19
Нед, Ное
4 Нови статии

Коментар
Инструменти
Шрифт

Навръх Архангеловден загубих приятел. Ангел се казваше и няма да е пресилено, ако кажа, че АНГЕЛ  беше… Не остана у дома да празнува с роднини и приятели имения си ден. Загина при крайно нелепи обстоятелства, изпълнявайки служебния си дълг.

На работното му място  - ГКПП Капитан Андреево, на неосветен участък от платното на територията на пункта, при ограничение на скоростта 5-8км/час лека кола, управлявана от инвалид с една ръка, без светлини и многократно превишена скорост, го убива на място.

На следващия ден комисии, управници от най-висок ранг въдворяват реда – такъв,  какъвто е трябвало да бъде. Сега колегите на Ангел са със светлоотразителни жилетки, участъкът е осветен, но Ангел няма да се прибере от работа…

Осми декември 2010 г. Улица „Трети март” в Свиленград. Кипи енергична работа по реконструкцията й. След приключване на работа обаче, по незнайни причини, най-безсъвестно и неразумно един палет с бордюри остава по средата на уличното платно, неосветен или сигнализиран по някакъв друг начин. Спуща се мъгла, а улицата вече е отворена за движение…

В 18 часа позвънявам на телефон 112, за да съобщя за опасното препятствие на улицата. Уверяват ме, че ще бъдат взети незабавни мерки. Изчаквам, за да се убедя, че действително някой ще си свърши работата. В 19,15 часа от 112 отново ме уверяват, че е уведомена съответната служба и ще се реагира. В 22 часа при третото обаждане резултатът не е по-различен…

БОГ ДА НИ ПАЗИ!!!

На сутринта изненада няма! Ситуацията си е същата. Палетът си е още там! Няма следи от инцидент. По щастлива случайност! Докога ще разчитаме на нея? Кога всеки ще си поеме задълженията, както приляга на съвестни служители? Защо се тюхкаме, вайкаме, ридаем горчиво и си даваме сметка как би трябвало да бъде едва когато колата вече се е обърнала и за съжаление няма връщане назад…

ДОКОГА БЕ, ХОРА?

Валери ИГНАТОВ

 

Сходни