14
Чет, Дек
9 Нови статии

Коментар
Инструменти
Шрифт

По повод прословутите антикризисни мерки

Свидетели  сме през последните 20 години на неясни действия и редица експерименти, като най-честото оправдание за тях е преходът. Изграждането на демократично и свободно общество е свързано с нов тип икономически отношения.

Това е основата на акламираните промени, но някак си тихичко изричаме истинската дума капитализъм. Накратко: никой не обяснява посоката, каква система се прави, за какво иде реч , как и какво следва. Капитализмът е обществена система чиято основа е частната собственост върху средствата  за производство. Колкото и да не ни се вярва, капитализмът възниква за малкия човек, заменя феодализма, при който малцина богати собственици са притежавали всичката власт /Междувпрочем, сега в страната как е?/. Модерното при капитализма е използването на наемен труд и социални придобивки за работниците. Капиталът е основният стопански фактор за развитие на производството. Продукцията се реализира при свободна пазарна конкуренция и всеобщо приемливи норми. Тези 20  години на въвеждане на новите икономически порядки и утвърждаването на демократичните практики не са началото на капиталистическите отношения в новата история на страната. Още през юни 1987 г. излиза постановление №35, което реално дава старта и предшества прословутия Указ 56 от началото на 1989 г. за развитие на частните отношения. Може би тук е заровено кучето и уловката с двойния  замисъла на комунистическите идеолози за провал на демократичните сили, овладяване на икономиката и запазване на статуквото. Те - експериментирали 45 г. социализъм, захвърлят ненужната дреха и се впускат в друг експеримент. Експеримент и пак експеримент, но достигнали до рампата на политическото зрелище губят посока и чувствителност и решават да се облагодетелстват и кривнат от марксистките постулати. Няма как възпитаниците на Дзержински и неговите последователи да разбират и да искат налагането на утвърдената западна философия. Някой бе казал: „Не може да искаш да събираш мед, а да риташ кошера”. Последните икономически министри и всеки, който може, точно това прави  - постоянно ритат и гледат да смачкат обикновения човек. Предполагаме,  преди е нямало от кого да се учат, защото и техният гуру – Съветите, признаха краха си. Сега има добри работещи модели и благоденстващи държави, както и икономисти, които трябва да се четат и съответно да се разбира какво  казват. Ето, големият икономист Милтън Фридман е казал: „Не можеш да имаш свобода без капитализъм и обратното”. Основата на успеха е свободата. Реализация и просперитет постига освободеният, свободният. Двадесет години по- късно: пак мегаструктури,”мои” банки, енергийни и строителни холдинги и т.н., създаване на монополи и концентрация на власт в едни ръце; министри с противоречиви виждания и неясна визия. Центърът се измества от легитимните органи към съветниците и приятелските кръгове.

Модерната капиталистическа система предлага обещанието, че всеки може да успее и да е първи, но ако не наситим това обещание с условия, правила, чувство за справедливост, върховенство на закона и човешки добродетели, то ще се изроди и победителят взема всичко. Вместо алчност помислете за щедрост. Вместо завист опитайте малко благотворителност. Вместо гордост покажете малко смирение. Вместо гняв - малко самообладание. Само така капитализмът има шанс, иначе пак сме на бунището. Защото тези, които провалиха и пропиляха мечтите на поколения комунисти за изграждане на така наречения  социализъм, сега правят капитализъм, но какъв? Далеч от реалността. Проследявайки биографията на последните няколко властимащи, обкръжението и манталитетът им са единни и същи. Следователно те, възпитани в провалите на “светлото комунистическо бъдеще”, не могат и няма как да въведат и утвърдят  тези взаимоотношения на развитие, които да са в полза на хората, а не на тях.

Георги ШИШКОВ

Сходни