но според мен това е истината.

  • Докато учеше в Свиленград ти участваше в детския театрален състав към читалище „Просвета“ и свиреше в музикалната школа в училище „Иван Вазов“. Сега продължаваш ли да се занимаваш с театър и музика или си се отдал изцяло на програмирането?

  • Програмирането е много тежка наука, която изисква изключително много концентрация и психическо натоварване. Трябва по някакъв начин да разтоварвам, няма как. За съжаление, не се занимавам с театър, за което много, наистина много съжалявам - в Правец няма толкова добър състав, колкото е този на свиленградското читалище. От няколко месеца обаче свиря на китара и много ми харесва. Също така, свиря на тромпет в духовия оркестър към ПГ по КТС. Не ми се получава особено, но пак е нещо. Искам да благодаря на семейството си - хората, които ме подкрепят във всяка една моя щура идея! Благодарности също така на ПГ по КТС и на най-голямата хостинг компания в България – ICN.Bg, за това, че ми помагат с организацията на Софтуерната академия.

Интервюто взе:

Елена МИХАЛЕВА

tanowВремето доказа, че на Георги Костадинов е направена постановка. Най-модерният рентген на Балканите ще бъде монтиран на свиленградската жп гара

 

На внезапно посещение в Свиленград пристигна в четвъртък следобед директорът на Агенция „Митници“ ген. Ваньо Танов. Той инспектира работата на подчинените си на Митнически пункт Капитан Андреево, а след това проведе работно съвещание с вр. и. д. началник на свиленградската митница и ръководителите на отдели и оперативни звена. На работното посещение тук той бе съпровождан от заместничката си Розалия Димитрова.

Ваньо Танов отдели от времето си, за да даде специално пред „Старият мост“ пространно интервю, което публикуваме по-долу.

 

  • Г-н Танов, какъв е поводът за днешното Ви посещение в Свиленград?

     

  • Поводите са два. Първо, два пъти е заливан новият пункт Капитан Андреево с много тежки последици.

stefan1111В Османския архив в Истанбул открих много документи за Свиленград. Ранната история на града ни до началото на ХХ век е тъмно петно

 

Стефан Димитров е на 34 години и е от Свиленград. Завършил е история в ПУ „Паисий Хилендарски“ със степен бакалавър, има и магистърска степен по „Дипломация и международни отношения“. През 2009 г. е приет за редовен докторант в Института по история към БАН и след 4 години е защитил успешно докторската си дисертация на тема „Население и селища в Сакар планина и прилежащия район през ХV – ХVI век“, която е базирана основно на османски документи от този период. По време на докторантурата си изучава османотурски език. Освен това, владее английски, турски и руски език, както и старогръцки и старобългарски. След защитата на докторската си дисертация получава покана и остава да работи като асистент в Института по история към БАН. Същевременно от януари 2013 г. Стефан Димитров работи като уредник в Общинския исторически музей. Тази година той прекара три месеца в Истанбул, като през това време работи в Османския архив и се натъкна на интересни факти от историята на Свиленград.

 

 

 

  • Г-н Димитров, наскоро прекарахте три месеца в Истанбул, като през това време работихте в Османския архив. Каква конкретна задача имахте там?

  • Отидох в Истанбул благодарение на стипендията „Робърт и Нели Гипсън“ на Американския научен център, която всяка година подпомага млади български учени с докторска степен в областта на хуманитаристиката. Беше обявен конкурс, кандидатствах с проект „Демографска характеристика и икономическа активност на населението в Югоизточния дял на Балканите ХV – ХVI век“. Комисия от доценти и професори, която е базирана в Щатите, анализира проектите и ги оцени. От общо 16 кандидата от България бяха одобрени само 4, за мое щастие аз бях сред тях. Така три месеца - от 1 април до 30 юни, прекарах в Истанбул. Там бях в Американския научен център, ползвах тяхната база, а работех в Османския архив. Американците страшно много подпомагат дейността на млади учени. Основната ми цел през тези три месеца беше да издиря документи, свързани с демографската характеристика и стопанската активност на населението в Източни Родопи, Сакар и Странджа планина, т. е. днешната Югоизточна България. С какво са се занимавали хората, каква е етнорелигиозната им характеристика, каква е тяхната социална, професионална структура, изобщо ежедневието на хората. Кои етнически и религиозни общности са преобладавали, къде са били разпространени те. Османският архив в Истанбул е най-голямото хранилище на османски документи. Може да се каже, че е един от най-модерните в Европа, защото по-голямата част от документите са дигитализирани. Откриват се бързо по ключова дума с компютъра и лесно можеш да ги прегледаш. Може много бързо да ти запишат на CD, флашка или дискета всичко, което поискаш, и то на символични цени – 15-16 стотинки за документ от една страница, което е нищожна цена. В Османския архив има сведения не само за историята на Балканите, но и за Близкия Изток, Северна Африка и изобщо навсякъде, където се е разпростирала Империята. Именно там открих и много документи, свързани със Свиленград и най-ранния период от създаването на града – построяването на моста с целия комплекс. Там има много интересни сведения за хората, които са живели тук, с какво са се занимавали и каква е била стопанската им активност.

  • На какви нови факти се натъкнахте по време на работата си в Османския архив?

  • Информацията, която се съдържа в документите, е обемна и много интересна. По отношение на Свиленград открих най-ранните османски данъчни регистри от 1570 г., в които Свиленград се среща под името Джиср-Мустафа паша, т. е. Мостът на Мустафа паша. В тези регистри са описани поименно мъжете глави на домакинства, неженените мъже, вдовиците по махали. Накрая са описани всички данъци, които е плащало населението. Открих и друг османски данъчен регистър от 1580 г. Тези източници на информация са много ценни, защото освен за етнорелигиозната структура на населението, дават информация и за именната система на хората. А по имената може да се каже каква част от християнското население са българи и каква са гърци. Също така попаднах на опис на занаятчиите в Свиленград от ХVII век. В него всички занаятчии са описани по имена и като еснафи – еснаф на бъчварите, на железарите, на златарите, на бакалите и т. н. Наистина през ХVII век в града около моста и по цялата главна улица е кипял активен труд на занаятчии, които са предлагали своята стока не само в Свиленград, но и на пазарите в Одрин поради близостта на двете селища. Има и един интересен документ за моста Мустафа паша, явно при някакво голямо наводнение през 1806 г. или по-рано петте централни свода са се срутили. Близо 10 години мостът не е функционирал, жителите са преминавали с каяци, лодки, от единия бряг до другия. В последствие тогава местен османски представител тук, кадията, изпраща писмо до Истанбул като иска разрешение да се изпратят майстори и да започне ремонт на съоръжението. В документа се посочва от кои административни единици /кази/ какви майстори да дойдат. Например от Пловдив да дойдат железари, от другите подбалкански градове – дървари, каменоделци, за да може да се поправи мостът. Съоръжението е било поправено за шест години. Срутените сводове са били пет, а при ремонта от тези 5 са направили 4. Дори и днес като се погледне моста се вижда, че в големината на сводовете в двата края има симетрия, а средните са по-различни. През 1812 г. съоръжението вече е било поправено. Най-вероятната причина за разрушаването на моста е наводнение. Открих и сведения, свързани с църквата „Св. Троица“, като през 1898 г. църковното настоятелство е отправило искане за поправка на Червеното училище. Интересното е, че документът е написан на османотурски език, а отдолу църковните настоятели са си написали имената и са се подписали на български език. С друг документ от следващата година църковното настоятелство получава разрешение да извърши ремонта. Впоследствие в края на деветнадесети век в махала „Баяндър“ българите са направили искане за строеж на църква, като в документа има, според моето скромно мнение, прекрасен архитектурен план и до ден-днешен с малки изменения храмът си е същият. Десет години по-късно жителите на същата махала правят искане за построяване на камбанария, и тя има архитектурен план. Има сведения също за църквата в „Гебран“, за българската църква „Св. Никола“ в Одрин, която вече е изчезнала, за Червеното училище, както и за дейността на българите в Свиленград. Интересното е, че документите обхващат периода от средата на ХVI век до началото на ХХ век.

  • Каква работа ви предстои сега със събраните документи?

  • Събрах тези документи, които са най-представителни и съдържат най-много информация. Сега ги обработвам и живот и здраве някой ден ще ги публикувам. Трудното е, че османотурският език е мъртъв, пише се на арабски и е много сложен за разчитане. Освен това крие много подводни камъни, човек може лесно да се обърка. Започнал съм с най-ранните документи и ще следвам хронологията. В момента превеждам опис на населението в Свиленград от 1570 г. Най-общо тези документи дават информация какви хора са живели тук, с какво са се занимавали, от къде са дошли тези хора, техните наследници дали са останали тук, какво е било имущественото им състояние, дали са били християни, мюсюлмани, евреи, арменци. Може да се види, че една пъстра палитра от етноси и религии са живели в града. Също така може да се проследи по какъв начин се развива градът. То е едно селище, което постоянно се разраства, като голям стимул за развитието на нашия град е близостта на Одрин. Защото Одрин е един голям консуматорски център, който постоянно има нужда от хранителни стоки, облекла, обувки, животни и т. н.

  • Вие сте хабилитиран учен. Защо избрахте да работите в Свиленград?

  • Избрах да работя в Свиленград, защото това е моят роден град. Освен това, ранната история на Свиленград до началото на ХХ век е едно тъмно петно, непозната е. С познанията, които имам по османски език и османска история, искам да допринеса да излезе на бял свят историята на града и вече да имаме конкретни факти от нашето минало, а не както е досега само предания, легенди, неясноти, неточни факти. А избрах да работя в музея, защото това е мястото, което ми дава възможност да се развивам, да работя в сферата, в която искам.

  • Освен работата в музея, с какво друго се занимавате в момента?

  • Работя и по документите за Свиленград от Османския архив. В момента подготвям и статия за едно англоезично списание, което се разпространява в Европа и в цял свят, за преобразуването на Одрин от типично византийски град в типично османски. Живот и здраве очаквам догодина да излезе на бял свят като книга и докторската ми дисертация. Тя съдържа интересни сведения за селата в община Свиленград. Например Левка е било селище с преобладаващо християнско население и то българско. В началото на деветнадесети век се развива много, голямата българска общност започва и строи църква, училище, камбанария. Населението на Левка е било много активно, хората са търсили да закупуват книги за училището, богослужебна литература за църквата, за което в онези години се е искало да имаш голямо самочувствие и национална идентичност като българи. Работя и като асистент в Института по история към БАН, като се занимаваме основно с периода от историята на българските земи – ХV- ХVII век. В същото време кандидатствам за стипендии в различни научни организации, участвам в конференции в България и чужбина.

  • Много ли са „белите петна“ в историята на Свиленград и региона?

  • Особено за османския период има още много работа. Османският архив в Истанбул съдържа много документи, но трябва доста хора с десетилетия да работят, да превеждат, за да се попълни хронологията. В новата история също има доста “бели петна“. Един от проблемите беше изяснен на организираната от музея конференция за Балканската война. След това беше издаден сборник, като вече е ясно щабове на кои войски са били в Свиленград, къде се развиват военните действия. Но има още работа. Във Възрожденския период също има спорни въпроси за уточняване. Основните сведения, с които сега разполагаме, са дописки на местни жители, местни търговци, които са кратки и лаконични.

Интервюто взе:

Елена МИХАЛЕВА

2301 kazakov-1Не очаквам бежанска вълна
 
  • Г-н Казаков, от два дни сте в района. Каква е ситуацията в бежанските центрове тук - в Харманли и Пъстрогор?

  • През тези два дни комисия под ръководството на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците извършва пълна проверка на двата центъра. Целта на проверката е да се запознаем със състоянието им, организацията на работата в центровете, организацията по предоставяне на закрила, ремонтните работи, които са извършвани през 2014 година, както и подготовката на центровете за евентуален имиграционен натиск.

  • Първите ви впечатления какви са?

  • Първите ми впечатления са, че има редица пропуски в организацията на работата на ръководството на центъра в Харманли. В по-малък обем има пропуски в организацията на работата на центъра в Пъстрогор. Но проверката там продължава, аз само минах да видя някои аспекти. Проверил съм основно храни, начислявания, продукти, организацията на хранения, изпълнението на щатното длъжностно разписание. Целта, пак повтарям, е да си изясним ситуацията с тези два центъра, тъй като това са основни обекти на агенцията и не можем да си позволим пропуски в тях.

  • В момента доколко е запълнен капацитетът на двата центъра?

  • Капацитетът в Пъстрогор е запълнен на 95-96 %, 294 души има по справка, която взех преди час. Центърът в Харманли е запълнен на 60 %, там са около 1 750 – 1 800 души.

  • Със затопляне на времето през пролетно-летния сезон очаквате ли засилване на бежанския натиск?

  • Практиката показва, че през този период се засилва бежанският натиск. Данните, които имам от специализираните служби, показват, че евентуално може да има засилен миграционен натиск, но не очаквам да има т. нар. бежанска вълна. Ние се подготвяме за такъв натиск, като основната дейност е насочена към подготовка на капацитета за настаняване, ускоряване и организация на процедурите по предоставянето на закрила, организация на храненето.

  • Някакви нови услуги и подобрения в центровете предвиждате ли да се извършват, например по отношение на здравеопазването на бежанците, по отношение на образованието, на изучаването на български език?

  • Преди близо месец представих концепция за управление на Агенцията при засилен миграционен натиск в Министерския съвет в присъствието на много медии и отговорни служители в областта на бежанското право. Като основна задача сме си поставили на първо място транспониране на европейското законодателство в нашето, тъй като има две основни директиви по приема и по процедурата, чийто срок идва в средата на годината. На второ място това е капацитетът за настаняване, подобряване условията за живот и разширяване в малък обем, бих казал, на капацитета за настаняване. На трето място е ускоряване на процедурите по предоставяне на закрила, но не и за сметка на качеството на процедурата. На четвърто съм поставил като задача подобряване работата с неправителствените организации, които могат наистина много да помогнат. В центъра в Харманли към началото на месец януари сключих граждански договор с един лекар и двама фелдшери, като предвиждам да сключа договор с още три медициниски лица, така че да има 6 медици, които да обслужват бежанците, настанени в Харманли. Предвидил съм също една сума за лаборатория, в която ще се взимат проби, които ще се представят след това пред Регионалната здравна инспекция, с цел да има пълен входящ контрол по здравното обслужване на бежанците. Лабораторията ще бъде в центъра в Харманли. Между другото, имам уверението на едно посолство като дарение да ни осигурят средства в размер на 25 000 долара за създаването на такава лаборатория и оборудването с необходимото имущество.

  • В центъра в Пъстрогор нещо ново предвижда ли се?

  • Да, мислим да извършим някои ремонти по ликвидиране на последствията от некачествени ремонти, както и монтиране на хидрофор с цел икономия на вода. Предвидили сме основен ремонт на спортната площадка, за да подобрим условията за живот и спорт на настанените.

  • По отношение на интеграцията на бежанците наскоро направихте изявление, че отказвали да си търсят работа тук и това било голям проблем.

  • Практиката в последните няколко години показва, че търсещи закрила, щом получат хуманитарен статут или статут на бежанец, се ориентират първо към столицата, където могат да получат помощ от свои близки, тъй като знаете много добре, че в България има създадена диаспора например от сирийската общност. Голямата част обаче, близо 85 %, се ориентират към напускане на територията на страната. Затова правителството в момента работи по актуализирана стратегия за интеграция на получилите закрила. Казвам актуализиране, защото има няколко стратегии за този период - 2011 – 2020 г. Интеграцията е изключително важен процес след получаването на закрила, като на първо място виждането е, че те трябва да учат езика на държавата, в която са получили закрила.

  • Имат ли възможност в момента да учат пълноценно езика?

  • В момента нямат такава възможност на 100 %, тъй това сега се извършва по редица проекти на Европейски бежански фонд от неправителствени организации, които са спечелили проекти. Обаче ние искаме да бъдат заложени средства за провеждане на такова обучение по български език като първи етап на интеграцията. Имаме създадена дирекция „Социални дейности и адаптация“ и там ще се организира изучаването на български език на деца, търсещи закрила, като първи етап на интеграционния процес.

  • Наскоро казахте, че възнамерявате да бъдат открити два нови центъра. Къде ще бъдат изградени те?

  • В концепцията сме заложили разкриването не само на два центъра и на закупуването на два подвижни модула за около 800 до 1 000 души. Експертите в агенцията, както и ръководството, на първо място мислим да осигурим тези модули и затова сме заявили такива средства пред европейската комисия от фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Що се касае до центровете в момента работна група от Агенцията е посетила и оценила няколко обекта, бивши военни поделения, които са предоставени от Министерството на отбраната, но на този етап ние нямаме становище кой обект да бъде като регистрационноприемателен център.

  • В нашия район ли?

  • Не във вашия район, по-скоро в Южна България, но не точно във вашия район. Нямаме виждане за центрове в района на Свиленград, Харманли и Симеоновград.

  • Някакви кадрови промени смятате ли да правите в центровете в Свиленград и Харманли, допълнителни щатове ще бъдат ли открити?

  • Не съм привърженик на резките движения и резултатите от проверката, която правим, ще покажат дали е необходимо да се правят кадрови промени. В Харманли ще се наложи смяна на ръководството, след което ще се проведе конкурс, както е по закон.

  • А в Пъстрогор някакви рокади предвиждат ли се?

  • В Пъстрогор на този етап не мога да преценя. Резултатът от проверката ще покаже дали е необходимо да се сменя ръководството на Транзитния център.

  • Назначаване на нови специалисти, разкриване на нови длъжности предвиждат ли се?

  • Нови длъжности не се предвиждат, но се предвижда промяна в устройствения правилник с цел тези длъжности, които в момента съществуват, да бъдат оптимизирани, структурно да бъдат променени.

  • Какво е вашето мнение, трябва ли местното население да се страхува от бежанците?

  • През 2011 г. е открит Транзитният център в Пъстрогор, а преди година – регистрационно-приемателният център в Харманли. Практиката от центъра в Пъстрогор показва, че не е необходимо населението да се страхува от бежанците. По всички данни, които имаме от ръководството на града, от полицията в Свиленград, бежанците не са опасни престъпници или хора, които могат да навредят на гражданите в района. По-скоро мисля, че населението в Свиленград и в Харманли трябва да е спокойно, да не се създава допълнително напрежение, тъй като този вечерен час, който въведох, и който го имаше и при предния ми мандат, показва, че самите бежанци искат да го има. Бяха проведени анкети сред тях. Някои неправителствени организации се изказаха, че така се нарушават правата на бежанците. Те също проведоха анкети, които показаха, че 90 % от самите бежанци също искат да има такъв вечерен час.

  • Със сериозни проблеми в центровете сблъсквали ли са се?

  • Не. Преди двадесетина дни в Харманли беше проведена среща с кмета Лисков, областния управител, директора на МВР в Хасково, на която беше отчетено, че няма регистрирани престъпления от бежанци. Някои от тези хора, които вече са получили статут на закрила, са създали свой собствен бизнес в Харманли и това е положително и за икономиката на града.

Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ

gero1Екзекуцията на редколегията на френското сатирично издание „Шарли Ебдо“ хвърли света в ужас, а лозунгът „Аз съм Шарли“ се превърна в знамето на свободата за милиони хора. Атентатът, станал на 7 януари, бе посочен от АФП като най-кървавото подобно нападение през последните 40 години. При него загинаха общо 12 души – двама полицаи и десет журналисти. Няколко дни по-късно в подкрепа на общите усилия за борба с тероризма и в памет на 17-те жертви на джихадистките атаки в Париж по улиците на френската столица премина милионно шествие - „Марша на солидарността“. В манифестацията участваха над 40 ръководители и представители на много чужди държави (б. ред. в това число и Турция) и международни организации. За кървавия атентат разговаряме със световноизвестния мим от Свиленград Герасим Дишлиев – Геро, който играе и преподава в Париж. Той живее съвсем близо до редакцията на атакуваното издание. Ето какво сподели Геро за читателите на „Старият мост“:

6i6koИскаме изваждане на тройната коалиция по места от властта

25 години от създаването си отбеляза Съюзът на демократичните сили (СДС) на 7 декември. СДС е учреден през 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, целта на които е отхвърлянето на комунистическата система. Тогава за пръв председател е избран Жельо Желев. СДС се регистрира като политическа партия през 1998 г., а голяма част от организациите, които до този момент я съставляват, прекратяват самостоятелното си съществуване като политически партии.