23
Съб, Сеп
5 Нови статии

stefan1111Съжителство е на битово ниво, а робството е литературна метафора
 
Стефан Димитров е на 34 години и е от Свиленград. Завършил е история в ПУ „Паисий Хилендарски“ със степен бакалавър, има и магистърска степен по „Дипломация и международни отношения“. През 2009 г. е приет за редовен докторант в Института по история към БАН и след 4 години е защитил успешно докторската си дисертация на тема „Население и селища в Сакар планина и прилежащия район през ХV – ХVI век“, която е базирана основно на османски документи от този период. По време на докторантурата си изучава османотурски език. Освен това, владее английски, турски и руски език, както и старогръцки и старобългарски. След защитата на докторската си дисертация получава покана и остава да работи като асистент в Института по история към БАН. Същевременно от януари 2013 г. Стефан Димитров работи като уредник в Общинския исторически музей. Свързахме се с него, за да коментира избухналия скандал в образованието през последната седмица:
 
  • Г-н Димитров, много шум се вдигна покрай реформите в образованието, което доведе до оставката на просветния министър проф. Тодор Танев. Как бихте коментирали случващото се?

  • Оставката дойде след пресконференцията на министър Танев, която предизвика публичен дебат относно какъв термин да се употребява в учебното съдържание по История на България за 6 клас за определяне периода, в който българите са били поданици на Османската империя. Получи се недобър контакт между правителство и граждани, вдигна се голям медиен шум, което според мен доведе до тази оставка.

  • Има ли механизъм, по който научната общност може да предотврати опити за изопачаване на историята в учебниците?

  • Да, и това е основната отговорност на учените в България, независимо от коя научна институция са. За всеки един, който направи опит да се отнеме част от българската история, да се манипулира или по някакъв начин да се изопачи, се действа на момента. Специалистите от дадена област веднага изготвят отворени писма или рецензии и се изпращат на тези, които по някакъв начин се опитват да променят историята. Съществуват строги мерки, с които да се защити нашата история.

  • А ефективни ли са?

  • Ефективни са. Досега е имало няколко опита да се манипулира българската история и след реакцията на учените нещата веднага се тушират. Българската историческа наука има много качествени учени, които говорят с факти. Всеки, който е запознат, когато прочете фактите и терминологията, му става ясно, че е направена атака за отнемане на нашето минало. Сега беше публикувано отворено писмо, адресирано до Министерството на образованието и до Комисията по образование и наука в Народното събрание. То бе относно разразилия се скандал с използваните термините в съдържанието на учебниците по история. Искам да се възползвам от случая, за да поздравя колегите за достойната позиция и правилния тон в писмото, в което по перфектен начин са отговорили на абсолютно всички възникнали проблеми, засегнали обществото през последната седмица.

  • Термините османско владичество, турско робство и съжителство действително предизвикаха голям дебат в обществото. Как най-точно можем да наречем онзи момент от нашата история?

  • Както колегите са го дефинирали в писмото, така и моето мнение съвпада с това, че точният термин е османско владичество. Това е академичен термин, който е международно утвърден за описване статута на българите в рамките на Османската империя. Съжителство не е термин, който е адекватен на владичество и е абсурдно да се използва. Той може да се употребява единствено когато става въпрос за взаимодействието в села и градове на битово ниво. Не може да заменя владичество по никакъв начин и никой сериозен изследовател не го използва. Робство е литературна метафора. Има си своите специфики и се използва по-скоро в литературните произведения, за да се покаже по един начин, че душата на българина е робска и не може реално да извършва своите действия. Заради спецификата си с робството не може да бъде описан статутът на цялото българско население. Като изключим вълната на заробване в началото, когато България е завладяна, българите впоследствие са ползвали право на собственост, а роб е бил човек, който е притежавал само своите дрехи на гърба си. Българите са били данъкоплатци, имали са земя, практикували са занаяти, можели са свободно да се придвижват. Това са все права, от които робът е бил лишен. Но „робство“ не е грешка, всеки в общуването може да го използва. Пак държа да отбележа, че правилно е да се нарича османско владичество.

  • Има ли герои от историята, които изобщо не са Ви симпатични и не би Ви харесало да живеете в едно и също време?

  • В историята винаги се търси истината и ние нямаме право на предпочитания. Всеки историк трябва да е обективен и да няма вътрешни положителни или отрицателни нагласи към някоя личност в миналото. Ние сме безпристрастни към всички. Показваме техните положителни и отрицателни черти и предоставяме възможността на читателя да прецени сам.

  • На 19 февруари почитаме паметта на Васил Левски. Какво е основното, което трябва да знаем за него?

  • Биографията на Васил Левски е много добре известна. Знае се от какъв произход е, знае се откъде е, знае се кога е роден. За него се знае всичко с много малко изключения, особено за първата част от живота му. Името Левски е символ на българското националноосвободително движение. Левски е идеята, Левски е човекът, който поставя основата на българското освобождение. Свята личност, която задължително всеки трябва да изучава, да знае. Най-малкото, когато види портрета му, да се сети кой е Левски, кои са неговите идеи. В своето си мислене Левски е изпреварил много времето, в което е живял. Той говори за „чиста и свята република“. Нещо, което се е случило много по-късно. Бил е наясно с начина на управление на съседните държави.

  • Върху какво работите в момента?

  • Работя върху тема, за която в съвременната историография липсва всякаква информация – рударските селища в Тракия и по-скоро в Сакар планина. До момента се знаеше, че най-големите рударски селища са били в района на Самоков, Западна България, Източна Македония, Сърбия, Северна Гърция, но нямаше никаква информация, че тук, в нашия район, също ги е имало. Благодарение на тези документи, които открих, се установиха около 30 – 40 селища в района на Сакар, които са се занимавали с добив, преработка на руда и металообработване. В моята нова студия, която пиша, изследвам проблемите на местното население за етнорелигиозната характеристика, техния социален статут, професионална характеристика и всичко друго, свързано с производството на метал, което е един дълъг процес, изискващ суровини, хора, последствие транспорт и пласирането на пазарите в Османската империя.

  • На какъв етап сте с изследванията? Научихте ли нещо интересно за нашия край?

  • За нашия край има доста интересни факти. Като се започне със земеделието и с това, че местните са се занимавали основно с животновъдство. Тук е имало селища с изключително голямо християнско население. Впоследствие голяма част от това население са рударите. Има предположения в българската историография, че в края на XIII и началото на XIV век тук се заселват саксонски рудари, които да разработват залежите в пределите на Византийската империя. Когато са завладяни от османците, те остават да живеят тук и предават опита си на българското население. Други интересни факти са свързани с развитието на занаятите в този край, които се разделят на няколко професионални групи. Най-голямата и разпространена по нашите земи е тъкачество и шивачество. Това е било много добра основа за развитие на копринарството. Изследванията показват, че другият развит отрасъл е бил производството на храни и напитки. И до ден-днешен сме известни с особеностите на българската кухня. Местното население е имало един богат асортимент от над 20 храни и напитки, които са се произвеждали тук. Свиленград е бил точно на пътя, свързващ Константинопол със Западна Европа. Много търговци са минали оттук, много занаятчии, дипломати са оставили своите впечатления в записките си, които са публикувани и тепърва предстои да изследвам.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА  

izlll1izlllКадри на талантливия свиленградчанин бяха представени на изложба в Будапеща
 
Фоторепортерът на в. „Старият мост“ Христо Русев бе участник в изложба в Будапеща, Унгария. Експозицията събра най-добрите кадри на българските фотожурналисти за изминалата 2015 г. Организатор на събитието е „БГ прес фото“. Над 100 кадри бяха представени в изложбата, сред които имаше и фотоси на нашето момче. Снимките бяха показани в България през септември, когато бяха наградени и най-добрите от тях. Русев тогава грабна приза за най-добър млад фотожурналист. Той получи и още две отличия – второ място в раздела „Фотожурналистика от България“ и трето – във „Фотожурналистика от чужбина“. Тези признания му отредиха място в изложбата в Будапеща. Ето какво разказа Христо след завръщането си от Унгария в интервю за читателите на „Старият мост“:
 
- Христо, миналата седмица бе в Будапеща като участник в българската изложба „Снимка на годината“. С какви впечатления се завърна оттам?
- Завърнах се с мисълта, че... не искам да се връщам в България, ха-ха. И друг път съм имал възможността да бъда в Унгария, но за много кратко. Тази една седмица ми даде шанс да открия един нов свят, където културата е на много високо ниво. Имахме възможността на откриването на изложбата за най-добра фотожурналистика на България за 2015 г. да се срещнем и да бъдем уважени от световни имена във фотографията като Тамаш Сигети. Освен с Тамаш се запознахме и с много други колеги от Унгария, Англия, Русия и българи, живеещи в Будапеща. Изложбата бе открита на 19 януари от Цветан Томчев и ще бъде изложена в Българския културен център до 9 февруари. Имахме едно прекрасно и топло посрещане от нашия културен институт. Бяхме приети от унгарците, от които дори споделиха, че изложбата на „Бг прес фото 2015“ е по-добра и от световните награди по фотография на World Press Photo. Това няма как да не ни радва, след като чуваме такива хубави думи за нашия труд и работата ни през изминалата година. В изложбата тази година участват над 100 образа, запечатали най-важните събитийни моменти от 2015 година. Цветан Томчев сподели на откриването, че там е представен елитът на българската фотожурналистика, а именно наградените с първо място в категория „Фотожурналистика от чубина“ - Георги Кожухаров, първо място в „Единични снимки“ - Цветомир Димов, и Специална награда за „Най-добър млад фотожурналист“ - Христо Русев. Аз се радвам, че с тази изложба ние правим една крачка на България към цивилизования свят и отношението на хората към нас, българите, защото всички знаем какво се говори за нас по Европа! Мисля, че оставихме едно наистина различно послание! Имахме страхотна организация и програма, като се започне със сутрешното кафе, което ни чакаше още преди да се събудим, един бърз план за действие и по цял ден ходене по най-известните музеи и фотографски галерии в Будапеща с историческо значение. Посетихме къщата на фотографията, музея на един от най-великите военни фотографи в световната история, Робърт Капа. Нямам думи да опиша на какво ниво са унгарците... за всяка изложба се прави нова инсталация и галерията се ремонтира, като се преобразява в зависимост от автора и неговата изложба. Ние в България сме свикнали, като видим една бяла зала и хоп, хайде, вижте ни! Имаме си галерия и сме голяма работа...да, ама не!
- Как се запали по фотожурналистиката?
- Запалих се от същия човек, който ме запали и по фотографията, а именно главният редактор на в. „Старият мост“ Николай Колев. Той е главният виновник, разбира се, в добрия смисъл! Първоначално, около две години, снимах само пейзажи, докато Колев започна полека да ме учи на фотожурналистика. Признавам си, изобщо нямах желание да ги снимам всички тези хора, събития от всякакъв тип, защото се притеснявах, че снимките няма да са достатъчно добри за вестника и ще объркам нещата. А и как да ги снимам тези хора, та те много мърдат /смее се/. Е, постепенно тази фотография грабна сърцето ми и оставих всякакъв вид пейзаж. Обичам чрез фотографиите си да говоря, с една снимка да показвам нещата от нашия живот.! Каквото съм искал да кажа, е на снимката, не обичам аз да говоря, а тя сама по себе си. Защото, ако една снимка се нуждае аз да я описвам, значи по-добре да не я правя! Работя като фотожурналист от 6 години за в. „Старият мост“, а вече почти година и за международна фотоагенция «NurPhoto»-Italy.
- През миналата година получи доста награди. Кои са най-ценните за теб?
- Най-ценните награди за мен са най-близките ми хора и моето семейство, които са винаги до мен, защото без тях нямаше как да постигна всички тези успехи!
- Коя е снимката, която най-много си харесваш?
- Не мога да определя коя е снимката, която най-много си харесвам, поради простата причина, че всяка една снимка, която правя, ме е докоснала по един или друг начи и ме е провокирала да я направя. Искам да помагам на хората чрез своите снимки по един или друг начин. Дори една усмивка да успея да подаря на някой, който има нужда от нея, ме прави истински щастлив.
- Моментите в твоята творческа дейност, които дълго ще помниш...
- Моментите са много, но тези, които никога няма да забравя, са, може би, как отсъствах от време на време от часовете в училище, за да снимам. Или как при голямото наводнение в Свиленград през 2012 г. закъсахме с колата, ходехме по тънък лед, затънахме до кръста. Но тогава направих снимката на президента Плевнелиев, еврокомисаря Кристалина Георгиева, Цветан Цветанов в един бетеер, която бе „грабната“ от световните агенции. Тогава Кристалина я сподели в страницата си във Фейсбук и десетки хиляди я харесаха. Друг момент, също толкова откачен, е когато ме оперираха от апендисит през лятото на 2013, а аз на петия ден след операцията отидох да снимам пожар в Сакар. Имам доста хм... любопитни моменти с полицаи, които на официално обществено събитие ми забраняват да ги снимам. Или хора, които искат да ме съдят, че снимам на обществено място, пълен абсурд. И с тези неща се сблъсквам само в България. Интересни и незабравими моменти са тези мои пътувания с дни, без спане и почивка, само на път и снимки... невероятно! Миналата година, когато снимахме репортаж за бедстващите Родопи от свлачища, просто не знаех в кой момент пътят под мен ще се срути или кое дърво ще падне...
- Какво е необходимо да притежава човек, за да успее във фотожурналистиката?
- Първото и най-важно нещо е, че трябва да е поне малко луд, също да търси, да е много запознат с темата, които отразява, да поема рискове и отговорност, да има свой поглед и да се опита да го представи по начин, който да въздейства.
- Имаш ли творчески планове за тази година?
- Да. Имам творчески планове за новата година, но няма да ги издам докрай сега. Обичам да изненадвам света, пък и да е по-интересно. Впрочем, току-що получих покана и ще бъда единственият акредитиран фотожурналист, който ще отразява уникалния спектакъл на фондацията на Енчо Кирязов за децата – таланти от цяла България. Шоуто, в което ще вземат участие световноизвестни звезди на гимнастиката и цирка, ще се състои на 24 февруари в Арена „Армеец“.
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

mirkovvvvvНачалникът на свиленградската митница Юлиян Мирков: Не се предвиждат структурни и кадрови промени
 
Слух, че предстоят драстични уволнения в митницата, упорито се разпространява в Свиленград. Говори се, че вече е готов списъкът с имената на поне 50 нарочени за махане служители. Документът дори бил видян черно на бяло от действащи митничари. Каква е истината, попита „Старият мост“ началника на свиленградската митница Юлиян Мирков.
  • Г-н Мирков, има ли такъв списък?

  • За пореден път в последните няколко месеца се налага да отговарям на въпроси, свързани с разпространявани в Свиленград слухове, интерпретиращи дейността на Митница Свиленград и работата на служителите й. Категорично мога да заявя, че не са изготвяни списъци, които да бъдат представени пред ръководството на агенцията с цел извършване на съкращения или каквито и да било структурни промени.

  • Все пак, предстоят ли структурни и кадрови промени в Митница Свиленград?

  • Отговорът на този въпрос беше ясно даден от ръководството на Агенция „Митници“ по повод на слуховете, които се разпространяваха и в навечерието на местните избори. Считам за важно отново да отбележа, че подхранването и разпространяването на подобен род информация силно демотивира служителите на митницата и вреди на работата им.

Към днешна дата има много по-важни действия, които администрацията е предприела като мерки, резултатите от които са видими и за които следва да говорим и обсъждаме, вместо да коментираме слухове. В предишни наши разговори Ви бях казал, че редовно анализирам резултатите, както от своите действия, така и от действията на служителите, които ръководя. В тази връзка хубаво би било читателите на „Старият мост“ да знаят, например, че въпреки засиления контрол, благодарение на приоритетните инвестиции, които ръководството на Агенция „Митници“ осигурява, както и заради повишената ефективност на работата на личния състав, пропускателната способност на ГКПП Капитан Андрееево се е увеличила. Вашите читатели знаят, че с цел недопускане на миграционен натиск е засилен контролът на входящия тежък трафик, както по отношение на физическия, така и по отношение на рентгеновия контрол. На трасето денонощно функционират две рентгенови системи, през които преминава целият трафик от хладилни камиони. Това стана възможно след реновиране и обособяване на рентгенова площадка, която е единствена по рода си в страната. На изходящото трасе на товарния трафик бяха пуснати в експлоатация два нови кантара, които измерват натоварването в динамичен режим на работа, като вследствие на тази инвестиция и преструктуриране на работата на нашите служители успяхме да достигнем пропускателна възможност от над 500 товарни превозни средства в рамките на 12 часа, т.е. за една работна смяна на митническите служители. Сами разбирате какъв огромен обем от работа представлява обработката на повече от 1000 превозни средства в рамките на 24 часа, и то само в едната от двете посоки на движение.
  • Приключва обучението на новоназначените служители след последния конкурс. Кога ще заемат работните си места и на какви позиции ще бъдат разпределени?

  • Веднага след като положат успешно финалния изпит в Националния учебен център на Агенция „Митници“ на 25 и 26 ноември, 16 новоназначени след предпоследния конкурс служители ще преминат и през вече проверения и доказано работещ модел на практическо обучение и въвеждане в работната среда на Митнически пункт Капитан Андреево. Те отново ще бъдат прикрепени към така наречените наставници, които вече имат опит с работата с предишните новоназначени служители. Опитът показа, че това е един работещ модел, който даде добри резултати и затова отново ще бъде приложен. Обучават се още петима нови, но те ще започнат работа идната година.

  • Какъв е общият брой на новопостъпилите служители?

  • Всички виждат, че митническата администрация е една отворена система за млади и добре образовани хора, които имат желание за професионална реализация като митнически инспектори. Само за тази година над 30 са новопостъпилите след конкурс.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

Иван Иванов (б. ред. името е сменено по негово желание) е граничен полицай в ГПУ-Свиленград. Той работи в системата от почти 10 г. и един от участниците в простеста на служителите в МВР. Ето какво каза за читателите на в. Старият мост:
 
  • Г-н Иванов, участвахте в протеста на полицаите в Свиленград и в София. Защо се включихте?

  • Защото смятам отношението към мен за несправедливо и като всеки гражданин, обект на несправедливо отношение, използвах най-демократичната форма, а именно протеста. Напрежението в МВР се натрупва от години, постоянно се демонстрира сила, а демотивацията някак си става ежедневие.

  • Говори се, че полицаите, участвали в протеста, ще бъдат отстранени от работа. Не се ли страхувате от уволнение?

  • Ако се страхувахме нямаше да сме на улицата, точно защото не ни е страх излязохме, за да се борим. Всеки си носи рапорта за напускане в задния джоб, някои вече го пуснаха под въздействието на емоциите, но ние не смятаме да отстъпваме от исканията си. Ще се борим дори и за тези, затиснати зад бюрата колеги, които следят протеста от медиите.

  • Вие самият смятате ли да подадете рапорт за напускане?

  • Да, ако бюджетът в този му вид се приеме. При това, ще напусна не само аз, а и много от моите колеги. Лично аз, ако не се удовлетворят исканията ни, смятам да емигрирам в чужбина. Все още обаче не съм решил в коя държава.

  • Мнозина споделиха мнението, че исканията ви не са справедливи. А според вас?

  • Българинът е готов да застане срещу всеки, който се бори за по-добър живот, вместо да застане до него. Сещам се за една приказка, как уловил златната рибка и пожелал две неща - да умре на комшията кравата, и да умре неговата крава, за да няма от кого комшията да си купи мляко. Такава ни е народопсихологията, да не обичаме хората, които се борят за правата си, до там, че не забелязваме как и нашите права не се спазват.

  • Какво възнаграждение получавате?

  • Основната заплата на всички служители е около 650 лв., като към нея се добавят пари за храна, прослужено време (стаж) и т. н. Последния месец взех 890 лв.

  • Защо, въпреки че правителството оттегли предложението си за орязване на социалните придобивки, протестите продължават?

  • Защото, въпреки че правителството ни обеща някои неща след протеста, който проведохме лятото, то ни излъга. Подозираме, че и сега ще ни излъже. Имахме една декларация от министър Румяна Бъчварова, в която твърди, че тези неща няма да се пипат, а стана точно обратното. Освен това такива решения се взимат след обсъждане на Тристранния съвет, страна от който е нашият синдикат. Това решение се взе под масата, в последния час на последния работен ден. Като добавите това, че правителството не може да оттегли предложението си, защото това пак е незаконно разбирате защо продължаваме. Предложението може да се оттегли едва след първото четене, веднъж постъпило предложението няма законен начин да бъде върнато. Очевидно или ни лъжат, или не познават закона.

  • Някои подозират, че с протестите се цели дестабилизиране на страната и че едва ли не ви използват за държавен преврат...

  • Дестабилизиране на държавата може да стане единствено, ако промените се запазят, ще последват масови оставки и не само в МВР, а по-масовите ще са в МО (Министерството на отбраната). На работа ще останат само служителите, които не разчитат на заплата и са корумпирани, или тези, за които народа казва, че освен полицай от него нищо друго не става. Далече сме от идея за преврати и сваляне на правителства.

  • С какво работата на полицаите е по-тежка от тази на другите професии?

  • Мога да ви дам пример с верижната катастрофа в тунела, там бяха полицаите. Нощно време трима полицаи задържат група от над 50 души, както каза министърката „в добра спортна форма и доста агресивни“. Знаете, че България е страна с много празници, в които се почива. За полицаите няма почивка, те са на работа денонощно. Няма как да се сравнява трудът на полицая с този на някой, който работи зад бюро.

  • МВР действително се нуждае от реформи. Какви според Вас трябва да са те?

  • Ние никога не сме били против реформите, само че това да намаляваш заплати не е реформа. За да ви го онагледя - в МВР има под 19 000 полицаи, които работят на терен, не е нормално администрацията да е повече от работещите навън. За всяка една реформа е нужен бюджет, в случая орязването на заплатите не се припокрива с това. Както чух на протеста, в МВР поръчките са доста раздути, например един кубик дърва се предлага на гражданите за 60 лв., а в МВР бил 95 лв... ако министър Горанов иска да спести от бюджета, може да започне от това.

  • Говори се, че гранични полицаи са замесени в трафика на имигранти... Вярно ли е това?

  • През годините има колеги, които са били подведени под отговорност за трафик на хора, някои дори лежаха в затвора, доколкото ми е известно. Корупцията е навсякъде и не е произведена в България. Въпрос на желание от страна на държавата е да се справи с нея. Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

ianЦърквата не е НАП. Чудеса се случват, трябва само да се научим да разчитаме знаците, изпратени ни от Господ
 
  • Архимадрит Януарий, от началото на тази година храмът в кв. Гарата, в който служиш, има страница в социалната мрежа „Фейсбук“. Как ти дойде идеята и мислиш ли, че по този начин повече хора ще проявят интерес към църковните дела?

     

  • Идеята не е моя. Страницата я поддържа един мой събрат от Шипченския манастир – монах Автоном Шипченски, тъй като съм скаран с техниката. Той ми предложи да направи страница на храма във „Фейсбук“. Когато се случат някакви събития, аз пиша на хартиен носител, давам да го напечатат на компютър и да му го пратят по електронен път. Младите хора не виждат необходимостта да ходят на църква, не знам защо. Може би всеки си има обяснение за себе си. Прави ми впечатление обаче, че откакто страницата е отворена, има хиляди гледания на отделни събития. Имам един приятел от Свиленград, който не влиза в църква, но постоянно следи по Интернет какви събития стават в храма. Аз съм сигурен, че ако Христовите ученици бяха по наше време, и те щяха да използват този прозорец към света – Интернет, за да проповядват словото Божие. Мисля, че в наше време е необходимост да се използва Интернет, за да може словото Божие да достигне до все повече и повече човешки сърца.

  • В Свиленград си от преди малко повече от година. Какво е впечатлението ти от хората тук?

  • Местните хора са прекрасни и изключително топли. Разбрах това още първия ден, когато дойдох в Свиленград. Прави ми впечатление обаче, че хората все повече вървят към потребителския начин на живот и загърбват духовността. Тук е моментът да кажа, че ние – църквата, обществениците на Свиленград и всички онези, които са свързани с училищното, църковното, читалищното дело, имаме трудната и огромна отговорност, както има един термин във Фейсбук „сръчкване“, да ръчкаме хората и постоянно да ги държим в такова състояние, че да им напомняме, че българският дух е жив. Нека не забравят, че благодарение на православната църква ние съществуваме и благодарение на този дух от позицията на историческото време сме преодолели хиляди тежки моменти, които не са ни затрили като народ. Нека не забравяме, че когато главите на нашите предци бяха рязани под ятагана, те не предаваха своята вяра, завещана от родителите им.

  • Прави впечатление, че в много населени места в България в ритуала на Йордановден не допуснаха да участват непокръстени. Защо в Свиленград това се игнорира?

  • Най-напред искам накратко да обясня какво честваме на Богоявление. Отбелязваме едно събитие, свързано с живота на Исус Христос, който се кръщава в река Йордан от Йоан Кръстител. Тогава се разкрива триединството на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, в който ние, православните християни, вярваме. Влиза Христос, който е второто лице на Светата Троица, да се кръсти и от небето се чува гласът на Бог Отец, който казва: „Това е моят възлюбен син, върху когото е моето благословение“, и слиза върху главата му под формата на гълъб Светият Дух. Това е единственото отявлено явяване на трите лица на Светата Троица пред човечеството. След това в традицията на църквата се въвежда обичаят по потапянето на кръста, за да може да се освети водното естество, подобно като река Йордан. Непосредствено преди самия ритуал се прави Велик Богоявленски водосвет. След това чак се хвърля кръстът във водата. Наистина в Свиленград се получи едно изкушение на самия празник Богоявление. Струва ми се, наблюдавайки, че хората не отдават толкова голямо значение на самия ритуал, а всички се събират да гледат театрална постановка, едно голямо шоу по хвърляне на кръста. Само по себе си това няма нищо лошо, но преди всичко ние трябва да се замислим какво правим, какво извършваме, в какво вярваме. Недопустимо е някой, който няма отношение към Господ, Исус Христос и към православната църква, да влезе във водата и да извади кръста. Получава се едно недоразумение. Защо? Защото даденият човек не е кръстен, той не е член на обществото на Христовата църква и няма логика той да влезе и да извади кръста. Не говоря само за Свиленград, а изобщо.

  • Мислиш ли, че богоявленският ритуал се комерсиализира?

  • Да, така е. Знаем, че има традиция победителят да получи парично поощрение. За съжаление, при някои от участниците парите са основната причина да скочат във водата. За мен това е изключително грозно. Преди всичко ние се молим на Бог да ни дари физическо и духовно здраве и трябва да сме му благодарни за това. Всичко останало Господ ще го подреди според нашите необходимости. Изведнъж благодатта Божия се опитваме да я закупим с пари. Това е невъзможно и всички тези, които скачат за пари, трябва да знаят, че е пагубно. Не може да продължава така. Трябва да се въведат правила, които да задължат участниците в ритуала да са покръстени.

  • Освен храма на Гарата обслужваш и някои села. Успяваш ли да смогнеш, или има нужда от още свещеници тук?

  • Според мен има нужда, но районът е труден. Ако дойдат други свещеници, трябва финансово да се издържат. Институцията ще им дава заплати, но, повярвай ми, те са крайно недостатъчни. За да има още свещеници тук, е необходим финасов ресурс, който в момента го няма. В Свиленградска духовна околия сме само 6 свещеници. Аз лично обслужвам селата Ламбух, където навремето е имало голям манастир, но от него е останала само църквата, Вълче поле, Камилски дол. Обслужвам и град Маджарово, където обаче няма църква. В момента правим проект и се надявам с Божията помощ да започнем строителството на храм. Обслужвам селата Сеноклас, което е над Маджарово, Бориславци, Малки Воден, където църквата на времето е била превърната в обор. Вътре в нея нищо няма, всичко е изкъртено. В нея са живели магарета. Била е превърната в сеновал. Преди 2 – 3 г. отец Георги от църквата „Живоприемний източник“ в Гебран издействал да се сложи дограма и да се направи покривът. Мога да обиколя тези райони само веднъж месечно, и то, ако климатичните условия позволяват. Истината е, че няма свещеници.

  • Защо няма?

  • Защото не са платени. Един свещеник взема минимална заплата. Ако той трябва да се грижи за семейството си, средствата са крайно недостатъчни. Колкото и да не искам да акцентирам върху парите, идва един момент, когато трябва да си платиш хляба в магазина, тока и телефона. Да купиш на децата си храна, да ги облечеш, да ги заведеш на училище. Аз съм монах, нямам деца, моето семейство е църквата. Но има свещеници, които имат семейство и не могат да го издържат с минимална заплата.

  • Каква е тенденцията при кръщенета, венчавки и опела?

  • Смъртността, както в цяла България, в Свиленград е доста завишена. За моята енория на Гарата през 2015 г. са починали около 20 души. С точност не мога да кажа, защото за повече от половината от тях не са потърсили свещеник да бъдат опети и да бъдат изпратени по християнския начин. Според мен, това е поколението на атеизма.

  • А дали пък близките им просто не могат да си позволят опело от финансова гледна точка, а не атеистична?

  • Опелото струва 35 лв. и 15 лв. такса за камбана, която се внася в църковната каса. Свещеникът може да направи опелото и без да му се плати. Никога не бих върнал някого, ако ми каже, че нямам пари, но иска покойникът да бъде опят. Хора, разберете... църквата не е НАП. Ако това е насадено от някого, е груба грешка. Наистина има такси, които трябва да се платят и от тях се издържа институцията, но при невъзмоност за плащане ритуалът може да се извърши безплатно. Така че липсата на пари не е причина да не повикаш свещеник да дойде да се помоли за душата на починалия и да го изпрати с молитва. При мен миналата година е имало 10 кръщенета и едно бракосъчетание.

  • Освен от таксите, откъде другаде се издържа църквата?

  • Има много хора, които даряват на църквата. Оказва се, че най-големите благодетели са обикновените хора, които отделят от залъка си. Има и хора обаче с възможности, които наистина правят благодеяние към църквата. Имената на всички тях ще бъдат записани не от земни хора, а на небето. Да дариш дадена сума означава, че дълбоко в себе си имаш искрицата, пламъчето на вярата, дори и да не го показваш със силно изразени религиозни чувства.

  • Когато дойде от Шипченския манастир, донесе със себе си мощи на светци. Колко светини и на кои светци в момента се съхраняват в храма?

  • В Шипченския манастир бях 10 години. Допреди това в него се е съхранявала частица единствено от мощите на Св. Александър Невски, пратена от Светия синод на Руската православна църква. Всички мощи, които в момента са в манастира, съм ги донесъл аз от различни краища на света. По-голямата част са от Рим, едната част - от Светите земи, а други са ми подарени от различни свещенослужители, които са ги взели от различни краища на света. Когато придобивах тези мощи, съм оставял в Шипченския манастир и съм отделял една частица от тях, която остава и се движи с мен. Имам мощи на 27 светии – Св. Ана (майката на Света Богородица); на Св. Димитър Солунски; Св. Теодор Стратилат и на Св. Теодор Тирон, които са били велики войни; Св Пантелеймон, Св. Георги. Имаме на различни мъченици от Светите земи, от манастира на Св. Сава, който е близко до Витлеем, от манастира на Св. Герасим Йордански... това са мъченици, които не са предали вярата си и са били убити заради това. Имаме мощи на Св. Елефтерий, Св. Варвара, пред която православните християни се молят тя да се застъпва пред Божия престол Господ да не ни изпрати внезапна смърт и да си отидем неподготвени от този свят. Имаме миро от мощите на Св. Николай Мирликийски, донесени от италианския град Бари и подарени ми от епископ Инокентий. Имаме мощи и на Св. Януарий, моят небесен покровител, чиито мощи и част от кръвта му се пазят в Неапол. На празника на светеца кръвта, която по принцип е в сухо състояние, се втечнява. Всеки може да дойде, да се докосне и помоли пред тези мощи.

  • Доста ремонти бяха направени през 2015 г. на храма в кв. Гарата. Какви са плановете ти за 2016 г.?

  • Плановете са много. Иска ми се да успеем да довършим фасадата и да направя пода, който да е с гранитни фигури. През февруари предстои цялостно изографисване на храма. Надявам се да изпълня идеите си, но, колкото и клиширано да звучи, всичко е „Божа работа“. Аз поех църква, която беше сградово в трагично състояние. Бог със своя божествен промисъл предвиди и се случиха чудеса да ремонтираме храма. Аз не знам как стана, Бог знае. Те са факт обаче. И ако някой ми каже, че няма чудеса, мога да му кажа, че греши. Чудеса се случват, трябва само да се научим да разчитаме знаците, изпратени ни от Господ.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

Ianykov29-годишният управник на любимецкото село Лозен - Христо Янъков, е най-младият кмет в област Хасково. Той бе издигнат от ПП ГЕРБ и спечели изборите след балотаж. За него гласуваха 209 души от селото, а за опонента му – 81. Христо е завършил „Педагогика на обучението по музика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. В момента е трети курс студент в „Университета по библиотекознание и информационни технологии“-София, специалност „Информационни фондове на културно-историческото наследство“. От 2008 г. е секретар на НЧ „Просвета-1925“ - Лозен, а от 2010 г. - председател на Организационния комитет на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ и уредник на Етнографски музей-Лозен. Ето какво сподели Христо за читателите на в .„Старият мост“:
 
  • Христо, ти си най-младият кмет в област Хасково. Не смяташ ли, че си твърде млад за тази длъжност?

  • Млад съм, да! Но смятам, че имам натрупан достатъчно управленски опит, за да заемам длъжността. Не е важно на колко си години, а какви качества притежаваш и дали си открил своя път в живота.

  • Къде успя да натрупаш управленския си опит?

  • Професионалния си път започнах като секретар на читалището в Лозен, след което учредихме етнографския музей в селото, създадох и Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“, който се утвърди като един от най-големите фолклорни фестивали в нашия регион. За 6-те години на съществуване на фестивала на неговата сцена са се изявили над 6000 изпълнители от цялата страна. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на културата. Рабатата ми в лозенското читалище (през всичките години, както аз, така и моите приятели и съмишленици работим на доброволни начала) откри за мен един нов свят, който не познавах до този момент – светът на изгубеното Лозен, на богатото нематериално културно наследство на селото. В тази насока аз и моите приятели от читалището постигнахме много през годините. Освен откриването на етнографския музей в селото и националния фолклорен фестивал, който споменах по-горе, за периода от 2008 до днес ние успяхме да заснемем два документални филма за две национални телевизии, посветени на обичая Ирминден, който представя обредното приготвяне на подници в селото – най-отличителния елемент на локалното духовно наследство. Реализирахме редица проекти, пак в тази насока, няма да изброявам, за да не отегча читателя. Възродихме интереса и към културно-историческото наследство на селото и района – организирахме съвместно с Националния археологически институт с музей към БАН изложба, посветена на Светилището на Тракийския конник при с. Лозен - едно от четирите най-големи, открити досега в римската провинция Тракия. Благодарение на изложбата най-отличителните паметници, открити в Лозен преди повече от 100 години, отново се завърнаха в селото и жителите имаха възможността да се докоснат до това, което сме дали на историята.

  • На балотажа за теб гласуваха 209 избиратели, а за опонента ти Ангел Гинев – 81. Как успя да спечелиш доверието на своите съселяни?

  • Винаги съм работил в обществен план и може би точно това е бил скритият ми коз, ако мога така да се изразя, с който спечелих доверието на хората.

  • Какво включва програмата ти за развитието на Лозен?

  • Наясно съм с проблемите на селото. Все пак живея тук откакто се помня. През този мандат е предвидено в Лозен да се реализират редица проекти, свързани както с инфраструктурата, така и с развитието и обогатяването на културния живот на селото. Проекти, свързани с популяризирането на селото и превръщането му в една привлекателна дестинация за развитие на културен и селски туризъм. На първо време, най-належащо е да се поднови водопроводът на селото, защото водата, която пием сега, не става дори за битови нужди, а плащаме най-скъпата вода в България. Предвидено е ремонт и рехабилитация на уличната мрежа – ще бъдат асфалтирани изцяло 3 – 4 улици и ще бъдат изградени тротоари към тях. Ще бъдат също така ремонтирани изцяло тротоарите по главната улица на селото. Предвиден е проект за реконструкция и ремонт на читалището, чиято сграда е в окаяно състояние. Ще бъде реставрирана църквата „Св. Димитър“ в селото, която също има вопиюща нужда от ремон. Предстои да бъде ремонтирана цялостно детската градина в Лозен и тя да заработи с пълен капацитет. Това означава, че ще бъдат разкрити още 3 групи, което от своя страна ще разкрие нови работни места в селото. За информация на читателите в момента детската градина в Лозен работи само с една група. Ще бъдат предприети мерки за развитието на Етнографския музей в селото и неговото разширяване, като в това число е заложено и откриването на нови постоянни изложби. Всичко, което изредих досега, няма как да се случи без подкрепата на кмета на Община Любимец – Анастас Анастасов, и цялата общинска администрация. Аз вярвам, че нещата в Лозен ще се случат, защото през годините г-н Анастасов доказа, че работи и за малките населени места в нашата община. Едва ли има лозенец, който е забравил 12-те години на разруха и упадък по време на предшественика на г-н Анастасов. Тогава, когато и малкото асфалтирани улици в Лозен бяха разбити от преминаващите тежкотоварни камиони от действащата кариера край селото. Може би някои от читателите ще ме обвинят в пристрастност, но фактите са такива! През този период не е реализиран нито един проект за селото. Факт е, че през изминалия мандат 2011 – 2015 г. нещата в Лозен започнаха да се случват, защото има воля за разрешаването на проблемите от общинското ръководство и има желание за работа. Ето защо аз съм обнадежден и вярвам, че заложените проекти ще бъдат реализирани и след четири години Лозен ще бъде променен към по-добро!

  • С какво си се заел сега?

  • В момента сме предприели мерки за спешен ремонт на църквата в селото, както и дейности по облагородяване на прилежащото пространство. Храмът ще бъде отворен всяка неделя и на големите християнски празници, дори при липса на свещеник. Всички ремонтни дейности към момента се извършват на доброволен принцип, с дарения и подкрепата на общинското ръководство. Нещото, което лично на мен ми направи впечатление, е, че хората в Лозен могат да бъдат обединени, да се грижат сами за селото си и да си помагат.

  • Какво кара един 29-годишен човек да живее на село, било то и като кмет, когато може да има хубава работа в града?

  • Въпросът за хубавата работа е въпрос по-скоро на гледна точка. Аз мисля, че имам хубава работа и в Лозен, било то като кмет или секретар на читалището. Вярно е, че градът предоставя много възможности за развитие, но според мен човек се чувства най-добре в родния си край. Камъкът си тежи на мястото!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

mirkooooooovМонтират се два нови кантара на изходящо трасе „Товарни автомобили“, което ще увеличи пропускателната способност с 30 процента
 
- Г-н Мирков, изминаха 6 месеца от разбиването на контрабандния канал с цигари на ГКПП Капитан Андреево, бяха извършени структурни и кадрови промени, каква е ситуацията в момента с незаконния трафик на акцизни стоки?
- Към настоящия момент е създадена много добра организация на работа и взаимодействие с колегите от Република Турция и възможностите за създаване и експлоатиране на такъв вид канал за трафик на цигари на практика са минимизирани, дори, бих казал, и елиминирани.
- Може ли да кажете, че водите успешна битка с трафикантите?
- Все още проблемна остава дребната контрабанда, извършвана от лица от пограничния район, но анализите показват, че дори този вид трафик на цигари е драстично намалял. Това е резултат от засиления контрол, който митническите инспектори осъществяват. Смятам, че за последните четири месеца беше свършена много работа в това отношение и съм категоричен, че ще продължаваме да работим в тази посока.
- Носи се усилено слух в Свиленград, че лидерът на ГЕРБ тук Иван Андреев, който е и кандидат за кмет, е заловен с 20 стека цигари на пункта. Вярно ли е това?
- Не коментирам слухове и не бих искал митницата като институция да става част от предизборната борба, но за да бъда коректен, ще отговоря на въпроса ви така: В Митница Свиленград няма данни за извършено от г-н Андреев нарушение на митническото законодателство.
- Стават ли по-изобретателни контрабандистите? Кои са най-невероятните места, където се крият цигари, например?
- Ежедневно нашите служители пресичат все по-нестандартни опити за трафик. Укрити стоки се намират на всевъзможни места, както в превозните средства, така и в самите лица.
- Отново има опашки от тирове пред пункта, въпреки разширението му. Какви са причините за задръстванията сега?
- Причините за създаването на опашки на излизане от Република България са няколко. В комбинация те водят до струпването на голям брой товарни превозни средства в подхода към пункта и на самата магистрала. От една страна, цикличността в движението в двете посоки, от друга страна, завършващите в момента строително – ремонтни дейности, както и в някои случаи неработоспособността на системите са част от причините за тези натрупвания на превозни средства. Важно е да се отбележи, че в момента ръководството на Агенция „Митници“ изключително активно работи за повишаване на пропускателната способност на пункта. Една от мерките, която вече се изпълнява, е монтирането и пускането в експлоатация на два нови кантара на изходящо трасе „Товарни автомобили“ и създаването на още две работни места. Това ще увеличи пропускателната способност с около 30 %.
- Повече от месец вече пунктът е без началник. Докога ще продължи това положение?
- В момента се обсъждат няколко варианта за избор на нов началник на пункта. Това е най-големият сухопътен пункт в Европа и отговорностите на него са изключително сериозни. Затова считам, че не бива да се прибързва и трябва да се направи възможно най-добрият мотивиран и обоснован избор.
- Наскоро извършихте кадрови рокади в митническите смени. С каква цел ги правите и ще продължи ли тази практика и занапред?
- Направените в смените промени целят да се създаде банка от служители, които да могат да са взаимозаменяеми и да бъдат натоварвани с по-широк кръг и по-големи отговорности при решаването на ежедневно възникващите казуси.
- Постъпват ли при Вас сигнали за корупционни действия на ваши служители? Смятате ли, че вземането на подкупи е отминала практика?
- При мен не са постъпвали сигнали, но смятам, че има какво да се желае в това отношение. Категоричен съм, че към всеки служител, осъществяващ по един или друг начин нерегламентирани или незаконосъобразни действия, ще се подхожда без никакъв компромис.
- Как се справят новите митничари, които след конкурс наскоро започнаха работа? Има ли напасване между младите и старите служители?
- С цел въвеждане в работната среда на служителите, които наскоро преминаха успешно през седеммесечен курс на обучение, с моя заповед бяха определени наставници на новите служители. Смятам, че това, като обучение в практическа среда, беше изключително полезно за тях. От 1 октомври всеки един от тях започва да работи без наставника си, именно защото вече има нужното сработване между служителите в смяната.
- Вие сте от София, докога мислите, че ще бъдете командирован тук като началник на митницата?
- Аз съм назначен на постоянна длъжност като началник на митница Свиленград, а не съм командирован. Престоят ми тук е за неопределено време и аз ще изпълнявам своите задължения докогато е необходимо.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ