18
Съб, Ное
3 Нови статии

Икономика
Инструменти
Шрифт

Потърсихме за коментар собственикът на една от фирмите за скрап в Свиленград Добрин Русев. Търговецът е на пазара за метали от 12 години. Сега с въвеждането на гаранциите и допълнителните новости в закона той преустановява дейността си. Със закриването на фирмата му трима души остават без работа. За себе си не се притеснявам толкова, колкото за работниците, сподели Русев. Хората са пред пенсия и много трудно ще си намерят друго препитание. В моето положение са най-малко половината фирми за скрап в региона, подчерта още той. Това е най-безумният закон, който може да се измисли.

За дейността си търговецът трябв да внесе 25 хиляди лева банкова гаранция, плюс още по 5 хиляди за площадките, които има. По думите му това прави 35 хиляди лева, които държавата всеки момент може да му вземе, защото винаги ще намери нещо, за което да се хване. За всяко нарушение предвидената глоба е от 30 до 100 хиляди лева. Тези банкови гаранции трябва да се внасят, защото, когато изкупувам например старо желязо от физически лица, то трябва да е с определен код на отделен куп на площадката, обясни мъжът, а изкупеният от юридически лица скрап трябва да е на друг куп, с друг код. В същото време, когато се товарела влаковата композиция, двата разделни купа се смесвали на площадката. Това е върхът на простотията, не може да се начуди Русев. Според него банковите гаранции за фирмите за скрап са с цел да се елиминират повечето от тях и на пазара да останат „удобни“ 2- 3, които ще направят монопол. С тези новости на практика ни казват ти няма да работиш, защото не си хубав, коментира още търговецът. Просто искат да съсипят и този бранш.

Според друго нововъдение пък в Закона за управление на отпадъците голяма част от бизнеса със старо желязо се прехвърля от частния сектор към общините. С благовидния мотив, че така ще се борят с кражбите, управляващите гласуваха до 2014 г. общините с над 10 000 жители да изградят свои площадки за събиране и обработка на скрап. Там хората ще са длъжни да предават безплатно старите си печки, телевизори и други електроуреди. Така за частните търговци де факто ще остане само тази част от отпадъците, предавани за изкупуване от търговски дружества. Според работещи в бранша, за да финансират изграждането на площадките си за скрап до две години, общините ще трябва да увеличат неимоверно такса смет. Бюджетът няма как да субсидира общините, защото това би се възприело като държавна помощ, а европари за проектите при наличието на работещи фирми няма как да се отпуснат, защото ще бъдат нарушени правилата за конкуренцията. Освен това, ако гражданите са принудени да предават безплатно отпадъците си, общината и държавата неоснователно ще се облагодетелстват за тяхна сметка, след като преди това са ги натоварили с допълнителна данъчна тежест.

Диляна ЦВЕТКОВА