19
Нед, Ное
4 Нови статии

Селско стопанство
Инструменти
Шрифт

Дъждовете и некачествени препарати погубиха тази година лозята

27-годишният Милослав Петров е единственият производител на лимец в Любимецка и Свиленградска община. Той е от с. Лозен и отглежда 30 дка от зърнената култура. За първи път тази година решава да сее лимец. Причината за интереса му се корени в това, че този вид зърно не изисква никакви грижи, а е и на много по-висока цена от пшеницата. Милослав завършва „Обща агрономия“ в Аграрен университет – Пловдив през 2012 г. Той и брат му стопанисват 1 400 дка земя, сред които 70 дка лозя, пшеница и слънчоглед.

Покълналият лимец (жито) е една от най-хубавите храни, с които човек може да се храни.

„Зрънцата живот“ носят полезни витамини, микроелементи, антиоксиданти, ензими и още открити и неоткрити чудеса. Изследванията си за лимеца е поместил в книга известният билкар и лечител Емил Елмазов. В нея пише: „Археолози намериха овъглени семена от еднозърнест лимец отпреди 15 - 17 хил. години. Тази дива пшеница е останала непроменена. Каквото е намерено в египетските пирамиди, такова и в тракийските могили, същата е и днес. Все това силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата. И да го вършееш, не можеш да го съблечеш. Трябва майсторски да го олющиш, все едно че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш да го унищожиш, ще се появи на друго място. И ако тръгнете на юг от Стара планина, ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи - още по-сигурно. Стеблото му е високо повече от метър, тънко и здраво. Класът му е сбит като свит юмрук, зърното е силно и сплеснато отстрани. А ниският хромозомен състав на лимеца е дал тази вековна издръжливост.“

 

  • Милославе, ти си единственият в околността – общините Свиленград и Любимец, който отглежда лимец. Защо реши да сееш точно тази култура?

  • Лимецът е с добра история и е най-старото жито в света. Той датира от хилядолетие. Някои го наричат житото на фараоните, траките и последната храна на Исус Христос. Предимството му е, че вирее на всякакъв вид почви, дори и на изоставени. Добивите му обаче са чувствително по-ниски спрямо другите пшеници. Най-голямото му преимущество е, че е запазен видът му и това го прави устойчив – не боледува и не се налага при отглеждането му да се използват пестициди и хербициди. Четох в Интернет, че до Чернобил е имало сят лимец, но радиацията не го е покосила и до ден днешен пак си расте там. Именно в това се състои основното предимство на лимеца и позволява отглеждането му да става по екологичен начин. В миналото е бил използван масово, но от началото на 20 век постепенно е изместен от обикновената хлебна пшеница, тъй като тя дава по-високи добиви. Идеята да сея лимец дойде от мой приятел, който отглежда другия сорт – стелта. Той предложи да ми услужи със семена, но лично аз пожелах да сея лимец. Тогава се свързах с друг мой познат от Нова Загора. Уговорихме се той да ми даде семе, а аз да сея и след като го ожъна да му дам част от реколтата. Общо взето исках да произведа жито, при което да имам минимални разходи и по-голяма печалба.

  • Лимецът не е толкова познат на пазара в България. Все пак успя ли да реализираш продукцията си?

  • Както казах, в България лимецът не е добре познат, а е и по-скъп. Цената му в аптеките стига до 30 лв. за килограм. Аз лично го продавам на 3 лв. необработен и 4 лв. обработен, но пак не мога да намеря пазар. Единствените машини в България за премахване на люспите, доколкото съм запознат, се намират в едно пазарджишко и едно първомайско село. В магазините пък килограм брашно от пълнозърнест лимец струва около 12 лв. Моят е от еднозърнестият, от който се приготвя безквасният хляб.

  • Каза, че лесно се отглежда и не иска много грижи. Защо тогава единствено ти в региона си сял лимец?

  • Най-вече, защото производителите не са запознати с тази култура. Второ, не е толкова търсен, колкото пшеницата. В днешно време повечето залагат на количеството, а не на качеството. Все пак земеделието е вид бизнес. От другите пшеници добивите са 3 – 4 пъти по-високи от лимеца. Но, както казах, лимецът само се сее и не изисква никакви други грижи. Трудностите идват, когато стане време за жътвата му. В България има едва няколко комбайна, които могат да жънат лимец. Люспата му е по-трудна за вършеене и нито един комбайнер в региона не искаше да го ожъне. Само един мой приятел – Александър Александров, се съгласи. Когато ми прибираше пшеницата, го помолих да ожъне и лимеца. Въпреки, че си счупи комбайна, не се отказа, за което му благодаря. Досега не съм се интересувал, но занапред ще разпитам къде има комбайни за лимец, за да мога с време да наема такава. Ако тук имаше такава техника, която да жъне чисто лимеца, работата и разходите ми щяха да се съкратят. Сега трябва да го занеса да го отлюспят, което пак изисква средства. Точно това ги спира стопаните – малки добиви, двойно при жътва люспене и няма добре развит пазар.

  • Въпреки трудностите, решен ли си занапред да отглеждаш лимец?

  • Да, няма да се отказвам. В началото ще сея в малки количества, ако има пазар ще увелича декарите. Мисля да започна да си правя хляб от лимец и вкъщи. Много от приятелите ми в Пловдив също проявяват интерес.

  • Освен лимец отглеждаш и лозя. Тази година много производители се оплакват, че гроздето е покосено от мана. На какво според теб се дължи това?

  • Заради проливните дъждове бе неизбежно лозята да се запазят здрави. Единствено хората, които пръскаха повече, успяха да спасят гроздето. Има обаче и такива, които много често третираха с препарати, но пак не успяха да опазят лозята си. Това от една страна е от препаратите, а от друга – дъждовете не позволиха на хората да влязат в масивите си и да напръскат на определената дата.

  • Ти специално с какви препарати третира лозята си?

  • Направих 4 пръскания с медни и системни препарати - „Фалкон“, „Купроцин“, „Акойдал“, за да запазя грозда. Последното пръскане след проливните дъждове направих с „Ридомил голд“. Наскоро пак пръсках с медни препарати - „Акойдал“ и „Шампион“.

  • Оттук нататък може ли да бъде спасено гроздето или няма смисъл да се пръска?

  • Много от гроздето в нашия регион е изсъхнало, поради което никакви препарти не могат да го спасят. Там, където не е изсъхнало, гроздето ще се запази и в началото на септември ще е готово за бране. Но няма да има вид и качество.

  • Не си ли твърде млад да се занимаваш със земеделие? Кога и как започна всичко?

  • Не мисля, че съществува възрастова граница. Започнах да се занимавам със земеделие през 2009 г., след като се върнах от студентска бригада във Финландия. По онова време баща ми бе сътрудник с гръцки фирми и отглеждаха около 8 хил. дка земя. Така покрай него малко по малко навлязах в бранша. През свободното си време му помагах в работата и наблюдавах много внимателно как стоят нещата. През 2012 г. обаче баща ми почина. Тогава с брат ми, който е с 5 г. по-голям от мен, решихме да започнем да се занимаваме самостоятелно със земеделие. Той също е завършил Аграрния университет, но е зооинженер. Стартирахме с 1400 дка, като имаме 70 дка лозови масиви с винени и десертни сортове, пшеница и слънчоглед.

  • Пречи ли ти фермерството на личния живот?

  • На мен лично не ми пречи. През повечето време живея в Лозен, но пътувам до Пловдив, където имам много приятели. С брат ми бяхме наели и работник, който да ни помага. Сега мислим да кандидатстваме по европейска програма за модернизиране на стопанството. Ако ни одобрят, ще си купим и техника, ще наемем допълнително работници. Най ми харесва, че работя за себе си и съм независим.

Интервюто взе: Диляна ЦВЕТКОВА