25
Вт, Юли
3 Нови статии

ianЦърквата не е НАП. Чудеса се случват, трябва само да се научим да разчитаме знаците, изпратени ни от Господ
 
  • Архимадрит Януарий, от началото на тази година храмът в кв. Гарата, в който служиш, има страница в социалната мрежа „Фейсбук“. Как ти дойде идеята и мислиш ли, че по този начин повече хора ще проявят интерес към църковните дела?

     

  • Идеята не е моя. Страницата я поддържа един мой събрат от Шипченския манастир – монах Автоном Шипченски, тъй като съм скаран с техниката. Той ми предложи да направи страница на храма във „Фейсбук“. Когато се случат някакви събития, аз пиша на хартиен носител, давам да го напечатат на компютър и да му го пратят по електронен път. Младите хора не виждат необходимостта да ходят на църква, не знам защо. Може би всеки си има обяснение за себе си. Прави ми впечатление обаче, че откакто страницата е отворена, има хиляди гледания на отделни събития. Имам един приятел от Свиленград, който не влиза в църква, но постоянно следи по Интернет какви събития стават в храма. Аз съм сигурен, че ако Христовите ученици бяха по наше време, и те щяха да използват този прозорец към света – Интернет, за да проповядват словото Божие. Мисля, че в наше време е необходимост да се използва Интернет, за да може словото Божие да достигне до все повече и повече човешки сърца.

  • В Свиленград си от преди малко повече от година. Какво е впечатлението ти от хората тук?

  • Местните хора са прекрасни и изключително топли. Разбрах това още първия ден, когато дойдох в Свиленград. Прави ми впечатление обаче, че хората все повече вървят към потребителския начин на живот и загърбват духовността. Тук е моментът да кажа, че ние – църквата, обществениците на Свиленград и всички онези, които са свързани с училищното, църковното, читалищното дело, имаме трудната и огромна отговорност, както има един термин във Фейсбук „сръчкване“, да ръчкаме хората и постоянно да ги държим в такова състояние, че да им напомняме, че българският дух е жив. Нека не забравят, че благодарение на православната църква ние съществуваме и благодарение на този дух от позицията на историческото време сме преодолели хиляди тежки моменти, които не са ни затрили като народ. Нека не забравяме, че когато главите на нашите предци бяха рязани под ятагана, те не предаваха своята вяра, завещана от родителите им.

  • Прави впечатление, че в много населени места в България в ритуала на Йордановден не допуснаха да участват непокръстени. Защо в Свиленград това се игнорира?

  • Най-напред искам накратко да обясня какво честваме на Богоявление. Отбелязваме едно събитие, свързано с живота на Исус Христос, който се кръщава в река Йордан от Йоан Кръстител. Тогава се разкрива триединството на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, в който ние, православните християни, вярваме. Влиза Христос, който е второто лице на Светата Троица, да се кръсти и от небето се чува гласът на Бог Отец, който казва: „Това е моят възлюбен син, върху когото е моето благословение“, и слиза върху главата му под формата на гълъб Светият Дух. Това е единственото отявлено явяване на трите лица на Светата Троица пред човечеството. След това в традицията на църквата се въвежда обичаят по потапянето на кръста, за да може да се освети водното естество, подобно като река Йордан. Непосредствено преди самия ритуал се прави Велик Богоявленски водосвет. След това чак се хвърля кръстът във водата. Наистина в Свиленград се получи едно изкушение на самия празник Богоявление. Струва ми се, наблюдавайки, че хората не отдават толкова голямо значение на самия ритуал, а всички се събират да гледат театрална постановка, едно голямо шоу по хвърляне на кръста. Само по себе си това няма нищо лошо, но преди всичко ние трябва да се замислим какво правим, какво извършваме, в какво вярваме. Недопустимо е някой, който няма отношение към Господ, Исус Христос и към православната църква, да влезе във водата и да извади кръста. Получава се едно недоразумение. Защо? Защото даденият човек не е кръстен, той не е член на обществото на Христовата църква и няма логика той да влезе и да извади кръста. Не говоря само за Свиленград, а изобщо.

  • Мислиш ли, че богоявленският ритуал се комерсиализира?

  • Да, така е. Знаем, че има традиция победителят да получи парично поощрение. За съжаление, при някои от участниците парите са основната причина да скочат във водата. За мен това е изключително грозно. Преди всичко ние се молим на Бог да ни дари физическо и духовно здраве и трябва да сме му благодарни за това. Всичко останало Господ ще го подреди според нашите необходимости. Изведнъж благодатта Божия се опитваме да я закупим с пари. Това е невъзможно и всички тези, които скачат за пари, трябва да знаят, че е пагубно. Не може да продължава така. Трябва да се въведат правила, които да задължат участниците в ритуала да са покръстени.

  • Освен храма на Гарата обслужваш и някои села. Успяваш ли да смогнеш, или има нужда от още свещеници тук?

  • Според мен има нужда, но районът е труден. Ако дойдат други свещеници, трябва финансово да се издържат. Институцията ще им дава заплати, но, повярвай ми, те са крайно недостатъчни. За да има още свещеници тук, е необходим финасов ресурс, който в момента го няма. В Свиленградска духовна околия сме само 6 свещеници. Аз лично обслужвам селата Ламбух, където навремето е имало голям манастир, но от него е останала само църквата, Вълче поле, Камилски дол. Обслужвам и град Маджарово, където обаче няма църква. В момента правим проект и се надявам с Божията помощ да започнем строителството на храм. Обслужвам селата Сеноклас, което е над Маджарово, Бориславци, Малки Воден, където църквата на времето е била превърната в обор. Вътре в нея нищо няма, всичко е изкъртено. В нея са живели магарета. Била е превърната в сеновал. Преди 2 – 3 г. отец Георги от църквата „Живоприемний източник“ в Гебран издействал да се сложи дограма и да се направи покривът. Мога да обиколя тези райони само веднъж месечно, и то, ако климатичните условия позволяват. Истината е, че няма свещеници.

  • Защо няма?

  • Защото не са платени. Един свещеник взема минимална заплата. Ако той трябва да се грижи за семейството си, средствата са крайно недостатъчни. Колкото и да не искам да акцентирам върху парите, идва един момент, когато трябва да си платиш хляба в магазина, тока и телефона. Да купиш на децата си храна, да ги облечеш, да ги заведеш на училище. Аз съм монах, нямам деца, моето семейство е църквата. Но има свещеници, които имат семейство и не могат да го издържат с минимална заплата.

  • Каква е тенденцията при кръщенета, венчавки и опела?

  • Смъртността, както в цяла България, в Свиленград е доста завишена. За моята енория на Гарата през 2015 г. са починали около 20 души. С точност не мога да кажа, защото за повече от половината от тях не са потърсили свещеник да бъдат опети и да бъдат изпратени по християнския начин. Според мен, това е поколението на атеизма.

  • А дали пък близките им просто не могат да си позволят опело от финансова гледна точка, а не атеистична?

  • Опелото струва 35 лв. и 15 лв. такса за камбана, която се внася в църковната каса. Свещеникът може да направи опелото и без да му се плати. Никога не бих върнал някого, ако ми каже, че нямам пари, но иска покойникът да бъде опят. Хора, разберете... църквата не е НАП. Ако това е насадено от някого, е груба грешка. Наистина има такси, които трябва да се платят и от тях се издържа институцията, но при невъзмоност за плащане ритуалът може да се извърши безплатно. Така че липсата на пари не е причина да не повикаш свещеник да дойде да се помоли за душата на починалия и да го изпрати с молитва. При мен миналата година е имало 10 кръщенета и едно бракосъчетание.

  • Освен от таксите, откъде другаде се издържа църквата?

  • Има много хора, които даряват на църквата. Оказва се, че най-големите благодетели са обикновените хора, които отделят от залъка си. Има и хора обаче с възможности, които наистина правят благодеяние към църквата. Имената на всички тях ще бъдат записани не от земни хора, а на небето. Да дариш дадена сума означава, че дълбоко в себе си имаш искрицата, пламъчето на вярата, дори и да не го показваш със силно изразени религиозни чувства.

  • Когато дойде от Шипченския манастир, донесе със себе си мощи на светци. Колко светини и на кои светци в момента се съхраняват в храма?

  • В Шипченския манастир бях 10 години. Допреди това в него се е съхранявала частица единствено от мощите на Св. Александър Невски, пратена от Светия синод на Руската православна църква. Всички мощи, които в момента са в манастира, съм ги донесъл аз от различни краища на света. По-голямата част са от Рим, едната част - от Светите земи, а други са ми подарени от различни свещенослужители, които са ги взели от различни краища на света. Когато придобивах тези мощи, съм оставял в Шипченския манастир и съм отделял една частица от тях, която остава и се движи с мен. Имам мощи на 27 светии – Св. Ана (майката на Света Богородица); на Св. Димитър Солунски; Св. Теодор Стратилат и на Св. Теодор Тирон, които са били велики войни; Св Пантелеймон, Св. Георги. Имаме на различни мъченици от Светите земи, от манастира на Св. Сава, който е близко до Витлеем, от манастира на Св. Герасим Йордански... това са мъченици, които не са предали вярата си и са били убити заради това. Имаме мощи на Св. Елефтерий, Св. Варвара, пред която православните християни се молят тя да се застъпва пред Божия престол Господ да не ни изпрати внезапна смърт и да си отидем неподготвени от този свят. Имаме миро от мощите на Св. Николай Мирликийски, донесени от италианския град Бари и подарени ми от епископ Инокентий. Имаме мощи и на Св. Януарий, моят небесен покровител, чиито мощи и част от кръвта му се пазят в Неапол. На празника на светеца кръвта, която по принцип е в сухо състояние, се втечнява. Всеки може да дойде, да се докосне и помоли пред тези мощи.

  • Доста ремонти бяха направени през 2015 г. на храма в кв. Гарата. Какви са плановете ти за 2016 г.?

  • Плановете са много. Иска ми се да успеем да довършим фасадата и да направя пода, който да е с гранитни фигури. През февруари предстои цялостно изографисване на храма. Надявам се да изпълня идеите си, но, колкото и клиширано да звучи, всичко е „Божа работа“. Аз поех църква, която беше сградово в трагично състояние. Бог със своя божествен промисъл предвиди и се случиха чудеса да ремонтираме храма. Аз не знам как стана, Бог знае. Те са факт обаче. И ако някой ми каже, че няма чудеса, мога да му кажа, че греши. Чудеса се случват, трябва само да се научим да разчитаме знаците, изпратени ни от Господ.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

mirkovvvvvНачалникът на свиленградската митница Юлиян Мирков: Не се предвиждат структурни и кадрови промени
 
Слух, че предстоят драстични уволнения в митницата, упорито се разпространява в Свиленград. Говори се, че вече е готов списъкът с имената на поне 50 нарочени за махане служители. Документът дори бил видян черно на бяло от действащи митничари. Каква е истината, попита „Старият мост“ началника на свиленградската митница Юлиян Мирков.
  • Г-н Мирков, има ли такъв списък?

  • За пореден път в последните няколко месеца се налага да отговарям на въпроси, свързани с разпространявани в Свиленград слухове, интерпретиращи дейността на Митница Свиленград и работата на служителите й. Категорично мога да заявя, че не са изготвяни списъци, които да бъдат представени пред ръководството на агенцията с цел извършване на съкращения или каквито и да било структурни промени.

  • Все пак, предстоят ли структурни и кадрови промени в Митница Свиленград?

  • Отговорът на този въпрос беше ясно даден от ръководството на Агенция „Митници“ по повод на слуховете, които се разпространяваха и в навечерието на местните избори. Считам за важно отново да отбележа, че подхранването и разпространяването на подобен род информация силно демотивира служителите на митницата и вреди на работата им.

Към днешна дата има много по-важни действия, които администрацията е предприела като мерки, резултатите от които са видими и за които следва да говорим и обсъждаме, вместо да коментираме слухове. В предишни наши разговори Ви бях казал, че редовно анализирам резултатите, както от своите действия, така и от действията на служителите, които ръководя. В тази връзка хубаво би било читателите на „Старият мост“ да знаят, например, че въпреки засиления контрол, благодарение на приоритетните инвестиции, които ръководството на Агенция „Митници“ осигурява, както и заради повишената ефективност на работата на личния състав, пропускателната способност на ГКПП Капитан Андрееево се е увеличила. Вашите читатели знаят, че с цел недопускане на миграционен натиск е засилен контролът на входящия тежък трафик, както по отношение на физическия, така и по отношение на рентгеновия контрол. На трасето денонощно функционират две рентгенови системи, през които преминава целият трафик от хладилни камиони. Това стана възможно след реновиране и обособяване на рентгенова площадка, която е единствена по рода си в страната. На изходящото трасе на товарния трафик бяха пуснати в експлоатация два нови кантара, които измерват натоварването в динамичен режим на работа, като вследствие на тази инвестиция и преструктуриране на работата на нашите служители успяхме да достигнем пропускателна възможност от над 500 товарни превозни средства в рамките на 12 часа, т.е. за една работна смяна на митническите служители. Сами разбирате какъв огромен обем от работа представлява обработката на повече от 1000 превозни средства в рамките на 24 часа, и то само в едната от двете посоки на движение.
  • Приключва обучението на новоназначените служители след последния конкурс. Кога ще заемат работните си места и на какви позиции ще бъдат разпределени?

  • Веднага след като положат успешно финалния изпит в Националния учебен център на Агенция „Митници“ на 25 и 26 ноември, 16 новоназначени след предпоследния конкурс служители ще преминат и през вече проверения и доказано работещ модел на практическо обучение и въвеждане в работната среда на Митнически пункт Капитан Андреево. Те отново ще бъдат прикрепени към така наречените наставници, които вече имат опит с работата с предишните новоназначени служители. Опитът показа, че това е един работещ модел, който даде добри резултати и затова отново ще бъде приложен. Обучават се още петима нови, но те ще започнат работа идната година.

  • Какъв е общият брой на новопостъпилите служители?

  • Всички виждат, че митническата администрация е една отворена система за млади и добре образовани хора, които имат желание за професионална реализация като митнически инспектори. Само за тази година над 30 са новопостъпилите след конкурс.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

Иван Иванов (б. ред. името е сменено по негово желание) е граничен полицай в ГПУ-Свиленград. Той работи в системата от почти 10 г. и един от участниците в простеста на служителите в МВР. Ето какво каза за читателите на в. Старият мост:
 
  • Г-н Иванов, участвахте в протеста на полицаите в Свиленград и в София. Защо се включихте?

  • Защото смятам отношението към мен за несправедливо и като всеки гражданин, обект на несправедливо отношение, използвах най-демократичната форма, а именно протеста. Напрежението в МВР се натрупва от години, постоянно се демонстрира сила, а демотивацията някак си става ежедневие.

  • Говори се, че полицаите, участвали в протеста, ще бъдат отстранени от работа. Не се ли страхувате от уволнение?

  • Ако се страхувахме нямаше да сме на улицата, точно защото не ни е страх излязохме, за да се борим. Всеки си носи рапорта за напускане в задния джоб, някои вече го пуснаха под въздействието на емоциите, но ние не смятаме да отстъпваме от исканията си. Ще се борим дори и за тези, затиснати зад бюрата колеги, които следят протеста от медиите.

  • Вие самият смятате ли да подадете рапорт за напускане?

  • Да, ако бюджетът в този му вид се приеме. При това, ще напусна не само аз, а и много от моите колеги. Лично аз, ако не се удовлетворят исканията ни, смятам да емигрирам в чужбина. Все още обаче не съм решил в коя държава.

  • Мнозина споделиха мнението, че исканията ви не са справедливи. А според вас?

  • Българинът е готов да застане срещу всеки, който се бори за по-добър живот, вместо да застане до него. Сещам се за една приказка, как уловил златната рибка и пожелал две неща - да умре на комшията кравата, и да умре неговата крава, за да няма от кого комшията да си купи мляко. Такава ни е народопсихологията, да не обичаме хората, които се борят за правата си, до там, че не забелязваме как и нашите права не се спазват.

  • Какво възнаграждение получавате?

  • Основната заплата на всички служители е около 650 лв., като към нея се добавят пари за храна, прослужено време (стаж) и т. н. Последния месец взех 890 лв.

  • Защо, въпреки че правителството оттегли предложението си за орязване на социалните придобивки, протестите продължават?

  • Защото, въпреки че правителството ни обеща някои неща след протеста, който проведохме лятото, то ни излъга. Подозираме, че и сега ще ни излъже. Имахме една декларация от министър Румяна Бъчварова, в която твърди, че тези неща няма да се пипат, а стана точно обратното. Освен това такива решения се взимат след обсъждане на Тристранния съвет, страна от който е нашият синдикат. Това решение се взе под масата, в последния час на последния работен ден. Като добавите това, че правителството не може да оттегли предложението си, защото това пак е незаконно разбирате защо продължаваме. Предложението може да се оттегли едва след първото четене, веднъж постъпило предложението няма законен начин да бъде върнато. Очевидно или ни лъжат, или не познават закона.

  • Някои подозират, че с протестите се цели дестабилизиране на страната и че едва ли не ви използват за държавен преврат...

  • Дестабилизиране на държавата може да стане единствено, ако промените се запазят, ще последват масови оставки и не само в МВР, а по-масовите ще са в МО (Министерството на отбраната). На работа ще останат само служителите, които не разчитат на заплата и са корумпирани, или тези, за които народа казва, че освен полицай от него нищо друго не става. Далече сме от идея за преврати и сваляне на правителства.

  • С какво работата на полицаите е по-тежка от тази на другите професии?

  • Мога да ви дам пример с верижната катастрофа в тунела, там бяха полицаите. Нощно време трима полицаи задържат група от над 50 души, както каза министърката „в добра спортна форма и доста агресивни“. Знаете, че България е страна с много празници, в които се почива. За полицаите няма почивка, те са на работа денонощно. Няма как да се сравнява трудът на полицая с този на някой, който работи зад бюро.

  • МВР действително се нуждае от реформи. Какви според Вас трябва да са те?

  • Ние никога не сме били против реформите, само че това да намаляваш заплати не е реформа. За да ви го онагледя - в МВР има под 19 000 полицаи, които работят на терен, не е нормално администрацията да е повече от работещите навън. За всяка една реформа е нужен бюджет, в случая орязването на заплатите не се припокрива с това. Както чух на протеста, в МВР поръчките са доста раздути, например един кубик дърва се предлага на гражданите за 60 лв., а в МВР бил 95 лв... ако министър Горанов иска да спести от бюджета, може да започне от това.

  • Говори се, че гранични полицаи са замесени в трафика на имигранти... Вярно ли е това?

  • През годините има колеги, които са били подведени под отговорност за трафик на хора, някои дори лежаха в затвора, доколкото ми е известно. Корупцията е навсякъде и не е произведена в България. Въпрос на желание от страна на държавата е да се справи с нея. Разбира се, всеки е невинен до доказване на противното.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

andreev
Иван Андреев: Свиленград заслужава повече!
 
Вярвам в доброто у хората. Ще вложа опита и мъдростта, които натрупах през годините за промяна, за нови работни места и за завръщане на младите хора в Свиленград
 
Иван Андреев е агроном по образование и мъдрец по призвание. Обичан от всички жители на Свиленград и околността, бай Иван, както с уважение го наричат приятелите му, бе избран лично от премиера Бойко Борисов за следващия кмет на Свиленград.

Ianykov29-годишният управник на любимецкото село Лозен - Христо Янъков, е най-младият кмет в област Хасково. Той бе издигнат от ПП ГЕРБ и спечели изборите след балотаж. За него гласуваха 209 души от селото, а за опонента му – 81. Христо е завършил „Педагогика на обучението по музика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. В момента е трети курс студент в „Университета по библиотекознание и информационни технологии“-София, специалност „Информационни фондове на културно-историческото наследство“. От 2008 г. е секретар на НЧ „Просвета-1925“ - Лозен, а от 2010 г. - председател на Организационния комитет на Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“ и уредник на Етнографски музей-Лозен. Ето какво сподели Христо за читателите на в .„Старият мост“:
 
  • Христо, ти си най-младият кмет в област Хасково. Не смяташ ли, че си твърде млад за тази длъжност?

  • Млад съм, да! Но смятам, че имам натрупан достатъчно управленски опит, за да заемам длъжността. Не е важно на колко си години, а какви качества притежаваш и дали си открил своя път в живота.

  • Къде успя да натрупаш управленския си опит?

  • Професионалния си път започнах като секретар на читалището в Лозен, след което учредихме етнографския музей в селото, създадох и Националния фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд“, който се утвърди като един от най-големите фолклорни фестивали в нашия регион. За 6-те години на съществуване на фестивала на неговата сцена са се изявили над 6000 изпълнители от цялата страна. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на културата. Рабатата ми в лозенското читалище (през всичките години, както аз, така и моите приятели и съмишленици работим на доброволни начала) откри за мен един нов свят, който не познавах до този момент – светът на изгубеното Лозен, на богатото нематериално културно наследство на селото. В тази насока аз и моите приятели от читалището постигнахме много през годините. Освен откриването на етнографския музей в селото и националния фолклорен фестивал, който споменах по-горе, за периода от 2008 до днес ние успяхме да заснемем два документални филма за две национални телевизии, посветени на обичая Ирминден, който представя обредното приготвяне на подници в селото – най-отличителния елемент на локалното духовно наследство. Реализирахме редица проекти, пак в тази насока, няма да изброявам, за да не отегча читателя. Възродихме интереса и към културно-историческото наследство на селото и района – организирахме съвместно с Националния археологически институт с музей към БАН изложба, посветена на Светилището на Тракийския конник при с. Лозен - едно от четирите най-големи, открити досега в римската провинция Тракия. Благодарение на изложбата най-отличителните паметници, открити в Лозен преди повече от 100 години, отново се завърнаха в селото и жителите имаха възможността да се докоснат до това, което сме дали на историята.

  • На балотажа за теб гласуваха 209 избиратели, а за опонента ти Ангел Гинев – 81. Как успя да спечелиш доверието на своите съселяни?

  • Винаги съм работил в обществен план и може би точно това е бил скритият ми коз, ако мога така да се изразя, с който спечелих доверието на хората.

  • Какво включва програмата ти за развитието на Лозен?

  • Наясно съм с проблемите на селото. Все пак живея тук откакто се помня. През този мандат е предвидено в Лозен да се реализират редица проекти, свързани както с инфраструктурата, така и с развитието и обогатяването на културния живот на селото. Проекти, свързани с популяризирането на селото и превръщането му в една привлекателна дестинация за развитие на културен и селски туризъм. На първо време, най-належащо е да се поднови водопроводът на селото, защото водата, която пием сега, не става дори за битови нужди, а плащаме най-скъпата вода в България. Предвидено е ремонт и рехабилитация на уличната мрежа – ще бъдат асфалтирани изцяло 3 – 4 улици и ще бъдат изградени тротоари към тях. Ще бъдат също така ремонтирани изцяло тротоарите по главната улица на селото. Предвиден е проект за реконструкция и ремонт на читалището, чиято сграда е в окаяно състояние. Ще бъде реставрирана църквата „Св. Димитър“ в селото, която също има вопиюща нужда от ремон. Предстои да бъде ремонтирана цялостно детската градина в Лозен и тя да заработи с пълен капацитет. Това означава, че ще бъдат разкрити още 3 групи, което от своя страна ще разкрие нови работни места в селото. За информация на читателите в момента детската градина в Лозен работи само с една група. Ще бъдат предприети мерки за развитието на Етнографския музей в селото и неговото разширяване, като в това число е заложено и откриването на нови постоянни изложби. Всичко, което изредих досега, няма как да се случи без подкрепата на кмета на Община Любимец – Анастас Анастасов, и цялата общинска администрация. Аз вярвам, че нещата в Лозен ще се случат, защото през годините г-н Анастасов доказа, че работи и за малките населени места в нашата община. Едва ли има лозенец, който е забравил 12-те години на разруха и упадък по време на предшественика на г-н Анастасов. Тогава, когато и малкото асфалтирани улици в Лозен бяха разбити от преминаващите тежкотоварни камиони от действащата кариера край селото. Може би някои от читателите ще ме обвинят в пристрастност, но фактите са такива! През този период не е реализиран нито един проект за селото. Факт е, че през изминалия мандат 2011 – 2015 г. нещата в Лозен започнаха да се случват, защото има воля за разрешаването на проблемите от общинското ръководство и има желание за работа. Ето защо аз съм обнадежден и вярвам, че заложените проекти ще бъдат реализирани и след четири години Лозен ще бъде променен към по-добро!

  • С какво си се заел сега?

  • В момента сме предприели мерки за спешен ремонт на църквата в селото, както и дейности по облагородяване на прилежащото пространство. Храмът ще бъде отворен всяка неделя и на големите християнски празници, дори при липса на свещеник. Всички ремонтни дейности към момента се извършват на доброволен принцип, с дарения и подкрепата на общинското ръководство. Нещото, което лично на мен ми направи впечатление, е, че хората в Лозен могат да бъдат обединени, да се грижат сами за селото си и да си помагат.

  • Какво кара един 29-годишен човек да живее на село, било то и като кмет, когато може да има хубава работа в града?

  • Въпросът за хубавата работа е въпрос по-скоро на гледна точка. Аз мисля, че имам хубава работа и в Лозен, било то като кмет или секретар на читалището. Вярно е, че градът предоставя много възможности за развитие, но според мен човек се чувства най-добре в родния си край. Камъкът си тежи на мястото!

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА

mirkooooooovМонтират се два нови кантара на изходящо трасе „Товарни автомобили“, което ще увеличи пропускателната способност с 30 процента
 
- Г-н Мирков, изминаха 6 месеца от разбиването на контрабандния канал с цигари на ГКПП Капитан Андреево, бяха извършени структурни и кадрови промени, каква е ситуацията в момента с незаконния трафик на акцизни стоки?
- Към настоящия момент е създадена много добра организация на работа и взаимодействие с колегите от Република Турция и възможностите за създаване и експлоатиране на такъв вид канал за трафик на цигари на практика са минимизирани, дори, бих казал, и елиминирани.
- Може ли да кажете, че водите успешна битка с трафикантите?
- Все още проблемна остава дребната контрабанда, извършвана от лица от пограничния район, но анализите показват, че дори този вид трафик на цигари е драстично намалял. Това е резултат от засиления контрол, който митническите инспектори осъществяват. Смятам, че за последните четири месеца беше свършена много работа в това отношение и съм категоричен, че ще продължаваме да работим в тази посока.
- Носи се усилено слух в Свиленград, че лидерът на ГЕРБ тук Иван Андреев, който е и кандидат за кмет, е заловен с 20 стека цигари на пункта. Вярно ли е това?
- Не коментирам слухове и не бих искал митницата като институция да става част от предизборната борба, но за да бъда коректен, ще отговоря на въпроса ви така: В Митница Свиленград няма данни за извършено от г-н Андреев нарушение на митническото законодателство.
- Стават ли по-изобретателни контрабандистите? Кои са най-невероятните места, където се крият цигари, например?
- Ежедневно нашите служители пресичат все по-нестандартни опити за трафик. Укрити стоки се намират на всевъзможни места, както в превозните средства, така и в самите лица.
- Отново има опашки от тирове пред пункта, въпреки разширението му. Какви са причините за задръстванията сега?
- Причините за създаването на опашки на излизане от Република България са няколко. В комбинация те водят до струпването на голям брой товарни превозни средства в подхода към пункта и на самата магистрала. От една страна, цикличността в движението в двете посоки, от друга страна, завършващите в момента строително – ремонтни дейности, както и в някои случаи неработоспособността на системите са част от причините за тези натрупвания на превозни средства. Важно е да се отбележи, че в момента ръководството на Агенция „Митници“ изключително активно работи за повишаване на пропускателната способност на пункта. Една от мерките, която вече се изпълнява, е монтирането и пускането в експлоатация на два нови кантара на изходящо трасе „Товарни автомобили“ и създаването на още две работни места. Това ще увеличи пропускателната способност с около 30 %.
- Повече от месец вече пунктът е без началник. Докога ще продължи това положение?
- В момента се обсъждат няколко варианта за избор на нов началник на пункта. Това е най-големият сухопътен пункт в Европа и отговорностите на него са изключително сериозни. Затова считам, че не бива да се прибързва и трябва да се направи възможно най-добрият мотивиран и обоснован избор.
- Наскоро извършихте кадрови рокади в митническите смени. С каква цел ги правите и ще продължи ли тази практика и занапред?
- Направените в смените промени целят да се създаде банка от служители, които да могат да са взаимозаменяеми и да бъдат натоварвани с по-широк кръг и по-големи отговорности при решаването на ежедневно възникващите казуси.
- Постъпват ли при Вас сигнали за корупционни действия на ваши служители? Смятате ли, че вземането на подкупи е отминала практика?
- При мен не са постъпвали сигнали, но смятам, че има какво да се желае в това отношение. Категоричен съм, че към всеки служител, осъществяващ по един или друг начин нерегламентирани или незаконосъобразни действия, ще се подхожда без никакъв компромис.
- Как се справят новите митничари, които след конкурс наскоро започнаха работа? Има ли напасване между младите и старите служители?
- С цел въвеждане в работната среда на служителите, които наскоро преминаха успешно през седеммесечен курс на обучение, с моя заповед бяха определени наставници на новите служители. Смятам, че това, като обучение в практическа среда, беше изключително полезно за тях. От 1 октомври всеки един от тях започва да работи без наставника си, именно защото вече има нужното сработване между служителите в смяната.
- Вие сте от София, докога мислите, че ще бъдете командирован тук като началник на митницата?
- Аз съм назначен на постоянна длъжност като началник на митница Свиленград, а не съм командирован. Престоят ми тук е за неопределено време и аз ще изпълнявам своите задължения докогато е необходимо.
Интервюто взе: Николай КОЛЕВ

BalabanovНие живеем с идеала за търпимата мизерия, ако имаме вино, нямаме сол
 
 
70-годишен юбилей празнува на 28 август т. г. големият български поет Ивайло Балабанов. Десетки почитатели на неговото творчество написаха в социалната мрежа пожелания за здраве и вдъхновение. Фейсбук буквално съживи Ивайло Балабанов, след като преди десетина години тежък инсулт повали майстора на изящната словесност. Тогава той изгуби говора, но не и таланта си. Заради влошеното здраве поетът бе като откъснат от света, но социалната мрежа стана неговият прозорец. 5 000 потребители са получили одобрение на поканата им за приятелство във Фейсбук. Така те имат привилегията да споделят мисли с автора, да четат новите му творби.
 
Ивайло Балабанов е роден през 1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел „Ивайловград“. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Почетен гражданин е на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и Почетен селянин на родното му с. Хухла.
 
Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. Носител е на десетки награди, призове и литературни отличия, сред които са: „Южна пролет“ (1980), награда на Съюза на българските писатели (1987 г.), национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001 г.), Книга на годината – 2004 г. за „Песни за старо вино“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров (2006), национална литературна награда „Пеньо Пенев“, орден на Националния съюз на капитан Петко Войвода и др. Последното засега отличие - най-високата степен „Златен век“ - печат на Симеон Велики, грамота и парична награда, Ивайло Балабанов получи тази година от министъра на културата Вежди Рашидов. Призът се връчва за принос в развитието на българската култура и духовност. 
 

 

  • Ивайло, на 28 август навършваш 70 г. Какъв беше житейският ти път досега? Как се чувстваш?
  • А моят гръб е издраскан, виж го - животът ми не е бил лесен“
 
Това е един стих от мое стихотворение. Всички, които ме познават, знаят, че е така. Ивайловград, Хасково, Свиленград - това е моят житейски триъгълник, далече от борбите и шумотевиците на големия град. За такива като мен казват, че са провинциални поети. Но аз вече съм разбрал, че поезията е занимание самотно и за нея не ти трябват нито хор, нито диригент. Трудно живях, трудно живея, но пак аз съм го казал и всеки ден си го повтарям:
 
 
Животът е безкрайна съпротива
 
и вечният му смисъл е в това...
 
Небе ми трябва - искам да опитам
 
посятия от мен човешки плод.
 
Това е мойта българска молитва.
 
Останалото е живот“.
 
 
Това е. С моите стихове исках и искам да направя хората по-добри, да изгори омразата в нас и в душите ни да се засели доброто. Много често не срещах разбиране, но имам толкова много приятели и читатели, които ме разбират и подкрепят. На всички тях благодаря от сърце.
 
  • Нещата, които те вълнуват в момента...

  • Жив съм - това си е едно чудо. Когато бях на 50 години, реших да си направя равносметка и написах:

 
Е, каквото беше, беше май дотука.
 
Чашата е празна, песента е суха.
 
Но за друга бира няма вече време -
 
младата кръчмарка на тезгяха дреме.
 
Скоро, много скоро със усмивка злъчна
 
ще заключи тя среднощната си кръчма
 
и ще ни пропъди, в тъмното където,
 
почва тъмнината на небитието.
 
Младата кръчмарка май че не разбира:
 
за живот сме жадни ние, не за бира.“
 
 
 
Сега , когато съм на 70 години, разбирам, че въпреки тревогите, проблемите, болестите е хубаво да можеш да извикаш: „жив съм“. Да се радваш на деца и внуци, да гледаш как „грешните“ ангели сеят пролетни минзухари, как вятърът кумува на тичинката и прашеца и дори само от терасата да виждаш колко голям и хубав е този свят. Какво си пожелавам... Моите най-свидни и любими хора са в душата ми и в молитвите ми: да са живи и здрави и да им се радвам. И дано внуците ми живеят в една по-добра България, която е едно красиво съществително, което трябва да обичаме и пазим.
 
  • В „Българско стихотворение“, писано, мисля преди повече от 10 години, казваш: „България търгува със парцали от раклата на своя комунизъм. България е гладна просякиня. С душа поциганена, необута, тя проси чуждоземна милостиня…“ Променило ли се е нещо днес?

  • Иска ми се да живеем в една по-духовна и по-човешка България. За съжаление, не е така, народът се измори, ние живеем с идеала за търпимата мизерия, ако имаме вино, нямаме сол. 90 процента от българите живеят с това - да имат за хляб и вино. И как ще мръдне българинът в духовността си с тези „кучешки идеали“? Имах един куплет: „Българийо, къде са ти юнаците... от българите кой ще те спаси...“ Жестоко е, но за съжаление е вярно. А за Свиленград.... Аз почти десет години го гледам от терасата, но от децата и от мои гости разбирам, че градът е променен, по-красив и по-европейски.

  • Като заговорихме за духовното... Защо, според теб, стойностното изкуство отстъпи място на чалго-мутренската култура?

  • За чалгакултурата ми е трудно да говоря, просто не мога да се вмъкна в „кожата“ на тези, които я харесват, не ги разбирам, аз имам друга душевност. И мисля, че всичко се свежда пак до духовността. Духовно извисен човек никога няма да хареса „Биг брадър“ и разни халтури, с които, за съжаление, ни заливат и телевизията, и пресата.

  • България – това съм аз“ е цитат от едно друго твое стихотворение. Напоследък обаче все повече млади хора търсят щастието си извън родината...

  • Спомням си, че поетесата Елка Няголова ми беше казала, че видяла млади хора на летището, които напускали България с моята „Българска молитва“ в ръка. И това ми даде кураж, че не всичко е нахалос, има надежда. Не от хубаво бягат младите, не. Но пък някои се и завръщат. Може пък и те като мен да са си казали: „България - това съм аз“. Надявам се да е така.

 
Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА