25
Вт, Юли
3 Нови статии

DaniellaЕдва 20 % от студентите по право получават лиценз. В САЩ се съдят за абсолютно всичко, вкарват те в затвора дори и за дребно провинение
 
Даниела Тодорова е от Свиленград. Тя завършва СОУ „Д-р Петър Берон“ през 2005 г., след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния. Приета е да изучава „Политически науки и глобални изследвания“ и завършва програмата с отличие през 2008 г. Три години по-късно завършва University of California Santa Barbara (UCSB), където специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения“. В края на миналата година получи докторска степен в правния колеж на Санта Барбара. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех. След докторантурата си веднага става сътрудник в адвокатска кантора в Санта Барбара, Калифорния. Ето какво разказа тя за работата си в Америка:
 
  • Даниела, лесно ли се става юрист в САЩ?

  • Не, определено не е лесно. От една страна самото образование отнема много време – поне 7 години след завършване на средно образование. От друга страна е доста трудно. След първата година в юридическия факултет останахме само 2/3 от курса, защото другите не се справиха с изпитите. Докато завърша, групата ми остана наполовина. След като се дипломирахме трябваше да се явим на държавен изпит, за да получим лиценз да практикуваме. Изпитът беше изключително труден – продължи 3 дни от 8 сутринта до 5 следобед. Бях в една стая с 3 000 други колеги. Само 39 % от всички, които се явиха, получиха лиценз. Изпитът в калифорнийския университет, в който учих, е най-тежкият в 50-те щата на Америка.

  • Започна ли да практикуваш професията си?

  • Да, започнах да практикувам още в деня, в който дадох клетва пред съдия, че ще спазвам законите от Конституциите на Америка и Калифорния. Моят шеф ми предложи да станем съдружници, след като минах държавния изпит, така че започнах работа по професията си веднага.

  • Каза, че си съдружник в кантора. Как успя да пробиеш в професията?

  • По време на цялото ми обучение в юридическия факултет работех в кантора и научих много. Едно е да учиш по учебниците, а съвсем друго – да практикуваш. Имах огромно предимство пред състудентите си, които избраха само да учат или да работят в съвсем друга сфера по време на обучението си. Предимството да работиш за адвокат, преди да си станал адвокат е, че се натрупва безценен опит. Бих го препоръчала на всеки студент по право. Практиката е задължителна част от образованието.

  • Колко души работят в кантората?

  • Засега сме трима.

  • Труден ли бе пътят ти до тук?

  • Не мога да кажа, че ми е било много лесно. Но определено не ми бе изключително трудно. Положих голямо усилие и труд, които в Америка се ценят. Ученето никога не ме е затруднявало и това ми помогна страшно много.

  • Към коя сфера на правото се насочи?

  • В момента в нашата кантора практикуваме основно семейно право. Това е областта, в която съм работила през последните почти 4 години, и в която се чувствам в „свои води“. Имаме различни идеи да разнообразим практиката и в други области, но в момента това си остават само бъдещи планове.

  • В България съдебната система е с най-ниско доверие. Как е в Америка?

  • За американската съдебна система казват, че е една от най-добрите в света. Никъде няма идеална съдебна система, но законите, прозрачността на съдебния процес и достъпа до системата са на много високо ниво. Всеки може да разчита, че ще получи своя ден да бъде чут пред съда.

  • Какво ти харесва и какво не в съдебната система там?

  • Харесват ми достъпа и прозрачността на съдебната система. Не одобрявам факта, че Америка е държавата с най-много затворници в света. Дори за малки нарушения те вкарват в затвора. Надявам се, че новите закони ще подобрят положението.

  • За какво най-често се съдят хората в Америка?

  • За абсолютно всичко. Нямам статистични данни за най-често водените дела, но истината е, че американците се съдят за абсолютно всичко.

  • Кое досега ти е било най-трудното дело?

  • Делата тук протичат с години. Случаите, по които работя в момента, определено няма да се решат в следващите няколко седмици или месеци. Още ми е твърде рано да определя кое е най-трудното ми дело. Мога да кажа, че първият случай, по който работих още като студентка, беше криминален – опит за убийство, а вторият по цивилно право – транзакция за закупуване на имот.

  • Мислиш ли, че вече си постигнала „американската мечта“?

  • Всеки има различна дефиниция за „американската мечта“. За някои тя означава да създадат собствен бизнес или да си купят къща, или да станат богати. Аз не съм една от тях. В речта си на церемонията по време на завършването ми деканът на факултета каза, че, ако трябва да избираме между успех и щастие, винаги да изберем щастието. Този избор направих и аз.

  • Обикновено българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждаш ти тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции?

  • Навсякъде си има предимства и недостатъци. В Америка животът е по-забързан, но си ценен. Хората са културни и учтиви. Не са студени, а напротив – настроени са много приятелски и са страшно любезни. Те поздравяват и се усмихват, без да те познават. Ние – българите, имаме да наваксваме доста в това отношение. В момента, за съжаление, българското правителство не инвестира в манталитет, култура, ценности, морални норми или стандарт на живот.

  • Какви качества трябва да притежаваш, за да пробиеш в Щатите?

  • Честност и упоритост.

  • Какво ти даде новата родина и какво ти отне, каква е личната ти преценка, променила ли си се и в какъв смисъл?

  • Всичко тече, всичко се променя. Разбира се, че и аз съм се променила, а в какъв смисъл, този отговор оставям за хората, които ме познават. Те най-добре ще преценят.

  • И като заключение, какви са мечтите ти за бъдещето?

  • Да мога да постигна мечтите си.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

TodevНие сме първата политическа партия, която подкрепя кандидатурата на Георги Манолов за кмет

 

Колоритният местен адвокат Добри Тодев претърпя политическа метаморфоза – от секретар на СДС в Свиленград внезапно бе назначен за председател на АБВ. На 7 юли активният доскоро седесар официално се сдоби с пълномощно от Георги-Първановата партия да я представлява в общината. Преди да направи резкия завой наляво, адвокатът осем години бе в сините редици, издигайки се в партийната йерархия до секретар на общинската и зам-председател на областната организация. Преди това - от 2003 до 2007 г., бе общински съветник от листата на друга партия – социалдемократическата/СДП/. Още с встъпването си в длъжност новият ляв лидер даде ексклузивно интервю за в. „Старият мост“.

  • Г-н Тодев, от секретар на СДС станахте председател на АБВ в Свиленград. Как стана тази врътка?

  • Причините са абсолютно обективни, за да направя този завой наляво. В СДС нямах никакви проблеми нито с ръководството, нито с членовете, нито със симпатизантите. Дори бях лансиран и винаги съм заемал ръководни постове в партията. Бил съм секретар, зам.-председател на областното ръководство, понякога, когато областният лидер Георги Шишков е бил ангажиран, ме е изпращал в София на Национален съвет, т. е. стигал съм до най-високите етажи на партията.

  • Вие ли пожелахте да напуснете синята партия, или някой Ви принуди?

  • Това е лично мое решение. Никой не ми е искал оставката, никой не ме принудил да напусна СДС. Причините, които не са субективни, а обективни, са три. Първата е, че Реформаторският блок (РБ) вече 8 месеца е официално във властта, а нито веднъж партиите в него от Свиленград не можаха да се съберат, камо ли да водят диалог и да решават проблемите на избирателите си. Като организационен секретар на СДС тук, този стил и метод на работа за мен е непонятен. Не е нормално петте партии, които са в коалицията, да не могат да намерят компромисно решение поне веднъж да се срещнат за 8 месеца. Тъй като виждам, че има междуличностни конфликти между лидерите на тези партии, които не се изчистват, а с времето се задълбочават, прецених, че след като не е по силите ми да направя това обединение, по-добре е да си тръгна. Втората причина, която също надделя за вземането на решението ми, е че през тези 8 месеца с ГЕРБ, като коалиционни партньори, също не сме инициирали среща на официално ниво. Това показва, че коалицията между РБ и ГЕРБ на местно ниво не е наред. Би било редно от ГЕРБ да инициират такава среща, но от тях такова предложение не дойде. Това ме навежда на мисълта, че коалицията в Свиленград е като балон, който рано или късно ще се спука. Третата причина е, че тъй като не съществува диалог между партиите, няма как да застана зад избирателите, които гласуваха за Реформаторския блок, и да им помогна. При това положение хората, които са повярвали в нас, остават излъгани и не мога да ги погледна в очите. На 25 октомври са изборите и трябва да накарам тези хора пак да гласуват. Как да стане това, след като те ще ми кажат, че 8 месеца нищо не сме направили за тях.

  • Да оставим настрана Реформаторския блок... Какво пречеше да си останете в СДС, която е самостоятелна партия?

  • СДС в момента, ако се яви на избори като самостоятелна партия, няма никакъв шанс. Формулата, която е измислена в София, да се обединят десните партии в Реформаторски блок, е хубава. Лошото е, че практически в Свиленград тя не проработва. Тук партиите продължават да стоят разединени. РБ в Свиленград се води само на хартия, де факто го няма. Пределно ми е ясно, че ако остана в СДС и партиите от Реформаторския блок се явят на изборите отделно, взаимно ще се унищожим.

  • Как приеха оттеглянето Ви досегашните Ви съратници?

  • Лично аз уведомих областния лидер месец преди това. Изтъкнах същите причини, които казвам и на Вас. Можех да напусна и да се откажа от политиката, но мисля, че имам сили да продължа. Надявам се, че това, което не успях да направя в СДС, ще стане в АБВ.

  • Как попаднахте в АБВ? Как се ориентирахте към тази партия?

  • АБВ досега никога не се е явявала на местни избори. Искам, когато започна с една партия, да започна на чисто и именно това ме привлече. Тези хора, които са в ръководството на АБВ, са изключени от БСП – Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен Петков, Емил Кало, ген. Михо Михов. Може да са били членове на БСП, но са отстранени, т. е. не правя лупинг като Корнелия Нинова - от член на СДС да стана член на БСП. Харесва ми, че това са широкоскроени хора и никой от тях не ми е казал, че след като съм бил член на СДС не ме искат в АБВ.

  • И все пак СДС и АБВ са противоположни партии по идеология, по профил, по вътрешна и външна ориентация...

  • Това е така. Всеки, който се интересува от политика, знае, че СДС е дясноцентристка партия, а АБВ – лявоцентристка, но в случая не разглеждам нещата чисто политически. Допадат ми стилът и методът на работа в АБВ и хората, с които ще работя. Това бе основното да стигна до решението си.

  • Това не влезе ли в противоречие с Вашите идеологически и политически възгледи и принципи?

  • Когато човек взема толкова важни решения, не намесва идеологическите си възгледи. Ние сме прагматични политици и гледаме на практика обединението в Реформаторският блок може ли да се случи, или е само на хартия. След като виждаме, че обективно това не може да стане, вземаме прагматични решения.

  • И все пак човек трябва да има принципи...

  • Това са принципите – не може да гледаш избирателите си в очите и да ги лъжеш. Да им казваш, че досега бяхме в опозиция и няма как да им помогнем и сега 8 месеца във властта пак да не можем да помогнем. Това ме поставя в ролята на лъжец пред собствените избиратели. Няма как да си го простя и не мога да продължавам по този начин да гледам хората в очите и да ги лъжа. Предпочетох да премина от дясно център в ляво център, но да не бъда в качеството на лъжец.

  • Смятате ли, че като председател на АБВ вече в Свиленград ще можете да помогнете на избирателите си? С какво АБВ е по-влиятелна от СДС?

  • По принцип смятам, че на предстоящите избори за АБВ ще гласуват не само ляво ориентирани хора, а и дясно и център ориентирани. Разширяваме палитрата на избирателите си и няма да ги делим, а ще се опитаме да помогнем на всеки един от тях.

  • Очаквате десни избиратели да гласуват за партия, чиито лидери са Георги Първанов и Румен Петков?

  • На местно ниво изборите не са нито за Първанов, нито за Петков, а за личности от Свиленград. С хода си, че АБВ прави свой председател и най-вероятно водач на листата организационния секретар на СДС, показва нестандартния си начин на мислене.

  • Бихте ли внесли яснота - сам ли се предложихте да станете член и председател на АБВ, или някой Ви предложи?

  • Предложиха ми от ръководството на партията. Казаха ми, че в продължение на дълги години са наблюдавали работата ми като организационен секретар на СДС, харесали са стила и метода ми на работа и желаели да работят с мен. Това е като при футбола – наблюдавали са играта ми, харесали са я и са казали, че този футболист подхожда на отбора им и стила им на игра.

  • Ако Ви бяха предложили от някоя друга партия, например от ГЕРБ, БСП, Атака, щяхте ли да се съгласите?

  • Най-вероятно не, но тъй като АБВ е нова партия, започва се на чисто и може да се изгради собствен стил на работа, което ме привлече. Привърженик съм на по-дисциплинирани партии. В случая съгласих се да вляза в АБВ, защото са и парламентарно представени. Харесва ми това, че не са резервната гума нито на ГЕРБ, нито на БСП. Това е партия, която взема самостоятелни решения и изразява собствена позиция по всички въпроси.

  • Имахте ли колебания преди да влезете в АБВ?

  • Поне 40 дни мислех за мотивите „За“ и „Против“. В мен накрая надделяха обективните причини. В Реформаторския блок се чувствах все едно да караш кола с дръпната ръчна спирачка, даваш газ, двигателят се натоварва, но задните гуми не вървят. Имаше фактори, с които не съм се съгласявал да се работи по този начин. СДС е член в РБ и е обречена да работи с останалите партии. Бъдещето е в РБ и няма как да се отдели от него, но аз нямам механизъм как да контролирам останалите лидери от коалицията и да се разбирам с тях. Затова е по-добре да напусна и да дам път на други, които да успеят да затоплят отношенията. Може да са по-кадърни хора от мен.

  • АБВ вече изрази своята позиция. Лично Първанов обяви, че при кандидатура на досегашния кмет Георги Манолов АБВ ще го подкрепи на предстоящите избори. Твърдо ли заставате зад Манолов?

  • Действително Първанов го каза това на конференция в Тополовград преди седмица. АБВ е дисциплинирана партия и мога да заявя категоричната й позиция във връзка с предстоящите избори. АБВ е първата парламентарно представена политическа сила, която е във властта и която официално заявява, че ще подкрепи кандидатурата на Георги Манолов. След разговора ми с г-н Манолов, който проведох на 7 юли, в мен остана убеждението, че той има желание да издигне кандидатурата си като независим кандидат за кмет. Ако в последващ момент Манолов пожелае да си издигне кандидатурата от политическа партия, готови сме да го привлечем.

  • Не е тайна, че лично Вие бяхте един от най-големите критици на Георги Манолов, а сега ще трябва да проведете кампания в негова полза. Как ще се справите с това противоречие?

  • Вярно е, че е имало периоди, в които с Манолов не сме били на едни и същи позиции. Това не е тайна. При избора на подкрепата при нас основно надделяха обективните фактори, които ще повлияят на избирателя, а не отношенията между мен и него. Манолов може да е допуснал някои грешки, но никой не може да отрече, че през годините, когато е бил кмет на Свиленград, е направил много неща, които се виждат – пазара, парка, спортната зала, газопровода, канализацията на кв. Гебран и Гарата, асфалтирал е улици. Всичко това избирателят няма как да не го забележи. А що се отнася до това, че се носят някакви слухове, аз съм адвокат и знам, че в наказателното право има презумция за невиновност, т. е. всеки се счита за невинен до доказване на противното.

  • Вие и досега бяхте адвокат, но позицията Ви беше друга...

  • Като партиен лидер съм длъжен да определям стратегията и тактиката на партията, която да е най-печеливша. Не става въпрос за личностни взаимоотношения. Когато вземам решение, като лидер на АБВ не се ръководя от субективното си мнение към даден човек, а от това кой ще е най-печеливш за партията.

  • Искате да кажете, че критиката Ви досега е била на личностна основа, а не на принципна...

  • След като нямам доказателства на този етап, не мога да твърдя нищо. Това са били някакви мои съмнения. Сега се старая да вземам максимално правилните решения за благото на партията.

  • Не смятате ли, че в Свиленград АБВ е маргинална партия? Тук нямате дори изградена структура.

  • Действително АБВ е нова партия и няма как да има изградена структура, защото се явява за първи път на местни избори. Ще използвам опита си на организационен секретар, който 8 години съм придобил в СДС. Ще се постарая да създам мощна структура в Свиленград и не само на местните избори, а оттук нататък АБВ да има добър резултат. По устава на партията учредително събрание тук трябва да се направи след 2 години.

  • Според Вас колко членове може да събере АБВ в Свиленград?

  • Учудващо, но има интерес към партията. Хората ме срещат и сами споделят, че искат да станат членове, без да съм ги агитирал.

  • Смятате ли да се явите със самостоятелна листа?

  • Да, без да правим коалиции. Ще се опитаме да регистрираме 21 кандидати за общински съветници, т. е. колкото е максималният брой. Колко ще вкараме, ще решат избирателите.

  • Каква е прогнозата Ви?

  • За прогнози не мога да говоря, защото сме нова партия. Ще се постараем поне да бъдем трета политическа сила след мощните партии ГЕРБ и БСП. Да кажа, че още първия път ще ги победим, звучи несериозно.

 

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

Николай Михайлов: Участието в Джирото е най-големият ми успех, засега  
 
За първи път в 106-годишната история на Обиколката на Италия ще има български колоездач. Това е свиленградчанинът Николай Михайлов, който се състезава за „CCC Полковице“. Полският отбор реши да включи нашенеца сред деветимата си колоездачи за Джирото след отличното му представяне в Обиколката на Турция, която продължава и в момента. Ники бе спрян от надпреварата в южната ни съседка, Mihailovза да събира сили за изтощителния триседмичен маратон на Джиро д'Италия. Шефовете на „ССС Полковице“ окончателно са се убедили да заложат на Михайлов, след като той изведе отборния лидер Давиде Ребелин до победата в третия етап в Турция.
Първата голяма обиколка за годината започва на 9 май с отборна езда по часовник от 17, 6 километра. Михайлов се справя много добре в часовниците, като преди да замине за Турция спечели балканската титла в тази дисциплина. Финалът ще е на 31 май. Всички 21 етапа на „Джиро д'Италия“ ще бъдат предавани пряко по „Евроспорт“. Ето какво каза Николай Михайлов за читателите на в. „Старият мост“:
 
  • Ники, ти си първият българин, който ще участва в Обиколката на Италия. Как заслужи тази чест?

  • Най-вече благодарение на отбора ми , който ми гласува доверие. На последното състезание в Турция показах добра спортна форма и те оцениха това, за което съм им благодарен. Подготвях се от дълго време за това, което ми предстои.

  • Преди десетина дни стана балкански шампион по часовник. Очакваш ли добро представяне и на Джирото?

  • На Джирото конкуренцията няма нищо общо с тази на Балканиадата, но разбира се, че ще очаквам да се представя добре. Уверен съм, подготвен съм и ще дам всичко от себе си, за да представя достойно България, Свиленград и мен самия.

  • Класирането ти за Обиколката на Италия е сочено като исторически момент в спорта за България. Можеш ли с няколко думи да опишеш как се чувстваш?

  • От една страна това ме кара да се чуствам горд. От друга обаче повече ме задължава отколкото да ме радва. Тръгнах от най-ниското ниво на колоезденето, а сега ще се състезавам на най-високото. Чуствам се страхотно!

  • Това ли е най-голямото ти постижение досега?

  • Печелил съм доста медали, първи места, международни състезания, републикански титли, но сега се вълнувам повече от всякога. Ще карам с най-големите имена в този спорт в едно от най-реномираните и тежки състезания в света. Да, за мен това е, може би, най-големият успех.

  • В наше интервю преди две години ти сподели, че мечтата ти е да участваш в Тур дьо Франс и един ден това ще стане. Мислиш ли, че си все по-близо до целта?

  • Да, разбира се! Човек винаги трябва да мечтае и да следва мечтите си. Може би малко хора са вярвали ,че някой ден ще застана на старта на Джиро д'Италия. Аз тайничко вярвах и се надявах на това и сега е на път да стане реалност. Благодаря на местния колоездачен клуб и хората, които са ми помагали и вярвали в мен, както и на моето семейство, лишено постоянно от присъствието ми!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

vaskoС някои дейности по европейски проекти се заробваме. Паркингите в Свиленград трябва да се отдадат на концесия
 
Васко Василев е общински съветник от листата на РЗС. По време на приемането на Бюджет 2015 на община Свиленград единствено той от общо 16 съветници гласува „въздържал се“. В интервю за „Старият мост“ Василев разясни решението си, като посочи, че по някои от перата в разходната част на новата финансова рамка нямало достатъчно яснота . Ето какво още каза:
 
  • Г-н Василев, при приемането на Бюджет 2015 на община Свиленград единствено Вие от всички общински съветници гласувахте „въздържал се“. Защо?

  • В бюджета за 2015 г. има едно перо 5100 – Ремонт на дълготрайни материални активи, което не ми стана ясно какво е. В него са залегнали 4 926 475 лв. Второ – в новата финансова рамка има отделени 3 575 лв., които са за ученически почивни лагери. Попитах в общината за какви лагери става въпрос. Отговориха ми, че в Обзор имало някакво имущество, което се пазело. За какво имущество иде реч също не знам. Другото перо – приют за безстопанствени животни - 4 хил. лв. Някъде в Свиленград да знаете да има такъв приют? Питах и ми бе отговорено, че старозагорска фирма идвала тук и ловяла бездомни животни. Къде ги лови и къде ги кара също не знам! Няма кой да обясни. Ето затова гласувах „въздържал се“. Няма достатъчно яснота къде и как се изразходват парите.

  • В предварителния ни разговор засегнахме темата за даренията на фирми към общината...

  • По този въпрос също има доста неясноти и въпроси. Кой как дарява, през кого минават парите, как се ползват средствата... не знам. Може да питате и други общински съветници дали са наясно, или не. Изпратих запитване за дарение на казино „Пегасус“ в размер на 3 хил. лв. във връзка с паркоместата пред сградата. От общината ми върнаха протокол, подписан от кмета Георги Манолов, за ползване на средствата. От него е видно, че фирми са дарили общо 16 хил. лв., които ще бъдат дадени за строителни работи в котелно помещение на „Медицински център 1“ (б. ред. поликлиниката). Би следвало обаче не кметът, а ОбС-Свиленград да приеме сумата и да я разпредели по молба на градоначалника, което не е спазено.

  • Колко запитвания и докладни сте внесли в ОбА?

  • Доста са и ще продължавам. В нашия град могат да постъпят много допълнителни финансови средства. Имам идея и евентуално ще направя предложение в края на мандата паркингите в Свиленград да бъдат дадени на концесия. Може би сме единствената община, която не получава пари по това направление. Ако паркингите бъдат отдадени на концесия, общината няма да влага никакви средства и усилия и ще получава приходи от това. Също така ще има някакъв контрол, а не както е сега. Ще се намали и притокът на автомобили в центъра. Внесъл съм докладна записка до председателя на ОбС във връзка с организиране на паркирането и регулиране на движението в Свиленград, на която все още нямам отговор. По време на една от комисиите по безопасност на движението в Свиленград, на която съм член, предложих движението да се реорганизира. Мотивирах се с това, че с увеличаване на автомобилите тук се създават по-големи конфликтни точки, ограничава се видимостта по кръстовищата. Беше ми заявено, че така е по план. Този план, който е правен на времето, търпи развитие. Предложих да се организира Кръгла маса с участието на комисията по безопасност на движението и всички автоинструктори, за да се поправят нещата. Не както е в момента - на всяко кръстовище да няма видимост. Другото по-фрапиращо е, че по наредба на общината се слагат фишове за неправилно паркиране в града – 20 лв. На шофьора, чиято кола е регистрирана в местната данъчна служба, сумата ще бъде удържана. Когато обаче автомобилът е разградски, например, глобата не може да бъде прибрана. Няма кой да направи връзка с община Разград на нарушителя да се вземат парите от санкцията и да се внесат тук. Получава се така, че ние глобяваме местните граждани, а на приходящите само слагаме фиша, той ни се изсмива в лицето и си тръгва. Друг е въпросът, че полицаите нямат право да глобяват по искане на общината, защото спирането и паркирането на неправилните места се наказва по Закон за движението по улиците и пътищата, а не с общинска наредба. По закон глобата е 50 лв. и отнемане на 5 контролни точки от талона. Не може с наредба да отмениш закона и да вмениш 20 лв. санкция. Аз ще дойда да крада от дома ти, но няма да ме осъдят на 5 г. затвор, защото например общината е определила с наредба наказанието да е 50 лв. Не упреквам никого, но нещата трябва да бъдат решени в правилната насока.

  • Като заговорихме за глобите при паркиране, преди няколко месеца много шофьори изреваха, че са отнесли санкция за неправилно спиране пред поликлиниката...

  • За изграждане на паркинг пред поликлиниката също съм внесъл предложение в ОбС. Не съществува такъв град в България, в който пред здравно заведение да няма къде да спреш. Представете си този човек, който е на хемодиализа! Много пъти разговарях с общински съветници, ръководството на общината, но всеки си мълчи. Дори с председателя на ОбС – Георги Еленков, ходихме, оглеждахме, но работата се замълча. В докладната предложих бившите гаражи на линейките на гърба на сградата да се преустроят в закрит паркинг. Така гражданите ще имат достъп и до поликлиниката, и до центъра по хемодиализа. Отговориха ми, че това е залегнало в Бюджет 2015, за което са отделени 20 хил. лв.

  • Не се ли страхувате да търсите отговори от общината за нещата, които ви се струват нередни?

  • Не. Станал съм общински съветник, защото граждани са ми гласували доверие. Длъжен съм да защитавам правата им и да търся отговори. Те питат мен и аз трябва да мога да им дам адекватен отговор. Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.

  • Различни са мненията за това, което се прави в града ни по европейски програми. Някои са положителни, а други не чак толкова. Какво мислите Вие?

  • Пред мнозина съм казвал, че не се страхувам от руски, турски, гръцки и др. капитал, който ще влезе в България. Инвеститорите идват тук, ще си плащат данъци, застраховки, осигуровки и т. н. Ще създадат и допълнителни работни места. Страхувам се от някои дейности, реализирани по европейски проекти, които ни заробват. Всички, например, се радваме, че в Свиленград бе построена модерна спортна зала. Лошо няма, хубаво е, но знаете ли колко са разходите по нея на година? Няма да ви кажа, питайте в общината колко пари дават за парно отопление, работна ръка, поддръжка и т. н. Кой ги плаща тези разходи? Община Свиленград. Вярно е, направихме пречиствателна станция, което е отлично. Но тя остана собственост на общината, а не на ВиК. Кой плаща заплатите за четирите работни места там? Общината. Мостът на жп-то, който пак е общински. Кой го охранява? Общината. Сто градинки - колко работни места, колко вода, колко ток, бензин. Кой го плаща? Общината. През 2014 г. повишихме данъците с 10 %, догодина най-вероятно ще ги вдигнем с още. Защото в Свиленград няма работещи фирми, няма инвеститори. Общината трябва да предразположи бизнеса към инвестиции. Това и още много други са нещата, които ме вълнуват и за които няма да спра да търся отговори, предполагам и всички жители на Свиленград.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

Gabi1Габриела Иванова от Любимец бе избрана за най-красивата абитуриентка на 2015 г. в класацията на Интернет сайта Dir.bg. Красотата й успя да впечатли авторитетното жури в състав: Михаела Филева - певица и музикант, Български изпълнител на годината (2015, 2014), Жена на годината - музика (2013); Антон Касабов - актьор в Холивуд и модел, 3 пъти световен шампион по бойни изкуства, 5 пъти европейски шампион на таекуондо; Константин Лунгов - театрален актьор, любим герой от рекламите, тв водещ и Даниел Денев - танцьор, хореограф, актьор и модел, двукратен победител в Dancing Stars – Виетнам.
Ето какво каза Габи в интервю за читателите на в. „Старият мост“ часове след като разбра, че е спечелила престижното признание и голямата награда – пътуване до Халкидики:
 
  • Габриела, как прие новината, че си победител в конкурса?

  • Бях изключително приятно изненадана от новината, че съм спечелила. Не съм очаквала дори да вляза в Топ 20, а още по-малко да съм победител.

  • Според теб, с какви твои качества заслужи оценката на журито?

  • Според мен, с добро излъчване, може би. А според журито: „С нестандартния, но забележително уместен стил. Елегантна и с перфектен избор на рокля и грим плюс изразено и приятно излъчване“.

  • Как реши да участваш в конкурса и какви бяха условията?

  • Видях случайно обявата за конкурса в Интренет и реших да си кача снимката. Всичко стана съвсем спонтанно и малцина знаеха за това. Що се касае за условията, трябваше да си качиш любим спомен от бала.

  • Професионален фотограф ли ти прави фотосесията?

  • Фотографът, който ме снима, е Снежана Вълканова. Не е професионалист, но определено се справя като такъв.

  • Разкажи за себе си и за семейството си....

  • Обикновено момиче съм. Най-важното за мен в живота, колкото и да звучи като клише е семейството ми. Като всеки млад човек, обичам да излизам навън с приятели. Имам и сериозна връзка. Заедно сме от 3 години и се казва Георги. Майка ми Ренета работи като съдебен секретар в Районен съд - Свиленград, а баща ми Иван е горски. Имам и по-голяма сестра – Елена, която учи „Право“ в Бургас.

  • Завършила си СОУ „Желязко Терпешев“ в Любимец... Смяташ ли да продължиш образованието си и къде?

  • Със сигурност имам нагласата да следвам висше образование, в момента се готвя за кандидатстудентски изпити. Предстоят ми такива в ПУ „Паисий Хилендарски“ - Пловдив. Искам да уча „Публична администрация“ и се надявам желанието ми да се сбъдне.

  • Много твои връстници се ориентират да учат и да работят в чужбина. Обмисляла ли си и ти такъв вариант?

  • Не. Дано не се налага да търся по-добро бъдеще извън родината. Надявам се да преуспея в България. На принципа съм, че камъкът си тежи на мястото.

  • Смяташ ли да станеш професионален фотомодел или да се изявиш на модния подиум?

  • Ако имам тази възможност, със сигурност бих опитала. Все още обаче не съм получавала подобни предложения.

  • Имаш ли някакви хобита и с какво се занимаваш?

  • Харесва ми да пътувам, защото имам възможност да се запозная с много нови и интересни хора. Всяка свободна минута също така обичам да отделям на близките си. Времето, прекарано с тях, ми е любимо. Ако ми позволите, тук е мястото да благодаря на всички, които ме накараха да се почувствам по такъв неповторим начин по време на балната си вечер – Снежана Вълканова, гримьора ми Таня Хаджиатанасова, фризьора Таня Асенова и не на последно място – на моето прекрасно семейство.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА 

intervuintervu2Хората в нашия край имат големи сърца и правят нещата не с умисъл, а от душа
 
Бежанците трябва да се настаняват в различни краища на България, а не само в едни и същи райони
 
Голямо българско хоро се изви в центъра на Брюксел на 25 април. Събитието се проведе за трета поредна годна под патронажа на зам.-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Тази година то съвпадна с 10-годишнината от подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. На проявата, която е част от фестивала за музика и изкуство „Балкан трафик“, присъства и фоторепортерът на „Старият мост“ Христо Русев. „Когато я попитах дали може да отдели от ценното си време за интервю за „Старият мост“, Кристалина Георгиева, чиито корени са от Любимец, възкликна: „О, Свиленград... как няма да дам?“, разказа за впечатленията си от срещата Христо Русев. Ето какво сподели за читателите на вестника зам.-председателят на ЕК:
 
-        Г-жо Георгиева, за трета поредна година поведохте традиционно българско хоро в центъра на Брюксел. Инициатор на събитието сте Вие, а как възникна идеята?
-        Хорото се организира по моя инициатива в рамките на фестивала за балканска музика и изкуство „Balkan Trafiк“ и със съдействието на Министерство на културата на България. Ние сме единствените, които сами проявихме желание да танцуваме на „Гран плас“. Мястото е много специално, тъй като е центърът на столицата на Европа. Целта на хорото е да покаже културното богатство на България пред жителите и гостите на Брюксел. Искаме да заразим с магията на българския танц всички, които минават през площада - белгийци, европейци, азиатци и други, които идват тук от различни краища на света.
-        Коренът Ви е от Любимец... търсят ли Ви вашите съграждани за съдействие по някой проблем?
-        Жителите на Любимец ме канят на гости от сърце, не защото съм еврокомисар. Хората в този край имат много големи сърца и правят нещата не с умисъл, а от душа. За съжаление, жителите на Любимец, Свиленград и други селища в този район пострадаха от наводнението през 2012 г. Тогава незабавно мобилизирахме спешна помощ с пари от европейския бюджет. Аз също отидох на място. Закарахме торби с пясък, отопляеми палатки, специален материал, който да помогне за укрепване на дигите. Успяхме да помогнем. Това, което не се знае от хората, е че пренасочихме неизползвани средства от европейските програми към този пострадал район. За да може да се възстановят пътища, да се помогне с развитие на инфраструктурата, за да почувстват хората, че България и Европа мислят за тях. Проблемът винаги е в това, че взимаме решение днес, а резултатът от него се вижда след няколко години. Хората обаче питат тук и сега: „Вие какво направихте?“ Факт е, че аз бях там и видях. Един от пътищата бе в много лошо състояние. Успяхме да договорим европейски средства, за да бъде той възстановен и подобрен.
-        Какви мерки трябва да се предприемат, за да не се стига до подобни бедствия?
-        Най-важното е да осъзнаем, че подобни явления ще се случват по-често и в бъдеще, а последствията от тях ще бъдат по-тежки. Причината е, че климатичните промени са вече реалност. Затова трябва да инвестираме в превантивни мерки. Един лев, вложен в превенция, спестява от 4 до 7 лв. за справяне с щети. Това е най-разумната инвестиция, която може да се направи. Някои от превантивните мерки са сравнително прости – да се почистват редовно коритата на реките, хората да имат съзнанието, когато получат сигнал за бедствие, да вземат мерки и да укрепят домовете си, ако се налага дори да се евакуират. Важно е вие – медиите, да помогнете на хората да разберат, че това ще се случва отново, и за да не пострадаме, трябва да вземем подходящите мерки днес. Това също означава да не строим там, където не трябва да строим; да не развиваме икономическа дейност там, където има риск от чести наводнения. За България най-страшните, най-големите рискове са наводненията, горските пожари, свлачищата, зимните и летните бури. Страната се намира в земетръсна зона, така че трябва да бъдем подготвени да реагираме и в случаи на земетресения.
-        Като гранична община сме поставени под голям емигрантски натиск. Какво трябва да се направи, за да се регулира този процес?
-        Много е важно страната ни да си сътрудничи с тези, които имат повече опит в работата с емигранти. Трябва да се взаимодейства с европейските институции, за да бъдем добре подготвени. Необходимо е да се създадат условия за настаняване на бежанците в различни краища на България, когато те дойдат в страната. Не както е сега – да бъдат концентрирани в едни и същи райони. Хубаво е да се помисли дали в страната ни има обезлюдени региони, които с инвестиции от ЕС да се развият и там да се заселят част от бежанците. Не е лесно, защото държавата и местните власти имат много други грижи. Но виждаме, че светът постоянно се променя. В момента сме заобиколени от много повече конфликти и кризи, отколкото преди години. И влиянието им е много по-голямо, отколкото след Втората световна война например. Не можем да си затваряме очите и да си заравяме главата в пясъка. Трябва да мислим как по-добре да се справяме с тези проблеми.   
 
Интервюто взе: Христо РУСЕВ     

qsenЯсен Георгиев: Целта ми е да не спирам да следвам мечтите си

 

Ясен Георгиев е на 15 години и е от Свиленград. Сега е в девети клас на Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи в Правец, специалност „Системно програмиране“. Печелил е много награди от олимпиади и национални състезания по Информационни технологии и програмиране. През 2013 г. Ясен бе обявен за „Ученик на годината“ на община Свиленград и заслужи 12-месечна стипендия за стимулиране на даровити деца от Министерството на образованието и науката. Момчето, надарено с различни таланти, бе избрано заради постиженията му в областите на компютърните технологии, математиката, музиката и театъра. Ясен поддържа и собствен блог, който списва интелигентно, с чувство за хумор и желание да помогне на тепърва навлизащите в програмирането. Поредният му реализиран проект е създадената от него Академия за софтуерна разработка към училището, в което учи.

 

  • Ясене, как ти дойде идеята да създадеш Академия за софтуерна разработка към училището, в което в момента учиш – Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи /ПГ по КТС/ в Правец?

  • След като постъпих в мечтаното училище, първата ми цел бе веднага да се запиша на допълнителен час по програмиране, за да мога по-бързо да наваксвам в най-бързоразвиващата се сфера - тази на Информационните технологии. Уви, такъв допълнителен час нямаше и за това си зададох въпроса - защо аз да не направя? Какво по-хубаво от това да научиш приятелите си на нещо, в което ти самият си най-добър? Година по-късно, малко по-узрял и отворен към света, създадох Академията за софтуерна разработка към ПГ по КТС - гр. Правец. Като лектор ми помага Христо Димитров - един мой верен приятел, който също се занимава с програмиране и е от Свиленград. Иначе нашето училище е към Технически университет, което е доста голямо предимство поради факта, че повечето профилирани предмети ни биват водени от лектори от ВУЗ-а под формата на лекции.

  • Какво точно представлява академията и от кога функционира?

  • Академията е мястото, в което всички възпитаници на гимназията могат да се занимават със софтуерна разработка. Започнахме в началото на ноември, отбелязвайки Деня на народните будители. Какво по-хубаво от това да започнеш иновация в образованието точно на този светъл за българите празник? На откриването присъстваха точно 64 ученици, което си беше рекорд - в училището ни досега никога не е имало такъв интерес към извънкласна дейност. Първият курс решихме да бъде по PHP, защото този скриптов език е най-използваният за направа на Интернет приложения - дори самият Facebook е написан на него.

  • По какъв начин се провеждат курсовете, с каква продължителност са и има ли интерес към тях?

  • Използваме Бел-Ланкастърския метод на обучение, който е по-известен като взаимноучителен. Идеята е, че по-напредналите ученици преподават на останалите. Оказва се, че този метод е изключително ефективен, защото единствено ученикът знае как информацията трябва да му бъде поднесена, за да я възприеме най-добре. Ставайки лектор, този ученик поднася изключително достъпно знанията, които има, на съучениците си. Засега се оформя всеки курс да бъде с продължителност 6 месеца - от ноември до април. Всяка лекция е около час и половина. Нито е много дълга, нито е много къса. Стараем се да поддържаме интереса на курсистите - засега се получава.

  • Ти все още си ученик, как се чувстваш в позицията на преподавател?

  • До преди няколко месеца си нямах идея какво е да си от другата страна. Неописуема е емоцията, която изпитвам, когато виждам желанието за нови знания в очите на курсистите - точно това е нещото, което ме мотивира да продължавам с обученията.

  • Как се запали по програмирането?

  • С мисълта за сътворението. Повечето мои връстници играеха компютърни игри. Опитвал съм се и аз, но… не ми се получи - може би просто защото не съм добър в тях. За сметка на това обаче се замислих как са направени. Така едва половин година след като получих първия си компютър, аз вече пишех код. Бавно, но славно, както се казва, се развивах. И ето ме сега - многократен лауреат на национални състезания и олимпиади по Информационни технологии и уеб разработка.

  • Печелил си редица отличия в национални олимпиади и състезания по програмиране. Каква е следващата ти цел?

  • Имам една цел, която се надявам винаги да остане с мен - да не спирам да следвам мечтите си. Следващата ми мечта е да пусна в продажба един от моите най-големи проекти - Tikki. Скоро ще мога да ви разкажа повече за него. Разбира се, имам една пътеводна мечта и тя е… да бъда свободен. Всеки човек тълкува тази дума по различен начин. За мен да бъдеш свободен е никога да не спираш да се учиш. Звучи банално, но според мен това е истината.

  • Докато учеше в Свиленград ти участваше в детския театрален състав към читалище „Просвета“ и свиреше в музикалната школа в училище „Иван Вазов“. Сега продължаваш ли да се занимаваш с театър и музика или си се отдал изцяло на програмирането?

  • Програмирането е много тежка наука, която изисква изключително много концентрация и психическо натоварване. Трябва по някакъв начин да разтоварвам, няма как. За съжаление, не се занимавам с театър, за което много, наистина много съжалявам - в Правец няма толкова добър състав, колкото е този на свиленградското читалище. От няколко месеца обаче свиря на китара и много ми харесва. Също така, свиря на тромпет в духовия оркестър към ПГ по КТС. Не ми се получава особено, но пак е нещо. Искам да благодаря на семейството си - хората, които ме подкрепят във всяка една моя щура идея! Благодарности също така на ПГ по КТС и на най-голямата хостинг компания в България – ICN.Bg, за това, че ми помагат с организацията на Софтуерната академия.

Интервюто взе:

Елена МИХАЛЕВА