24
Пет, Ное
11 Нови статии

Ianykov29-годишният управник на любимецкото село Лозен - Христо Янъков, е най-младият кмет в област Хасково. Той бе издигнат от ПП ГЕРБ и спечели изборите след балотаж. За него гласуваха 209 души от селото, а за опонента му – 81. Христо е завършил „Педагогика на обучението по музика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. В момента е трети курс студент в „Университета по библиотекознание и информационни технологии“-София, специалност „Информационни фондове на културно-историческото наследство“. От 2008 г. е секретар на НЧ „Просвета-1925“ - Лозен, а от 2010 г. - председател на Организационния комитет на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ и уредник на Етнографски музей-Лозен. Ето какво сподели Христо за читателите на в .„Старият мост“:
 
  • Христо, ти си най-младият кмет в област Хасково. Не смяташ ли, че си твърде млад за тази длъжност?

  • Млад съм, да! Но смятам, че имам натрупан достатъчно управленски опит, за да заемам длъжността. Не е важно на колко си години, а какви качества притежаваш и дали си открил своя път в живота.

  • Къде успя да натрупаш управленския си опит?

  • Професионалния си път започнах като секретар на читалището в Лозен, след което учредихме етнографския музей в селото, създадох и Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“, който се утвърди като един от най-големите фолклорни фестивали в нашия регион. За 6-те години на съществуване на фестивала на неговата сцена са се изявили над 6000 изпълнители от цялата страна. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на културата. Рабатата ми в лозенското читалище (през всичките години, както аз, така и моите приятели и съмишленици работим на доброволни начала) откри за мен един нов свят, който не познавах до този момент – светът на изгубеното Лозен, на богатото нематериално културно наследство на селото. В тази насока аз и моите приятели от читалището постигнахме много през годините. Освен откриването на етнографския музей в селото и националния фолклорен фестивал, който споменах по-горе, за периода от 2008 до днес ние успяхме да заснемем два документални филма за две национални телевизии, посветени на обичая Ирминден, който представя обредното приготвяне на подници в селото – най-отличителния елемент на локалното духовно наследство. Реализирахме редица проекти, пак в тази насока, няма да изброявам, за да не отегча читателя. Възродихме интереса и към културно-историческото наследство на селото и района – организирахме съвместно с Националния археологически институт с музей към БАН изложба, посветена на Светилището на Тракийския конник при с. Лозен - едно от четирите най-големи, открити досега в римската провинция Тракия. Благодарение на изложбата най-отличителните паметници, открити в Лозен преди повече от 100 години, отново се завърнаха в селото и жителите имаха възможността да се докоснат до това, което сме дали на историята.

  • На балотажа за теб гласуваха 209 избиратели, а за опонента ти Ангел Гинев – 81. Как успя да спечелиш доверието на своите съселяни?

  • Винаги съм работил в обществен план и може би точно това е бил скритият ми коз, ако мога така да се изразя, с който спечелих доверието на хората.

  • Какво включва програмата ти за развитието на Лозен?

  • Наясно съм с проблемите на селото. Все пак живея тук откакто се помня. През този мандат е предвидено в Лозен да се реализират редица проекти, свързани както с инфраструктурата, така и с развитието и обогатяването на културния живот на селото. Проекти, свързани с популяризирането на селото и превръщането му в една привлекателна дестинация за развитие на културен и селски туризъм. На първо време, най-належащо е да се поднови водопроводът на селото, защото водата, която пием сега, не става дори за битови нужди, а плащаме най-скъпата вода в България. Предвидено е ремонт и рехабилитация на уличната мрежа – ще бъдат асфалтирани изцяло 3 – 4 улици и ще бъдат изградени тротоари към тях. Ще бъдат също така ремонтирани изцяло тротоарите по главната улица на селото. Предвиден е проект за реконструкция и ремонт на читалището, чиято сграда е в окаяно състояние. Ще бъде реставрирана църквата „Св. Димитър“ в селото, която също има вопиюща нужда от ремон. Предстои да бъде ремонтирана цялостно детската градина в Лозен и тя да заработи с пълен капацитет. Това означава, че ще бъдат разкрити още 3 групи, което от своя страна ще разкрие нови работни места в селото. За информация на читателите в момента детската градина в Лозен работи само с една група. Ще бъдат предприети мерки за развитието на Етнографския музей в селото и неговото разширяване, като в това число е заложено и откриването на нови постоянни изложби. Всичко, което изредих досега, няма как да се случи без подкрепата на кмета на Община Любимец – Анастас Анастасов, и цялата общинска администрация. Аз вярвам, че нещата в Лозен ще се случат, защото през годините г-н Анастасов доказа, че работи и за малките населени места в нашата община. Едва ли има лозенец, който е забравил 12-те години на разруха и упадък по време на предшественика на г-н Анастасов. Тогава, когато и малкото асфалтирани улици в Лозен бяха разбити от преминаващите тежкотоварни камиони от действащата кариера край селото. Може би някои от читателите ще ме обвинят в пристрастност, но фактите са такива! През този период не е реализиран нито един проект за селото. Факт е, че през изминалия мандат 2011 – 2015 г. нещата в Лозен започнаха да се случват, защото има воля за разрешаването на проблемите от общинското ръководство и има желание за работа. Ето защо аз съм обнадежден и вярвам, че заложените проекти ще бъдат реализирани и след четири години Лозен ще бъде променен към по-добро!

  • С какво си се заел сега?

  • В момента сме предприели мерки за спешен ремонт на църквата в селото, както и дейности по облагородяване на прилежащото пространство. Храмът ще бъде отворен всяка неделя и на големите християнски празници, дори при липса на свещеник. Всички ремонтни дейности към момента се извършват на доброволен принцип, с дарения и подкрепата на общинското ръководство. Нещото, което лично на мен ми направи впечатление, е, че хората в Лозен могат да бъдат обединени, да се грижат сами за селото си и да си помагат.

  • Какво кара един 29-годишен човек да живее на село, било то и като кмет, когато може да има хубава работа в града?

  • Въпросът за хубавата работа е въпрос по-скоро на гледна точка. Аз мисля, че имам хубава работа и в Лозен, било то като кмет или секретар на читалището. Вярно е, че градът предоставя много възможности за развитие, но според мен човек се чувства най-добре в родния си край. Камъкът си тежи на мястото!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

Иван Иванов (б. ред. името е сменено по негово желание) е граничен полицай в ГПУ-Свиленград. Той работи в системата от почти 10 г. и един от участниците в простеста на служителите в МВР. Ето какво каза за читателите на в. Старият мост:
 
  • Г-н Иванов, участвахте в протеста на полицаите в Свиленград и в София. Защо се включихте?

  • Защото смятам отношението към мен за несправедливо и като всеки гражданин, обект на несправедливо отношение, използвах най-демократичната форма, а именно протеста. Напрежението в МВР се натрупва от години, постоянно се демонстрира сила, а демотивацията някак си става ежедневие.

  • Говори се, че полицаите, участвали в протеста, ще бъдат отстранени от работа. Не се ли страхувате от уволнение?

  • Ако се страхувахме нямаше да сме на улицата, точно защото не ни е страх излязохме, за да се борим. Всеки си носи рапорта за напускане в задния джоб, някои вече го пуснаха под въздействието на емоциите, но ние не смятаме да отстъпваме от исканията си. Ще се борим дори и за тези, затиснати зад бюрата колеги, които следят протеста от медиите.

  • Вие самият смятате ли да подадете рапорт за напускане?

  • Да, ако бюджетът в този му вид се приеме. При това, ще напусна не само аз, а и много от моите колеги. Лично аз, ако не се удовлетворят исканията ни, смятам да емигрирам в чужбина. Все още обаче не съм решил в коя държава.

  • Мнозина споделиха мнението, че исканията ви не са справедливи. А според вас?

  • Българинът е готов да застане срещу всеки, който се бори за по-добър живот, вместо да застане до него. Сещам се за една приказка, как уловил златната рибка и пожелал две неща - да умре на комшията кравата, и да умре неговата крава, за да няма от кого комшията да си купи мляко. Такава ни е народопсихологията, да не обичаме хората, които се борят за правата си, до там, че не забелязваме как и нашите права не се спазват.

  • Какво възнаграждение получавате?

  • Основната заплата на всички служители е около 650 лв., като към нея се добавят пари за храна, прослужено време (стаж) и т. н. Последния месец взех 890 лв.

  • Защо, въпреки че правителството оттегли предложението си за орязване на социалните придобивки, протестите продължават?

  • Защото, въпреки че правителството ни обеща някои неща след протеста, който проведохме лятото, то ни излъга. Подозираме, че и сега ще ни излъже. Имахме една декларация от министър Румяна Бъчварова, в която твърди, че тези неща няма да се пипат, а стана точно обратното. Освен това такива решения се взимат след обсъждане на Тристранния съвет, страна от който е нашият синдикат. Това решение се взе под масата, в последния час на последния работен ден. Като добавите това, че правителството не може да оттегли предложението си, защото това пак е незаконно разбирате защо продължаваме. Предложението може да се оттегли едва след първото четене, веднъж постъпило предложението няма законен начин да бъде върнато. Очевидно или ни лъжат, или не познават закона.

  • Някои подозират, че с протестите се цели дестабилизиране на страната и че едва ли не ви използват за държавен преврат...

  • Дестабилизиране на държавата може да стане единствено, ако промените се запазят, ще последват масови оставки и не само в МВР, а по-масовите ще са в МО (Министерството на отбраната). На работа ще останат само служителите, които не разчитат на заплата и са корумпирани, или тези, за които народа казва, че освен полицай от него нищо друго не става. Далече сме от идея за преврати и сваляне на правителства.

  • С какво работата на полицаите е по-тежка от тази на другите професии?

  • Мога да ви дам пример с верижната катастрофа в тунела, там бяха полицаите. Нощно време трима полицаи задържат група от над 50 души, както каза министърката „в добра спортна форма и доста агресивни“. Знаете, че България е страна с много празници, в които се почива. За полицаите няма почивка, те са на работа денонощно. Няма как да се сравнява трудът на полицая с този на някой, който работи зад бюро.

  • МВР действително се нуждае от реформи. Какви според Вас трябва да са те?

  • Ние никога не сме били против реформите, само че това да намаляваш заплати не е реформа. За да ви го онагледя - в МВР има под 19 000 полицаи, които работят на терен, не е нормално администрацията да е повече от работещите навън. За всяка една реформа е нужен бюджет, в случая орязването на заплатите не се припокрива с това. Както чух на протеста, в МВР поръчките са доста раздути, например един кубик дърва се предлага на гражданите за 60 лв., а в МВР бил 95 лв... ако министър Горанов иска да спести от бюджета, може да започне от това.

  • Говори се, че гранични полицаи са замесени в трафика на имигранти... Вярно ли е това?

  • През годините има колеги, които са били подведени под отговорност за трафик на хора, някои дори лежаха в затвора, доколкото ми е известно. Корупцията е навсякъде и не е произведена в България. Въпрос на желание от страна на държавата е да се справи с нея. Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

andreev
Иван Андреев: Свиленград заслужава повече!
 
Вярвам в доброто у хората. Ще вложа опита и мъдростта, които натрупах през годините за промяна, за нови работни места и за завръщане на младите хора в Свиленград
 
Иван Андреев е агроном по образование и мъдрец по призвание. Обичан от всички жители на Свиленград и околността, бай Иван, както с уважение го наричат приятелите му, бе избран лично от премиера Бойко Борисов за следващия кмет на Свиленград.

DaniellaЕдва 20 % от студентите по право получават лиценз. В САЩ се съдят за абсолютно всичко, вкарват те в затвора дори и за дребно провинение
 
Даниела Тодорова е от Свиленград. Тя завършва СОУ „Д-р Петър Берон“ през 2005 г., след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния. Приета е да изучава „Политически науки и глобални изследвания“ и завършва програмата с отличие през 2008 г. Три години по-късно завършва University of California Santa Barbara (UCSB), където специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения“. В края на миналата година получи докторска степен в правния колеж на Санта Барбара. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех. След докторантурата си веднага става сътрудник в адвокатска кантора в Санта Барбара, Калифорния. Ето какво разказа тя за работата си в Америка:
 
  • Даниела, лесно ли се става юрист в САЩ?

  • Не, определено не е лесно. От една страна самото образование отнема много време – поне 7 години след завършване на средно образование. От друга страна е доста трудно. След първата година в юридическия факултет останахме само 2/3 от курса, защото другите не се справиха с изпитите. Докато завърша, групата ми остана наполовина. След като се дипломирахме трябваше да се явим на държавен изпит, за да получим лиценз да практикуваме. Изпитът беше изключително труден – продължи 3 дни от 8 сутринта до 5 следобед. Бях в една стая с 3 000 други колеги. Само 39 % от всички, които се явиха, получиха лиценз. Изпитът в калифорнийския университет, в който учих, е най-тежкият в 50-те щата на Америка.

  • Започна ли да практикуваш професията си?

  • Да, започнах да практикувам още в деня, в който дадох клетва пред съдия, че ще спазвам законите от Конституциите на Америка и Калифорния. Моят шеф ми предложи да станем съдружници, след като минах държавния изпит, така че започнах работа по професията си веднага.

  • Каза, че си съдружник в кантора. Как успя да пробиеш в професията?

  • По време на цялото ми обучение в юридическия факултет работех в кантора и научих много. Едно е да учиш по учебниците, а съвсем друго – да практикуваш. Имах огромно предимство пред състудентите си, които избраха само да учат или да работят в съвсем друга сфера по време на обучението си. Предимството да работиш за адвокат, преди да си станал адвокат е, че се натрупва безценен опит. Бих го препоръчала на всеки студент по право. Практиката е задължителна част от образованието.

  • Колко души работят в кантората?

  • Засега сме трима.

  • Труден ли бе пътят ти до тук?

  • Не мога да кажа, че ми е било много лесно. Но определено не ми бе изключително трудно. Положих голямо усилие и труд, които в Америка се ценят. Ученето никога не ме е затруднявало и това ми помогна страшно много.

  • Към коя сфера на правото се насочи?

  • В момента в нашата кантора практикуваме основно семейно право. Това е областта, в която съм работила през последните почти 4 години, и в която се чувствам в „свои води“. Имаме различни идеи да разнообразим практиката и в други области, но в момента това си остават само бъдещи планове.

  • В България съдебната система е с най-ниско доверие. Как е в Америка?

  • За американската съдебна система казват, че е една от най-добрите в света. Никъде няма идеална съдебна система, но законите, прозрачността на съдебния процес и достъпа до системата са на много високо ниво. Всеки може да разчита, че ще получи своя ден да бъде чут пред съда.

  • Какво ти харесва и какво не в съдебната система там?

  • Харесват ми достъпа и прозрачността на съдебната система. Не одобрявам факта, че Америка е държавата с най-много затворници в света. Дори за малки нарушения те вкарват в затвора. Надявам се, че новите закони ще подобрят положението.

  • За какво най-често се съдят хората в Америка?

  • За абсолютно всичко. Нямам статистични данни за най-често водените дела, но истината е, че американците се съдят за абсолютно всичко.

  • Кое досега ти е било най-трудното дело?

  • Делата тук протичат с години. Случаите, по които работя в момента, определено няма да се решат в следващите няколко седмици или месеци. Още ми е твърде рано да определя кое е най-трудното ми дело. Мога да кажа, че първият случай, по който работих още като студентка, беше криминален – опит за убийство, а вторият по цивилно право – транзакция за закупуване на имот.

  • Мислиш ли, че вече си постигнала „американската мечта“?

  • Всеки има различна дефиниция за „американската мечта“. За някои тя означава да създадат собствен бизнес или да си купят къща, или да станат богати. Аз не съм една от тях. В речта си на церемонията по време на завършването ми деканът на факултета каза, че, ако трябва да избираме между успех и щастие, винаги да изберем щастието. Този избор направих и аз.

  • Обикновено българите зад граница много често сравняват тук и там. Как виждаш ти тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции?

  • Навсякъде си има предимства и недостатъци. В Америка животът е по-забързан, но си ценен. Хората са културни и учтиви. Не са студени, а напротив – настроени са много приятелски и са страшно любезни. Те поздравяват и се усмихват, без да те познават. Ние – българите, имаме да наваксваме доста в това отношение. В момента, за съжаление, българското правителство не инвестира в манталитет, култура, ценности, морални норми или стандарт на живот.

  • Какви качества трябва да притежаваш, за да пробиеш в Щатите?

  • Честност и упоритост.

  • Какво ти даде новата родина и какво ти отне, каква е личната ти преценка, променила ли си се и в какъв смисъл?

  • Всичко тече, всичко се променя. Разбира се, че и аз съм се променила, а в какъв смисъл, този отговор оставям за хората, които ме познават. Те най-добре ще преценят.

  • И като заключение, какви са мечтите ти за бъдещето?

  • Да мога да постигна мечтите си.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

mirkooooooovМонтират се два нови кантара на изходящо трасе „Товарни автомобили“, което ще увеличи пропускателната способност с 30 процента
 
- Г-н Мирков, изминаха 6 месеца от разбиването на контрабандния канал с цигари на ГКПП Капитан Андреево, бяха извършени структурни и кадрови промени, каква е ситуацията в момента с незаконния трафик на акцизни стоки?
- Към настоящия момент е създадена много добра организация на работа и взаимодействие с колегите от Република Турция и възможностите за създаване и експлоатиране на такъв вид канал за трафик на цигари на практика са минимизирани, дори, бих казал, и елиминирани.
- Може ли да кажете, че водите успешна битка с трафикантите?
- Все още проблемна остава дребната контрабанда, извършвана от лица от пограничния район, но анализите показват, че дори този вид трафик на цигари е драстично намалял. Това е резултат от засиления контрол, който митническите инспектори осъществяват. Смятам, че за последните четири месеца беше свършена много работа в това отношение и съм категоричен, че ще продължаваме да работим в тази посока.
- Носи се усилено слух в Свиленград, че лидерът на ГЕРБ тук Иван Андреев, който е и кандидат за кмет, е заловен с 20 стека цигари на пункта. Вярно ли е това?
- Не коментирам слухове и не бих искал митницата като институция да става част от предизборната борба, но за да бъда коректен, ще отговоря на въпроса ви така: В Митница Свиленград няма данни за извършено от г-н Андреев нарушение на митническото законодателство.
- Стават ли по-изобретателни контрабандистите? Кои са най-невероятните места, където се крият цигари, например?
- Ежедневно нашите служители пресичат все по-нестандартни опити за трафик. Укрити стоки се намират на всевъзможни места, както в превозните средства, така и в самите лица.
- Отново има опашки от тирове пред пункта, въпреки разширението му. Какви са причините за задръстванията сега?
- Причините за създаването на опашки на излизане от Република България са няколко. В комбинация те водят до струпването на голям брой товарни превозни средства в подхода към пункта и на самата магистрала. От една страна, цикличността в движението в двете посоки, от друга страна, завършващите в момента строително – ремонтни дейности, както и в някои случаи неработоспособността на системите са част от причините за тези натрупвания на превозни средства. Важно е да се отбележи, че в момента ръководството на Агенция „Митници“ изключително активно работи за повишаване на пропускателната способност на пункта. Една от мерките, която вече се изпълнява, е монтирането и пускането в експлоатация на два нови кантара на изходящо трасе „Товарни автомобили“ и създаването на още две работни места. Това ще увеличи пропускателната способност с около 30 %.
- Повече от месец вече пунктът е без началник. Докога ще продължи това положение?
- В момента се обсъждат няколко варианта за избор на нов началник на пункта. Това е най-големият сухопътен пункт в Европа и отговорностите на него са изключително сериозни. Затова считам, че не бива да се прибързва и трябва да се направи възможно най-добрият мотивиран и обоснован избор.
- Наскоро извършихте кадрови рокади в митническите смени. С каква цел ги правите и ще продължи ли тази практика и занапред?
- Направените в смените промени целят да се създаде банка от служители, които да могат да са взаимозаменяеми и да бъдат натоварвани с по-широк кръг и по-големи отговорности при решаването на ежедневно възникващите казуси.
- Постъпват ли при Вас сигнали за корупционни действия на ваши служители? Смятате ли, че вземането на подкупи е отминала практика?
- При мен не са постъпвали сигнали, но смятам, че има какво да се желае в това отношение. Категоричен съм, че към всеки служител, осъществяващ по един или друг начин нерегламентирани или незаконосъобразни действия, ще се подхожда без никакъв компромис.
- Как се справят новите митничари, които след конкурс наскоро започнаха работа? Има ли напасване между младите и старите служители?
- С цел въвеждане в работната среда на служителите, които наскоро преминаха успешно през седеммесечен курс на обучение, с моя заповед бяха определени наставници на новите служители. Смятам, че това, като обучение в практическа среда, беше изключително полезно за тях. От 1 октомври всеки един от тях започва да работи без наставника си, именно защото вече има нужното сработване между служителите в смяната.
- Вие сте от София, докога мислите, че ще бъдете командирован тук като началник на митницата?
- Аз съм назначен на постоянна длъжност като началник на митница Свиленград, а не съм командирован. Престоят ми тук е за неопределено време и аз ще изпълнявам своите задължения докогато е необходимо.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

BalabanovНие живеем с идеала за търпимата мизерия, ако имаме вино, нямаме сол
 
 
70-годишен юбилей празнува на 28 август т. г. големият български поет Ивайло Балабанов. Десетки почитатели на неговото творчество написаха в социалната мрежа пожелания за здраве и вдъхновение. Фейсбук буквално съживи Ивайло Балабанов, след като преди десетина години тежък инсулт повали майстора на изящната словесност. Тогава той изгуби говора, но не и таланта си. Заради влошеното здраве поетът бе като откъснат от света, но социалната мрежа стана неговият прозорец. 5 000 потребители са получили одобрение на поканата им за приятелство във Фейсбук. Така те имат привилегията да споделят мисли с автора, да четат новите му творби.
 
Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел „Ивайловград“. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Почетен гражданин е на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Почетен селянин на родното му с. Хухла.
 
Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. Носител е на десетки награди, призове и литературни отличия, сред които са: „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987 г.), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001 г.), Книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), национална литературна награда „Пеньо Пенев“, орден на Националния съюз на капитан Петко Войвода и др. Последното засега отличие - най-високата степен „Златен век“ - печат на Симеон Велики, грамота и парична награда, Ивайло Балабанов получи тази година от министъра на културата Вежди Рашидов. Призът се връчва за принос в развитието на българската култура и духовност. 
 

 

  • Ивайло, на 28 август навършваш 70 г. Какъв беше житейският ти път досега? Как се чувстваш?
  • А моят гръб е издраскан, виж го - животът ми не е бил лесен“
 
Това е един стих от мое стихотворение. Всички, които ме познават, знаят, че е така. Ивайловград, Хасково, Свиленград - това е моят житейски триъгълник, далече от борбите и шумотевиците на големия град. За такива като мен казват, че са провинциални поети. Но аз вече съм разбрал, че поезията е занимание самотно и за нея не ти трябват нито хор, нито диригент. Трудно живях, трудно живея, но пак аз съм го казал и всеки ден си го повтарям:
 
 
Животът е безкрайна съпротива
 
и вечният му смисъл е в това...
 
Небе ми трябва - искам да опитам
 
посятия от мен човешки плод.
 
Това е мойта българска молитва.
 
Останалото е живот“.
 
 
Това е. С моите стихове исках и искам да направя хората по-добри, да изгори омразата в нас и в душите ни да се засели доброто. Много често не срещах разбиране, но имам толкова много приятели и читатели, които ме разбират и подкрепят. На всички тях благодаря от сърце.
 
  • Нещата, които те вълнуват в момента...

  • Жив съм - това си е едно чудо. Когато бях на 50 години, реших да си направя равносметка и написах:

 
Е, каквото беше, беше май дотука.
 
Чашата е празна, песента е суха.
 
Но за друга бира няма вече време -
 
младата кръчмарка на тезгяха дреме.
 
Скоро, много скоро със усмивка злъчна
 
ще заключи тя среднощната си кръчма
 
и ще ни пропъди, в тъмното където,
 
почва тъмнината на небитието.
 
Младата кръчмарка май че не разбира:
 
за живот сме жадни ние, не за бира.“
 
 
 
Сега , когато съм на 70 години, разбирам, че въпреки тревогите, проблемите, болестите е хубаво да можеш да извикаш: „жив съм“. Да се радваш на деца и внуци, да гледаш как „грешните“ ангели сеят пролетни минзухари, как вятърът кумува на тичинката и прашеца и дори само от терасата да виждаш колко голям и хубав е този свят. Какво си пожелавам... Моите най-свидни и любими хора са в душата ми и в молитвите ми: да са живи и здрави и да им се радвам. И дано внуците ми живеят в една по-добра България, която е едно красиво съществително, което трябва да обичаме и пазим.
 
  • В „Българско стихотворение“, писано, мисля преди повече от 10 години, казваш: „България търгува със парцали от раклата на своя комунизъм. България е гладна просякиня. С душа поциганена, необута, тя проси чуждоземна милостиня…“ Променило ли се е нещо днес?

  • Иска ми се да живеем в една по-духовна и по-човешка България. За съжаление, не е така, народът се измори, ние живеем с идеала за търпимата мизерия, ако имаме вино, нямаме сол. 90 процента от българите живеят с това - да имат за хляб и вино. И как ще мръдне българинът в духовността си с тези „кучешки идеали“? Имах един куплет: „Българийо, къде са ти юнаците... от българите кой ще те спаси...“ Жестоко е, но за съжаление е вярно. А за Свиленград.... Аз почти десет години го гледам от терасата, но от децата и от мои гости разбирам, че градът е променен, по-красив и по-европейски.

  • Като заговорихме за духовното... Защо, според теб, стойностното изкуство отстъпи място на чалго-мутренската култура?

  • За чалгакултурата ми е трудно да говоря, просто не мога да се вмъкна в „кожата“ на тези, които я харесват, не ги разбирам, аз имам друга душевност. И мисля, че всичко се свежда пак до духовността. Духовно извисен човек никога няма да хареса „Биг брадър“ и разни халтури, с които, за съжаление, ни заливат и телевизията, и пресата.

  • България – това съм аз“ е цитат от едно друго твое стихотворение. Напоследък обаче все повече млади хора търсят щастието си извън родината...

  • Спомням си, че поетесата Елка Няголова ми беше казала, че видяла млади хора на летището, които напускали България с моята „Българска молитва“ в ръка. И това ми даде кураж, че не всичко е нахалос, има надежда. Не от хубаво бягат младите, не. Но пък някои се и завръщат. Може пък и те като мен да са си казали: „България - това съм аз“. Надявам се да е така.

 
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

 

 

TodevНие сме първата политическа партия, която подкрепя кандидатурата на Георги Манолов за кмет

 

Колоритният местен адвокат Добри Тодев претърпя политическа метаморфоза – от секретар на СДС в Свиленград внезапно бе назначен за председател на АБВ. На 7 юли активният доскоро седесар официално се сдоби с пълномощно от Георги-Първановата партия да я представлява в общината. Преди да направи резкия завой наляво, адвокатът осем години бе в сините редици, издигайки се в партийната йерархия до секретар на общинската и зам-председател на областната организация. Преди това - от 2003 до 2007 г., бе общински съветник от листата на друга партия – социалдемократическата/СДП/. Още с встъпването си в длъжност новият ляв лидер даде ексклузивно интервю за в. „Старият мост“.

  • Г-н Тодев, от секретар на СДС станахте председател на АБВ в Свиленград. Как стана тази врътка?

  • Причините са абсолютно обективни, за да направя този завой наляво. В СДС нямах никакви проблеми нито с ръководството, нито с членовете, нито със симпатизантите. Дори бях лансиран и винаги съм заемал ръководни постове в партията. Бил съм секретар, зам.-председател на областното ръководство, понякога, когато областният лидер Георги Шишков е бил ангажиран, ме е изпращал в София на Национален съвет, т. е. стигал съм до най-високите етажи на партията.

  • Вие ли пожелахте да напуснете синята партия, или някой Ви принуди?

  • Това е лично мое решение. Никой не ми е искал оставката, никой не ме принудил да напусна СДС. Причините, които не са субективни, а обективни, са три. Първата е, че Реформаторският блок (РБ) вече 8 месеца е официално във властта, а нито веднъж партиите в него от Свиленград не можаха да се съберат, камо ли да водят диалог и да решават проблемите на избирателите си. Като организационен секретар на СДС тук, този стил и метод на работа за мен е непонятен. Не е нормално петте партии, които са в коалицията, да не могат да намерят компромисно решение поне веднъж да се срещнат за 8 месеца. Тъй като виждам, че има междуличностни конфликти между лидерите на тези партии, които не се изчистват, а с времето се задълбочават, прецених, че след като не е по силите ми да направя това обединение, по-добре е да си тръгна. Втората причина, която също надделя за вземането на решението ми, е че през тези 8 месеца с ГЕРБ, като коалиционни партньори, също не сме инициирали среща на официално ниво. Това показва, че коалицията между РБ и ГЕРБ на местно ниво не е наред. Би било редно от ГЕРБ да инициират такава среща, но от тях такова предложение не дойде. Това ме навежда на мисълта, че коалицията в Свиленград е като балон, който рано или късно ще се спука. Третата причина е, че тъй като не съществува диалог между партиите, няма как да застана зад избирателите, които гласуваха за Реформаторския блок, и да им помогна. При това положение хората, които са повярвали в нас, остават излъгани и не мога да ги погледна в очите. На 25 октомври са изборите и трябва да накарам тези хора пак да гласуват. Как да стане това, след като те ще ми кажат, че 8 месеца нищо не сме направили за тях.

  • Да оставим настрана Реформаторския блок... Какво пречеше да си останете в СДС, която е самостоятелна партия?

  • СДС в момента, ако се яви на избори като самостоятелна партия, няма никакъв шанс. Формулата, която е измислена в София, да се обединят десните партии в Реформаторски блок, е хубава. Лошото е, че практически в Свиленград тя не проработва. Тук партиите продължават да стоят разединени. РБ в Свиленград се води само на хартия, де факто го няма. Пределно ми е ясно, че ако остана в СДС и партиите от Реформаторския блок се явят на изборите отделно, взаимно ще се унищожим.

  • Как приеха оттеглянето Ви досегашните Ви съратници?

  • Лично аз уведомих областния лидер месец преди това. Изтъкнах същите причини, които казвам и на Вас. Можех да напусна и да се откажа от политиката, но мисля, че имам сили да продължа. Надявам се, че това, което не успях да направя в СДС, ще стане в АБВ.

  • Как попаднахте в АБВ? Как се ориентирахте към тази партия?

  • АБВ досега никога не се е явявала на местни избори. Искам, когато започна с една партия, да започна на чисто и именно това ме привлече. Тези хора, които са в ръководството на АБВ, са изключени от БСП – Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен Петков, Емил Кало, ген. Михо Михов. Може да са били членове на БСП, но са отстранени, т. е. не правя лупинг като Корнелия Нинова - от член на СДС да стана член на БСП. Харесва ми, че това са широкоскроени хора и никой от тях не ми е казал, че след като съм бил член на СДС не ме искат в АБВ.

  • И все пак СДС и АБВ са противоположни партии по идеология, по профил, по вътрешна и външна ориентация...

  • Това е така. Всеки, който се интересува от политика, знае, че СДС е дясноцентристка партия, а АБВ – лявоцентристка, но в случая не разглеждам нещата чисто политически. Допадат ми стилът и методът на работа в АБВ и хората, с които ще работя. Това бе основното да стигна до решението си.

  • Това не влезе ли в противоречие с Вашите идеологически и политически възгледи и принципи?

  • Когато човек взема толкова важни решения, не намесва идеологическите си възгледи. Ние сме прагматични политици и гледаме на практика обединението в Реформаторският блок може ли да се случи, или е само на хартия. След като виждаме, че обективно това не може да стане, вземаме прагматични решения.

  • И все пак човек трябва да има принципи...

  • Това са принципите – не може да гледаш избирателите си в очите и да ги лъжеш. Да им казваш, че досега бяхме в опозиция и няма как да им помогнем и сега 8 месеца във властта пак да не можем да помогнем. Това ме поставя в ролята на лъжец пред собствените избиратели. Няма как да си го простя и не мога да продължавам по този начин да гледам хората в очите и да ги лъжа. Предпочетох да премина от дясно център в ляво център, но да не бъда в качеството на лъжец.

  • Смятате ли, че като председател на АБВ вече в Свиленград ще можете да помогнете на избирателите си? С какво АБВ е по-влиятелна от СДС?

  • По принцип смятам, че на предстоящите избори за АБВ ще гласуват не само ляво ориентирани хора, а и дясно и център ориентирани. Разширяваме палитрата на избирателите си и няма да ги делим, а ще се опитаме да помогнем на всеки един от тях.

  • Очаквате десни избиратели да гласуват за партия, чиито лидери са Георги Първанов и Румен Петков?

  • На местно ниво изборите не са нито за Първанов, нито за Петков, а за личности от Свиленград. С хода си, че АБВ прави свой председател и най-вероятно водач на листата организационния секретар на СДС, показва нестандартния си начин на мислене.

  • Бихте ли внесли яснота - сам ли се предложихте да станете член и председател на АБВ, или някой Ви предложи?

  • Предложиха ми от ръководството на партията. Казаха ми, че в продължение на дълги години са наблюдавали работата ми като организационен секретар на СДС, харесали са стила и метода ми на работа и желаели да работят с мен. Това е като при футбола – наблюдавали са играта ми, харесали са я и са казали, че този футболист подхожда на отбора им и стила им на игра.

  • Ако Ви бяха предложили от някоя друга партия, например от ГЕРБ, БСП, Атака, щяхте ли да се съгласите?

  • Най-вероятно не, но тъй като АБВ е нова партия, започва се на чисто и може да се изгради собствен стил на работа, което ме привлече. Привърженик съм на по-дисциплинирани партии. В случая съгласих се да вляза в АБВ, защото са и парламентарно представени. Харесва ми това, че не са резервната гума нито на ГЕРБ, нито на БСП. Това е партия, която взема самостоятелни решения и изразява собствена позиция по всички въпроси.

  • Имахте ли колебания преди да влезете в АБВ?

  • Поне 40 дни мислех за мотивите „За“ и „Против“. В мен накрая надделяха обективните причини. В Реформаторския блок се чувствах все едно да караш кола с дръпната ръчна спирачка, даваш газ, двигателят се натоварва, но задните гуми не вървят. Имаше фактори, с които не съм се съгласявал да се работи по този начин. СДС е член в РБ и е обречена да работи с останалите партии. Бъдещето е в РБ и няма как да се отдели от него, но аз нямам механизъм как да контролирам останалите лидери от коалицията и да се разбирам с тях. Затова е по-добре да напусна и да дам път на други, които да успеят да затоплят отношенията. Може да са по-кадърни хора от мен.

  • АБВ вече изрази своята позиция. Лично Първанов обяви, че при кандидатура на досегашния кмет Георги Манолов АБВ ще го подкрепи на предстоящите избори. Твърдо ли заставате зад Манолов?

  • Действително Първанов го каза това на конференция в Тополовград преди седмица. АБВ е дисциплинирана партия и мога да заявя категоричната й позиция във връзка с предстоящите избори. АБВ е първата парламентарно представена политическа сила, която е във властта и която официално заявява, че ще подкрепи кандидатурата на Георги Манолов. След разговора ми с г-н Манолов, който проведох на 7 юли, в мен остана убеждението, че той има желание да издигне кандидатурата си като независим кандидат за кмет. Ако в последващ момент Манолов пожелае да си издигне кандидатурата от политическа партия, готови сме да го привлечем.

  • Не е тайна, че лично Вие бяхте един от най-големите критици на Георги Манолов, а сега ще трябва да проведете кампания в негова полза. Как ще се справите с това противоречие?

  • Вярно е, че е имало периоди, в които с Манолов не сме били на едни и същи позиции. Това не е тайна. При избора на подкрепата при нас основно надделяха обективните фактори, които ще повлияят на избирателя, а не отношенията между мен и него. Манолов може да е допуснал някои грешки, но никой не може да отрече, че през годините, когато е бил кмет на Свиленград, е направил много неща, които се виждат – пазара, парка, спортната зала, газопровода, канализацията на кв. Гебран и Гарата, асфалтирал е улици. Всичко това избирателят няма как да не го забележи. А що се отнася до това, че се носят някакви слухове, аз съм адвокат и знам, че в наказателното право има презумция за невиновност, т. е. всеки се счита за невинен до доказване на противното.

  • Вие и досега бяхте адвокат, но позицията Ви беше друга...

  • Като партиен лидер съм длъжен да определям стратегията и тактиката на партията, която да е най-печеливша. Не става въпрос за личностни взаимоотношения. Когато вземам решение, като лидер на АБВ не се ръководя от субективното си мнение към даден човек, а от това кой ще е най-печеливш за партията.

  • Искате да кажете, че критиката Ви досега е била на личностна основа, а не на принципна...

  • След като нямам доказателства на този етап, не мога да твърдя нищо. Това са били някакви мои съмнения. Сега се старая да вземам максимално правилните решения за благото на партията.

  • Не смятате ли, че в Свиленград АБВ е маргинална партия? Тук нямате дори изградена структура.

  • Действително АБВ е нова партия и няма как да има изградена структура, защото се явява за първи път на местни избори. Ще използвам опита си на организационен секретар, който 8 години съм придобил в СДС. Ще се постарая да създам мощна структура в Свиленград и не само на местните избори, а оттук нататък АБВ да има добър резултат. По устава на партията учредително събрание тук трябва да се направи след 2 години.

  • Според Вас колко членове може да събере АБВ в Свиленград?

  • Учудващо, но има интерес към партията. Хората ме срещат и сами споделят, че искат да станат членове, без да съм ги агитирал.

  • Смятате ли да се явите със самостоятелна листа?

  • Да, без да правим коалиции. Ще се опитаме да регистрираме 21 кандидати за общински съветници, т. е. колкото е максималният брой. Колко ще вкараме, ще решат избирателите.

  • Каква е прогнозата Ви?

  • За прогнози не мога да говоря, защото сме нова партия. Ще се постараем поне да бъдем трета политическа сила след мощните партии ГЕРБ и БСП. Да кажа, че още първия път ще ги победим, звучи несериозно.

 

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ