24
Пет, Ное
11 Нови статии

Gabi1Габриела Иванова от Любимец бе избрана за най-красивата абитуриентка на 2015 г. в класацията на Интернет сайта Dir.bg. Красотата й успя да впечатли авторитетното жури в състав: Михаела Филева - певица и музикант, Български изпълнител на годината (2015, 2014), Жена на годината - музика (2013); Антон Касабов - актьор в Холивуд и модел, 3 пъти световен шампион по бойни изкуства, 5 пъти европейски шампион на таекуондо; Константин Лунгов - театрален актьор, любим герой от рекламите, тв водещ и Даниел Денев - танцьор, хореограф, актьор и модел, двукратен победител в Dancing Stars – Виетнам.
Ето какво каза Габи в интервю за читателите на в. „Старият мост“ часове след като разбра, че е спечелила престижното признание и голямата награда – пътуване до Халкидики:
 
  • Габриела, как прие новината, че си победител в конкурса?

  • Бях изключително приятно изненадана от новината, че съм спечелила. Не съм очаквала дори да вляза в Топ 20, а още по-малко да съм победител.

  • Според теб, с какви твои качества заслужи оценката на журито?

  • Според мен, с добро излъчване, може би. А според журито: „С нестандартния, но забележително уместен стил. Елегантна и с перфектен избор на рокля и грим плюс изразено и приятно излъчване“.

  • Как реши да участваш в конкурса и какви бяха условията?

  • Видях случайно обявата за конкурса в Интренет и реших да си кача снимката. Всичко стана съвсем спонтанно и малцина знаеха за това. Що се касае за условията, трябваше да си качиш любим спомен от бала.

  • Професионален фотограф ли ти прави фотосесията?

  • Фотографът, който ме снима, е Снежана Вълканова. Не е професионалист, но определено се справя като такъв.

  • Разкажи за себе си и за семейството си....

  • Обикновено момиче съм. Най-важното за мен в живота, колкото и да звучи като клише е семейството ми. Като всеки млад човек, обичам да излизам навън с приятели. Имам и сериозна връзка. Заедно сме от 3 години и се казва Георги. Майка ми Ренета работи като съдебен секретар в Районен съд - Свиленград, а баща ми Иван е горски. Имам и по-голяма сестра – Елена, която учи „Право“ в Бургас.

  • Завършила си СОУ „Желязко Терпешев“ в Любимец... Смяташ ли да продължиш образованието си и къде?

  • Със сигурност имам нагласата да следвам висше образование, в момента се готвя за кандидатстудентски изпити. Предстоят ми такива в ПУ „Паисий Хилендарски“ - Пловдив. Искам да уча „Публична администрация“ и се надявам желанието ми да се сбъдне.

  • Много твои връстници се ориентират да учат и да работят в чужбина. Обмисляла ли си и ти такъв вариант?

  • Не. Дано не се налага да търся по-добро бъдеще извън родината. Надявам се да преуспея в България. На принципа съм, че камъкът си тежи на мястото.

  • Смяташ ли да станеш професионален фотомодел или да се изявиш на модния подиум?

  • Ако имам тази възможност, със сигурност бих опитала. Все още обаче не съм получавала подобни предложения.

  • Имаш ли някакви хобита и с какво се занимаваш?

  • Харесва ми да пътувам, защото имам възможност да се запозная с много нови и интересни хора. Всяка свободна минута също така обичам да отделям на близките си. Времето, прекарано с тях, ми е любимо. Ако ми позволите, тук е мястото да благодаря на всички, които ме накараха да се почувствам по такъв неповторим начин по време на балната си вечер – Снежана Вълканова, гримьора ми Таня Хаджиатанасова, фризьора Таня Асенова и не на последно място – на моето прекрасно семейство.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА 

Николай Михайлов: Участието в Джирото е най-големият ми успех, засега  
 
За първи път в 106-годишната история на Обиколката на Италия ще има български колоездач. Това е свиленградчанинът Николай Михайлов, който се състезава за „CCC Полковице“. Полският отбор реши да включи нашенеца сред деветимата си колоездачи за Джирото след отличното му представяне в Обиколката на Турция, която продължава и в момента. Ники бе спрян от надпреварата в южната ни съседка, Mihailovза да събира сили за изтощителния триседмичен маратон на Джиро д'Италия. Шефовете на „ССС Полковице“ окончателно са се убедили да заложат на Михайлов, след като той изведе отборния лидер Давиде Ребелин до победата в третия етап в Турция.
Първата голяма обиколка за годината започва на 9 май с отборна езда по часовник от 17, 6 километра. Михайлов се справя много добре в часовниците, като преди да замине за Турция спечели балканската титла в тази дисциплина. Финалът ще е на 31 май. Всички 21 етапа на „Джиро д'Италия“ ще бъдат предавани пряко по „Евроспорт“. Ето какво каза Николай Михайлов за читателите на в. „Старият мост“:
 
  • Ники, ти си първият българин, който ще участва в Обиколката на Италия. Как заслужи тази чест?

  • Най-вече благодарение на отбора ми , който ми гласува доверие. На последното състезание в Турция показах добра спортна форма и те оцениха това, за което съм им благодарен. Подготвях се от дълго време за това, което ми предстои.

  • Преди десетина дни стана балкански шампион по часовник. Очакваш ли добро представяне и на Джирото?

  • На Джирото конкуренцията няма нищо общо с тази на Балканиадата, но разбира се, че ще очаквам да се представя добре. Уверен съм, подготвен съм и ще дам всичко от себе си, за да представя достойно България, Свиленград и мен самия.

  • Класирането ти за Обиколката на Италия е сочено като исторически момент в спорта за България. Можеш ли с няколко думи да опишеш как се чувстваш?

  • От една страна това ме кара да се чуствам горд. От друга обаче повече ме задължава отколкото да ме радва. Тръгнах от най-ниското ниво на колоезденето, а сега ще се състезавам на най-високото. Чуствам се страхотно!

  • Това ли е най-голямото ти постижение досега?

  • Печелил съм доста медали, първи места, международни състезания, републикански титли, но сега се вълнувам повече от всякога. Ще карам с най-големите имена в този спорт в едно от най-реномираните и тежки състезания в света. Да, за мен това е, може би, най-големият успех.

  • В наше интервю преди две години ти сподели, че мечтата ти е да участваш в Тур дьо Франс и един ден това ще стане. Мислиш ли, че си все по-близо до целта?

  • Да, разбира се! Човек винаги трябва да мечтае и да следва мечтите си. Може би малко хора са вярвали ,че някой ден ще застана на старта на Джиро д'Италия. Аз тайничко вярвах и се надявах на това и сега е на път да стане реалност. Благодаря на местния колоездачен клуб и хората, които са ми помагали и вярвали в мен, както и на моето семейство, лишено постоянно от присъствието ми!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

vaskoС някои дейности по европейски проекти се заробваме. Паркингите в Свиленград трябва да се отдадат на концесия
 
Васко Василев е общински съветник от листата на РЗС. По време на приемането на Бюджет 2015 на община Свиленград единствено той от общо 16 съветници гласува „въздържал се“. В интервю за „Старият мост“ Василев разясни решението си, като посочи, че по някои от перата в разходната част на новата финансова рамка нямало достатъчно яснота . Ето какво още каза:
 
  • Г-н Василев, при приемането на Бюджет 2015 на община Свиленград единствено Вие от всички общински съветници гласувахте „въздържал се“. Защо?

  • В бюджета за 2015 г. има едно перо 5100 – Ремонт на дълготрайни материални активи, което не ми стана ясно какво е. В него са залегнали 4 926 475 лв. Второ – в новата финансова рамка има отделени 3 575 лв., които са за ученически почивни лагери. Попитах в общината за какви лагери става въпрос. Отговориха ми, че в Обзор имало някакво имущество, което се пазело. За какво имущество иде реч също не знам. Другото перо – приют за безстопанствени животни - 4 хил. лв. Някъде в Свиленград да знаете да има такъв приют? Питах и ми бе отговорено, че старозагорска фирма идвала тук и ловяла бездомни животни. Къде ги лови и къде ги кара също не знам! Няма кой да обясни. Ето затова гласувах „въздържал се“. Няма достатъчно яснота къде и как се изразходват парите.

  • В предварителния ни разговор засегнахме темата за даренията на фирми към общината...

  • По този въпрос също има доста неясноти и въпроси. Кой как дарява, през кого минават парите, как се ползват средствата... не знам. Може да питате и други общински съветници дали са наясно, или не. Изпратих запитване за дарение на казино „Пегасус“ в размер на 3 хил. лв. във връзка с паркоместата пред сградата. От общината ми върнаха протокол, подписан от кмета Георги Манолов, за ползване на средствата. От него е видно, че фирми са дарили общо 16 хил. лв., които ще бъдат дадени за строителни работи в котелно помещение на „Медицински център 1“ (б. ред. поликлиниката). Би следвало обаче не кметът, а ОбС-Свиленград да приеме сумата и да я разпредели по молба на градоначалника, което не е спазено.

  • Колко запитвания и докладни сте внесли в ОбА?

  • Доста са и ще продължавам. В нашия град могат да постъпят много допълнителни финансови средства. Имам идея и евентуално ще направя предложение в края на мандата паркингите в Свиленград да бъдат дадени на концесия. Може би сме единствената община, която не получава пари по това направление. Ако паркингите бъдат отдадени на концесия, общината няма да влага никакви средства и усилия и ще получава приходи от това. Също така ще има някакъв контрол, а не както е сега. Ще се намали и притокът на автомобили в центъра. Внесъл съм докладна записка до председателя на ОбС във връзка с организиране на паркирането и регулиране на движението в Свиленград, на която все още нямам отговор. По време на една от комисиите по безопасност на движението в Свиленград, на която съм член, предложих движението да се реорганизира. Мотивирах се с това, че с увеличаване на автомобилите тук се създават по-големи конфликтни точки, ограничава се видимостта по кръстовищата. Беше ми заявено, че така е по план. Този план, който е правен на времето, търпи развитие. Предложих да се организира Кръгла маса с участието на комисията по безопасност на движението и всички автоинструктори, за да се поправят нещата. Не както е в момента - на всяко кръстовище да няма видимост. Другото по-фрапиращо е, че по наредба на общината се слагат фишове за неправилно паркиране в града – 20 лв. На шофьора, чиято кола е регистрирана в местната данъчна служба, сумата ще бъде удържана. Когато обаче автомобилът е разградски, например, глобата не може да бъде прибрана. Няма кой да направи връзка с община Разград на нарушителя да се вземат парите от санкцията и да се внесат тук. Получава се така, че ние глобяваме местните граждани, а на приходящите само слагаме фиша, той ни се изсмива в лицето и си тръгва. Друг е въпросът, че полицаите нямат право да глобяват по искане на общината, защото спирането и паркирането на неправилните места се наказва по Закон за движението по улиците и пътищата, а не с общинска наредба. По закон глобата е 50 лв. и отнемане на 5 контролни точки от талона. Не може с наредба да отмениш закона и да вмениш 20 лв. санкция. Аз ще дойда да крада от дома ти, но няма да ме осъдят на 5 г. затвор, защото например общината е определила с наредба наказанието да е 50 лв. Не упреквам никого, но нещата трябва да бъдат решени в правилната насока.

  • Като заговорихме за глобите при паркиране, преди няколко месеца много шофьори изреваха, че са отнесли санкция за неправилно спиране пред поликлиниката...

  • За изграждане на паркинг пред поликлиниката също съм внесъл предложение в ОбС. Не съществува такъв град в България, в който пред здравно заведение да няма къде да спреш. Представете си този човек, който е на хемодиализа! Много пъти разговарях с общински съветници, ръководството на общината, но всеки си мълчи. Дори с председателя на ОбС – Георги Еленков, ходихме, оглеждахме, но работата се замълча. В докладната предложих бившите гаражи на линейките на гърба на сградата да се преустроят в закрит паркинг. Така гражданите ще имат достъп и до поликлиниката, и до центъра по хемодиализа. Отговориха ми, че това е залегнало в Бюджет 2015, за което са отделени 20 хил. лв.

  • Не се ли страхувате да търсите отговори от общината за нещата, които ви се струват нередни?

  • Не. Станал съм общински съветник, защото граждани са ми гласували доверие. Длъжен съм да защитавам правата им и да търся отговори. Те питат мен и аз трябва да мога да им дам адекватен отговор. Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.

  • Различни са мненията за това, което се прави в града ни по европейски програми. Някои са положителни, а други не чак толкова. Какво мислите Вие?

  • Пред мнозина съм казвал, че не се страхувам от руски, турски, гръцки и др. капитал, който ще влезе в България. Инвеститорите идват тук, ще си плащат данъци, застраховки, осигуровки и т. н. Ще създадат и допълнителни работни места. Страхувам се от някои дейности, реализирани по европейски проекти, които ни заробват. Всички, например, се радваме, че в Свиленград бе построена модерна спортна зала. Лошо няма, хубаво е, но знаете ли колко са разходите по нея на година? Няма да ви кажа, питайте в общината колко пари дават за парно отопление, работна ръка, поддръжка и т. н. Кой ги плаща тези разходи? Община Свиленград. Вярно е, направихме пречиствателна станция, което е отлично. Но тя остана собственост на общината, а не на ВиК. Кой плаща заплатите за четирите работни места там? Общината. Мостът на жп-то, който пак е общински. Кой го охранява? Общината. Сто градинки - колко работни места, колко вода, колко ток, бензин. Кой го плаща? Общината. През 2014 г. повишихме данъците с 10 %, догодина най-вероятно ще ги вдигнем с още. Защото в Свиленград няма работещи фирми, няма инвеститори. Общината трябва да предразположи бизнеса към инвестиции. Това и още много други са нещата, които ме вълнуват и за които няма да спра да търся отговори, предполагам и всички жители на Свиленград.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

2301 kazakov-1Не очаквам бежанска вълна
 
  • Г-н Казаков, от два дни сте в района. Каква е ситуацията в бежанските центрове тук - в Харманли и Пъстрогор?

  • През тези два дни комисия под ръководството на зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците извършва пълна проверка на двата центъра. Целта на проверката е да се запознаем със състоянието им, организацията на работата в центровете, организацията по предоставяне на закрила, ремонтните работи, които са извършвани през 2014 година, както и подготовката на центровете за евентуален имиграционен натиск.

  • Първите ви впечатления какви са?

  • Първите ми впечатления са, че има редица пропуски в организацията на работата на ръководството на центъра в Харманли. В по-малък обем има пропуски в организацията на работата на центъра в Пъстрогор. Но проверката там продължава, аз само минах да видя някои аспекти. Проверил съм основно храни, начислявания, продукти, организацията на хранения, изпълнението на щатното длъжностно разписание. Целта, пак повтарям, е да си изясним ситуацията с тези два центъра, тъй като това са основни обекти на агенцията и не можем да си позволим пропуски в тях.

  • В момента доколко е запълнен капацитетът на двата центъра?

  • Капацитетът в Пъстрогор е запълнен на 95-96 %, 294 души има по справка, която взех преди час. Центърът в Харманли е запълнен на 60 %, там са около 1 750 – 1 800 души.

  • Със затопляне на времето през пролетно-летния сезон очаквате ли засилване на бежанския натиск?

  • Практиката показва, че през този период се засилва бежанският натиск. Данните, които имам от специализираните служби, показват, че евентуално може да има засилен миграционен натиск, но не очаквам да има т. нар. бежанска вълна. Ние се подготвяме за такъв натиск, като основната дейност е насочена към подготовка на капацитета за настаняване, ускоряване и организация на процедурите по предоставянето на закрила, организация на храненето.

  • Някакви нови услуги и подобрения в центровете предвиждате ли да се извършват, например по отношение на здравеопазването на бежанците, по отношение на образованието, на изучаването на български език?

  • Преди близо месец представих концепция за управление на Агенцията при засилен миграционен натиск в Министерския съвет в присъствието на много медии и отговорни служители в областта на бежанското право. Като основна задача сме си поставили на първо място транспониране на европейското законодателство в нашето, тъй като има две основни директиви по приема и по процедурата, чийто срок идва в средата на годината. На второ място това е капацитетът за настаняване, подобряване условията за живот и разширяване в малък обем, бих казал, на капацитета за настаняване. На трето място е ускоряване на процедурите по предоставяне на закрила, но не и за сметка на качеството на процедурата. На четвърто съм поставил като задача подобряване работата с неправителствените организации, които могат наистина много да помогнат. В центъра в Харманли към началото на месец януари сключих граждански договор с един лекар и двама фелдшери, като предвиждам да сключа договор с още три медициниски лица, така че да има 6 медици, които да обслужват бежанците, настанени в Харманли. Предвидил съм също една сума за лаборатория, в която ще се взимат проби, които ще се представят след това пред Регионалната здравна инспекция, с цел да има пълен входящ контрол по здравното обслужване на бежанците. Лабораторията ще бъде в центъра в Харманли. Между другото, имам уверението на едно посолство като дарение да ни осигурят средства в размер на 25 000 долара за създаването на такава лаборатория и оборудването с необходимото имущество.

  • В центъра в Пъстрогор нещо ново предвижда ли се?

  • Да, мислим да извършим някои ремонти по ликвидиране на последствията от некачествени ремонти, както и монтиране на хидрофор с цел икономия на вода. Предвидили сме основен ремонт на спортната площадка, за да подобрим условията за живот и спорт на настанените.

  • По отношение на интеграцията на бежанците наскоро направихте изявление, че отказвали да си търсят работа тук и това било голям проблем.

  • Практиката в последните няколко години показва, че търсещи закрила, щом получат хуманитарен статут или статут на бежанец, се ориентират първо към столицата, където могат да получат помощ от свои близки, тъй като знаете много добре, че в България има създадена диаспора например от сирийската общност. Голямата част обаче, близо 85 %, се ориентират към напускане на територията на страната. Затова правителството в момента работи по актуализирана стратегия за интеграция на получилите закрила. Казвам актуализиране, защото има няколко стратегии за този период - 2011 – 2020 г. Интеграцията е изключително важен процес след получаването на закрила, като на първо място виждането е, че те трябва да учат езика на държавата, в която са получили закрила.

  • Имат ли възможност в момента да учат пълноценно езика?

  • В момента нямат такава възможност на 100 %, тъй това сега се извършва по редица проекти на Европейски бежански фонд от неправителствени организации, които са спечелили проекти. Обаче ние искаме да бъдат заложени средства за провеждане на такова обучение по български език като първи етап на интеграцията. Имаме създадена дирекция „Социални дейности и адаптация“ и там ще се организира изучаването на български език на деца, търсещи закрила, като първи етап на интеграционния процес.

  • Наскоро казахте, че възнамерявате да бъдат открити два нови центъра. Къде ще бъдат изградени те?

  • В концепцията сме заложили разкриването не само на два центъра и на закупуването на два подвижни модула за около 800 до 1 000 души. Експертите в агенцията, както и ръководството, на първо място мислим да осигурим тези модули и затова сме заявили такива средства пред европейската комисия от фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Що се касае до центровете в момента работна група от Агенцията е посетила и оценила няколко обекта, бивши военни поделения, които са предоставени от Министерството на отбраната, но на този етап ние нямаме становище кой обект да бъде като регистрационноприемателен център.

  • В нашия район ли?

  • Не във вашия район, по-скоро в Южна България, но не точно във вашия район. Нямаме виждане за центрове в района на Свиленград, Харманли и Симеоновград.

  • Някакви кадрови промени смятате ли да правите в центровете в Свиленград и Харманли, допълнителни щатове ще бъдат ли открити?

  • Не съм привърженик на резките движения и резултатите от проверката, която правим, ще покажат дали е необходимо да се правят кадрови промени. В Харманли ще се наложи смяна на ръководството, след което ще се проведе конкурс, както е по закон.

  • А в Пъстрогор някакви рокади предвиждат ли се?

  • В Пъстрогор на този етап не мога да преценя. Резултатът от проверката ще покаже дали е необходимо да се сменя ръководството на Транзитния център.

  • Назначаване на нови специалисти, разкриване на нови длъжности предвиждат ли се?

  • Нови длъжности не се предвиждат, но се предвижда промяна в устройствения правилник с цел тези длъжности, които в момента съществуват, да бъдат оптимизирани, структурно да бъдат променени.

  • Какво е вашето мнение, трябва ли местното население да се страхува от бежанците?

  • През 2011 г. е открит Транзитният център в Пъстрогор, а преди година – регистрационно-приемателният център в Харманли. Практиката от центъра в Пъстрогор показва, че не е необходимо населението да се страхува от бежанците. По всички данни, които имаме от ръководството на града, от полицията в Свиленград, бежанците не са опасни престъпници или хора, които могат да навредят на гражданите в района. По-скоро мисля, че населението в Свиленград и в Харманли трябва да е спокойно, да не се създава допълнително напрежение, тъй като този вечерен час, който въведох, и който го имаше и при предния ми мандат, показва, че самите бежанци искат да го има. Бяха проведени анкети сред тях. Някои неправителствени организации се изказаха, че така се нарушават правата на бежанците. Те също проведоха анкети, които показаха, че 90 % от самите бежанци също искат да има такъв вечерен час.

  • Със сериозни проблеми в центровете сблъсквали ли са се?

  • Не. Преди двадесетина дни в Харманли беше проведена среща с кмета Лисков, областния управител, директора на МВР в Хасково, на която беше отчетено, че няма регистрирани престъпления от бежанци. Някои от тези хора, които вече са получили статут на закрила, са създали свой собствен бизнес в Харманли и това е положително и за икономиката на града.

Интервюто взе:
Николай КОЛЕВ

intervuintervu2Хората в нашия край имат големи сърца и правят нещата не с умисъл, а от душа
 
Бежанците трябва да се настаняват в различни краища на България, а не само в едни и същи райони
 
Голямо българско хоро се изви в центъра на Брюксел на 25 април. Събитието се проведе за трета поредна годна под патронажа на зам.-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Тази година то съвпадна с 10-годишнината от подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. На проявата, която е част от фестивала за музика и изкуство „Балкан трафик“, присъства и фоторепортерът на „Старият мост“ Христо Русев. „Когато я попитах дали може да отдели от ценното си време за интервю за „Старият мост“, Кристалина Георгиева, чиито корени са от Любимец, възкликна: „О, Свиленград... как няма да дам?“, разказа за впечатленията си от срещата Христо Русев. Ето какво сподели за читателите на вестника зам.-председателят на ЕК:
 
-        Г-жо Георгиева, за трета поредна година поведохте традиционно българско хоро в центъра на Брюксел. Инициатор на събитието сте Вие, а как възникна идеята?
-        Хорото се организира по моя инициатива в рамките на фестивала за балканска музика и изкуство „Balkan Trafiк“ и със съдействието на Министерство на културата на България. Ние сме единствените, които сами проявихме желание да танцуваме на „Гран плас“. Мястото е много специално, тъй като е центърът на столицата на Европа. Целта на хорото е да покаже културното богатство на България пред жителите и гостите на Брюксел. Искаме да заразим с магията на българския танц всички, които минават през площада - белгийци, европейци, азиатци и други, които идват тук от различни краища на света.
-        Коренът Ви е от Любимец... търсят ли Ви вашите съграждани за съдействие по някой проблем?
-        Жителите на Любимец ме канят на гости от сърце, не защото съм еврокомисар. Хората в този край имат много големи сърца и правят нещата не с умисъл, а от душа. За съжаление, жителите на Любимец, Свиленград и други селища в този район пострадаха от наводнението през 2012 г. Тогава незабавно мобилизирахме спешна помощ с пари от европейския бюджет. Аз също отидох на място. Закарахме торби с пясък, отопляеми палатки, специален материал, който да помогне за укрепване на дигите. Успяхме да помогнем. Това, което не се знае от хората, е че пренасочихме неизползвани средства от европейските програми към този пострадал район. За да може да се възстановят пътища, да се помогне с развитие на инфраструктурата, за да почувстват хората, че България и Европа мислят за тях. Проблемът винаги е в това, че взимаме решение днес, а резултатът от него се вижда след няколко години. Хората обаче питат тук и сега: „Вие какво направихте?“ Факт е, че аз бях там и видях. Един от пътищата бе в много лошо състояние. Успяхме да договорим европейски средства, за да бъде той възстановен и подобрен.
-        Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се стига до подобни бедствия?
-        Най-важното е да осъзнаем, че подобни явления ще се случват по-често и в бъдеще, а последствията от тях ще бъдат по-тежки. Причината е, че климатичните промени са вече реалност. Затова трябва да инвестираме в превантивни мерки. Един лев, вложен в превенция, спестява от 4 до 7 лв. за справяне с щети. Това е най-разумната инвестиция, която може да се направи. Някои от превантивните мерки са сравнително прости – да се почистват редовно коритата на реките, хората да имат съзнанието, когато получат сигнал за бедствие, да вземат мерки и да укрепят домовете си, ако се налага дори да се евакуират. Важно е вие – медиите, да помогнете на хората да разберат, че това ще се случва отново, и за да не пострадаме, трябва да вземем подходящите мерки днес. Това също означава да не строим там, където не трябва да строим; да не развиваме икономическа дейност там, където има риск от чести наводнения. За България най-страшните, най-големите рискове са наводненията, горските пожари, свлачищата, зимните и летните бури. Страната се намира в земетръсна зона, така че трябва да бъдем подготвени да реагираме и в случаи на земетресения.
-        Като гранична община сме поставени под голям емигрантски натиск. Какво трябва да се направи, за да се регулира този процес?
-        Много е важно страната ни да си сътрудничи с тези, които имат повече опит в работата с емигранти. Трябва да се взаимодейства с европейските институции, за да бъдем добре подготвени. Необходимо е да се създадат условия за настаняване на бежанците в различни краища на България, когато те дойдат в страната. Не както е сега – да бъдат концентрирани в едни и същи райони. Хубаво е да се помисли дали в страната ни има обезлюдени региони, които с инвестиции от ЕС да се развият и там да се заселят част от бежанците. Не е лесно, защото държавата и местните власти имат много други грижи. Но виждаме, че светът постоянно се променя. В момента сме заобиколени от много повече конфликти и кризи, отколкото преди години. И влиянието им е много по-голямо, отколкото след Втората световна война например. Не можем да си затваряме очите и да си заравяме главата в пясъка. Трябва да мислим как по-добре да се справяме с тези проблеми.   
 
Интервюто взе: Христо РУСЕВ     

qsenЯсен Георгиев: Целта ми е да не спирам да следвам мечтите си

 

Ясен Георгиев е на 15 години и е от Свиленград. Сега е в девети клас на Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, специалност „Системно програмиране“. Печелил е много награди от олимпиади и национални състезания по Информационни технологии и програмиране. През 2013 г. Ясен бе обявен за „Ученик на годината“ на община Свиленград и заслужи 12-месечна стипендия за стимулиране на даровити деца от Министерството на образованието и науката. Момчето, надарено с различни таланти, бе избрано заради постиженията му в областите на компютърните технологии, математиката, музиката и театъра. Ясен поддържа и собствен блог, който списва интелигентно, с чувство за хумор и желание да помогне на тепърва навлизащите в програмирането. Поредният му реализиран проект е създадената от него Академия за софтуерна разработка към училището, в което учи.

 

  • Ясене, как ти дойде идеята да създадеш Академия за софтуерна разработка към училището, в което в момента учиш – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи /ПГ по КТС/ в Правец?

  • След като постъпих в мечтаното училище, първата ми цел бе веднага да се запиша на допълнителен час по програмиране, за да мога по-бързо да наваксвам в най-бързоразвиващата се сфера - тази на Информационните технологии. Уви, такъв допълнителен час нямаше и за това си зададох въпроса - защо аз да не направя? Какво по-хубаво от това да научиш приятелите си на нещо, в което ти самият си най-добър? Година по-късно, малко по-узрял и отворен към света, създадох Академията за софтуерна разработка към ПГ по КТС - гр. Правец. Като лектор ми помага Христо Димитров - един мой верен приятел, който също се занимава с програмиране и е от Свиленград. Иначе нашето училище е към Технически университет, което е доста голямо предимство поради факта, че повечето профилирани предмети ни биват водени от лектори от ВУЗ-а под формата на лекции.

  • Какво точно представлява академията и от кога функционира?

  • Академията е мястото, в което всички възпитаници на гимназията могат да се занимават със софтуерна разработка. Започнахме в началото на ноември, отбелязвайки Деня на народните будители. Какво по-хубаво от това да започнеш иновация в образованието точно на този светъл за българите празник? На откриването присъстваха точно 64 ученици, което си беше рекорд - в училището ни досега никога не е имало такъв интерес към извънкласна дейност. Първият курс решихме да бъде по PHP, защото този скриптов език е най-използваният за направа на Интернет приложения - дори самият Facebook е написан на него.

  • По какъв начин се провеждат курсовете, с каква продължителност са и има ли интерес към тях?

  • Използваме Бел-Ланкастърския метод на обучение, който е по-известен като взаимноучителен. Идеята е, че по-напредналите ученици преподават на останалите. Оказва се, че този метод е изключително ефективен, защото единствено ученикът знае как информацията трябва да му бъде поднесена, за да я възприеме най-добре. Ставайки лектор, този ученик поднася изключително достъпно знанията, които има, на съучениците си. Засега се оформя всеки курс да бъде с продължителност 6 месеца - от ноември до април. Всяка лекция е около час и половина. Нито е много дълга, нито е много къса. Стараем се да поддържаме интереса на курсистите - засега се получава.

  • Ти все още си ученик, как се чувстваш в позицията на преподавател?

  • До преди няколко месеца си нямах идея какво е да си от другата страна. Неописуема е емоцията, която изпитвам, когато виждам желанието за нови знания в очите на курсистите - точно това е нещото, което ме мотивира да продължавам с обученията.

  • Как се запали по програмирането?

  • С мисълта за сътворението. Повечето мои връстници играеха компютърни игри. Опитвал съм се и аз, но… не ми се получи - може би просто защото не съм добър в тях. За сметка на това обаче се замислих как са направени. Така едва половин година след като получих първия си компютър, аз вече пишех код. Бавно, но славно, както се казва, се развивах. И ето ме сега - многократен лауреат на национални състезания и олимпиади по Информационни технологии и уеб разработка.

  • Печелил си редица отличия в национални олимпиади и състезания по програмиране. Каква е следващата ти цел?

  • Имам една цел, която се надявам винаги да остане с мен - да не спирам да следвам мечтите си. Следващата ми мечта е да пусна в продажба един от моите най-големи проекти - Tikki. Скоро ще мога да ви разкажа повече за него. Разбира се, имам една пътеводна мечта и тя е… да бъда свободен. Всеки човек тълкува тази дума по различен начин. За мен да бъдеш свободен е никога да не спираш да се учиш. Звучи банално, но според мен това е истината.

  • Докато учеше в Свиленград ти участваше в детския театрален състав към читалище „Просвета“ и свиреше в музикалната школа в училище „Иван Вазов“. Сега продължаваш ли да се занимаваш с театър и музика или си се отдал изцяло на програмирането?

  • Програмирането е много тежка наука, която изисква изключително много концентрация и психическо натоварване. Трябва по някакъв начин да разтоварвам, няма как. За съжаление, не се занимавам с театър, за което много, наистина много съжалявам - в Правец няма толкова добър състав, колкото е този на свиленградското читалище. От няколко месеца обаче свиря на китара и много ми харесва. Също така, свиря на тромпет в духовия оркестър към ПГ по КТС. Не ми се получава особено, но пак е нещо. Искам да благодаря на семейството си - хората, които ме подкрепят във всяка една моя щура идея! Благодарности също така на ПГ по КТС и на най-голямата хостинг компания в България – ICN.Bg, за това, че ми помагат с организацията на Софтуерната академия.

Интервюто взе:

Елена МИХАЛЕВА

tanowВремето доказа, че на Георги Костадинов е направена постановка. Най-модерният рентген на Балканите ще бъде монтиран на свиленградската жп гара

 

На внезапно посещение в Свиленград пристигна в четвъртък следобед директорът на Агенция „Митници“ ген. Ваньо Танов. Той инспектира работата на подчинените си на Митнически пункт Капитан Андреево, а след това проведе работно съвещание с вр. и. д. началник на свиленградската митница и ръководителите на отдели и оперативни звена. На работното посещение тук той бе съпровождан от заместничката си Розалия Димитрова.

Ваньо Танов отдели от времето си, за да даде специално пред „Старият мост“ пространно интервю, което публикуваме по-долу.

 

  • Г-н Танов, какъв е поводът за днешното Ви посещение в Свиленград?

     

  • Поводите са два. Първо, два пъти е заливан новият пункт Капитан Андреево с много тежки последици.