15
Пет, Дек
9 Нови статии

Vita Motors



Харесай ни във фейсбук :)

Времето

Svilengrad Bulgaria Частична облачност, 4 °C
Current Conditions
Изгрев: 7:36 am   |   Залез: 4:45 pm
96%     0.0 km/h     33.289 atm
Прогноза
Пет мин.: 2 °C макс: 12 °C
Съб мин.: 8 °C макс: 16 °C
Нед мин.: 6 °C макс: 12 °C
Пон мин.: 2 °C макс: 5 °C
Вт мин.: -1 °C макс: 6 °C
Сря мин.: -2 °C макс: 5 °C
Чет мин.: -3 °C макс: 4 °C
Пет мин.: -1 °C макс: 6 °C
Съб мин.: -1 °C макс: 6 °C
Нед мин.: 0 °C макс: 5 °C

„Катаржина Естейт” търси да назначи

Винарска изба „Катаржина Естейт” ЕООД
търси да назначи да назначи служител на следната длъжност:

  • Техническа поддръжка

Необходими документи за кандидатстване:

  • Автобиография

Документи  се приемат на място във винарската изба или по електронен път на  e-mail:  office@katarzyna.bg

Тел. за връзка: +359 885 639 906

Казино Пегас

Коментар
Инструменти
Шрифт

 Стефан Ламбов е магистър по счетоводство. Собственик е на счетоводна къща „Ламбов и сие“. От 14 години е управител на офиса на „Първа инвестиционна банка“ в Свиленград. През настоящата ротарианска 2017 – 2018 година е президент на местния „Ротари клуб“.

Живеем в един интересен и странен свят. Свят, пълен с противоречия. Свят, подреден и неподреден. Богат и беден. Силен и слаб. Свят, разбираем и неразбираем. Свят на логиката и антилогиката. Свят, странен и интересен. Поколението, към което принадлежа, е на хората, които вече са навършили 50-те си години. Първата половина от тези години живяхме в някаква друга епоха. Строяхме социализъм, развит социализъм... Комунизмът остана на ръка разстояние. Не го построихме. (Като в Северна Корея) не плачехме в строй. Слушахме и Висоцки, и Битълс. И „Свободна Европа“, и „Гласът на Америка“. Когато не ги заглушаваха... И логично ни върнаха там, откъдето соцът тръгна.

Спомням си, че през 89-а година някои запяха „45 години стигат!“. А поколението ми се изправи пред непозната за него епоха. Епоха, която дотогава в соца я бичуваха като „загниващ капитализъм“. Сега някои й казват „демокрация“. Поднесоха ни обаче и цената на промяната: инфлация, хиперинфлация, приватизация, Терминал 2 и т.н. А може би келнерът на промяната все още не е приключил със сметката? През моята (вече дългогодишна) професионална практика на счетоводител и на банков чиновник съм се нагледал и наслушал на какво ли не. Така например, месец, преди да излезнат в традиционната си лятна ваканция, депутатите от парламента изхабиха значимо парламентарно и медийно време. Относно това дали трябва да намалят прага на разплащанията в брой или не трябва.

Управляващите даже направиха и графици по години как да се случва това. Като смъкваха прага от 10 000 лева, последователно на 5 000, после на 3 000 лева и от 1 януари 2018 г. - на 1 000 лева. Така щели да борят сивата икономика. Упражняваха се в риторика. Опозицията, нали е опозиция, също. И накрая, нищо. Прагът си остана 10 000 лева. Цирк. Както обикновено, за прах в очите на хората. Като другите циркове в държавата и Парламентa й - с поземлената реформа, с приватизациите, с АЕЦ - Белене, с Цанков камък, с КТБ и т.н., и т.н.

Миналата седмица темата за плащанията отново бе на фокус. Чрез публично анонсираните промени на Закона за данъка върху добавената стойност. И отново тръгнаха едни дебати, протести и т.н. Едните казват, че това са мерки срещу сивата икономика. Другите пък опонират, че тези мерки до никъде няма да доведат. Сигурно няма да открия топлата вода като кажа, че сивата икономика е продукт на бягството от данъци. Има хора, които не плащат и не искат да плащат нито данъци, нито осигуровки. Без да си дават сметка, че самите те ползват ежедневно обществени ресурси. Създавани от тези данъци. Ползват ресурси и от здравната каса, и от детската градина, и от училището. Получават пенсии, обезщетения и помощи. Ежедневно консумират изградената държавна и общинска инфрастуктура. Нещо повече. Чувал съм точно такива хора вечно да мърморят и недоволстват какви ни били пътищата, улиците, канализациите. Защо държавата не покривала всичките им разходи и не плащала по-високи обезщетения при бури и градушки, наводнения и прочие природни бедствия и катаклизми? И т.н., и т.н.

Но пътищата, улиците, канализациите, обезщенията, помощите и прочие са обществени блага, финансирани от държавния бюджет, т. е. от платените данъци в държавната хазна. От реалните данъкоплатци. В консумирането на държавните блага обаче активно се включват и хората с нулев данъчен принос. С други думи „Нашето си е наше. Чуждото е общо!“. Което пък най-малкото говори за липса на елементарно възпитание. За морал пък да не говорим. Но за това няма никакъв дебат в обществото. То е сляпо, глухо, безхаберно... Един елементарен пример. Майстор строител си. Работиш частно. Тайничко. Добре печелиш. Парите получаваш всичко в кеш. Няма касов апарат, няма банкова сметка. Не издаваш документи. Не плащаш данъци. Осигуровки — също. Идва обаче момент за пенсиониране. Нямаш стаж. Нямаш право на пенсия за старост и прослужено време. Годините вече са натежали. Здравето те вече изоставя. Не си спестявал. Нямаш бели пари за черни дни. Няма и кой да ти даде. Срам, не срам, ще потропаш за помощ на вратата на социалната служба за парична помощ. Ще ти дадат. След време държавата и социална пенсия ще ти отпусне. Всичко това за сметка на държавния бюджет, от който ти самият години наред си бягал. Но който и преди това си ползвал. И за Бързата помощ. И за разходите на детската градина. И за училищата. И за пътищата. И за пътното снегопочистване и опясъчаване. И за полицията и пожарната, отговарящи за твоята сигурност, неприкосновености и безопасност, и т.н. Дали въобще си си задавал някога въпроса, че работата на пожарникаря, полицая, лекаря, учителя и т. н. не са ти даденост и бащиния? Че те също струват пари. Че заплатите на тези хора се плащат от хазната на държавата. И че всички ние, колективно, според доходите си, е редно да плащаме данъци в държавата. За да могат и тези хора да получават заплатите си от нея? Така, както ти искаш - справедливо пожарникарят, лекарят, учителят, съдията, прокурорът, всички тези хора, да си плащат за услугите, които им извършваш ти. От студентските си години съм разбрал, че за мащабите на една национална икономика може да се съди от годишния брутен вътрешен продукт (БВП), който тя има.

БВП е общата стойност на всички стоки и услуги, които са произведени в страната през съответната година. Това на практика е основа за данъчно облагане в съответната страна. Българската икономика е много малка по този показател. По данни на Международния валутен фонд за 2016г. номиналната стойност на БВП на България възлиза едва на 50 млрд. долара. Което й отрежда 80-о място в световната икономика. Само за сведение, първата икономика в света, тази на САЩ, произвежда 18 561 млрд. долара БВП. Или над 370 пъти повече от българската икономика! БВП на съседите ни от Турция възлиза на 857 млрд. долара (17-о място), на Гърция – 196 млрд. долара (49-о място), на Румъния – 187 млрд. долара (51-во място). Както се вижда, от цифрите на комшиите, българският БВП изостава сериозно от Турция (повече от 17 пъти), а от Гърция и Румъния близо 4 пъти. На първо четене ми идват на ум няколко факти, които са ми направили впечатление относно съседните нам страни. Факти, немислими днес за България. А може би и утре. В Турция човек може да се пенсионира веднага след като навърши 25 години трудов стаж. С други думи на 40 - 45 години. Само една икономически много силна държава може да си позволи да издържа такава огромна, многомилионна армия от пенсионери. Към този огромен бюджетен разход на турската държава нека да прибавим и хилядите километри магистрали и скоростни пътища, изградени и изграждащи се понастоящем в Турция.

Да прескочим в Гърция. Изградената магистрална мрежа на Гърция понастоящем възлиза на 1 600 километра. Нашата е 777 км. Гърция построи и 65 тунела и огромни многокилометрови виадукти по северната си магистрала, само в участъка й от Кавала до Игуменица. А ние, повече от 100 години, се кандардисваме и не можем да направим един тунел под Шипка. А от началото на 70-те години на миналия век изграждаме т. нар. магистрален пръстен на България. И от десетилетия бюджетът на държавата не може да отдели пукнат лев човешки да ремонтира пътя от Свиленград до Маточина. Камо ли пък пропадналия преди 5 години път на Якъка. Като че ли тук не живеят хора. И данъкоплатци. В крайна сметка, ясно е, че дистанцията ни от Турция, с всяка изминала година ще става все по-голяма. Непреодолима.

Но ние вече значително изоставаме по редица икономически показатели и от северната ни съседка Румъния. Тази братска държава, с която преди 10 години, заедно прегърнахме Европа, е на път да изпревари по БВП, може би още тази година, Гърция, Португалия и Чехия. В същото време минималната работна заплата там е вече 620 лева. Срещу 460 лева в България. Вследствие на бюджетните си излишъци, Румъния си позволи да намали ставката на ДДС от 24 на 19%. Въведе и преференциална ставка за хляба и хлебните изделия от 9%. Това е и ставката и за всички аграрни продукти, вкл. семена, торове и агроуслуги. В резултат на тези държавни регулации, в бюджета на Румъния днес, с по-ниски ставки на ДДС, влизат повече средства, отколкото преди. А годишният ръст на БВП в Румъния за 2016 г. е 4,8%, най-високият в Европейския съюз. Има няколко основни фактора, които обясняват все по-увеличаващата се дистанция на българската икономика от икономиките на съседните нам страни. Това са, на първо място параметрите на самата икономика, на второ - покупателната способност на населението и на трето, липсата на логическа и качествена държавна регулация и контрол в икономиката. Обективно, към настоящия момент в България няма кой знае какви шансове да се променят първите два фактора, тези за мащабите на икономиката и за стандарта на хората. Третият фактор, свързан с провеждането на ефективна регулация в икономиката от страна на държавата, обаче, е повече от задължителен. Ако управляващите, разбира се, искат нещата да започнат да се случват и в България. Ако не, тя все повече ще се отдалечава, както от лидерите в Европа, така и от нашите съседи. А разликите с тях ще стават още по-очевадни.

Според едно изследване на международно сдружение на счетоводителите, сивата икономика в България представлява близо 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) или 28 млрд. лв. Приблизително същия размер отчита и Асоциацията на индустриалния капитал в България — 28,12% през 2016 г. и 31,08% през 2015 г. Според изследването на счетоводителите, България е на осмо място в света по този показател. След държави като Азербайджан, Нигерия, Украйна, Русия. Делът на сивия сектор в българската икономика е огромен и не се е променял през последните шест години. Прогнозата е че този размер ще остане и до 2 025г. Всеки икономически грамотен човек може да анализира икономическите загуби на държавата ни от преки и косвени данъци от наличието на т. нар. сива икономика. И пропуснатите ползи, както за държавата, така и за населението й. А те могат да бъдат измерени в непостроени и неремонтирани магистрали и пътища, в задълбочаване на разликата на заплатите и пенсиите на българите спрямо европейските равнища и т.н. И всичко това е в резултат на формалното отношение на българската държава. Първо, към самото наличие и търпимост към сивата икономика в страната. И второ, към липсата на елементарна икономическа и правна регулация спрямо тарикатите в икономиката. Конкретните носители на този формализъм са именно държавните органи за управление – Парламент, Министерски съвет, държавни агенции – по приходи, за национална сигурност и т.н. Затова, защото: сива икономика не се бори и ликвидира с козметични решения. Свалянето на прага за кешови разплащания е чиста козметика. Затова защото плащанията в сивата икономика така или иначе не се осчетоводяват. Тези плащания не зависят от никакви законови регулации и тавани.

Повече от 10 години българската държава позволява на част от най-големите компании в страната, с многомилиардни годишни обороти от продажби, да регистрират ежегодно стотици милиони левове загуби от дейността им в България. Въпреки че България е осигурила достатъчно условия да бъде класифиицирана като данъчен рай, тези компании изнасят огромни печалби в чужбина. Печалби, реализирани у нас. Как? Ами, много просто. Като поставят за доставчици на входа на българските си предприятия и за клиенти на изхода им фирми, свързани лица, само че с чужда юрисдикция. И така, тези огромни печалби, практически реализирани на българския пазар, се трансферират най-често в териториии с офшорен статут. Без да се плащат и една стотинка корпоративни данъци и дивиденти в България. Нещо повече, тези компании оставят в България многомилиардните си загуби. Да се чудиш и маеш, като толкова губиш от този бизнес в България, що не си си обрал крушите, както казва българския народ. Но държавата му е като овчица. Иначе, коя нормална държава би търпяла този своеобразен мазохизъм!? Не е ли държавата факторът, който трябва да се пребори и със счетоводното, и с данъчното инженерство? Както и с въпросния икономически тарикатлък. Нали у държавата са и ножът, и хлябът? И законът, и контролът? Или пък трябва и останалите компании, опериращи в България и плащайки все още данъците си в нея, да копират подобен тип поведение? От друга страна, не е ли това толериране от страна на държавата на определени компании? И какво стои зад въпросната толерантност? И не доведе ли този двоен стандарт в крайна сметка до стопяването и бягството на чуждестранните инвестиции от България? Крещящи въпроси. Искащи други подходи и решения.

Не може да обезкървиш данъчната си система от добри специалисти. Един добър специалист се създава за много години. Особено, когато става въпрос за специалисти, разбиращи от въпросните високи нива на счетоводно и данъчно инженерство. Държавата, независимо от коя политическа партия се доминира, трябва да изгражда и да защитава високо компетентна кадрова банка в данъчната си администрация. Кадрова банка, която да е законово защитена и неподвластна на политическото махало. Спомням си как преди 16 години бившият премиер Симеон Сакскобурготски предизборно обеща, че за 800 дни ще оправи България. Някои преди него пък се силиха, че ще превърнат България в Швейцария на Балканите. Не се случи нито едното, нито другото. Дали е можело, не знам. Сигурен съм обаче, че ако в България имаше необходимата политическа воля и хора с акъла си, днес страната щеше да изглежда далеч по-различна. С по-малко излитащи от Терминал 2 в една посока. И по-близо до Швейцария.

Така или иначе, мисля, че преходът в икономиката вече е завършил. Може и да има неприватизирана все още някоя-друга държавна компания. Но за атрактивни такива, надали. Трупането на капитал, куфарчета, групировки, касови и масови приватизации, банкови фалити, икономически кризи, НАТО, еврочленство и програми, и т.н., и т.н., това са все отделни епизоди от 28-годишния български сериал. И да коментираме миналото ни, не можем да го рестартираме. Нито пък да изградим нещата по друг, по-добър и по-справедлив начин. Дошло е време вече политическата ни класа и държава да анализират резервите в българската икономика. Да регулират негативите и диспропоциите в нея. Да осигурят справедлив пазарен механизъм за всички участници в икономиката. Представителите на бизнеса, които имат легална дейност, от много години апелират да се извадят на светло всички плащания. Затова, защото сивата икономика, неплащаща данъци и осигуровки, ги конкурира силно и нелоялно.

Не може една нормална държава да е безучастна и да толерира такава неравнопоставеност. Няма как по друг начин да бъде преборен сивият сектор. Кешовите плащания са хранилката на сивата икономика. Нека видим скандинавските страни. Очевидно са добре. Въпреки че на практика там почти не се използват банкноти», обяснява Пентър Андронов, председател на Асоциацията на българските банки и главен изпълнителен директор на Сибанк. „Сивата икономика е явление, което рефлектира върху цялото общество и качеството на живот на всички граждани“. Обемът на картовите разплащания в Швеция е нараснал десет пъти от 2000 г. насам. Само от 5 до 7% от стойността на плащанията днес се правят на ръка, пише The Economist. В Стокхолм дори и такситата предпочитат банкови карти и само 7% от всички таксиметрови плащания в шведската столица се правят кеш. В голяма част от Северна Европа ситуацията е подобна. Табели „без кеш“ все по-често се появяват по витрините.

В наше време за нашите географски ширини все още разплащанията без финикийски знаци изглежда като утопия. И ерес. Нека обаче си представим един по-различен свят. Като почти случилият се вече свят в скандинавските страни. Свят, в който няма да има нито книжни пари, нито монети. И всички разплащания ще се осъществяват на практика само електронно. Купуваш хляб, плащаш с карта. Купуваш си хладилник, пак с карта. Отиваш на бръснар, плащаш с карта. Търсиш сивата икономика... няма я. Не я намираш. Станала е светла. Навсякъде ти искат банкова карта. Нямало вече пари в брой. Вследствие на което, всички започват да плащат данъци. Плащат и реалните заплати. По карти. Няма минимални заплати, няма прагове. И пари под масата. Плащат и осигуровки. Защото никой не иска да работи бадева, без пари. Няма и скрити подкупи и рушвети. Няма и как да ги получат кеш. По банков път, може. Става. Ама се вижда. И данъците им трябва да платят. Със санкции и лихви. Пък и в пандиза могат да ги вкарат. Та така...

Може и такъв свят да се случи някога и тук, в България. Е, ще бъде голяма съпротива. Огромна съпротива! Познайте от кого. От тези, които не искат и не плащат данъци. Ще потърсят и теле под вола. Аргументи всякакви ще се измъкнат. И за „ограничаването на финансовата свобода и на комфорта на гражданите“, и за „ниската финансова култура и грамотност на възрастните“. И за банковите лобита. И за апокалипсиси от банкови фалити. И за катастрофи от сривове в платежната система. И какъв ли не арсенал ще бъде изнесен, само и само да не се състои безкешовият свят. И все пак, и въпреки всичко, светът вече върви към него...

Стефан Ламбов