11
Пон, Дек
4 Нови статии

Икономика
Инструменти
Шрифт

Така към 22 май 2009 г. задълженията са на стойност 241 496, 89 лв. Поради свръхзадлъжнялост  имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на паричните задължения още от 2007 г , смятат в „Българско сирене”.  От там настояват съдебно-икономическа експертиза да извърши проверка в счетоводството на  „Вита фуудс” и  съдът да обяви фирмата в свръхзадлъжнялост.  През април 2009 г. Хасковският окръжен съд наложи запор на сметките на „Витта фуудс“ в "Райфезен банк България" - София; "Райфейзен банк България" - клон Хасково; "Уникредит Булбанк" – гр.София и "Уникредит Булбанк"- клон Хасково. Магистратите взеха това решение по жалба на "Българско сирене" за неизпълнение на договорни задължения в периода 29 септември 2008г. - 26 март 2009 г.

Впоследствие към  искането на  „Българско сирене”  се присъединяват и други кредитори на  свиленградското ООД, които са приложили писмени документи за решаване на спора. Райфайзен банк е кредитор на „Вита фуудс” и е издала изпълнителни листове по договори за кредити и желае да участва в образуваното дело, се казва в искането на банката. „П. И. К. ко.“ АД – Казичане предявява вземане на стойност 566 261,01 лв. Останалите кредитори са „Дорупак - Тракия папир” - Пазарджик, „Топлик” ООД,  ЕТ „Бапеб – Александър  Варев, Райфайзен лизинг - България ООД.

На заседанието в ХОС на 10 май под председателството та Милена Дечева  обаче молителят не изпраща представител. Ответникът също няма представител .  Отсъства и вещото лице, което съобщава, че не бил в състояние да изготви заключението в искания срок. Райфайзен банк лизинг не са редовно призовани, а за „Вита фуудс”, която е дъщерна фирма на „Хранко инвест“, не е изтекъл законно установеният срок за редовно призоваване. Така 10 минути след началото на съдебното заседание  бе определена следваща дата за разглеждане –  14 юни.

Както „Старият мост“ писа подробно, през февруари м. г. Ямболският районен съд наложи запор върху всички сметки на дружеството до размера 29 547, 24 лв. по молба на „Циркон“ ЕООД. „Хранко инвест“ дължи по-голямата част от тези пари за доставените полипропиленови чували и стреч-фолио от „Циркон“. Яневи не са изплатили на фирмата общо 9 фактури за периода 7 април – 5 ноември 2008 г.

Възбрана за разпореждане с производствения фонд на „Витта фуудс“ е наложил и Хасковският окръжен съд също през февруари. Делото е образувано по молба на софийското акционерно дружество „П.И.К.Ко“. На него Яневи дължат 401 437,06 лв., от които 291 910,40 лв. главница, 33 642,19 лв. неустойка за забава и 75 844,47 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за закупуване на стоки, дължими по Договор за продажба от 06.12.2007 г. Това предприятие е снабдявало „Витта Фуудс“ с хранителни подправки, добавки и подсладители. Тези фирми далеч не са единствените, на които Яневи дължат пари. Голяма е опашката на кредиторите и доставчиците, на които братята имат да дават различни суми. Сред тях са и доста свиленградски предприятия. За недоброто финансово състояние на „Хранко инвест“ и дъщерната му фирма „Витта фуудс“ в Свиленград се заговори още в началото на миналата година. Тогава Снежана Янева, съпруга на единия от собствениците и ръководител на отдел „Качество и безопасност“ в предприятието, обяви, че се готви антикризисна програма, която ще измъкне затъналата в дългове фирма.

Въпреки очевидния още тогава фалит  обаче „Витта фуудс“ ООД едва сега влиза в процедура по обявяване в несъстоятелност. Ако дружеството е затънало до шия в дългове, всеки ден на съществуване означава трупане на нови задължения, коментират специалистите по търговско право. Обявяването в несъстоятелност слага точка на агонията. В този случай процедурата, макар и болезнена, е най-доброто решение, показва практиката. За предприемача това е единствен начин да приключи взаимоотношенията си със служители, партньори, кредитори. Понякога след продажбата на активите и след удовлетворяването на всички кредитори остават пари и за собственика на фирмата. Обявяването в несъстоятелност дава възможност на добросъвестните длъжници да спазят закона и да не попаднат под наказателни удари. Ако към дружеството се приложи оздравителен план, това е глътка въздух за предприемача, която може да се окаже спасителна. За съжаление процедурата създава удобства и за недобросъвестните длъжници. Те използват пропуските в законодателството и липсата на практика, за да забавят производството, смятат юристи.

Стефка Колева