14
Чет, Дек
9 Нови статии

Vita Motors



Харесай ни във фейсбук :)

Времето

Svilengrad Bulgaria Частична облачност, 5 °C
Current Conditions
Изгрев: 7:35 am   |   Залез: 4:45 pm
100%     6.4 km/h     33.289 atm
Прогноза
Чет мин.: 4 °C макс: 15 °C
Пет мин.: 3 °C макс: 12 °C
Съб мин.: 8 °C макс: 17 °C
Нед мин.: 6 °C макс: 13 °C
Пон мин.: 2 °C макс: 6 °C
Вт мин.: 1 °C макс: 6 °C
Сря мин.: 0 °C макс: 5 °C
Чет мин.: 0 °C макс: 3 °C
Пет мин.: -1 °C макс: 6 °C
Съб мин.: -1 °C макс: 7 °C

„Катаржина Естейт” търси да назначи

Винарска изба „Катаржина Естейт” ЕООД
търси да назначи да назначи служител на следната длъжност:

  • Техническа поддръжка

Необходими документи за кандидатстване:

  • Автобиография

Документи  се приемат на място във винарската изба или по електронен път на  e-mail:  office@katarzyna.bg

Тел. за връзка: +359 885 639 906

Казино Пегас

Интервю
Инструменти
Шрифт

Общинският съветник в Свиленград адв. Георги Еленков бе сред участниците в междуведомствените органи и работните групи по развитието на нормативната уредба в сферата на миграцията и интеграцията на бежанци. За активната му позиция в тази дейност той получи благодарствено писмо от Управителния съвет на Националното сдружение на общините в България, от чието име работеше по изготвянето на специалната наредба. В сряда Служебното правителство прие окончателния вариант на наредбата, която предизвика широка дискусия през последния месец. Доколко в новия документ са защитени интересите и на българските граждани, и на бежанците, потърсихме за разяснение адв. Еленков:

- Г-н Еленков, Вие участвахте в работните групи за изготвяне на Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Как попаднахте в тези групи?

- През 2013 г. с постановление на Министерски съвет беше създаден Национален съвет по миграция и интеграция. Лицата и институциите, които участват в този съвет, са доста. Сред по-важните са Министерство на вътрешните работи, Национална служба „Гранична полиция“, ДАНС, Министерството на социалната политика и труда, Външно министерство, Държавна агенция за бежанците, Дирекция „Миграция“ и други. Аз бях избран да участвам в него от Националното сдружение на общините в България в качеството си на общински съветник, който живее в гранична община, свързана точно с имигрантския поток. Целта на моето участие беше по най-добрия и най-качествен начин да защитим интересите на българските граждани по отношение на присъствието на бежанци на територията на страната и тяхната интеграция. Наредбата, за която говорим, съществува още от 2013 г. Идеята на президента Румен Радев и министър-председателя Огнян Герджиков беше да бъде разширен нейният обхват, ясно и точно да се конкретизират всички правомощия, права и задължения на всеки един орган на държавната и общинската власти, да бъдат ясно изписани условията, редът, критериите и начинът за всяко едно лице, което желае да бъде интегрирано в България. През последните два месеца тази работна група работеше много активно, срещахме се по 2 – 3 пъти седмично, за да изготвим новия вариант на наредбата. Искам да успокоя всички граждани, не само на нашата община, че наредбата е така направена, че по максимален начин да защити тяхната сигурност. Освен това тя няма задължителен характер по отношение на общините за интеграцията на бежанци. Защо го казвам? Защото наредбата е съставена във вариант, в който, ако едно лице, придобило статут на бежанец в страната или хуманитарен статут, съгласно тази наредба пожелае да бъде интегрирано при нас, трябва да подаде молба до съответния вицепремиер, който ще отговаря за реализацията и изпълнението й. Този вицепремиер от своя страна чрез органа, създаден към него, трябва да уведоми кметовете на всички общини в България, че има лице, което желае да се интегрира. Съответно кметът на общината, ако има желание, от своя страна ще изпрати искане, с което да пожелае сключването на такова споразумение за интеграция на лицето в съответната община. Преди да изпрати такова споразумение кметът може да постави този въпрос за обществено обсъждане, защото законът му дава това право или да постави казуса за решаване пред ОбС. Общинските съветници могат да вземат решение и да излязат с декларация, с която да кажат дали искат, или не искат да бъде извършена интеграция на едно такова лице на територията на съответната община. По този начин спокойствието и сигурността на гражданите сме го гарантирали по най-добрия начин.

- В такъв случай тази наредба няма ли по-скоро антиимигрантски характер? На практика много трудно някой бежанец може да бъде приет и интегриран в дадена община.

- Наредбата е създадена въз основа на всички европейски регламенти и международни договори, по които България е страна. Тя има за цел най-напред, както казах, да запази сигурността и спокойствието на българските граждани, защото това е най-важният приоритет, който беше поставен пред нас. Ние нямаме нищо против интеграцията, но нека този, който иска да се интегрира, да докаже по абсолютно безспорен начин, че отговаря на поставените от нас условия, които за всяка една държава са специфични и много деликатни.

- В други европейски страни има ли такива условия?

- Да. Във всяка една страна, членка на ЕС, има такива условия и абсолютно всички са в този дух. Ние не сме открили топлата вода, а сме се съобразили с това как работят и останалите държави членки на ЕС и какъв е техният фундамент, върху който стои една такава наредба. Съобразили сме се с тях и сме приели всичко останало, което е специфично само за България.

- Какво става с бежанците, които вече живеят на територията на страната?

- Те трябва да изпълняват условията по Закона за бежанците и убежището в страната. Всяко едно лице, придобило статут на бежанец, има всички права, които има всеки един български гражданин, с изключение на изборните, да служи в армията, МВР, да се занимава с дейности, които са предвидени само за български граждани. В интерес на истината лицата, които остават да живеят в България като бежанци, са много малко. Явно условията на живот в страната не им харесват.

- В общините Свиленград и Любимец има ли настанени бежанци?

- Към настоящия момент няма. Това, което успяхме да направим пак чрез Националния съвет по миграция и интеграция, е да изискаме и промяната на статута на центъра в Пъстрогор от открит тип да стане в закрит.

- Има ли някакви специфични изисквания за граничните общини, каквата е нашата?

- Засега не.Това, което е моя лична идея, ако по-нататък съм още в този съвет, е да държа такива лица да не бъдат по никакъв начин настанявани, вкл. и временно, на териториите на общини, които се намират поне на 30 км от граничната бразда. Ще настоявам в такива общини да не се правят и нови бежански центрове. Виждате, че на територията на общината има гърци, турци, граждани на други европейски държави, които са тук по един или друг повод – охраняват държавната граница, правят инспекции на ГКПП или нещо друго, участват в някакви групи. Създава се една хомогенна маса от различни националности, етноси, религии, в която ако навлязат имигранти, както и трафиканти на хора, трудно ще бъдат различени и контролирани. Това по някакъв начин ще доведе до намаляване сигурността на жителите на общината. А ако тези лица, за които говоря, бъдат настанени някъде във вътрешността на страната в по-обезлюдени територии, властите ще могат много по-лесно и ефективно да следят и контролират процесите.

- Ако се стигне до нова масова мигрантска вълна тази наредба осигурява ли някаква защита?

- Не, защото има отношение само към лицата, които са придобили статут на бежанец. Но по отношение на охраната на държавната граница в националния съвет сме коментирали и тази тема. През 2013 г. участвах в едно предаване по БНТ - „Референдум“, и още тогава казах, че ограда на границата трябва да бъде направена. Тогава много хора се смяха и им се струваше странно това, което говоря. Оказа се, че съм бил прав. Охрана на границата обаче само чрез ограда няма как да е ефективна, защото основната цел на оградата е да забави и ограничи броя на мигрантите, но не и да ги спре. А за да имаш реална и ефективна охрана на границата и да не се допуска нарушение по граничната линия, се изисква да има физически контрол от страна на гранична полиция и армия. Направил съм груба сметка, че в ЕС има 26 държави членки, ако изключим Гърция и Италия, които са с най-голям бежански проблем. Ако има командирован постоянен полицейски контингент от по 100 души от държава, това са 2 400, плюс нашите 1400, стават около 4 000 охранители. Разпределени на 4 смени, се пада 1000 души да охраняват граница от около 300 км, т.е. на всеки 300 метра жива охрана. Като разход на година – това са около 3 600 000 евро за държава членка - жълти стотинки за бюджета на всяка една страна. По този начин обаче и пиле няма да може да прехвръкне тук. Това ще го дам като предложение, защото така надежно ще се охранява не само границата на България, но и на ЕС като цяло.

Интервюто взе: Николай КОЛЕВ